ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Модератор: Митев

Потребителски аватар
k_kuk
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 100
Регистриран на: ср сеп 08, 2010 10:21 am
Местоположение: Пазарджик

ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот k_kuk » чет мар 03, 2011 2:46 pm

В последните няколко години в България риболовът на сом и то на кльонк се разви много. Все повече хора се оборудваха с нелоши лодки и след като повлачат един-два сезона и половят костури от ръка, неминуемо много от тях минават и през риболова сом на кльонк. Ако при някои от първите излети “им върже”, край с другия риболов. Уловът на сом с тегло около десетте килограма е достатъчен, за да обезсмисли голяма част от риболова, който са практикували до момента. Разбира се, има и хора, които не успяват да се “заразят от сомската болест”...





Темата често е интересна и коментирана от риболовци, които нито ходят за сом, нито пък имат такива намерения. При това положение е съвсем закономерно сомаджиите да са, меко казано, луди само по този риболов. Всъщност, луди е много меко казано. За да си истински сомаджия, трябва да си наистина пълна откачалка (в добрия смисъл на думата). При кльонкаджиите две плюс две никога не е равно на четири. Тук измеренията са съвсем други. Заклетите сомаджии тръгват на неколкодневен излет с ясното съзнание, че може да нямат нито едно чукване на въдиците. На следващото ходене може пак да е същото. Това, че в язовира, на който кльонкат, другите лодки влачат воблери и вадят бели риби и едри костури, а на брега друсат на плувка платики или каракуди тотално не ги интересува. Освен ако не им е необходима стръв. За сомаджията целия останал риболов е единствено набавяне на стръв. Всички останали риби не са нищо повече от стръв! Често риболовът на сом е свързан с големи несгоди. Бивакът е задължителен в повечето случаи. Разпъване на палатки, легла, маси, столове, мивки, надуване на лодки, мъкнене на стотици килограми багаж, провизии и какво ли още не. Е, в повечето случаи се събира сомска група, която включва поне три лодки и 5-6 човека. Тогава си става цял базов лагер и пребиваването добива човешки облик, поне във вечерните часове.
От време оно се водят спорове какво точно имитира звукът на кльонка. Най-правдоподобно звучи теорията, че кльонкът наподобява звука, издаван от хранещ се сом. Поради тази причина, къде от любопитство, къде от агресия, сомът се вдига, за да провери за какво става въпрос. В повечето случаи стига до рибката, заложена за стръв... врътва се, и изчезва! Защо от примерно десет, качили се до стръвта риби, едва един сом я атакува, не е ясно. Най-вероятно преценява, че не представлява заплаха за територията му или пък усеща измамата, или пък е дребно сомче, което не се решава да атакува. Това си остава енигма, но със сигурност тогава рибката, заложена за стръв, просто полудява от страх. Тресе върха на въдицата в стремежа си да избяга от паста на хищника и ако е по-едра, дори успява да повдигне тежкото олово. Просто й идва да изскочи от водата. Тези, които разполагат с правилно регулиран сонар, ясно виждат на екрана както оловото и рибката, така и приближаващия се сом! Дори може да се определи колко е голям и точно на каква дълбочина се намира... Тръпката е невероятна!
Най-влудяващото в риболова на кльонк е, че по принцип не кълве. Всъщност, кълве разбира се, но много нарядко. При този метод на риболов удря само сом и нищо друго. В лодката обикновено са по двама, но някои предпочитат да са сами. Други пък се качват по трима-четирима, за да им е по-весело. Обикновено най-добри резултати при ударите на едри риби имат тези, които са по един или по двама в лодката. Въпреки че това не е принцип. Пазенето на тишина се практикува през цялото време. По тази причина за предпочитане са гумените лодки. Някои дори не си позволяват да си тръскат пепелта от цигарата във водата… Това вцепеняване продължава ден-два, след което ставаш далеч по-невнимателен. Струва ти се, че на тази система никога няма да клъвне никаква риба. И точно в тези моменти идва ударът… Случи ли се това, на първото натискане ти се подкосяват краката, сърцето ти слиза в петите и направо ти спира часовника! Ето това не се случва при никой друг риболов. В този миг не се знае каква риба ти е клъвнала – по един и същи начин се ловят и кълват сомове по 3 кила, такива по 30 кила и в тази прогресия до където ти стигне фантазията.
Упорството до фанатизъм, постоянството и разбира се късметът са задължителни за всеки, дръзнал да мери сили с риби, които често надвишават собственото му тегло. Целта на всеки е да удари големия сом. Рибата на живота си. Никой не кльонка само за да сложи филето в тигана. Една от най-силните тръпки тук е очакването и надеждата исполина да удари. Дори когато цяла седмица нямаш пипане, през цялото време си бил в трепетно очакване борбата да започне всеки момент.
В България най-предпочитани са надуваемите лодки с твърдо дъно тип Yamaha с дължина от 3,40 до 4,2 м. Разбира се има и други добри марки. Двигателите най-често са с мощност от 6 до 20 к.с. според вида на лодката. Относно това дали лодката да е надуваема или твърда има най-различни мнения. Основното е, че специално за риболов на сом надуваемите са за предпочитане, но това съвсем не значи, че с друга лодка резултатът ще е по-слаб. В крайна сметка, каквато и да е лодката, тя трябва да е надеждна и удобна. Повечето коне в мощността на двигателя се ползват само за да се отива до местата по-бързо. При самия риболов двигател не се използва. В крайна сметка всичко е въпрос на финансови възможности. Комплекти от лодка с двигател “втора употреба” може да се намерят сравнително тънко.
