Къде се намирам:
naRiba.com
Форум
Относно Сайта РазниПътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Модератор: dantho.mihov
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 14804
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Малиий,
След затишието, последва буря от мнения по темата !
Най много ми зарадва поста на Телескоп, ще ги сънувам тези девойки !!! Особено Кристен !!!
Иначе Павел Иванов е прав - и другите две служения са много актуални, само не разбрах за кое се пази до към осем вечерта, щото за мен след този час вече само писането /графоманството/ ми върви !
А пък "... пиенето до гроп" направо ме довърши !
Щото и на мен ми го казват - понякога ! /макар и граматически провилно/.
След затишието, последва буря от мнения по темата !
Най много ми зарадва поста на Телескоп, ще ги сънувам тези девойки !!! Особено Кристен !!!
Иначе Павел Иванов е прав - и другите две служения са много актуални, само не разбрах за кое се пази до към осем вечерта, щото за мен след този час вече само писането /графоманството/ ми върви !
А пък "... пиенето до гроп" направо ме довърши !
Щото и на мен ми го казват - понякога ! /макар и граматически провилно/.
- Vid
- кандидат преподавател
- Мнения: 3399
- Регистриран на: Нед Окт 24, 2010 8:44 pm
- Местоположение: Хасково
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Направо си си жив за оплакване. Аз си правя всичко, ама годинките понатежават вече и почнах да дигам кръвно и доктора ми каза първите две да ги спра и да наблегна на третото и четвъртото - повече риболов и преходи сред природата.GODzillata написа: Не пия, не пуша вече 3 седмици, по чуждо не одя, усещам вече как ми напъпват крилца на гърба ей!
ТВа ми звучи като онзи виц от форум смях:
- Докторе, ще живея ли дълго?
- Пушиш ли? Не.
- Пиеш ли? Не.
- По жени ходиш ли? Не.
- А за риба? Не.
Тогава за какво ти е да живееш дълго?
Късметът е пресечната точка на предварителната подготовка и шанса.
Сенека
Сенека
- Павел Иванов
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 14913
- Регистриран на: Чет Фев 10, 2005 12:29 pm
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Пия с мерка , до към стотях грама преко сили , след осем обаче мерката добива други измеренияG.Petkov написа:... само не разбрах за кое се пази до към осем вечерта,...
Кви годинки бре наборче ?!? То ся започва вторият пуберитет , по-истинският . Как казваха по Пловдив докът бех още млад ученик по гимназията - "Густо , майна , Филибето , пред Тримона путки фраш !" . Много тачех тогива да отскачам до там на гости на едно друго наборче , по принцип комшийче , ама изявяващо се по разни причини неколко години около Альоша Не го глей другото наборче Кире Видинския , на него сигура ще му мине набърже тва де го мъчи в моментаVid написа:...ама годинките понатежават ...
Спинингиста , разсширени вени нямаааааааа !
Риболовът е за разтоварване а не за натоварване!
Павел Иванов
Риболовът е за разтоварване а не за натоварване!
Павел Иванов
- Vid
- кандидат преподавател
- Мнения: 3399
- Регистриран на: Нед Окт 24, 2010 8:44 pm
- Местоположение: Хасково
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Майна, наистина сме във втори пубертет, неусетно почваме да се заглеждаме по 20-тина годишни мацкиПавел Иванов написа:Пия с мерка , до към стотях грама преко сили , след осем обаче мерката добива други измеренияG.Petkov написа:... само не разбрах за кое се пази до към осем вечерта,...
Кви годинки бре наборче ?!? То ся започва вторият пуберитет , по-истинският . Как казваха по Пловдив докът бех още млад ученик по гимназията - "Густо , майна , Филибето , пред Тримона путки фраш !" . Много тачех тогива да отскачам до там на гости на едно друго наборче , по принцип комшийче , ама изявяващо се по разни причини неколко години около Альоша Не го глей другото наборче Кире Видинския , на него сигура ще му мине набърже тва де го мъчи в моментаVid написа:...ама годинките понатежават ...
Чувал съм, че този синдром почва по скоро към 50-те, когато вече трябва да покажем последната си сила, която вече е на ниво увяхване... Ама в този живот с динамично и изнервено ежедневие, може би възрастта за това се смалява...
Тук да се оплача между другото - жената е "болна" на тема здравословна храна и яде некви семена, зародиши и други... и ме принуждава психологически да се храня здравословно и верно, че на 36 г. тя изглежда като 20 г. гадже.., супер е, ама аз не мога така. Тази вечер отсъства от вкъщи и Я се наплющах с мазни печени свински ребра, бе чак ми се повдига....
