Риболов на чип-чип

[tip]

Колеги, учудвам се че този така ефективен метод за улов на кефал не е разгледан по-подробно в този раздел. Моля споделете своя опит.
Благодяря, Ви предварително!

[daiwa]

Tip аз ловя от 2 години с "директен",би ли ми обяснил какво е това "ЧИП-ЧИП"?

[Stefko]

На мен също би ми било интересно да науча повечко за този метод. Чувал съм много за него и знам в общи линии какво представлява, но никога не съм пробвал
По разкази на по-опитни колеги съм чувал, че е много емоционален и ефективен метод за улов на кефал, уклей, червеноперка...

[tip]

Това е метод, при който линията е максимално опростена. При нея липсва плувка и стандартното утежнение. Линията е без повод с дебелина на влакното 0,18-0,20. Куката е сравнително голяма, аз ползвам обикновено № 5 и без никакво утежнение, ако няма вятър. В противен случай поставям един дропер, който да държи линията изпъната. Дължината на пръта е в зависимост от специфичните условия на водоема (4-6 м.), като той трябва да е с по-твърда акция, защото понякога кълват и прилични екземпляри. Методът е приложим и на река и на затворени водоеми. Отвесният бряг улеснява риболова, така рибата е по-малко предпазлива. За стръв използвам обикновено скакалци, щурци и нощни пеперуди. Закачването е към главата. При този метод стръвта играе по повърхността, което провокира рибите. Атаката е стремителна, като в повечето случай рибата се самозасича, но понякога трябва да помогнем с леко движение на върха. Така съм улавял предимно кефал и едър уклей. Би трябвало да е приложим и за пъстърва, но не съм опитвал. За да постигнем резултати трябва да използваме дрехи с камуфлажен цвят и да пазим пълна тишина. Също така при улавянето на една-две риби препоръчвам смяна на мястото, докато рибата се успокои и тогава може да пробваме отново. За мен това е един от най-атрактивните методи на риболов, защото се вижда атаката на рибата.

[kalinanimal]

На "Чип-чип" за кефали (от сп."Лов и риболов" )

Николай Русков




Ловях черна мряна на малко вирче в полупланинска рекичка. Рибата кълвеше често, но повечето полакомили се на ручейника рибки бяха дребни. Те само подръпваха за свободния от куката край на личинката и не се закачаха. Само от време на време някоя по-едра, влизаща в законните норми мрянка глупаво налапваше ручейника заедно с куката и увисваше на въдицата им. Това ме задържаше на вирчето, за да чакам късмета си.






В това време над моста изпърпори мотор и спря близо до колата ми. След минута пред мене се озова Цеко, мой стар познат и запален рибар. Минаваше за един от специалистите на черната мряна. Но днес не носеше късата двуколянна пръчка, с която ловеше черна мряна "на замбок", както тук наричаха дънния й риболов. Сега в ръцете си той държеше дълъг телескоп, който още не бе разгънал. Поздрави сърдечно, след което каза:

- Не се наказвай, сега кълват само дребните мренки. Много рядко ще се излъже някоя по-едра. Давай да ловим клен на скакалци!

- Много пъти съм опитвал, но никога не съм имал успех - отвърнах аз. - Водата е бистра, плитко е, рибата ни вижда и веднага бяга далеч. Хванеш някое кленче и след това чакаш с часове за второ. А и нямам стръв.

- Най-добре кълве на скакалец. Тук по-рано ги имаше много, но нещо изчезнаха - каза Цеко. - И за мене това е проблем. С голям зор уловя някой скакалец, хвана клен, и пак започвам да търся стръв. Виж, даже и специална лопатка съм си купил, за да ги удрям. - И той извади от задния си джоб пластмасова плескалка, с която убиваха домашните мухи.

- Няма да се преустройвам сега, не съм спрял за дълго тук. Ще карам на черна мряна. Поне ручейници има достатъчно в реката. Не трябва да ги гоня из тревата като скакалците.

В това време Цеко си оправи такъма, подпря телескопа на една върба и тръгна да лови скакалци. След малко се върна, явно успял да хване един.

- Къде ти е плувката? - попитах го аз, защото от върха на пръта му висеше влакно със завързана на края дребна кука.

- Карам без плувка, тя плаши рибата и я прогонва от стръвта.

