За Щукарите:)

[oswald]

Стръв, захранка и подхранка

При риболов на щука не може да се говори за захранване и подхранване. Но в теорията се срещат препоръки в проверените щучи места да се хвърли малко захранка за събиране на дребните риби. Дори има съответен монтаж, когато над вашата рибка за стръв на линията се вързва и хранилка за дребосък от типа "суим фидър". Дотам обаче ние още не сме я докарали, защото току-виж следващият екзотичен съвет от Европа ни призовал да захранваме с живи мишки.
Според нашите традиции най-добрата стръв за щука е каракудката. Основанията са ясни, тя е много държелива, а гърбавостта є позволява да я закачим здраво, без да засегнем вътрешните органи. Нейната игра на куката е отлична и тя издържа редица прехвърляния на линията. С размерите є обаче не бива да се прекалява, макар че е речено – голяма стръв, голяма риба. Там обаче, където естествено не се срещат каракуди, е по-добре да се търси местният дребосък. А ако и той е силно намалял, може да се опита на донесени от друг гьол рибета. При всички случаи не бива да се кахърим за вида им, защото щуката охотно взима дори и на слънчеви рибки.
В сезон, когато живите рибки са проблем, минаваме и на мъртва рибка. Понякога именно с тази стръв се вадят трофейните парчета. Системите за монтаж са много, но най-популярни са тролингът и монтажът на Драшкович, които представихме при бялата риба.

Такъми

Монтаж на живо рибе с булдо

Ако във водоема, в който ловим, има щука над 3 кила, значи трябва да се готвим като за рекорди. За леко ни е нужен здрав около 3 м прът с твърд и пъргав връх. Шаранджийските телескопи са добър подход. Макарата е задължителна и трябва да е от по-големите със запас от здравина. Още повече, че ще качваме влакно от 0,30 нагоре.
Плувките за щука са важен елемент – с тях обаче често се прекалява и в размерите, и в окраската. Кръглата им форма не е добра, елипсовидните потъват по-лесно. Цветовете им най-добре да са тъмни – кафяво, зеленикаво.
Металните поводи са задължителни. Вирбелите също. Някои от готовите поводи обаче са твърде къси за голяма щука, така че дължина поне 30 см е минимумът за тях. Кевларените поводи също вършат работа, но най-подходящите са оплетените от стоманени нишки. Разбира се, че щука може да се извади и с обикновен монофил, но това е изключение. Не бива да рискувате да пропилеете удар на нещо наистина едро само защото не сте подготвени.

Монтаж на живо рибе с вирбел и ограничел на движението

Куките трябва да са яки, но много остри поради твърдостта на челюстите на противника. Големината на единичните е нула до две нули. При тройките се слагат от №7 – №5.
За дъно се използва същата екипировка, с подходящи оловни тежести и системи за комбиниран монтаж. Най-често се прибягва до долно олово, над което се слага ограничител, за да не се зарови рибето във водораслите. Поводът се монтира на основното влакно чрез вирбел, за да може да се движи в различна дълбочина. В Дунав обаче се замята с голямо плоско подвижно олово.
Такъмите за тролинг и мъртва рибка на Драшкович са като блеснарските, тук само една по-бърза макара може да бъде по-уместна.
От блесните като по-доказали се щукарки се славят големите клатушки, наподобяващи плуването на болна рибка. Но има дни и за проява на въртящите се блесни от №3 до №6.

Методи на ловене

По традиция основният метод за гонене на щука у нас е НА ЛЕКО. Причината за това вероятно е, че нямаме много места с дълбочина и чисто дъно, за да ловим масово и на тежко.
Хвърля се винаги във водното огледало сред водораслите, близо до туфи шавар или до потънали коренища и дървета. Щуката не обича чистите места, за нея е важно да има укритие. Ако дълбочината е по-голяма, пускаме рибката по-надолу. При плитки води тя може и да е на повърхността.
Има много спорове за това, как да се утежни линията на леко за щука. Някои колеги изобщо разчитат само на теглото на по-едрата си стръв, но така се постигат малки дистанции. В случай, че ще слагаме тежест, никога не поставяйте само една голяма сачма, дори тя да е горе под тапата. По-добре е утежняването да бъде с поредица от сачми – така стръвта ни ще плува по-естествено, без да заплита линията.
НА ТЕЖКО се замята в по-чисти водоеми като баластриери и в реките.