Абе, желая живот и здраве на всички, пък квот "сабя покаже"..... Нашия живот е миг от вечността т.е. нищо, затова да го изживееме достойно...
Късметът е пресечната точка на предварителната подготовка и шанса.
Сенека
Сенека
- stonetales
- разбира нещата
- Мнения: 609
- Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Ние заспиваме и се събуждаме – отново и отново. Животът ни преминава в поредица от сънища и няма как да знаем кой е Реалния? Според мен всички те са реални.
Какви сънища? - ще си помислите вие. Това Тук е Реалността! – ще кажете....
Да, прави сте и това тук е реалност. Но защо понякога се събуждате мокри от пот, развълнувани или изплашени до смърт през нощта. Защо понякога плачете или сте неизмеримо радостни. Защо, дори и да не помните току що сънуваният сън, във вас е останало някакво необяснимо, невероятно чувство?
Защо понякога имате чувство, че сънувате наяве и разтърсвате глава, за да го премахнете?
Защото сънищата Не са Реални ли???
Реални са до смърт – точно, колкото и този, който сънуваме в момента. В тази реалност.
Снощи ми се обади Митев и ме покани да се върна, да пиша нещо, тъй като темата не се развивала добре, според него, пък не му се искало да я трие.
Изпълнявайки молбата му пиша нещо, но надали това е писанието, което той е очаквал.
Съвсем съзнателно не съм чел нищо от развитието – просто отварям форума, пействам предварително готов отговор и затварям.
Няма как да стане да преценявам кой какво е писал. Няма как да го квалифицирам по своите виждания. Не се занимавам вече с това. Който е чел всичко си спомня, че нямам чувство за принадлежност или собственост към темата. Тя дойде, мина през мен и си отиде, оставяйки ми повече от колкото съм очаквал, даже и няколко нови приятели.
Наистина 2-3 години форумите ми бяха тръпка. Живеех със тях. Имах дори и малки домашни разправии по повода.
Бях и модератор и модериран. Бях трит тотално – дори и без обяснения. Беше ми обяснявано как “неистово търся одобрение”, “Колко не съм прав” и т.н.
Но се събудих и от този сън. Продължих да служа на себе си, по начина, който ми е най-близък.
Наситих се на емоцията “пребиваване във форуми”. Последният, който напуснах беше на Булти. И там “Джорестес” ме помоли да вляза отново. “Не било същото без мен”!!!
Върнах се – ала резултата беше, че му пратих имейл да не ме моли пак.
Инак си останахме добри приятели и почти съседи и редовно се чуваме по телефона. А в София се виждаме на паметни вечери в “Колаклиите”.
Много рядко , почти никога, в живота ни се случват събития, които ни разтърсват от вътре. Те ни променят, въздействат ни и следвайки ги, ние отиваме към неподозирани до тогава места и развития – и в този сън и в другите сънища.
Почти никога не ни се случват, защото не ги търсим съзнателно. А Съвсем съзнателно търсим неподвижност и статичност, тъй като е някакси по-мързеливо или пък по – уютно или пък просто не ни се занимава да търсим. Но и съществуването ни по този начин е доста по-бедно и неинтересно.
Тези събития биха могли да могло да бъдат болест, катастрофа или рядко преживяване или осъзнаване на нещо – каквото и да било. Значение тук има “разтърсването” и преподреждането от вътре. Аз съзнателно търся такива “променящи ме” събития.
Едно от тях беше и воденето на темата “ми” в десетина различни по естеството си форуми. Държа ме на нокти около година.
Онзи Краско, който започна да пише на времето, няма нищо общо със сегашния Камъчко:)
Отиде си – както и дойде. Използвах потенциала му и сега съм съвсем друг. Най-просто казано – вече имам нужда от доста по - малко неща, отколкото преди.
Продължавам да търся променящи ме “фактори”а старите интереси и емоции просто си отиват.
“Сънищата, които сънувам“ се сменят.
Не мога да Ви кажа какво да пишете или как да се “държите”. Това не е моя, а Вашия живот:)
Митев – случи ли се да мина през Добрич, си ми на мушката:)
А. агнето се оформя към средата на май – по ред технически причини. Специално ще го обявя:)
Какви сънища? - ще си помислите вие. Това Тук е Реалността! – ще кажете....
Да, прави сте и това тук е реалност. Но защо понякога се събуждате мокри от пот, развълнувани или изплашени до смърт през нощта. Защо понякога плачете или сте неизмеримо радостни. Защо, дори и да не помните току що сънуваният сън, във вас е останало някакво необяснимо, невероятно чувство?
