За Бяла риба със захранка

[Кърцата]

Риболовът на бяла риба е любимият ми. Ловя бели от дете. На язовира от моето детство, „Студен кладенец” те бяха основния вид хищник. В онези далечни години даже и деца като нас ловяха по няколко прилични бели на еднодневен излет. За съжаление тези улови останаха само в спомените. Отдавна вече съм откъснат далеч от любимия водоем, а и при редките ми посещения се убеждавам, че положението вече съвсем не е такова както преди години. Повсеместно ширещото се бракониерство е намалило рибата до критичния минимум. За съжаление не само там е така. Подобно е положението на почти всички водоеми.
Все по трудно е да се открие бялата риба и да се направи що годе приличен риболов.
Отдавна в главата ми се въртят въпроси как мога да примамя рибата. При споделяне с приятели получавах само надсмешливи погледи. Общото мнение бе, че бялата риба не може да се примами по никакъв начин. След миналогодишните ми опити с ползването на морска риба ( и по-точно скумрия) за стръв обаче придобих увереност.
Реших, че е крайно време да пробвам една отдавнашна идея, а именно захранване.
Не, не става дума за стандартното ззахранване с царевица или купешка захранка, което прилагаме при риболова на мирни риби. Идеята ми бе да ползвам захранка на рибна основа.
След доста мислене реших да се ориентирам към морската риба като основна съставка.
От една страна миризмата и е доста по силна, а от друга не ми се искаше да съсипвам голямо количество малки рибки за изпробване на една луда идея.
Вечерта преди риболова минах през близкия хранителен магазин, от където напазарувах пакет замразена цаца и няколко пликчета галета.

За поле за изпитанията бях избрал баластиерата край софииското село Негован. Подобно на останалите водоеми около София и този държи малка популация от бяла риба, но поне знам че си падат по морските риби след опитите ми със скумрията.
Рано сутринта вече бях на водоема. За разлика от предните пъти , когато пристигах едва когато слънцето напече, сега не исках да рискувам. Незапомнените жеги, които са притиснали цялата страна още в началото на лятото не предвещават нищо добро за наистина летните месеци юли и август. Не исках да рискувам някой топлинен удар.
Дълбоките, зелени води, криещи какви ли не тайни ме заплениха. Направо не ми се искаше да замятам въдиците за да не наруша сутрешния покой. Проиграване на дребно рибе на повърхността обаче ми напомни защо съм тук. Извадих пакета с размразилата се вече цаца и изсипах върху капака на кофата половината. Борейки се с острата миризма, накълцах купчината рибета на дребни парчета с помощта на ножа.
Изсипах миризливата каша в кофата и добавих няколко шепи галета. С малко енергично бъркане и месене скоро вече имах жилаво тесто с „неустоимия” аромат на поразвалена морска риба. Добре, че около мен нямаше други колеги, които да ме обявят за луд.
Докато се занимавах с тези приготовления, на заметната до брега плувка бях успял д уловя една слънчевка и една миниатюрна бабка.
Изваддих дънните въдици. Двете от тях , на стандартен за бяла риба монтаж, проходно олово под него вирбел и повод 0.20 около петдесет сантиметра и накрая бяла права кука №1, заметнах веднага. На едната поставих бабушката , пронизана под гръбната перка, а на другата филе от слънчевката. Поставих по едно стериопорче пред връхния водач и оставих бигелите отворени.
Сега вече можех да се заема с монтажа на третата въдица. На основното влакно нанизах вирбел с карабинка, след него стоперче. Завърших с още един микровирбел, който завързах на края на влакното. От другия му край монтирах повод 0.18, около 30 сантиметра с кука №8. На карабинката на горния вирбел закачих пружина за дънен риболов. Натъпках пружината с „ухайната” смес.

Проблем се оказа да намеря читава цаца за стръв на куката. Рибките се бяха поразмекнали и трудно се задържаха на куката. Реших този проблем като нанизах рибето откъм опашката и шиеки го като с игла направих няколко промушвания през него като накрая забих куката в единствената по-твърда част, главата. Сега вече се държеше здраво и се надявах, че няма да изпадне при замятането.

