Релакс с мухарка

Модератори: Павел Иванов, sestrata

Аватар
jagger1
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1187
Регистриран на: Сря Яну 26, 2011 10:06 pm
Местоположение: София

Релакс с мухарка

Мнение от jagger1 »

Беше юни, беше юли, беше август. Жеги, слънце и тук-там малко дъждец. Язовирчетата и рекичките задържаха доволно ниво на водицата. И рибките живнаха, а покрай тях и аз успях малко да живна. То не се седи само над менгемето. Приятно е да връткаш мушетата, ама още по-приятно е там – на водоемчето или реката.

Излетите ми през тези три летни месеца не бяха многобройни и продължителни – малко по Диканите, малко по Струмата и чат-пат на Пънчо, но и малкото мигове с мухарката в ръка сред природата ми доставиха максимално удоволствие. А и рибките от доста време не ме бяха виждали – аз тях също.

Струма (с. Прибой)
Изображение
Изображение

Голяма тръпка си е да усетиш трепета на мухарката в ръката. Бях позабравил нежния звук на бланката, изнизваща се бавно от тубуса. Бях позабравил и удоволствието от последователното стиковане на отделните й сегменти, лекото свистене на авансчето на макарата при нанизването на гънещия се като змийче шнур през водачите, тръпката при отварянето на кутийката с мухите, реещия ми се за мунута поглед по тревитчките, храсталаците и водната повърхност в търсене на летящите издайници за избор на муха и винаги съпътстващото ме колебание – Тази ли да сложа най-напред или Онази. И както винаги става при мен, слагам Онази, а Тази я вързвам после. Да де, ама като вържа най-напред Онази, а после пробвам с Тази, все си казвам: „Трябваше най-напред да вържа Тази, а после Онази.” Да де, ама ако го направя още в началото така, да вържа най-напред Тази, пак се получава същия казус в началото. И ако съм вързал най-напред Тази си казвам: „Трябваше да вържа най-напред Онази, а после Тази.” А кутийката пълна и с други мухи. Ама то само една кутийка да е ..... То се почва най-напред: Тази кутийка ли да е или онази да е .... Смях и сълзи. Станало време за биричка докато взема решение.

После идва тръпката от позиционирането ми на брега или във водата и подаването, след „задълбочени анализи” на шансовете – Там до онзи храсталак ли да се пробвам или Тук на равната водна шир. Гледам как рибките подскачат на 20-30, че и на 60 метра от брега и весело ме канят да нагазя и да си поплувам малко с тях. Решавам да им угодя и Хоп – водата ми напълва ботушите. Не че е много дълбоко, ама тинята е коварна. Водата – 30-40 санта, ама и тинята – 20-25 санта. Коварна работа. Ама пък ми е хладно на краката. Нищо, че съм скъсил дистанцията между мен и рибоците.

И се почва – като жаба, седяла цяло лято на сухо и едвам дочакала първата локва. Естествено, рибките започват играта първи. Шляп от ляво – хвърлям от ляво. Нъцки. Шляп отдясно – хвърлям отдясно. Пак нъцки. Шляп от ляво и от дясно в опит за синхронно плуване – аз обаче тарикатея – хвърлям по средата. И Оооо мили Боже – напън на линията, бланката се свива, краката се разтреперват. Дааа, ама не. То било закачка. А рибките продължават палаво да ми се присмиват – ту от ляво, ту от дясно, ту зад мен, ту пред мен. От време на време щуката и костура гонят дребосъка, а той като пръски от фонтан се пръска над повърхността. Красота и борба за живот слели се в едно. А аз стърча като току-що поникнала върба в центъра на тази игра и с нескрита завист проследявам с поглед поредния водовъртеж. И всичко това единствено и само на фона на чуруликащите лястовички и птиченца в съпровод с по някое прелитащо насекомо. Наоколо обикалят и няколко патета, опитващи се да изпеят песента Камино, ама с дрезгав глас.

Времето бавно и неусетно минава. Слънцето се слива с хоризонта и лъчите му рисуват причудливи фигури по водната повърхност. Започва играта на светлини и сенки. В играта се включва и ветрецът, който подсилва светлинните ефекти. А рибките – сякаш леко уморени и притъпили вниманието си започват да забравят за „стърчащата, новопоникнала върба”, изхвърляща от време на време тънка жълта и коварна нишка, която само допреди час-два я нямаше на това място. И се започва същинската игра. Кратка за оставащото време, но спираща дъха. Търпението на мухарската душа е възнаградено. Какво повече да иска от природата, която толкова щедро я е наградила с тишина, спокойствие, красота и палави рибки?

Време е денят да последва последните слънчеви отблясъци и да се скрие със залеза. Време е отново да се чуе онзи приятен шум от разглобяването на бланката и прибирането й в тубуса. Авансът изцъква за последен път и всичко притихва. Притихва в очакване на следващия ден. Мушетата са прибрани в „хангарите” и са в пълна бойна готовност за следващия излет.