Цеко се отдалечи от мене и застана на три крачки от вира. Дългият четириметров телескоп му позволи да пусне стръвта на метър от брега. След малко чух гласа му:

- Готово, сефтето е направено! - след което отново подпря телескопа и тръгна да лови друг скакалец. Рибата пусна в полиетиленов плик, който остави на земята до пръта.

Зяпнах от изненада. Отидох и взех плика в ръце. В него замърда неголям речен кефал с широка глава и червени перки, който тук наричаха клен. Беше малко по-голям от педя.

Върнах се при мренската си въдица и се замислих. Считах се за един от майсторите на ловене на кефал с докосваща повърхността на водата стръв, даже имах претенции, че аз утвърдих наименованието на този риболов като "чип-чип". И да не се сетя да го изпробвам досега в тази богата на риба рекичка!

Цеко се върна и отново закачи скакалец на куката. Ритуалът се повтори. Внимателно подхождане към реката, спиране на три крачки от нея и предпазливо пускане на скакалеца към водата недалеч от брега, докато докосне повърхността. Веднъж, втори път и на третия последва рязко засичане, след което във въздуха увисна втори кефал, малко по-едър от първия. Тънкият връх на телескопа се бе огънал като дъга от тежестта на рибата - гледка, която винаги изпълва с възторг душата на всеки истински рибар.

Така, редувайки ловенето на скакалци с ловенето на риба, Цеко до вечерта успя да събере десетина кефала. Те значително превъзхождаха по тегло моите тринадесетина мренки, съвсем малко превишаващи разрешените от закона размери. Не се преустроих най-вече защото ловях с къс телескоп с тънък и чувствителен връх, за да мога да индикирам телеграфното почукване на мряната. А и много трудно бе ловенето на скакалци тук. Едно че ги нямаше, но слънцето силно печеше и те така се стрелкаха, че правеха триметрови скокове. Оставих този риболов за следващия ден, когато щях да се подготвя както трябва с такъми и стръв.

Вечерта след голямото търсене открих старата кутийка с мрежа и вратичка, в която преди години събирах скакалци, търтеи и конски мухи за стръв. Измих я добре и я оставих да изсъхне. След това подготвих мачовата си пръчка. На макарата й поставих шпулата с влакно 0,14 мм с прозрачнозеленикав цвят. То най-малко щеше да се вижда на фона на листнатите зелени върби по брега. След това се погрижих за облеклото си. Беше ми направило впечатление, че Цеко бе с дрехи с маскировъчна окраска. Извадих камуфлажната блуза, с която се обличах, когато ловувах на гургулици от колиба. Взех и ловната си шапка с подобна петниста окраска и счетох, че това вече е достатъчно. Поради особеностите на зрението на рибите те нямаше да могат да виждат панталоните и ботушите ми, така че цветът им бе без значение.

Рано сутринта осъмнах на едно буренясало място, за което знаех, че бъка от скакалци. Така се и оказа. Сутринта бе тиха и тревата бе обилно мокра от росата. Такива бяха и крилата на скакалците и от обедната им скокливост нямаше и помен. Те просто пълзяха по растенията и правеха само жалки опити да скочат. Така издаваха и присъствието си. Набързо напълних кутийката и отпраших към реката. Отидох чак към овчарниците, където местата бяха много рядко посещавани от рибари поради отдалечеността си.

Бях уцелил чудесен тих и слънчев ден. Освен това бях подранил и беше още хладно. Застанах със сглобения такъм пред първия вир. Приклекнах и така доближих вира, че почти петметровият ми мач да спусне закачения на куката скакалец на педя от потопените върби. Скакалецът много нежно докосна повърхността и запърха по нея, образувайки леки концентрични кръгове. Изведнъж от зеленикавата дълбочина се стрелна едра сянка, около мърдащия скакалец се образува водовъртеж и аз съвсем инстинктивно повдигнах пръта нагоре. Той се огъна и във водата запляска едър кефал. Изправих се и го поведох към полегатата част на брега, след което внимателно го извлякох от водата. Замъкнах го в тревата, където подскачането му нямаше да може да го върне обратно във водата, и подпрях пръта на малко храстче. След това отидох до кефала и го взех в ръце. Беше чудесен половинкилограмов екземпляр, дълъг почти до лакътя ми. Перките му бяха кървавочервени, а гърбът - масленозеленикав. Бях безкрайно щастлив и дълго се любувах на красивата риба. После се упътих срещу течението, за да търся друго подходящо място, тук нямаше смисъл да замятам повече. Пляскането на едрата риба бе разплашило останалите и трябваше дълго да чакам, за да се успокоят. В един дебел бързей хванах втори кефал, но значително по-дребен от първия. За сметка на това пък много безшумно го извадих от водата и на същото място улових веднага втори със същите размери.