Монтаж с платно на плувката
НА БЛЕСНА също се преслушват по-чисти зони, особено покрай стените на язовирите, в проходи между части на водоема, заливи, устия на реки и прочие. Блесните се водят с умерена скорост, но както при тролинга с мъртва рибка паузи и ускорения допринасят за по-добрата им игра.
Последната новост при гоненето на щука в Европа сега е риболовът с голяма мухарка и шнур за сьомга и със специални грамадни стримери.

Кълване и момент на засичане

Типичното кълване на щуката на жива рибка с поплавък започва с едно-две поклащания или най-често с директното потапяне на тапата. После следва бързо движение, когато рибата с плячката в уста се завръща в ловното си укритие. Често след първите стремителни 5–6 метра щуката спира, за да намести плячката с челюстите си. После пак поема и води. Рисковете при тази сложна картина са два – да засечем рано, когато стръвта ни още не е налапана цялата, и да изчакаме прекалено, когато щуката може да се убоде и да остави стръвта.
Моментът на засичането е въпрос на избор, но принципът е да не се бърза. Първо, защото щуките рядко се отказват, след като са предприели атаката, и второ, защото често им се случва да се убождат и на перките на плячката си.
Практически най-добре е да засечем след началото на второто повличане. При тясно чисто пространство и ситно рибе за стръв обаче можем да "натиснем спусъка" и незабавно.
При риболова на дъно е нужен голям запас, най-добре е да оставим бигела отворен. Засичаме след 3–4 секунди. При влачене и придърпване на мъртва рибка се засича незабавно, както и при удара на блесна.

Засичане

При здравите влакна, завършващи с метален или кевларен повод, нямаме никакви основания да си играем на нежност. Щуката винаги се засича малко по-рязко от другите видове риби. Това се прави и заради твърдата є човка, за пробиването на която не вреди повече сила. Ако вече е нагълтала в мекото гърло, също няма проблем, защото и глътката є е доста жилава.

Вадене

След засичането обикновено имаме силно, мощно и често скоростно повличане. Повечето пъти щуката дръпва толкова рязко, че авансът може да не отпусне достатъчно бързо и тя да скъса влакното от динамичен удар. Това, разбира се, е по силите на големите екземпляри, чиито размери никак не вредят на скоростните им постижения.
Ако първоначалният напън е удържан с чест и щуката не е успяла да залегне във водораслите и шавара, шансовете ни вече са над 50 процента. Оттук нататък рибата започва много повече да следва посоката, която є даваме с пръта. Според майстори болката на забитата в гърлото є кука я прави по-отстъпчива. Но ако е ковната за челюстите, това обяснение не ни върши работа и пак трябва да сме готови за отпор.
Общо взето, щуката е силна риба, бори се твърдо и често забива надолу. Най-голямата опасност е, когато я прекарваме до брега, защото тя никога не се предава. Често форсирането точно в такъв момент може да ни остави само с влакно на пръта. Парчетата над кило се вадят с кепче.

НАСЛУКА!!!

[grozevm]

Нещо интересно. При лов на щука с жива рибка 2,3 пъти ми се случва следното. Почти винаги при затишие придърпвам леко влакното, за да поразмърдам каракудката. Не рядко тогава щуката се стряска, почти се вижда цялата(на 50-60см от тапата) на повърхността и следва мощна атака. Просто гадинката седи и дебне и се прави на луда.

Кеч енд релийз