Крастата да си начешеш!
Публикувано на: Пон Юли 23, 2018 3:23 pm
Здравейте юнаци!
В тия времена на африканска чума по свинете, азиатска чума по овце и кози, птичи грип и разни други екстри, аз пък сериозно се разкиснах от непрестанните дъждове и така ме бе засърбяла крастата, та в събота сутринта още в пет часа бях на крак и в шест вече бях на най-близкия гьол, известен като Враждебна, Черното кафе /ВЧК/ Но имало и по-закраставели от мен, защото почти всички удобни места бяха вече заети, а един дядка ми каза, че дошъл още към четири сутринта и пет минути след него почнали да прииждат още коли. Причината бе повече от ясна - съботата бе единствения откровено слънчев и топъл ден през цялото досегашно така наречено лято. И се започна една епопея - спирах на всяко от известните ми места с колата, хайде до долу без въдици да проверя има ли място и така ударих гредата пет-шест пъти, но поне си поговорих с колеги, които търсеха платика на 4-5 метра дълбочина и вече бяха хванали по някоя риба.
В подобно на моето положение бе изпаднал и Влади, един по-млад от мен колега, с когото се запознахме по време на обиколката на гьола. Най-накрая двамата стигнахме и до оградата на самото летище, газихме някакви гнусни локви, но накрая успяхме да намерим едно местенце, колкото да се разпънат два телескопа.
Аз взех мачовата си въдица с подвижен четириграмов ваглер, но се оказа, че дълбочината пред нас в близките двадесет и пет метра не надминава метър и половина и това реши въпроса в полза на директния телескоп шестица. Сложих му фина обтекаема плувка 0,75 грама, утежнение от три цепени сачми по 0,20 и едно дроперче 0,10, микровирбел и кука 18 номер с повод 0,085.
Докато се оправях с телескопа Влади вече беше хвърлил малко уклейска захранка и почна да дърпа ...бабушки и то хубави. Аз пък бях сварил едно пакетче кус-кус и почнах периодично да сея от него в обсега на телескопите. Даде след десетина минути резултат и почнаха да излизат малки до средни платики.
По едно време положението стана "гол след гол", но ни нападнаха и слънчаците. Мерак ми беше да се закачи и някой лин, но този ден линовете явно стачкуваха. Като минах само на стръв кус-кус - елиминирах слънчаците и почнах двойно да си чеша крастата, защото кус-кусът лесно се откача от куката и трябва моментално да се засича. Така до обяд успяхме да хванем една дневна норма риба, която отиде да зарадва възрастната майка на Влади и други баби от квартал "Сухата река", където живее този симпатяга. Снимахме се за спомен и се разбрахме през някой от следващите уикенди пак да идем заедно на риба. Какво по-хубаво от това да се сдобиеш с нов приятел.
А ето го и Влади с рибата:
Ето ме и мен - да не ме забравите!
Айде, чао и наслука!
В тия времена на африканска чума по свинете, азиатска чума по овце и кози, птичи грип и разни други екстри, аз пък сериозно се разкиснах от непрестанните дъждове и така ме бе засърбяла крастата, та в събота сутринта още в пет часа бях на крак и в шест вече бях на най-близкия гьол, известен като Враждебна, Черното кафе /ВЧК/ Но имало и по-закраставели от мен, защото почти всички удобни места бяха вече заети, а един дядка ми каза, че дошъл още към четири сутринта и пет минути след него почнали да прииждат още коли. Причината бе повече от ясна - съботата бе единствения откровено слънчев и топъл ден през цялото досегашно така наречено лято. И се започна една епопея - спирах на всяко от известните ми места с колата, хайде до долу без въдици да проверя има ли място и така ударих гредата пет-шест пъти, но поне си поговорих с колеги, които търсеха платика на 4-5 метра дълбочина и вече бяха хванали по някоя риба.
В подобно на моето положение бе изпаднал и Влади, един по-млад от мен колега, с когото се запознахме по време на обиколката на гьола. Най-накрая двамата стигнахме и до оградата на самото летище, газихме някакви гнусни локви, но накрая успяхме да намерим едно местенце, колкото да се разпънат два телескопа.
Аз взех мачовата си въдица с подвижен четириграмов ваглер, но се оказа, че дълбочината пред нас в близките двадесет и пет метра не надминава метър и половина и това реши въпроса в полза на директния телескоп шестица. Сложих му фина обтекаема плувка 0,75 грама, утежнение от три цепени сачми по 0,20 и едно дроперче 0,10, микровирбел и кука 18 номер с повод 0,085.
Докато се оправях с телескопа Влади вече беше хвърлил малко уклейска захранка и почна да дърпа ...бабушки и то хубави. Аз пък бях сварил едно пакетче кус-кус и почнах периодично да сея от него в обсега на телескопите. Даде след десетина минути резултат и почнаха да излизат малки до средни платики.
По едно време положението стана "гол след гол", но ни нападнаха и слънчаците. Мерак ми беше да се закачи и някой лин, но този ден линовете явно стачкуваха. Като минах само на стръв кус-кус - елиминирах слънчаците и почнах двойно да си чеша крастата, защото кус-кусът лесно се откача от куката и трябва моментално да се засича. Така до обяд успяхме да хванем една дневна норма риба, която отиде да зарадва възрастната майка на Влади и други баби от квартал "Сухата река", където живее този симпатяга. Снимахме се за спомен и се разбрахме през някой от следващите уикенди пак да идем заедно на риба. Какво по-хубаво от това да се сдобиеш с нов приятел.
А ето го и Влади с рибата:
Ето ме и мен - да не ме забравите!
Айде, чао и наслука!