Наплашената риба яростно атакуваше подадената на повърхността стръв и често сама се закачаше на куката. Ако исках, можех да хвана много риба, но след като наближих нормата, престанах. Пък и слънцето вече безпощадно жареше. Имаше опасност уловената риба да омекне и да започне да се разваля, независимо че бях я размесил със стръкове коприва. Поради непрекъснатото ми местене от вир на вир щеше да бъде безсмислено да ползвам живарник, рибата пак щеше да умре при пренасянето.

Така Цеко ми припомни един забравен начин на риболов, заради което му бях безкрайно благодарен.

[tip]

Не знам Николай Русков, кога е утвърдил наименованието, но аз за първи път съм практикувал този вид риболов преди 10 години на язовира на село Върбешница, а съм чел за него още по-рано.

[Stefko]

Не знам Николай Русков, кога е утвърдил наименованието, но аз за първи път съм практикувал този вид риболов преди 10 години на язовира на село Върбешница, а съм чел за него още по-рано

Това всъщност едва ли има голямо значение. По-важното е, че методът наистина си заслужава вниманието, а пренебрегването му (включително от моя милост ) е незаслужено и неправилно.
Спомням си един случай преди 2-3 години, когато бях отишъл за риба на един язовир близо до Видин (Полетковци). Беше късна есен и аз бях решил да половя бабушка и евентуално някой костур. Времето беше сравнително приятно за тази част на годината и бабушката кълвеше хубаво, но костура го нямаше, както и каракудата. Както си ловях бабушките покрай мен мина някакъв колега с не много дълга въдица в ръка (спинингова пръчка около 1.80 - 2.00 м.) и почти без никакви други такъми Заприказвахме се и той се оплака, че кълването е доста слабо. Оказа се че е тръгнал за клен, като за стръв ползваше скакалци. На въдицата нямаше никакво утежнение, но имаше дребна плувчица, с чиято помощ да хвърля малко по-навътре под дърветата (пръчката му беше късичка). Идеята беше скакалеца да стои на повърхността без да потъва... Сетих се тогава че съм чел за разни такива пинизи, но се учудих и погледнах доста слептично на опитите му, а той реши да ми покаже улова си досега: измъкна едно найлоново пликче, в което беше приютил чудесен клен около 700-800 гр. Буквално се ококорих и се засрамих с моите 10 сантиметрови бабушки Позаинтересувах се повече и човека обясни, че така лови кленове в язовира от доста време и то доста успешно - на ден по 10-тина бройки от същия размер, че и по-големи.
Та оттогава още повече се убедих, че "чип-чипа" трябва да се изпробва и че не съм бих ама никак прав, като съм гледал на него толкова несериозно и с недоверие. Ама то си е било (и все още е) за моя сметка

[rimohit]

И аз да кажа нещо по въпроса

Преди 10 години на една не много голяма рекичка с отвесни гъсто обрасли брегове на скакалци правих чудеса.
Телескопа ми бешч от жълтите с червен връх (УССР) и около 1м корда 0.18мм и кука 10-8 .Поради почти невъзмония риболов в този гъсталак аз осуквах телескопа докато влакното се навиеше на върха , после провирах в някое местенце между клоните и развивах докато скакала не цопне във водата ..
После ако не последва почти моментно хващане на кленче (винаги бяха около 25см) разлащах пръта за да затанцува скакалчето и хоп рибка!
И така ..
После минах на едно чешко челескопче което ползвах като мухарка по р.Тунджа ( без шнур) и поради не много големите размери на реката мятах достатъчно.
А на всичкото отгоре и хващах
Е сега искам мухарка ....но ще си купя ама друг път!