Въдиците за този риболов са най-често едноколенни, сиреч не се разглобяват с цел да имат максимална здравина. Най-често са с дължина от 1,60 до 2,10 м. Напоследък има и модели, които имат ролкови водачи и по принцип се използват при океански риболов. Същото може да се каже и за макарите. В последно време доста народ вече използва мултипликатори. При избора на въдица е трудно да се посочи марка, но все пак отлични са въдиците на Shakespeare от серията Ugly Stick, тези на Tica, мултипликаторите й също са много добри. Някои от моделите имат и брояч на влакното, който е много ценен с оглед на това, че е много важно да знаеш точно на каква дълбочина под лодката ще е пусната стръвта. И при пръчките, и при макарите най-важното условие е да са яки и надеждни. Тук параметри, като тегло и т.н. не са определящи. Има значение и акцията на въдицата. Някои предпочитат сравнително меки с акция 30 Lb, други се спират на 50 Lb и държат пръта им да е абсолютен колец. С подобна въдица сомче с тегло до 5 кг се вади на буксир, както се вади червеноперка с телескоп! Освен мултипликатори, разбира се, използват и нормални макари, но от най-големите. Навива се 150-200 м влакно с дебелина от 0,80 до 1,00 мм. Предпочита се монофилно, тъй като има разтегливост и убива първоначалния напън на едрата риба. Въпреки това някои ползват и плетено. В последно време обаче схемата започна да се сменя. Ако наистина държите да чакате сома на живота си, горепосочените такъми са добри. Ако обаче просто обичате да ловите сомове и не държите да са с тегло над 30-40 кг, за каквито риби са предназначени тези такъми за марлини, то се налага да използвате по-леки, меки и чувствителни въдици, по-тънки влакна, по-малки тройки и т.н. Вече на пазара се предлагат сомски спининги – нещо средно между спинингова и тролингова океанска въдица с усилени показатели. С подобна въдица би се усетила тръпката от ваденето на 7-10-килограмов сом, който с “марлинската” въдица и мултипликатор тип лебедка се вади като попова лъжичка...
При риболова на кльонк се използват най-често няколко монтажа. С една единична кука, с единична и тройка и с две тройки. Оловото е около 200 г, под него има повод, задължително с вирбел (от най-големите) с дължина 50-60 см. При една единична кука монтажът е ясен. При две куки – тройката е отдолу, а на 5-6 см над нея е привързана единичната кука. Рибката се пробожда под гръбната перка с единичната кука, а тройката се закача под рибката преди аналната перка. Идентичен е монтажа и с две тройки. Някои използват и монтаж с две единични куки (става въпрос за куки с размер от 8 до 10 нули). Едната кука се нанизва в ухото на следващата, и първата се оставя гола. Тази тема буди много спорове сред сомаджиите. Всеки използва различни монтажи и всеки си има предимства и недостатъци. Естествено е при използването на само една кука да има най-много удари, тъй като рибката не е обвита отвсякъде със стърчащо желязо. Лошото е, че празните удари не са никак малко. Това се отнася най-вече за по-дребните сомове. На монтаж с две тройки ударите са малко, но удари ли се зашива сигурно и почти няма “фитки”. Като най-компромисен се очертава варианта с единична кука придружена от тройка, но пак подчертавам, че всеки си има лични предпочитания. За куките също е важно да са от реномирана марка. Сом с тегло над 50 кг може да ти удари само веднъж в живота и да го изгелиш е кощунство.
Кльонковете са другата реликва в този риболов. Има най различни модели, които най-грубо казано се делят на дървени и метални. Различават се и по геометрията на ножа и на петата. Има такива, с които звука се получава лесно и такива, при които си трябва майсторлък, но всеки бързо свиква да бучка с кльонка, който има. “Цигулките”, както ги наричат някои, се различават и по формата на петата. Има такива с изпъкнала, вдлъбната или права пета. Специфична форма тип “кози крак” имат дунавските кльонкове. С тях се работи сравнително трудно, но пък те създават отличен тътен.
Сега последния писък на модата са карбоновите кльонкове. Те са много леки, кльонка се лесно с тях и сигурно вдигат сомове. Самото бучкане също е строго индивидуално за всеки, но въпреки всичко се основава на общ принцип. Кльонка се хваща в ръката под ъгъл 45°, така влиза във водата, следва леко чупене на китката и засилване в момента на излизане на петата от водата. Всъщност ножът разцепва водата, а петата изхвърля вода и точно в момента на излизане от водата се получава желания звук. Всеки начинаещ е желателно да ползва опита на някой вещ в занаята и да потренира известно време преди да влезе насериозно за сом. Целта е да се стигне до получаването на чист плътен звук. Кой ли не го е чувал докато си лови на брега. Този звук обикновено се чува на километри. Оттам насетне е много важен ритъма на бучкане. В никакъв случай не се кльонка безразборно. И тук всеки сам си разработва стратегия, но най-общо казано има от един до три последователни удара, пауза от 6-7 секунди, нова серия от 2-3 удара, пак пауза, следва нов удар и след него пауза от 2-3 минути. Сомът обикновено бие по време на паузите, поради което трябва да му се даде достатъчно време да намери и да налапа рибето. Когато времето е тихо и почти няма вятър, се бучка по-рядко. Когато има вятър и вълнички, се бучка по начесто. Привечер и нощем се бучка на по-дълги серии с по-големи паузи между тях. Така поне твърдят повечето сомаджии. Винаги е за предпочитане да се кльонка от подветрената страна на лодката. В 90% от случаите се налага и употребата на парашут. Той има за цел да забавя максимално хода на лодката, когато духа вятър. Има различни по големина и вид парашути и всички имат за цел да забавят и стабилизират лодката. Да се влиза за сом без парашут във ветровит ден е несериозно. В случаите, в които няма вятър, разбира се, той не се използва. Дори се налага от време на време леко да се гребе, за да може да се облови избрания участък. Парашутът, грубо казано, представлява платно, съшито под формата на парашут с три тапи от горната му страна, за да го държат на повърхността. Няколко въжета са вързани в краищата му, които се събират в едно, и така се привързва за борда на лодката. Когато се лови на река Дунав, разбира се, парашут не е необходим.