А там някъде, в полумрака, една мухарска душа запалва цигарка, обхождайки с последен поглед притъмнялата водната шир и хоризонта. Денят е оставил надеждата, че всичко това ще се повтори, потрети ...... още и още много пъти.
Релаксът е бил на макс.

Едно клипче в допълнение на долните снимки:
https://www.youtube.com/watch?v=-I-n2cz3jtk

Снимките (кликнете върху някоя от снимките за по-голям размер. После само със стелките (наляво / надясно):
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Кленчетата бяха предимно такива през цялото лято:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

През лятото излизаха доста и такива каракудки:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Малко природни красоти:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Само тези кадри и няколко клипчета оцеляха от лятото, след като на един от последните ми излети изпуснах телефона във водата. Още много други рибки (шаранчета, каракудки, кленчета, костури) имаше на тези кадри, както и много клипове. Сори.

На всички Изображение
Риболовът е като песен, която можеш да слушаш цял живот. И колкото повече я слушаш, толкова повече ти се пее. Няма насита, няма спиране. А ако тази песен се запее и с приятели, тогава концерта е доживотен.
Аватар
Chromeo
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 345
Регистриран на: Вто Май 10, 2011 6:41 pm
Местоположение: гр. Хасково
Обратна връзка:

Re: Релакс с мухарка

Мнение от Chromeo »

За да не цитирам цялата тема, само ще кажа всичко написано е 100% споделено и съпреживяно. От всички видове риболов, които практикувам наистина разходката с мухарката е най-релаксиращият. Поздрави, колега :)
catch a fish or die trying !!!
Аватар
jagger1
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1187
Регистриран на: Сря Яну 26, 2011 10:06 pm
Местоположение: София

Re: Релакс с мухарка

Мнение от jagger1 »

Привет, момци.
В напрегнатото ежедневие, човек трябва да намери и пролука за разтоварване.
В сряда (28.09.2016 г.) небето над мен се отвори и един"глас небесен" ми прошепна: "Човече, давам ти два часа свобода. Релаксирай."
Огледах се, ослушах се пак, а гласът ми шепне:"Два часа..аа..ааа..ааа.....Релаксирай...аййй...айййй"
Гледам часовника - почти обяд. Вярно, време за хапване, ама аз не обядвам от доста време. Озъртам се, въртя се като пумпал около оста си и изведнъж, погледът ми като привлечен от магнит се спира на тубуса с мухарката. А до него - ботушите, елека и кепчето. А гласът продължава да кънти в капацуната ми: "Релаксираййййй.....аййййй.....айййййй"
Да де, ама само два часа. Гледам тубуса и започвам да прехвърлям най-близките водосъдържателни дестинации:
- банята с ваната - отпада.
- водопровода - отпада.
- ПЪНЧООООООО - на няколко хиляди фута дестанция :fish15: :fish15: Това е. Има няма - 20 мин. отиване, 20 мин. връщане и около час мухарене. А гласът продължава да шепне: "Не губи времеееее ..... емееее....емеее...."

Ами, награбих такъмите, качих се на "бъгито" и газззззззз. Нема лабаво. :D
Два часа - два часа. Кой ти ги дава? Обедно време, трафика слаб, делничен ден, слънце и безветрие - красота. Как да се сдържи човек?

Пънчо ме посрещна с добро ниво за сезона, имайки предвид предходни години по същото време. Имах и шанса да уцеля и промеждутък, в който водата не помръдна нито със сантиметър - нито нагоре, нито надолу. Благодаря на енего-съсловието. Ама той - Божия глас не случайно ми жужеше в ушето :lol: .

И за да не губя време в празни разходки, паркирах се в центъра на водоема - пред общината. Едвам си намерих едно местенце. Нямам представа за колко време нахлузих ботушите, разпънах мухарката и навлякох елека, ама само усетих по едно време, как съм попаднал под кръстосаните погледи на едни костюмирани господа, търчащи напред-назазад към общината с папки в ръцете. А аз - в противоположна посока с мухарката - в делничен ден! Безделник :lol:

Не усетих как се добрах до водата. Още с приближаването, водата закипя в плитчините. Хиляди дребосъци, излезли в "обедна почивка" на припек се втурнаха към близките водорасли, опасали като коралови острови крайбрежната част.

Шнурът веднага изсвистя и ..... дръъън, първото кленче веднага опъна линията. Дребосък около 15 см. Последва второ свистене на шнурчето и пак - дръъъън , втори дребосък. Мухата - мравка на #14.
Изображение

Последва бърза смяна на мухата с по-голяма - скакалец на #12:
Изображение

Еееее, тия мъници явно са били в междучасие или бяха избягали от час. Опоскаха и скакалеца :twisted: :roll: А батковците им - никакви ги нямаше. Само Тиййн размери.