Та въпреки тази моя "еволюция" мисля че метода чип чип не е за подценяване и макар и да прилича на мухарствово има своя чар и разлики ..а даже и предимства

[rincewind]

Чип-чип е моят любим риболов също. Практикувам го вече над 10 години главно по реките в Северна България.
Наистина е учудващо как с толкова елементарен (и евтин) такъм човек може да хване много риба. Миналата година за 4 часов излет по река Видима успях да уловя 57 кефала на зелен скакалец - Tetigonia. Разбира се по-голямата част от тях ги пуснах, като запазих само няколко от по-едрите. Монтажа, който най-често използвам е следния: директен телескоп ДАМ 4 или 5 метра в зависимост главно от растителността около реката; основно влакно 0,18 с повод 0,12 или 0,14; перо от патица или гъска, което изпозвам за водач на стръвта при замятане и кука най-често с номер 12.
За мен това е най-емоционалният и истински риболов, защото човек непрекъснато се "надлъгва" с рибата, дебнейки я винаги от доста близко разстояние. От 1 година имам и мухарка, но определено мога да кажа, че Чип-чип е моят риболов. На изкуствена муха е също доста емоционално, но за мен не е така интересно, както на скакалец. Ще бъде удоволствие за мен да узная, че има и други любители на Чип-чипа.

[tip]

Колеги учудвам се, че има толкова малък интерес към тази тема. Споделете тънкости, ако знаете такива за този сравнително непопулярен метод на риболов

[old fox]

Този метод по Граовско му викат "на цицанье", също и "на коричка" И точно такъв руски 4 метра, ми счупи един дивак шарко, на Чукльово блато.

ТОВА МИ Е ЛЮБИМИЯ РИБОЛОВ

По емоция няма равенство

[pavkata]

Една от тънкостите на този риболов е да се ползва телескоп с макара когато има храсти. Един от колегите по-горе е писал, че навива влакното около пръта, но с макара е по-удобно. Аз ползвам скакалци за кефалите, но става и за каракуди и шарани на хляб, царевица или червеи. Може да се ползват рибета или ручейници - но това вече на е риболова за който е темата. Интересно е, че като по-малък сега стърча над папура и ме виждат рибоците. Виждал съм колеги да "топкат" и с парчета от жълтите листа дето капят наесен от тополите - направо съм оставал потресен от резултата.

[петър власев]

аз го практикувам на марица и стряма този риболов с телескоп 4.50м.

карбон на тарбуко основно влакно 0.14 повод 0.12 кука 0.10

при вятър слагам една малка съчма точно където е вързан повода на клуп

изключително атрактивен риболов и доста успешен бих казал

аз газя в средата на реката и от там подавам стръвта около брега така мисля че е най добре за чип чип защото избягваш закачките по този начин

само дето съм окичен като коледна елха с живарници специялна мутия за скакалците , шише вода да не излизам кгото ми се припие
а за такъмите използвам преметната през рамо чанта от противогаз който си откраднах от казармата

[Koriolan]

Здравейте,
с интерес прочетох темата и отговорите по нея. Не бях чувал нищо за риболов ЧИП - ЧИП, но като се запознах по-подробно с темата мога да кажа че ми е познат от дете. Само дето освен скакалци, по съвет на дядо ми ползвах и търтеи и ефекта бе невероятен. още си спомням как при третото хвърляне с една бамбукова пръчка /бях на 7-8 г/ закачих в р. Драговищица пъстърва около 700-800 г. И досега го практикувам но едрите риби по нашия край /Кюстендилско/ станаха рядкост. Така че пробвайте и на търтей. Най лесно е като се държи в малка бутилка, с тясно гърло - махаш капачката и го изчакваш да полети към отвора. Пробвайте. Пожелавам ви късмет!

[Gan4eff]

този метод на ловене ако не се лъжа се казва ЦАПКАа тва чип чип не сам го чувал но то в различни раиони различни имената аз така се запалих по риболова с ловенето на Цапка един телескоп само прут около 3 метра 2 метра кордичка 0.18 2г. тежест и кукичка 14или 16 номер слагаш изкуственна муха или бял черав и хвърляш вадиш и се чува само цап цап за тва му викат цапка наи атрактивно е по планинските рекички в които гъмжи от дребни рибки за първи път го пробвах на една рекичка в еленският балкани наловихме поне 3 кила дребошляк имаше и много малки колкото цаца Са ше кажете че е маломерна ми кво да напрая кат е била маломерна тогава незнаех че има стандарт немах и билет даже но този бракониерски риболов наистина ме зариби и са без риба се прибирам ама спазвам законовите разпоредби и апелирам кам всички рибари особенно важи за затворен водоем пускаите малките риби в язовира те няма каде да избягат само могат да пораснат та това е поодплеснах се малко но иначе Цапката наистина си е атракция и секи трябва да пробва особенно начинаешти рибари които имат намерение да се занимават сериозно с риболов за да не се отчаиват от първите излети