На всеки сомаджийски язовир си има подходящи места за бучкане. Те се научават с практиката и се облавят методично. Всъщност, над избраното място се правят дълги тегели по вятъра. При съмнение за кълване се правят по няколко тегела през едно и също място. Дълбочината, над която се кльонка, също е от голямо значение. Има моменти, в които сомовете удрят на “безмислено големи” дълбочини (примерно около 50 метра) в средата на язовира или там, където е най-дълбоко. Има и случаи, в които ударите са на плитки места с дълбочина едва десетина метра. Това зависи от сезона, нивото на водоема, времето и т.н. И в единия, и в другия случай стръвта се пуска доста над дъното. На каква дълбочина точно може да се спори много. В общи линии, се спазва някакъв груб принцип.
На сонара се гледа къде е термоклина (мястото, на което има рязка температурна разлика във водата), и респективно къде вървят пасажите с дребни риби – там се хранят и сомовете. В жегите често това е на само 5-6 м от повърхността, с настъпването на есента термоклинът слиза надолу и през октомври често ударите на сома са на дълбочини 20-25 м!
Наличието на сонар е, меко казано, препоръчително. Има най-различни модели и марки и всички те само помагат. За предпочитане са моделите на Humminbird и Garmin. Само те в България имат необходимият сервиз и поддръжка. Мнозина се лакомят да си ги поръчат от САЩ, но стане ли нещо със сонара, ще се наложи да си го ремонтират в щатите... Особено, за да се знае точната дълбочина и релеф на дъното. По-скъпите дават по-точна картина. На сонара се разпознава отлично движението на сома. Той се появява като неравна черта с форма на пиявица. Ако се задържи например на дълбочина десетина метра, а стръвта ни е на 7м. Следва бързо пускане на същата дълбочина и обикновено следва удар. Доста често по поведението на стръвта се усеща, че сомът е дошъл. Рибките, закачени на куките, направо пощуряват от страх. Върхът на въдицата се тресе от рибето и в тези случаи също често следва удар. В лодката се лови понякога с по няколко въдици. От една до четири. Когато са повече хора. Те се пускат на различни дълбочини и стръв. Когато сомът се завърти, това рибе, което е най-близо до него, се разиграва първо. За съжаление, често се случва да се завърти сом, да наплаши рибетата и въобще да не удари. Или усеща някаква измама, или просто е дребен и не налита едрата стръв. Случва се и само да подърпва рибките, без да ги налапва. Именно това му поведение ти докарва много сърцебиене и нерви.
Сома в язовирите рядко се храни на голяма дълбочина по простия факт че рибките, с които се храни са по-нагоре. Когато реши да се храни, той напуска ямата и се вдига нагоре. Същото важи и за реките. Той често се храни по плитчините и много рядко в самата яма. Основно заради това трябва да се търси доста над дъното. Има обаче и изключения. По Дунав най-често се търси само на метър над дъното и то по най-дълбоките места далеч от брега. Това става и по някои язовири, особено когато рибите са избрали по-плитки места или пък са много капризни. Понякога на язовирите ударите са в близост до брега, но на отсечени скалисти участъци, които често са непристъпни. Сомовете, както и много други риби предпочитат да се навъртат около неравности по дъното, камъни, скали, прагове и т.н. Там трябва да се търсят най-упорито.
Стръвта за сом най-често е каракуда, костур, слънчевка, кефал или шаранче. Някои сомаджии твърдят, че това няма никакво значение, други казват, че костур с тегло около 200 г е идеалната стръв, трети твърдят, че трябва да се използва рибка, която се среща по нарядко в дадения водоем. Някои закачат само риби над 400 г, други слагат и такива по 100 г. Логично е когато стръвта е едра, да се атакува много нарядко, но от сомове с тегло над 10 кг, и обратно. Понякога набавянето на стръв е много трудна работа и тогава се използват или каракуди, купени от магазина, или каквото има. Ако се разполага само със ситна стръв, а се лови с две куки, може да се закачат две рибки. На тях също удря. Има и хора, които ползват само каракуда или само костур. Истината е, че сомът удря на почти всякаква стръв, стига да може да я налапа.
Сом на кльонк може да се лови успешно от юни до края на ноември. Най-резултатен е риболовът през септември и октомври, но за отделните водоеми си има и изключения. Истината е, че на всички стари големи язовири има едри сомове, но се ловят адски трудно и много нарядко. По принцип доста сомове с тегло около 10 кг се ловят на язовирите “Ивайловград”, “Монтана” и “Кърджали”, но тази година все още резултатите са слаби. Повечето от елитните сомаджии нямат сом, надхвърлящ 10 кг през сезона. В крайна сметка никога не се знае кога ще ти кацне на рамото птичето на късмета.
В западна Европа риболовът на кльонк отстъпва на риболова на буй. Това е тема на следващ материал, но в общи линии голяма шамандура, най-често туба се закотвя на местата, на които се знае, че сома се храни. За нея се прикрепва примерно два метра влакно 0,20 мм, за което е вързан сомския такъм с примамката. Той е вързан стабилно за сомска въдица, която е забита на брега. Рибката плува на метър под повърхността и буят ограничава мястото, в което тя се движи. Сомът я атакува, къса тънкото влакно и борбата започва. Предстои и тук да се наложи този риболов, тъй като по много от язовирите сомовете постепенно привикват към кльонкането и все по-рядко едрите трофейни риби се качват, търсейки първоизточника на тътена, издаван от кльонка.


