Да излъжем пасивната щука
Публикувано на: Сря Дек 16, 2009 10:27 pm
Този едър, силен и борбен хищник е търсен и ценен трофей за всеки един въдичар независимо от годишния сезон. Щуката се лови целогодишно, като най-силните моменти на кълването й са пролет – преди и след хвърлянето на хайвера, също края на лятото и цялата есен. Има дни, в които щуката кълве като бясна на всичко, на което й хвърлиш. И такива, в които не можеш да я изкушиш по никакъв начин. В някои водоеми може да се направи силен риболов по обяд в жегата, в други кълве добре предимно сутрин и в късните следобедни часове. Зимата под леда също приема храна и е обект на риболов, макар, че тогава е с по- забавени жизнени функции поради ледената вода и по-бавното смилане на поетата храна. Тогава се храни по-усилено веднага след запечатване на водоема с лед, и в дните преди неговото разтопяване. Ако имаме късмет да уцелим време, когато хищникът гони, можем да направим чудесен излет с няколко добри щуки. При пасивно поведение на щуката най-често имаме едно-две кълванета за деня, а нерядко е възможно да останем и капо.
Въпросът какво може да се направи точно в такива моменти, когато щуките са се спотайли и не поглеждат нашите примамки, отдавна се върти из главата ми.
Прочел съм сигурно стотици статии в чуждия печат, анализирал съм методите и тактиките описани там. В една руска статия описваща поведението на щуките попаднах на нещо интересно. Става дума за това, че щуката харесва бляскавите неща. Парченца ламарина, станиол или бляскащо стъкло са в състояние да провокират интереса на водния вълк. Подобно влечение към бляскавите неща се наблюдава и при свраката. Тази интересна птица изпитва непреодолимо влечение да събира и складира в гнездото си всичко бляскаво и светещо. Известни са даже случай, когато е крала накити, оставени небрежно без надзор за малко.
Известно съмнение в мен всяваше факта, че щом толкова харесва лъскавото, щуката би трябвало винаги да кълве на предложените и блесни. Но блесната се движи и малко или повече от щуката се иска да приложи някакво усилие за да догони парченцето метал.
Въпросът бе как да предложа стационарна блестяща примамка. Дълго време не можех да измисля нищо докато веднъж по време на риболов се оказа , че съм забравил тройните си куки вкъщи на топло. Извадих кутията с блесните и размонтирах тройката на една от тях за да я ползвам за монтажа на плувка. Докато подхвърлях из ръцете си лопатката и телцето на блесната изведнъж ме осени вдъхновението. Подобно на Архимет и неговата ябълка.
Защо да не монтирам цяла блесна на монтажа на тапа?
Колкото повече го мислех толкова повече ми изглеждаше логично.
Закаченото на тройката на блесната рибе ще придава игра на блесната, а тапата отгоре ще държи монтажа сравнително стационарен.
Набързо измъкнах една от въдиците и се заех с експериментите. Първоначално монтирах клатушка и закачайки каракудка на куката пуснах въдицата във водата току до брега. През поляризационните очила в сравнително бистрата вода, спокойно можех да наблюдавам повечението на монтажа.Рибето се движеше, имаше движение, но всичко изглеждаше някак си грубо. Голямата клатушка бляскаше, но се опасявах , че при евентуален удар щуката ще усети голямото парче метал.
След това поставих въртяща се блесна. Сега ми се струваше малко по-финно, но проблема с големината на листото оставаше.
Докато се занимавах с тези проби стана време да си ходя.
По пътя обаче продължавах да си мисля за необичайния монтаж.
Как да преодолея проблема с парчето метал?
Този проблем не ми даваше мира и през следващите дни. Накрая изсипах на пода една кутия блесни и започнах да ги премятам търсейки нещо което да ми помогне. И както се казва „Простите решения са най-ефикасни”
Всичко е било пред очите ми , трябваше само да се сетя.
Взех малка въртушка, N:1 и размонтирах тройката. На нейно място поставих друга, но доста по голяма, N:6. Taка хем куката ще е достатъчно голяма , за закрепване на рибето и сигурно закачване на хищника, хем малкото листо няма да го изплаши с металния си вкус, а в същото време примамливо ще бляска.
Няколко дни по-късно имах шанс да изпробвам необичайния монтаж.
Поради липса на време избрах баластиерите край Долни Богров. В миналото тези водоеми са държали стабилна популация от едри щуки и са зарадвали не един риболовец с прекрасни трофеи. Сега естественно ситуацията е коренно различна. Повсеместно ширещото се бракониерство не подмина и тези водоеми и сега всекидневно окупиращите бреговете им риболовци обикновено си тръгват разочаровани.
Носех две въдици за риболов с тапа, любимия си спиниг и един мач, с който се надявах да си уловя рибки за стръв на щукарките.