Защо понякога имате чувство, че сънувате наяве и разтърсвате глава, за да го премахнете?
Защото сънищата Не са Реални ли???
Реални са до смърт – точно, колкото и този, който сънуваме в момента. В тази реалност.
Снощи ми се обади Митев и ме покани да се върна, да пиша нещо, тъй като темата не се развивала добре, според него, пък не му се искало да я трие.
Изпълнявайки молбата му пиша нещо, но надали това е писанието, което той е очаквал.
Съвсем съзнателно не съм чел нищо от развитието – просто отварям форума, пействам предварително готов отговор и затварям.
Няма как да стане да преценявам кой какво е писал. Няма как да го квалифицирам по своите виждания. Не се занимавам вече с това. Който е чел всичко си спомня, че нямам чувство за принадлежност или собственост към темата. Тя дойде, мина през мен и си отиде, оставяйки ми повече от колкото съм очаквал, даже и няколко нови приятели.
Наистина 2-3 години форумите ми бяха тръпка. Живеех със тях. Имах дори и малки домашни разправии по повода.
Бях и модератор и модериран. Бях трит тотално – дори и без обяснения. Беше ми обяснявано как “неистово търся одобрение”, “Колко не съм прав” и т.н.
Но се събудих и от този сън. Продължих да служа на себе си, по начина, който ми е най-близък.
Наситих се на емоцията “пребиваване във форуми”. Последният, който напуснах беше на Булти. И там “Джорестес” ме помоли да вляза отново. “Не било същото без мен”!!!
Върнах се – ала резултата беше, че му пратих имейл да не ме моли пак.
Инак си останахме добри приятели и почти съседи и редовно се чуваме по телефона. А в София се виждаме на паметни вечери в “Колаклиите”.
Много рядко , почти никога, в живота ни се случват събития, които ни разтърсват от вътре. Те ни променят, въздействат ни и следвайки ги, ние отиваме към неподозирани до тогава места и развития – и в този сън и в другите сънища.
Почти никога не ни се случват, защото не ги търсим съзнателно. А Съвсем съзнателно търсим неподвижност и статичност, тъй като е някакси по-мързеливо или пък по – уютно или пък просто не ни се занимава да търсим. Но и съществуването ни по този начин е доста по-бедно и неинтересно.
Тези събития биха могли да могло да бъдат болест, катастрофа или рядко преживяване или осъзнаване на нещо – каквото и да било. Значение тук има “разтърсването” и преподреждането от вътре. Аз съзнателно търся такива “променящи ме” събития.
Едно от тях беше и воденето на темата “ми” в десетина различни по естеството си форуми. Държа ме на нокти около година.
Онзи Краско, който започна да пише на времето, няма нищо общо със сегашния Камъчко:)
Отиде си – както и дойде. Използвах потенциала му и сега съм съвсем друг. Най-просто казано – вече имам нужда от доста по - малко неща, отколкото преди.
Продължавам да търся променящи ме “фактори”а старите интереси и емоции просто си отиват.
“Сънищата, които сънувам“ се сменят.
Не мога да Ви кажа какво да пишете или как да се “държите”. Това не е моя, а Вашия живот:)
Митев – случи ли се да мина през Добрич, си ми на мушката:)
А. агнето се оформя към средата на май – по ред технически причини. Специално ще го обявя:)
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
звезден блясък..........
- Кузмич
- dreamer
- Мнения: 885
- Регистриран на: Пет Май 29, 2009 3:51 pm
- Местоположение: Пловдив Петър Василев
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
К'ви 50, аз още на 40 взех да залитам по агнешкото ама само залитам де.Vid написа:Чувал съм, че този синдром почва по скоро към 50-те...
Тя мойта е с 10 години по-малка, та още удържаме положението.
Еееееее и гуруто на прехода се появи, де одиш Камик.
Кире с тия отказвания дето си почнал, не знам как ще се мъчиш да отслабваш.
Айде със здраве и напред към 1000-тната.
Мойсей: "Законът е всичко!"
Христос: "Любовта е всичко!"
Маркс: "Парите са всичко!"
Фройд: "Сексът е всичко!"
Айнщайн: "Всичко е относително..."
Аз по принцип съм музикален помияр...
Христос: "Любовта е всичко!"
Маркс: "Парите са всичко!"
Фройд: "Сексът е всичко!"
Айнщайн: "Всичко е относително..."