Статията е копирана от Риби и такъми (бр.10)

ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Реклама



David Kamenov
фен клуб-скобар
Мнения: 960
Регистриран на: пет ное 12, 2010 7:44 pm
Местоположение: Плевен
Контакти:

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот David Kamenov » чет мар 03, 2011 4:58 pm

dancho77 написа:Рибите не може да се каже че са привикнали към кльонкаяпросто мрежарите и бракониерите станаха много :smt021

Затова си много прав.
Риболова е хоби.Наслука :)

Потребителски аватар
ribolovcho
фен клуб-скобар
Мнения: 2083
Регистриран на: чет сеп 10, 2009 12:19 pm
Местоположение: Някъде по Река Искър
Контакти:

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот ribolovcho » чет мар 03, 2011 5:42 pm

И точно в тези моменти идва ударът… Случи ли се това, на първото натискане ти се подкосяват краката, сърцето ти слиза в петите и направо ти спира часовника! Ето това не се случва при никой друг риболов. В този миг не се знае каква риба ти е клъвнала – по един и същи начин се ловят и кълват сомове по 3 кила, такива по 30 кила и в тази прогресия до където ти стигне фантазията.


точно на тази система в испания и разбихме фантазиите на големите сомове..моя най голям е 74 кг..тръпката при удара е неописуема ,имаш чувството че има танк на въдицата..имаш чувството че вярно ще ти падне сърцето в гащите..
Изображение
Най добрите са тук

Потребителски аватар
harley666
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 227
Регистриран на: нед фев 08, 2009 7:59 am
Местоположение: БУРГАС
Контакти:

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот harley666 » чет мар 03, 2011 6:39 pm

Страхотна статия, браво!

Потребителски аватар
k_kuk
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 100
Регистриран на: ср сеп 08, 2010 10:21 am
Местоположение: Пазарджик

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот k_kuk » чет мар 03, 2011 8:14 pm

Статията е копирана от сп.Риби и такъми ТОП 10 - БГ РЕКОРДИ Риболовец: Красимир Ангелов-Стикото (Пловдив)
Водоем:яз. “Тича”
Тегло на рибата: 112 kg.
Дължина на рибата: 254 cm.

Коментар от риболовеца:
--------------------------------------------------------------------------------



"Най-големият"

Уважаеми колеги, обръщам се към редакцията на списание “Риби и Такъми”, за да разкажа най-накрая и моята история за това, което се случи. По много места четох различни версии, къде верни, къде - не. Не смятам да опорочавам една моя сбъдната мечта с лъжи с цел поставяне на рекорди и слава. Затова ще разкажа преживяното от мен така, като го видях и както го почувствах, ще кажа неща, които можех спокойно да скрия, защото единственият ми свидетел лежи спокойно на 30 м под водната повърхност на язовир „Тича”.


