Честита ЗИМА
Публикувано на: Пон Яну 27, 2014 9:31 am
Здрастииии, наздраве за зимата!
Истинска снежна зима. Има си борчета, порчета, лед и всякакви други работи.
Ние пък си имаме ледобури и с тях помагаме на многодетните катерички, като им разпробиваме хралупките до размер на истинска семейна къща.
Как става ли? Ами много просто. Шибваш се в гората с ледобура и търсиш подходящо дърво. Знаете как е, да е на тихо и спокойно място, да има възможност за паркиране, но в същото време да има удобен градски транспорт и тн.
Ей го Колето в помощ на диват природа.
Деде и той помага, носи цяла тенекия сирене, в случай че срещнеме онова животно от вица, знаете го,
"не го знам какво е, ама глей как яде сирене"
Освен катеричоците трябваше да се помогне и на костурчаците, които бедстваха затворени под леда.
Ние пък джапахме яко киша отгоре, но какво са 5-10 сантима вода, когато трябва да измъкнеш бедните едрячета през дупката.
Освен това, всяка киша може да бъде изджапана, докато се превърне в сняг.
Оправихме проблема с кишата и снега и се заехме с леда. Пробихме по няколко конвенционални дупки и се видя, че няма да я бъде тая работа.
Трябваше да се действа решително и нямаше време за губене.
Колето беше нагърбен със задачата да размрази гьола. Прие я и скоро се превърна в истинско чудовище-ледоразтопител.
След няма и 15 минути всичко беше разтопено, сериозно бе, е вижте.
Тоя Колето няма спирка, страшен е направо!
Времето пък се нацупи и заваля сняг. Малко ме хвана страх, че няма да си намериме обратния път в при тази лоша видимост, но пък нали си имахме карта и компас.
Малко разходка, малко връщане обратно, после малко натам, е не натам, насам.
Не било компас, а часовник, и не било карта а детска рисунка и готово.
Право при Бай Съби за по топъл чай
Истинска снежна зима. Има си борчета, порчета, лед и всякакви други работи.
Ние пък си имаме ледобури и с тях помагаме на многодетните катерички, като им разпробиваме хралупките до размер на истинска семейна къща.
Как става ли? Ами много просто. Шибваш се в гората с ледобура и търсиш подходящо дърво. Знаете как е, да е на тихо и спокойно място, да има възможност за паркиране, но в същото време да има удобен градски транспорт и тн.
Ей го Колето в помощ на диват природа.
Деде и той помага, носи цяла тенекия сирене, в случай че срещнеме онова животно от вица, знаете го,
"не го знам какво е, ама глей как яде сирене"
Освен катеричоците трябваше да се помогне и на костурчаците, които бедстваха затворени под леда.
Ние пък джапахме яко киша отгоре, но какво са 5-10 сантима вода, когато трябва да измъкнеш бедните едрячета през дупката.
Освен това, всяка киша може да бъде изджапана, докато се превърне в сняг.
Оправихме проблема с кишата и снега и се заехме с леда. Пробихме по няколко конвенционални дупки и се видя, че няма да я бъде тая работа.
Трябваше да се действа решително и нямаше време за губене.
Колето беше нагърбен със задачата да размрази гьола. Прие я и скоро се превърна в истинско чудовище-ледоразтопител.
След няма и 15 минути всичко беше разтопено, сериозно бе, е вижте.
Тоя Колето няма спирка, страшен е направо!
Времето пък се нацупи и заваля сняг. Малко ме хвана страх, че няма да си намериме обратния път в при тази лоша видимост, но пък нали си имахме карта и компас.
Малко разходка, малко връщане обратно, после малко натам, е не натам, насам.
Не било компас, а часовник, и не било карта а детска рисунка и готово.
Право при Бай Съби за по топъл чай