Риболов и емоции на състезанието Копринка 2013
Публикувано на: Нед Апр 07, 2013 5:55 pm
Ето и отделно репортажче относно това как го видяхме ние вчера!
Та тръгнахме рано призори от София, къде 5:00 вече бяхме минали платеното на Богров с коментар: "Сега и на Копринка да има такива шарани да надърпаме!"
Към 07:30 бяхме на Копринка, аз жена ми и един колега...един студ сутринта! Но небето определено беше обещаващо и вятър нямаше. Определено риболова не беше интензивен! Секторите бяха твърде различни, но беше дадено максималното за да се пригодят към целта. Рибата едвам пипаше през цялото време. Бях приготвен с мач и директен 6м, в случай че ми се падне сектор с къса дистанция и дълбочина пред мен, но не беше такъв случая.
Заложих на захранки на Сенсас - Match Etang и Езеро, кълцан торен червей и аромат Bloodworm Sensas.
Риболова тръгна тегаво при мен...малки бабки едвам натискаха плувката на около 25-30 м във водата. Трябваше да се втренчвам в нея с цялото си внимание. Така или иначе след около час имах 3 малки бабки в живарника, но определено не бях дошъл за това. През цялото време си мислех само за едно -некоя баба каракуда да ми 'ареса манджата. За стръв основно ползвах бял, защото на това ми излизаха бабките, но през 2-3 замятания слагах и торен под белия и резултата не закъсня. Както едвам се движеше плувката изведнъж забелязах че тръгва да се вдига неимоверно много, последва засечка, рибата дръпна рязко и понесе настрани и докато успея да и пусна аванс - прас!! И чао, чао...скъса повода 0,10. Това беше може би момента, който ме убеди че могат и да се завъртят по едри рибоци и реших, въпреки риболова на уклей около мен да продължа да търся каракудата. Дори извадих и една сладка царевичка с мед да пробвам на нея. Може би час преди края плувката този път тръгна бавно надолу и изведнъж заби...засечка и усетих доста по-сериозно дърпане на лекия ми мач...ей за това бях дошъл...поиграхме си малко напред назад, гледайки да не закача влакното на колегата до мен, но най-накрая я кепчосах! Красива каракуда - 535 гр. Не беше от типичните килограмови копрински каракуди, но определено в това безрибие си струваше, а и опъваше добре на мача - кеф беше да я извади човек. И така...каракудата грабна купата, а жената не пропусна да отбележи, че съм взел най-съответстващата ми награда: "Най-голяма риба"
Пускам няколко снимки репортажно, да видите нещата както ги видя обектива на жена ми!
Определено си струваше...а и на мен това ми беше първо състезание - съответно първа награда! Обещаващо начало!
Каракудата:
Пускането:
Еко акция:
Трофеите:
Това е от мен! Едно знам със сигурност - изкарахме си чудесно! Прекрасно време, готини хора, риболов!
Благодарим на Сашо за идеалната организация! Беше помислено за всичко...Благодарим и на всички съорганизатори и спонсори, без чиято помощ нямаше никога да е същото!
Та тръгнахме рано призори от София, къде 5:00 вече бяхме минали платеното на Богров с коментар: "Сега и на Копринка да има такива шарани да надърпаме!"
Към 07:30 бяхме на Копринка, аз жена ми и един колега...един студ сутринта! Но небето определено беше обещаващо и вятър нямаше. Определено риболова не беше интензивен! Секторите бяха твърде различни, но беше дадено максималното за да се пригодят към целта. Рибата едвам пипаше през цялото време. Бях приготвен с мач и директен 6м, в случай че ми се падне сектор с къса дистанция и дълбочина пред мен, но не беше такъв случая.
Заложих на захранки на Сенсас - Match Etang и Езеро, кълцан торен червей и аромат Bloodworm Sensas.
Риболова тръгна тегаво при мен...малки бабки едвам натискаха плувката на около 25-30 м във водата. Трябваше да се втренчвам в нея с цялото си внимание. Така или иначе след около час имах 3 малки бабки в живарника, но определено не бях дошъл за това. През цялото време си мислех само за едно -некоя баба каракуда да ми 'ареса манджата. За стръв основно ползвах бял, защото на това ми излизаха бабките, но през 2-3 замятания слагах и торен под белия и резултата не закъсня. Както едвам се движеше плувката изведнъж забелязах че тръгва да се вдига неимоверно много, последва засечка, рибата дръпна рязко и понесе настрани и докато успея да и пусна аванс - прас!! И чао, чао...скъса повода 0,10. Това беше може би момента, който ме убеди че могат и да се завъртят по едри рибоци и реших, въпреки риболова на уклей около мен да продължа да търся каракудата. Дори извадих и една сладка царевичка с мед да пробвам на нея. Може би час преди края плувката този път тръгна бавно надолу и изведнъж заби...засечка и усетих доста по-сериозно дърпане на лекия ми мач...ей за това бях дошъл...поиграхме си малко напред назад, гледайки да не закача влакното на колегата до мен, но най-накрая я кепчосах! Красива каракуда - 535 гр. Не беше от типичните килограмови копрински каракуди, но определено в това безрибие си струваше, а и опъваше добре на мача - кеф беше да я извади човек. И така...каракудата грабна купата, а жената не пропусна да отбележи, че съм взел най-съответстващата ми награда: "Най-голяма риба"
Пускам няколко снимки репортажно, да видите нещата както ги видя обектива на жена ми!
Определено си струваше...а и на мен това ми беше първо състезание - съответно първа награда! Обещаващо начало!
Каракудата:
Пускането:
Еко акция:
Трофеите:
Това е от мен! Едно знам със сигурност - изкарахме си чудесно! Прекрасно време, готини хора, риболов!
Благодарим на Сашо за идеалната организация! Беше помислено за всичко...Благодарим и на всички съорганизатори и спонсори, без чиято помощ нямаше никога да е същото!