Малко история

Първо искам да ви разкажа как се запалих по риболова на сом.
Най-ранният ми риболовен спомен е от 3 годишна възраст, когато заедно с баща ми уловихме 8-килограмов сом на стария Гребен канал в Пловдив. Рибата беше доста по-голяма от мен и все още са се запечатали едновременно споменът за еуфорията и чувството за респект, което предизвика тя в мен. И така, ловях главно на мирни риби до момента, в който преди 9 години Драгомир (мой приятел от деца) ме покани на първия ми риболов на сом.
Въдиците пуснахме до помпите на река „Марица”, намиращи се на километър след Пловдив в посока Садово. В 23.15 въдицата, която беше до мен внезапно като гръм от ясно небе издрънча и хвръкна от стойката. Аз скочих и я хванах, но... кордата с дебелина 0.50 мм вече беше с 5 м по къса, а стойката на въдицата бе изронила земята около нея.
Драгомир подскочи и каза:
- Братчет, отнесе го като свиня мазен вестник...
Май бяхме закачили „Дядото”, ромите наричаха така мистериозен сом, който се навъртал наоколо и е счупил не една и две въдици, а когато чуеха за него, облещваха очи. Дотук с другия риболов, мирните риби вече бяха обект на моето внимание само докато си набавя стръв.
След три години дънен риболов случайно попаднах на статия за риболов на кльонк, където пишеше нещо за това как се хващали най-големите сомове, имаше и една прекрасна снимчица. И на следващия ден бях пред ваната със закупен от магазина кльонк в ръка. Малко тренировки и започнаха първите си излети на най-известния с големи сомове в България язовир - „Ивайловград”. Нямах познат, който да ме открехне малко, и затова експериментирах с повече на брой, ту по-глухи, ту по-гръмки удара, но, уви, почти три години - пълно капо! Почти три години - ни хванал, ни видял някой да хване! Бях започнал да си мисля вече, че „т’ва нещо с кльонка е вятър работа”. И тогава в един септемврийски ден се случи следното.
Влязох сам с лодката в местността „Цимбала”, а на Драгомир му беше писнало от петте дена капо и ловеше едри червеноперки в един залив. Има-няма и два часа ръчкане по водата и изведнъж се случи... първото потрепване на въдицата, последвано от сгъване на пръта, светкавична басма от моя страна и авансът на новобранския ми такъм буквално се запали. Тридесет минути нагоре-надолу, треперене на ръце и крака от превъзбуда... и рибата беше в лодката. Не можех да повярвам, бях уловил Гигантски сом, който като претеглихме, се оказа с дължина 162 см и тегло 28 кг. Оттук нататък синджира беше скъсан завинаги!
За последвалите четири години хванах няколко по-големи сома, но най-големият беше с дължина 160 см и тегло 28 кг - килограмите същи, но сантиметрите - не, а и онзи си беше Първият. Този сом започна да се превръща в недостижима цел, но само до този момент.