Аз по принцип съм музикален помияр...
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Брат Митев ,закъса го - на мушката си,наблегни на бронежилетките Прехода ша изтриваш
Другарю Камък пощади го Без него Форумът няма да е същият. Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
- Павел Иванов
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 14913
- Регистриран на: Чет Фев 10, 2005 12:29 pm
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
пп - Митьоффф и ти си нема друга работа гледам
Спинингиста , разсширени вени нямаааааааа !
Риболовът е за разтоварване а не за натоварване!
Павел Иванов
Риболовът е за разтоварване а не за натоварване!
Павел Иванов
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 14804
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Ако това е прощалният пост на Камъка с темата му - е много добре написан.
Още веднъж разбирам разликата между него и нас, ама я има и няма как да бъде заличена.
Според мен не можа да намери такива като него и в този форум.
Насреща си тук имаше предимно търпеливи и добронамерени графомани.
Но и това е част от прехода, а той никога не свършва!
Надявам се, Камъка да ни остави темата, пък ние ако имаме желание и възможности - ще я продължим, както всеки от нас я разбира.
Щото всички сме различни!
Е някой неща ни обединяват - три, четири неща !
А и автора винаги може да си се върне в любимата тема, нали ?
Още веднъж разбирам разликата между него и нас, ама я има и няма как да бъде заличена.
Според мен не можа да намери такива като него и в този форум.
Насреща си тук имаше предимно търпеливи и добронамерени графомани.
И аз съм преживял подобно нещо - имах любимо хоби, което ме държа почти двадесет години и в един ден изстинах и забравих всичко свързано с него, вкл. и хората, а те хич не бяха малко.stonetales написа: ....Но се събудих и от този сън. Продължих да служа на себе си, по начина, който ми е най-близък.
Едно от тях беше и воденето на темата “ми” ...Отиде си – както и дойде.
Но и това е част от прехода, а той никога не свършва!
Надявам се, Камъка да ни остави темата, пък ние ако имаме желание и възможности - ще я продължим, както всеки от нас я разбира.
Щото всички сме различни!
Е някой неща ни обединяват - три, четири неща !
А и автора винаги може да си се върне в любимата тема, нали ?
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Дядо ми е на 92г. и живее, защото ако умре - няма да взима повече пенсия.Vid написа:Направо си си жив за оплакване.
Тогава за какво ти е да живееш дълго?
Аз пък смятам да живея дълго заради децата ми, затова и спрях всичко, което може да се окаже спирачка на това ми намерение.
А пък като ми поникнат крилцата, ще мога да се възнеса при КамикО! Тогава ще си хортувам с него нон-стоп, а няма да чакам да наминава тук само когато му дойде музата.
На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...
-
- кандидат преподавател
- Мнения: 3795
- Регистриран на: Пон Окт 01, 2007 9:20 pm
- Местоположение: Смолян
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
А,тва с крилцата найш ли колко пъти ми се е искало реално да ми поникнат на раменете-че даже и вчера нагоре по един нечеловечески баир на връщане след риболова до автомобила Иначе за дългото живеене,може,май ми се иска.От онези споменати неща сал не пуша ,иначе "муша" и редовно употребявам алкохол.Пък ква духовност -душата ми едновременно се насра,колабира и се възнесе кога между бабите и уклеите ,директната петица "Вега Серафик" се изви в страшна дъга под неистовите материални напъни на един дебел скобар.Какъв катарзис преживях,доде го измъкна без кеп с повод 0,10 и кука № 16 Е,заради такива екстри на духовността, съм навит да живея вечно,ама колкото и човек да служи на себе си,май няма да се получи.Доволен съм за едно-е,на,кота 100 е достигната,ба си копелетата,на всичко сме способни Рано е за ,ама от мен го имате -мрачно и облачно е отвън,в отпуск съм,що да не съ насмучи човек по-навреме...
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Напред към кота 200
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
След като си в отпуска,времето мрачно и скучно,вземи си сипи една мастичка,настани се удобно в креслото, и като любител на руското кино изгледай с кеф този сериал,няма да скучаеш!INCUBUS написа:....Рано е за ,ама от мен го имате -мрачно и облачно е отвън,в отпуск съм,що да не съ насмучи човек по-навреме...
[youtube1]<object width="560" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/YeiX237utVI?ve ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/YeiX237utVI?ve ... g_BG&rel=0" type="application/x-shockwave-flash" width="560" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Ако искаш с бългаски превод го дръпни от тук http://masters-tb.com/details.php?id=73371
Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано, или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.!!!