На въдиците бях поставил идентични монтажи. Плувка, под нея олово, вирбел и метален повод. Въдиците ми бяха еднакви, триметрови телескопи с акция 20-50, еднакви бяха и макарите, Mikado - Evergreen HD, тип байтрънър, с навито на тях влакно Fokus Pike- double force, 0.40 и тест на издръжливост 15.9 кг. Единствената разлика бе блесната монтирана на едната въдица, докато другата бе с тройка.
Набързо улових няколко слънчака и заметнах, след което хванах спининга и се заех да прочесвам околните шавари. Настроението сред колегите наоколо бе минорно. Никой не можеше да се похвали с удар , а още по малко и с улов. Връщайки се при въдиците си видях, че едната ми тапа липсва, а от макарата равномерно се изнизва влакно. Въдицата с блесната. Засякох и скоро добра, около 1.5килограмова щука бе измъкната на брега. Блесната се бе закачила отпред за човката и сигурно я бе пробила.
Направих няколко снимки на рибата, по време на които за съжаление ми паднаха батериите на фотоапарата та се наложи да довърша фотосесията с камерата на телефона.
Пуснах я обратно в дълбоките богровски води и отново заметнах. През следващите няколко часа нямаше повече удари. Но бях доволен. Системата ми се бе доказала като успешна. Освен тази щука не видях никой друг да вади нещо.
Няколко дни по късно имах възможност да отида на друг водоем, където според приказките на месните риболовци се въдели големи щуки. Оборудването ми бе идентично на предния излет. Отначало започнах със спининга за да мога да проуча местата, релефа и дълбочините на непознатия водоем и да избера място за риболова с плувка. Обикаляйки по брега подплаших няколко дребни щуки от плитчините покрай брега, което ме убеди в наличието на щуча популация във водоема. За съжаление обаче на спининга нямаше нито един удар. Явно рибите бяха пасивни и не им се гонеше примамката ми. Нормално впредвид на застудяването в последните дни.
Заметнах щукарките на едно струващо ми се перспективно място и зачаках. Този път си носех каракудки от София тъй като се опасявах че няма да мога да си уловя стръв на място. Каракудките жизнерадостно играеха на куките от което плувките ми енергично се местеха по водната повърхност. Скоро първият удар бе факт. Средна щука, малко под кило. Клъвна на нормалния такъм. Скоро обаче удари и на такъма с блесна. Малко по голяма. До ранния следобед, когато реших да си ходя имах седем удара, от които успях да извадя шест щуки между 0.700 и кило и половина. Но по важното е, че четири от тях извадих точно на монтажа с блесната. Явно наистина работеше.
Може би има какво още да се дойзкусури по него, да се направи още по привлекателен за щуките и се надявам в процеса на риболов да изчистя някои детайли, което да ми позволи да ловя още повече риби. Важното е че написаното се оказа истина и рибите действително си падат по лъскавите дрънкулки, което ми отваря едно ново поле за експерименти в борбата с водните твари.
Въпросът какво може да се направи точно в такива моменти, когато щуките са се спотайли и не поглеждат нашите примамки, отдавна се върти из главата ми.
Прочел съм сигурно стотици статии в чуждия печат, анализирал съм методите и тактиките описани там. В една руска статия описваща поведението на щуките попаднах на нещо интересно. Става дума за това, че щуката харесва бляскавите неща. Парченца ламарина, станиол или бляскащо стъкло са в състояние да провокират интереса на водния вълк. Подобно влечение към бляскавите неща се наблюдава и при свраката. Тази интересна птица изпитва непреодолимо влечение да събира и складира в гнездото си всичко бляскаво и светещо. Известни са даже случай, когато е крала накити, оставени небрежно без надзор за малко.
Известно съмнение в мен всяваше факта, че щом толкова харесва лъскавото, щуката би трябвало винаги да кълве на предложените и блесни. Но блесната се движи и малко или повече от щуката се иска да приложи някакво усилие за да догони парченцето метал.
Въпросът бе как да предложа стационарна блестяща примамка. Дълго време не можех да измисля нищо докато веднъж по време на риболов се оказа , че съм забравил тройните си куки вкъщи на топло. Извадих кутията с блесните и размонтирах тройката на една от тях за да я ползвам за монтажа на плувка. Докато подхвърлях из ръцете си лопатката и телцето на блесната изведнъж ме осени вдъхновението. Подобно на Архимет и неговата ябълка.
Защо да не монтирам цяла блесна на монтажа на тапа?
Колкото повече го мислех толкова повече ми изглеждаше логично.
Закаченото на тройката на блесната рибе ще придава игра на блесната, а тапата отгоре ще държи монтажа сравнително стационарен.