Това, което се случи

На 29.06.2007 г., петък, в 16.00 ч., след три дни стягане на багажи колата ми се развали и излетът за пореден път пропадаше, но след намесата на един специалист от близкия сервиз, на който благодаря, в събота - 30.06.2007, след двугодишно отлагане излетът на язовир „Тича” вече беше факт.
Пристигнахме на язовира в близост до село Сушина около 13.00 ч. заедно с моя верен спътник Жорката от София. Нека кажа само няколко думи за него. Запознахме се на “Ивайловград”, когато хванах първия си сом. И двамата бяхме начинаещи и оттогава сме заедно по язовирите. В указателя на телефона ми е записан като ”Жорката сом”, и за четири години съвместен риболов, по дяволите, не знам дори фамилията му, не знам дали е женен и с какво се занимава през делничните дни. Много приказки сме изприказвали, но винаги темата на разговорите ни са били „СОМОВЕТЕ” . На всекиму пожелавам да намери такъв приятел и да споделя излетите си с него. Благодаря ти, Жорка за приятните мигове, прекарани на брега на язовира, за многото изпити чашки в приятна компания и нека Късмета сполети и теб.
А сега, да се върна отново към темата. Един час по-късно дойдоха и близнаците Стефан и Петър. На около 40 м от нас имаше трима колеги, които за “добре дошъл” ме сурнаха, че са валат, ама не бяха скрили въженцето добре... Бързо пуснахме лодките във водата, разпънахме такъмите и заредени с надежда и мерак – бум, в средата на язовира.
За три часа лопане по водата имах един удар на 3 кг сомче, което не беше кой знае какво, но даде „чатлак”, че онези долу кълват.
Около 17.30 ч. излязох на брега за 30 минути, за да хапна нещо за сефте за деня, да си взема връхна дреха за през нощта, и обратно вътре.
Положението беше трагично, или по-скоро нормално - вече четири часа пльокане, хлепане, бухане и какво ли не, но нито трепет на върха. Бях изпробвал почти всичко, което знам, но, уви, - нищо! През цялото това време единственото интересно и загадъчно нещо, което се случваше, беше голямата луна, която се показа на отсрещния връх в огнено червен цвят и която можеше да сбъркаш със залеза на слънцето. Постепенно тя се извиси над мен и засвети с много ярка светлина. Лекият вечерен бриз беше изрисувал повърхността на водата с безброй малки вълнички, които се блъскаха една в друга, и когато отразиха светлината на луната, целият язовир засвети в сребърен отблясък.
Скуката и отчаянието за пореден път бяха налегнали не само моята лодка.
На около 150 м пред мен беше лодката на колегите до нас (Емо 83 и Левака, с които имах удоволствието да се запозная на сутринта), а горе-долу почти на същото разстояние, но зад мен чувах кльонка на Жорката. Ударите на кльонковете заприличаха на сигнали, които си пращаме един на друг, за да напомняме за нашето присъствие, а не за да хванем това, което чакахме. Удари, които отекваха на километри разстояние. В един момент кльонка на Емо спря, след малко само за момент блесна една светлина и веднага угасна. Тук е мястото да дам един съвет на един всепризнат майстор: Бате Емо, другия път спирай да въртиш чакръка докато вадиш и пускай по една серийка от време на време, та да не те разбере никой че вадиш.
След това всичко пак по реда си още двайсетина минути и накрая Емо и Левака се отказаха и поеха към бивака. Малко след това и Жорката развя байряка. Тогава аз останах сам и вече нямаше кой да отговаря на моя кльонк.
Искаше ми се и аз да тръгвам, защото вече 30 минути на сонара нямаше кьорава риба, тоест имаше една, но не беше кьорава, а закачена на 4/0 кука.
Да тръгна, обаче бях хванал една страхотна дестинация, страхотна като онези страхотни места за риболов по брега, но за съжаление в повечето случаи страхотни за ...!!!
Потропах още 15-20 минути. Точно бях започнал да излизам от залива, когато и последната капка надежда си отиде. Посегнах към въдицата, за да я прибера и тогава се сетих за последната цигара -моето последно тайно оръжие, което досега винаги оставаше без успех. Точно се обърнах да я взема, и този път не успях да я запаля.
Усетих леко притропване по лодката и леко изсвирване на аванса. Май онзи, който чаках 9 години, онзи, който всяка вечер, когато бях в лодката, плуваше под мен, онзи ,с който хиляди пъти си говорех сам в средата на язовира, когато всички вече спят, и подканвах да лапне „бонбончето”, пуснато под лодката, най-накрая се реши да се покаже .
Обърнах се, видях как наведения прът се връща в нормално положение и си казах :
- Изтървах го...
Но постепенно влакното мина напред застана под ъгъл и върхът леко започна да се сгъва. Тогава грабнах въдицата с двете си ръце и засякох силно. Да, обаче върха почти не помръдна, а въдицата се сгъна на макс. Влакното продължи да се измества напред и да се вдига нагоре, като взимаше бавен постоянен аванс. За момент си помислих, че съм закачил някоя мрежа и че от дрейфа на лодката е това навеждане на пръта, взимане на бавен аванс и вдигане на влакното нагоре. Започнах да усещам леки придръпвания и разбрах, че не е мрежа, предположих, че е някое сомче около 15 кг, което вижда зор с усилието и плувайки напред постепенно се вдига нагоре. Накрая влакното бе излязло почти цялото над водата и аз очаквах да се покаже на около 12-15 метра пред мен закаченото сомче..
Показа се, обаче (ех, Бате Жорка!) ДВЕ ПЕДИ УСМИВКА С 50 САНТА МУСТАК!!!!
И после МЕТЪР И ПОЛОВИНА ОПАШКА над водата и, чекай, чекай малко, че забравих нещо долу... Много жалко!
Няколко пъти качвах рибата почти до лодката, защото виждах големите водовъртежи пред мен - ту се качваше почти до горе, ту на половината път и обратно до дъното.
Накрая се поизмори и се показа за първи път в цял ръст. Тук не мога да опиша чувството, което изпитах, когато видях размерите му.
Трябваше да се подготвя за крайното упражнение..
Рибата се въртеше и обикаляше под лодката бавно и все още сигурна в себе си.
Перката на двигателя и сондата на сонара бяха още във водата и можеха да ми изиграят лош номер, затова отпуснах 6-7 м влакно на рибата, за да се поуспокои, поставих въдицата на стойката и без да отделям очи от нея, вдигнах мотора и сондата.