Заметнах и тази въдица, като също оставих бигала отворен, със стериопорче за сигнализатор.
Сега вече можех да се отпусна в стола и да опитам изстинало ли е кафето в термоса. Почти полегнал в стола и наслаждавайки се на ароматното кафе, посрещнах изгрева на слънцето. Огненият диск бавно се показа иззад далечните планински върхове, украсявайки редките перести облаци в чудни цветове. Скоро вече блестеше с цялата си прелест, огрявайки дълбоките води пред мен , придавайки им още по-чуден и дълбок зелен цвят, сравним само с примамливия, премрежен и омаен поглед на зеленоока девойка.
От унеса и порочните мисли ме извади помръдването на единия сигнализатор. Този на въдицата със захранката. Вперих поглед натам. Изведнъж стериопорчето се втурна навътре в гьола изнизвайки корда от шпулата с бясна скорост. Скочих, като едва не се залях се с кафето от захвърления настрани термос. С две крачки бях до пръчката и вдигайки я с една ръка, с другата затворих бигела и засякох силно. Отсреща ясно се долавяха ударите на бореща се риба. Бавно започнах да я притеглям към мен, очаквайки , типично за бяла риба, скоро съпротивата й да намалее, но това не се случи. Рибока упорито се бореше, като същевременно теглеше встрани. Какво ли пък закачих сега. Кепа бе останал отзад до стола, забравен в бързината. Бавно запристъпвах заднишком към него, като същевременно спрях да работя с макарата и се стремях да управлявам рибата само с върха на пръта. Протегнах едната си ръка назад и успях да докопам дръжката. Мушнах я под мишницата си и отново се приближих до водата. Вече бях докарал рибата пред мен, но тя все още се държеше на дъното и влакното ми сочеше почти отвесно надолу под върха на въдицата. Започнах да натягам рибата повдигайки я по малко нагоре. Скоро пред мен се показа противника ми. Зяпнах от изненада. Шаран. Само това не очаквах да уловя. Ловко подпъхнах кепа под него и го гребнах. Влакното се губеше в устата му. Куката се оказа забита дълбоко в гърлото на рибока.Явно съвсем преднамерено бе налапал миризливото рибе.И това ако не е изненада.

Пъхнах го в живарника и натъпкавайки нова порция миризлива смес в пружинката и ново рибе на куката заметнах отново.
Намерих термоса с кафето полегнал в тревата. Вътре бе останала малко от уханната течност. Полегнах отново в стола , отпивайки по малко от нея потънал в размишления относно неочаквания си улов. Ловил съм и друг път шарани на рибе, то и в дебелите книги пише, че понякога шараните проявяват хищнически нрав и налитат на рибета, но всичките ми улови са били на местно дребно рибе и на водоеми, който буквално са гъмжали от дребни рибета като кубинки и гамбузии.
Слънцето вече се бе издигнало високо и започваше неприятно да припича. Кафето ми отдавна бе свършило. През главата ми взеха да минават мисли за отказване. Явно няма да мога да потвърдя теорията си за захранването при риболова на бели риби. От минорното настроение ме извади ново помръдване на сигнализатора. Отново на същата въдица. Премести се около педя навътре и спря. След минута действието се повтори. Бях заел позиция зад пръта, този път с кепа до мен. След още минута сигнализаторчето ми бано пое навътре . Почаках го да измине няколко метра и плавно засякох. Този път съпротивата бе типична за бяла риба. Напъване в началото и после покорно идване към брега. Набързо гребнах една бяла около кило.

Обнадежден набързо заметнах отново въпреки засилващата се жега и заех позиция в стола. Мина половин час преди следващия удар. Този път обаче бе маломено сулче, което с доста мъки успях да освободя от куката без поражения. Сега вече реших да си ходя. Извадих рибите за кратка фотосесия, след което шаранчето и сулчето заминаха да растат, а умрялата междувременно бяла щеше да ми послужи идеално като мезе за няколко студени бири след адската топлина, която бързо настъпваше.



Успях да докажа теорията си. Двете въдици , заметнати на местна стръв останаха безмълвни през цялото време, а на тази със захранката успях да уловя две бели и бонус шаранче. Повече от отлично за обезрибен гьол, на който съм записал не едно и две капота. Май трябва сериозно да наблегна над опитите с морските риби. Явно хищниците ги харесват. Може би ги привлича необичайния аромат или вкус, съвсем различни от векидневно предлаганите им примамки, с които те са до болка свикнали и са си създали рефлекс да избягват. Може би... А може би е нещо друго... Но важното е, че работи и занапред смятам да застъпя сериознно тази нова ниша, та дано разбера това им влечение.

[Ivo_Ivanov]

Винаги УНИКАЛНО супер риболов

[Пинко]

Иноватор от класа....нямам думи просто.Колега-а какво имаш предвид под филе от рибка-как го правиш?Предварително благодаря

[Венцислав Чанков]

Какъвто и да е коментарът ми-просто е излишен...Само да кажа,че до тук три пъти препрочитах репортажа!!!

[Nikola Polizovski]

Браво Кърца хубаво излетче

[emo vasilev]

Браво бе Кърца , добри рибета си хванал !

[Йосифф]

Браво супер излет

[Tеди]

Кърца шапка ти свалям,обичаш да експериментираш и както се вижда успешно
Майстор си дано някой ден меткаме заедно въдиците,за мене ще е удоволствие

[nikolayyyyyy]

браво колега страшен репортаж

[delio-haidutin]

колега браво за експиримента-

[delio-haidutin]

колега браво за експиримента- -но имай в предвид , и др. колеги че на малки язовири при наличието на мн. дребни рибки е задължително при улов на шаран да се ползва рибка за стръв.понякога шарана кълве повече на рибка от колкото на др.стръв

[gotra]

Наистина едно голямо браво, колега!Това е поредният ти перфектен репортаж!

[rokoradkoff]

Поклон!

[Станимир Христов]

Браво Кърца, супер репортаж След няколко дни и аз ще ходя да дебна Белите рибоци, пък да видим какво ще излезне

[eliska05]

Браво колега!За пръв път научавам че може да се хване бяла риба на цаца.А тази стръв ще има ли резултат на реката?