Набързо измъкнах една от въдиците и се заех с експериментите. Първоначално монтирах клатушка и закачайки каракудка на куката пуснах въдицата във водата току до брега. През поляризационните очила в сравнително бистрата вода, спокойно можех да наблюдавам повечението на монтажа.Рибето се движеше, имаше движение, но всичко изглеждаше някак си грубо. Голямата клатушка бляскаше, но се опасявах , че при евентуален удар щуката ще усети голямото парче метал.
След това поставих въртяща се блесна. Сега ми се струваше малко по-финно, но проблема с големината на листото оставаше.
Докато се занимавах с тези проби стана време да си ходя.
По пътя обаче продължавах да си мисля за необичайния монтаж.
Как да преодолея проблема с парчето метал?
Този проблем не ми даваше мира и през следващите дни. Накрая изсипах на пода една кутия блесни и започнах да ги премятам търсейки нещо което да ми помогне. И както се казва „Простите решения са най-ефикасни”
Всичко е било пред очите ми , трябваше само да се сетя.
Взех малка въртушка, N:1 и размонтирах тройката. На нейно място поставих друга, но доста по голяма, N:6. Taка хем куката ще е достатъчно голяма , за закрепване на рибето и сигурно закачване на хищника, хем малкото листо няма да го изплаши с металния си вкус, а в същото време примамливо ще бляска.
Няколко дни по-късно имах шанс да изпробвам необичайния монтаж.
Поради липса на време избрах баластиерите край Долни Богров. В миналото тези водоеми са държали стабилна популация от едри щуки и са зарадвали не един риболовец с прекрасни трофеи. Сега естественно ситуацията е коренно различна. Повсеместно ширещото се бракониерство не подмина и тези водоеми и сега всекидневно окупиращите бреговете им риболовци обикновено си тръгват разочаровани.
Носех две въдици за риболов с тапа, любимия си спиниг и един мач, с който се надявах да си уловя рибки за стръв на щукарките.
На въдиците бях поставил идентични монтажи. Плувка, под нея олово, вирбел и метален повод. Въдиците ми бяха еднакви, триметрови телескопи с акция 20-50, еднакви бяха и макарите, Mikado - Evergreen HD, тип байтрънър, с навито на тях влакно Fokus Pike- double force, 0.40 и тест на издръжливост 15.9 кг. Единствената разлика бе блесната монтирана на едната въдица, докато другата бе с тройка.
Набързо улових няколко слънчака и заметнах, след което хванах спининга и се заех да прочесвам околните шавари. Настроението сред колегите наоколо бе минорно. Никой не можеше да се похвали с удар , а още по малко и с улов. Връщайки се при въдиците си видях, че едната ми тапа липсва, а от макарата равномерно се изнизва влакно. Въдицата с блесната. Засякох и скоро добра, около 1.5килограмова щука бе измъкната на брега. Блесната се бе закачила отпред за човката и сигурно я бе пробила.
Направих няколко снимки на рибата, по време на които за съжаление ми паднаха батериите на фотоапарата та се наложи да довърша фотосесията с камерата на телефона.
Пуснах я обратно в дълбоките богровски води и отново заметнах. През следващите няколко часа нямаше повече удари. Но бях доволен. Системата ми се бе доказала като успешна. Освен тази щука не видях никой друг да вади нещо.
Няколко дни по късно имах възможност да отида на друг водоем, където според приказките на месните риболовци се въдели големи щуки. Оборудването ми бе идентично на предния излет. Отначало започнах със спининга за да мога да проуча местата, релефа и дълбочините на непознатия водоем и да избера място за риболова с плувка. Обикаляйки по брега подплаших няколко дребни щуки от плитчините покрай брега, което ме убеди в наличието на щуча популация във водоема. За съжаление обаче на спининга нямаше нито един удар. Явно рибите бяха пасивни и не им се гонеше примамката ми. Нормално впредвид на застудяването в последните дни.
Заметнах щукарките на едно струващо ми се перспективно място и зачаках. Този път си носех каракудки от София тъй като се опасявах че няма да мога да си уловя стръв на място. Каракудките жизнерадостно играеха на куките от което плувките ми енергично се местеха по водната повърхност. Скоро първият удар бе факт. Средна щука, малко под кило. Клъвна на нормалния такъм. Скоро обаче удари и на такъма с блесна. Малко по голяма. До ранния следобед, когато реших да си ходя имах седем удара, от които успях да извадя шест щуки между 0.700 и кило и половина. Но по важното е, че четири от тях извадих точно на монтажа с блесната. Явно наистина работеше.
Може би има какво още да се дойзкусури по него, да се направи още по привлекателен за щуките и се надявам в процеса на риболов да изчистя някои детайли, което да ми позволи да ловя още повече риби. Важното е че написаното се оказа истина и рибите действително си падат по лъскавите дрънкулки, което ми отваря едно ново поле за експерименти в борбата с водните твари.
Големец ! 
След като на Богров 
е хванал щука