Малката канджичка неслучайно беше вързана за борда на лодката предварително с 1 м въже. Поставих я на бедрото си , запалих осветлението на лодката и вече бях готов.
Вдигнах рибата до лодката и първия път не успях, но на втория, когато тя се приближи, забих куката. Рибата се извъртя, за да се устреми надолу, но еднометровото въже се опъна и тя остана на половин оборот.
Вдигнах главата й по-високо и близо до борда, за да е над водата, защото от водната струя стомаха на сомовете се пълни с вода и те се „давят”, седнах и усетих че треперя целия от превъзбуда. Тогава погледнах часовника на телефона си и той показваше точно 00.22 ч. Едвам дръпнах шнура на двигателя и тихо-тихо покрай Емо, Левака и Наско от Търговище, без светлини, та да им върна жеста, право до нашия бивак.
И там радости, еуфория, Чудовища, Водни Духове и Таласъми, снимки, по чашка и така нататък. Определихме, че е около 50-60 кг.
После всички легнаха, а на мен не ми се спеше, не исках да проспя тази нощ и останах дълго време заедно със сома, вързан за брега, и голямата луна.
На сутринта точно се бях събудил и гледам един висок с бяла шапка КАДЕМЛИЙКА, направо да му завидиш, бавно-бавно, ровейки нещо по брега все едно търси нещо, се приближава към нас .
Когато се приближи, гледам позната физиономия от една снимка с 83 кг сом, и попита:
- Как е, колеги, снощи нещо...
А аз измрънках :
- А-а-а, ми хванахме един 40-50 кг.
Поиска да го види и се почна: бързо, дай ролетка, елка, загадъчни формули и накрая каза:
- 98, бегай за кантар, че отива на стоянка, работата е сериозна.
В неделя тук кантар, там кантар, и накрая във Варна в рибарския магазин на Наско, ама той е до 100 кг. Ами сега, ако стигне – кофти, ако не стигне - пак кофти.
Човекът не пожела да ми вземе пари за кантара, след като разбра, че ще пускаме рибата обратно, за който жест му благодаря най-сърдечно и искам да му кажа да търси вече по-яки кантари, тези „нема кой да ги купи вече”.
Оттам обратно на язовира и се почна - платнища, въжета, Леваци, тръби, вадене на рибата, а точно тука Жорката замалко да даде фира, за което ще се уверите сами,като предоставя филмчето от камерата на Петър.
И с голям зор четирима човека го вдигнахме и претеглихме, а Емо постоянно крещеше: “колко показва кантара, кажи бе, колко показва кантара, я да видя...” Стефан му вика 112, а Левака – 107. Накрая Емо се изнерви и ако имаше трета ръка, май Стефан и Левака щяха да вирнат краката и да се проснат като "тапети" на земята.
И накрая резултата:
Дължина- 254 см
Тегло - от 7 до 12 кг
Кантарът беше превъртял, а и да не забравяме петте кг разстояние от 100 до 0 кг .
По отношение на това кога точно е хванат, не мога да кажа със сигурност. Не знам и колко време съм вадил тази риба - времето беше спряло и там бях само аз и тя.
Аз осъществявах една моя мечта, а тя се бори достойно за живота си. В крайна сметка и двамата спечелихме - аз осъществих тази моя мечта, а рибата отърва кожата.
Но ако трябва да назова час, това се случи в 11.30 ч.. Хванах тази риба така, както и когато съм си представял и съм искал да я хвана. Хванах я на 30.06 и я извадих на 1.07, а това са си цели два дни. На следващия ден пуснах мачтата ми да си отиде там, където я намерих, и с насълзени очи гледахме как тя бавно отпътува...
Намерих нови приятели, които от сърце се радваха на моето щастие и се радвам, че заедно създадохме един спомен, който ще помним цял живот. А за Сома знам едно: Всеки път когато някой бучка над него, ще се сеща за мен и ще си казва: “Ех, онзи будала пак е там и се пробва!”.
На всички вас оставям да прецените каква е тази риба, дали е рекорд или не, но аз мога да ви кажа, че това е моята риба. Никога не съм влизал във водата, за да чупя рекорди, влизах, за да хвана "Най-големия сом".
А по отношение на това кога е хваната тази раба, по смисъла на закона, да, аз съм бракониер, но защо не мога да се почувствам като такъв?
Този закон беше създаден против бракониерите, но има обратен ефект - сега те пускат мрежите си на спокойствие, защото в язовира няма никой. Този закон направи бракониер и мен. Но дали един закон може да ме накара да престана да преследвам мечтите си, дали може да ме накара да изляза на брега тогава, когато мечтите започват да се сбъдват.
По отношение на наградата за най-голяма уловена риба искам да се обърна към организаторите на конкурса и в случай, че наградата бъде, въпреки всичко, определена за мен, искам да ги помоля за следното. Нека за левовата й равностойност бъдат купени малки сомета и заедно с представители от Управителния Съвет на Пловдивско сдружение "Свети Никола" да бъдат пуснати в язовир “Пясъчник”. Популацията на тези риби там силно намаля - особено след намесата на Жорката.
А на всички новаци сомаджии мислех да разкажа всичко, което научих през тези 6 години, но много приятели ми се обадиха и ме питаха как можа да пуснеш 100 кила пържоли във водата. Те така и не разбраха защо съм го пуснал... Затова разбрах, че не сме готови за този вид риболов. Ще ви дам само най-важните съвети, защото когато научите „всичко” сами и с много труд и старание, ще се научите да уважавате тази величествена риба.
Бъдете упорити, не се отказвайте, бъдете последният, който ще излезе на брега, защото риболовът на сом е преди всичко късмет, но за да те сполети, „куките требе да са у водата”. И когато се откажете, не забравяйте последната цигара или последните 10 минути. Нека това е последният шанс, който му давате, за да ви направи щастливи.
Бъдете готови на 300%, защото и най-малката подробност може да ви изиграе лоша шега. Обръщайте внимание на всяка подробност, задавайте си въпросите къде, как, кога и защо, отговорите на които ще ви помогнат да разберете поведението на тази риби и да съшиете картинката на това, което всъщност става на 30 м под вас.
Не влизайте във водата, за да чупите рекорди, а за да хванете онзи, "НАЙ-ГОЛЕМИЯ"!
Бъдете по-единни и тогава мрежарчетата няма да имат шанс.
Пазете водоемите чисти, нека не ги превръщаме в сметища.