Смених на #10 - същото.
Накрая сложих #8. Стримеретка с по-дълга опашка, че поне да не се бодат на куката. ЕЕЕЕЕ невъзпитани мъници. Нямаха никакво уважение. Свалиха му козината на стримера, но не се отказаха. А батковците - нихт, нямаше никой. Само мъници. Един час - игра само с "хлапетии".

А слънцето като напеклоооо, топличко и един много лек ветрец .... как да не се радва мухарската душа.
Два часа откраднати от напрегнатото ежедневие - какво повече да иска човек.

"Малчуганите", хубавото време и тишината (в целия район имаше само един риболовец и една лодка!!!) ме заредиха с невероятна енергия за оставащите часове от деня. Не хванах "годзилите" на Вальо (клуб Лудогорие), но и мъниците ме заредиха с много енергия. Сладурчета, които догодина ще ни радват още повече. За първи път през тази година видях на Пънча толкова много кленчета - Хиляди. Дай боже да оцелеят и да пораснат. Да са живи и здрави, а ние - толерантни към тях.

Едно клипче, с малко епизоди от преживяното.
https://www.youtube.com/watch?v=tzJ_uJeeirA

Риболовът е като песен, която можеш да слушаш цял живот. И колкото повече я слушаш, толкова повече ти се пее. Няма насита, няма спиране. А ако тази песен се запее и с приятели, тогава концерта е доживотен.
Аватар
jagger1
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1187
Регистриран на: Сря Яну 26, 2011 10:06 pm
Местоположение: София

Re: Релакс с мухарка

Мнение от jagger1 »

Риболовът е като песен, която можеш да слушаш цял живот. И колкото повече я слушаш, толкова повече ти се пее. Няма насита, няма спиране. А ако тази песен се запее и с приятели, тогава концерта е доживотен.
Аватар
jagger1
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1187
Регистриран на: Сря Яну 26, 2011 10:06 pm
Местоположение: София

Re: Релакс с мухарка

Мнение от jagger1 »

Импресия 2017 г. - Релакс с мухарка
https://www.youtube.com/watch?v=UedTXiOgqJM

Риболовът е като песен, която можеш да слушаш цял живот. И колкото повече я слушаш, толкова повече ти се пее. Няма насита, няма спиране. А ако тази песен се запее и с приятели, тогава концерта е доживотен.
Аватар
jagger1
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1187
Регистриран на: Сря Яну 26, 2011 10:06 pm
Местоположение: София

Re: Релакс с мухарка

Мнение от jagger1 »

Привет на мухарското братство.
Гледам, че темите и форумите съвсем замряха. Та реших да опресня малко темата с едно клипче.

От началото на откриването за около месец направих около десетина излета. Както обикновено, излетите ми бяха краткотрайни, но пък тази година рибите се отчитат доволно и въпреки многото дъждове, голямото пълноводие и мътните води, релаксът беше на макс. Заради мътността на водата използвах предимно мокри мухи на куки от #10 до #16 в по-светли цветове и къси монофилни поводи с дебелина между 0.12 и 0.18. Моето разбиране за цветовете на примамките в условията на силно намалена видимост е подобно на шофирането в мъгла: За да те забележат, пускаш фаровете. Така е и с цветовете - светлите цветове на жълто, червено, синьо, зелено, както и бялото бяха основните, които използвах.

Възползвах се от възможността да проверя при различни условия и голяма част от furled лидерите, които си изработих през пролетта и за които писах в една друга тема. Лидерите оправдаха очакванията ми към тях и твърдо мисля да продължа да ги използвам, като разширя гамата им.

Тази година ми прави впечатление, че рибите все още имат хайвер и пипат много предпазливо. Имам чувството, че са и по-тромави. Тези климатични аномалии побъркаха всичко живо. Поради многото влага и топлото време, растителността е в много добро здравослойно състояние - буйна, гъста и пълна с кърлежи :D . Та много пъти това затрудняваше мераците ми да достигна и да обловя определени участъци, които познавах добре и които знам че няма да ме оставят без поздравления от някой рибок. Към това трябва да добавя и змийската популация. Общо взето с повече фитнес, мерак и късмет, затрудненията бяха преодолявани.

Накрая, пускам едно клипче от последния ми излет от преди няколко дни, който направих на любимата ми рекичка. Тази рекичка в последните години почти беше изчезнала от картата. Благодарение на многото дъждове през този сезон, животът в нея бавно се завръща, което ме прави щастлив. Завръщат се и добрите риби, които назад в годините бяха неизменна част от природата на тази рекичка. И както се пееше в една песен, ако до всяка една риба застане още една, тогава ще настъпи такъв живот, че само си викам - Дано :tup: :fish15:


https://youtu.be/I87VuYNhE8Y

Риболовът е като песен, която можеш да слушаш цял живот. И колкото повече я слушаш, толкова повече ти се пее. Няма насита, няма спиране. А ако тази песен се запее и с приятели, тогава концерта е доживотен.
Публикувай отговор

Обратно към “Мухарски риболов”