naRiba.com

Описание

Скобара е риба, която е показала способностите си по отношение борбеността си при улов и надхитряване в различни ситуации от уловите й. Тя не блести така по качество на месото, защото е доста костелива риба, колкото е самата тръпка и интереса от самия улов. Риболова с нея е спортен стил и буди интереса на много въдичари.
По размери скобара достига дължина от 50 см, а на килограми варира между 1-1,5, като вече 2 кг, са рядко срещани. Семейството му е шаранови и живее като типичен техен представител. Движи се в стада и пребивава в течащите води. Има характерно издължено и странично сплескано тяло, което го прави така добър в плуването. Скобара се нарежда на трета челна позиция, сред рибите по нашите водоеми, която плува безупречно бързо. В номинациите за най-скорострелна риба водят балканската и дъговата пъстърви, а след скобара е респера.
Скобарът има едри люспи със сребрист цвят. Плавниците му се отличават по оранжево-жълтите краски, единствено гръбния плавник е в опушен сив цвят.
Устата у скобара е негов отличителен белег. Тя има долно разположение далеч от острата муцинка. Издадения и остър вид, прави устата му да изглежда с форма на длето, което помага да отделя водораслите от повърхностите на камъни и скали. За да може да захапе храната си, скобара се завърта в страни или отвесно с главата надолу. При риболов се отличават парчетата, заради проблясъците им във водата.
Скобара е риба с характер и не случайно въдичарите я наричат коварна, капризна и т.н. Поведението му се дължи на някои типични ритуали, които извършва и това кара хората да му приписват човешки качества.
Този представител на семейство шаранови живее по нашите реки като Дунав, Струма, Марица, Арда, Тунджа, Вит, Тополница, Росица, Малък Искър. Понякога се среща и в по-долните или горни поречия.
Друга характерна особеност при скобара е, че стадата са в еднакви по размери риби. Едрите екземпляри имат манталитета да гонят всички дребни сред тях, за да е само техен обитавания район.
Във водоемите обитават долните течения, които са в близост до дълбочините. Тези места обичайно са запълнени с множество камъни, а където са те винаги има и дълбоки трапчинки. Това е любимото място на скобара, а именно на границата между течението и скривалището зад речните камъни.
Ятата на скобара се придвижват на стотици метри подводна ниша и са типичен пример за рибни пътеки. Това е характерна завоалираща черта при тях.
Скобара няма навика да се движи в средата на реката, той минава на метър и половина, най-много до два метра и половина от една от страните към брега и на разстояния до метър и половина дълбочина. Обичаните пътеки на ятата са подводни, не са покрити от камъни и достигат до 15-20 см цепнатини по дължина на течението.
За рибарите е добре да са наясно с характерните особености, около тази риба, защото тя е много непредвидима. В дни, когато нагледно всичко е наред, времето благоприятства за риболов, скобара може да е във водата пред нас, но каквато и примамка да му подадем, каквото и да сторим, да не се подлъже на куката ни.
За сметка на всичките усилия, рибата може да покаже самостоятелността си по отношение на храненето и цял ден да похапва от водораслите по камъните. Пролетно време рибата се прехранва с чужд хайвер, докато се появят водораслите и така въобще да не погледне нашата стръв.

ВНИМАНИЕ: Авторски права! Прочети повече