Пожелавам успех на всички, следвайте мечтите си и те ще станат реалност. След като един новак хвана, защо следващият да не сте вие?
И накрая, задайте си въпроса:
- Когато дойде моментът, готов ли съм да върна мечтата си там, където я намерих?

Дали това беше моят – онзи, "Най-големият" - един ден ще разбера, но не сега, а дотогава ще продължавам да го търся.




Краси Ангелов




Недокументирани със снимка рекорди:
Иван Гълъбов (София) – 96 кг, на кльонк с блесна, яз. “Ивайловград” (1988 г.)
Петьо Шишев (Ивайловград) - с най-много уловени големи сомове между 80-70 кг, яз. “Ивайловград”
По река Дунав са изваждани много големи сомове, но няма документирани данни.
Прикачени файлове
fish_sizes108.jpg
fish_sizes108.jpg (114.96 KиБ) Видяна 3255 пъти

Потребителски аватар
cvetan_zashev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 515
Регистриран на: вт апр 21, 2009 2:54 pm
Местоположение: гр.София
Контакти:

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот cvetan_zashev » чет мар 03, 2011 9:01 pm

:lol: :wink: Интересни неща пишете :!:
Рибата и циците се разбират колко са големи едва след като се хванат!

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Реклама



Потребителски аватар
Диканаров
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 2418
Регистриран на: пет мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот Диканаров » чет мар 03, 2011 9:58 pm

Нямам думи! Просто ми спря дъха! :rolleyes: Благодаря за разказите и информацията! :prayer:
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!

Потребителски аватар
Васил Илиев
новобранец
новобранец
Мнения: 48
Регистриран на: пет мар 12, 2010 7:32 pm
Местоположение: гр.Благоевград

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот Васил Илиев » чет мар 03, 2011 10:04 pm

:D Браво Краси!!! прочетох всичко на един дъх,беше наистина много вълнуващо. И пак да се похвалиш и да напишеш подобен разказ и за следващия сом. Радвам се,че си подарил живота на рибата :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D

гуслар
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 510
Регистриран на: вт дек 11, 2007 10:56 am
Местоположение: kazanlak

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот гуслар » пет мар 04, 2011 9:01 am

Поздравявам те за това писание! Хемингоей, вода трябва да ти носи ,ако е жив.Много стилно ,и много сърцато си описал всичко. Благодаря !!!
И падащата звезда е била изгряваща .

Потребителски аватар
fiverov
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 866
Регистриран на: пон май 31, 2010 10:36 pm
Местоположение: софия

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот fiverov » пет мар 04, 2011 11:03 am

супер тема
:drinkers:
хубаво ще е някой да се включи и за риболов на сом на влачене на мен лично ще ми е доста интересно
поздрави на всички и успех
пролетта идва :lol: :lol: :lol: ма май няма да е скоро
пазете чисто ,не е толкова трудно

Потребителски аватар
k_kuk
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 100
Регистриран на: ср сеп 08, 2010 10:21 am
Местоположение: Пазарджик

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот k_kuk » пет мар 04, 2011 12:30 pm

Колеги,пак повтарям..., статийте са копирани от сп.Риби и такъми и всички аплодисменти са единствено и само за АВТОРИТЕ !! :smt038 :smt038 :smt038

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Реклама



Потребителски аватар
Атанас_Д
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 302
Регистриран на: вт ное 25, 2008 10:02 pm
Местоположение: Асеновград

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот Атанас_Д » пет мар 04, 2011 6:38 pm

Поклон пред майсторите ...

pen6
новобранец
новобранец
Мнения: 7
Регистриран на: пон фев 08, 2010 11:00 am

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот pen6 » нед мар 06, 2011 1:46 pm

Удивителен разказ !!! Много силно се усеща тръпката в риболова.Желая Ти, всяка следваща година да хващаш по- голям, и пак да го пускаш обратно.

Потребителски аватар
GODzillata
и господ не е толокова добър
и господ не е толокова добър
Мнения: 14848
Регистриран на: ср сеп 13, 2006 11:12 am
Местоположение: Outta space

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот GODzillata » нед мар 06, 2011 4:09 pm

Ех.....искам и ааааааааааз! :oops:
На риба - като на война! Fish'n'chicks! :)
Изображение
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...Изображение

Потребителски аватар
yankosan
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 775
Регистриран на: пон фев 07, 2011 2:29 pm
Местоположение: Ямбол

Re: ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА...

Мнениеот yankosan » пон мар 07, 2011 2:30 pm

Ето една библия за риболова на сом на клоьнк :wink:

http://forum.fishing-mania.com/viewtopi ... sc&start=0

Приятно четене и наслука :!:

Още от naRiba.com



Върни се в “Риболов на кльонк”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта