Къде се намирам:
naRiba.com
Форум
Риболов Сладководен раздел Излети Моят риболовен излетEдин каръшки риболов
Eдин каръшки риболов
Както се бях зарекъл в предната си тема, тръгнахме да търсим едрите костури.
Тоя път бяхме избрали друга дестинация. Един язовир на север от София и на юг от Враца.
Мълвата гласеше че там костурите били много яки и стръвно налитали на железа всекакви.
Рано сутринта се изнасяме от заспалата още столица заедно с Тео - Сухия рибар и Фичо.
Настроението е приповдигнато и весело, шегите валят и в колата се заливаме от смях като на след неколко тревички .
Корифея на подледния риболов, Бат Стан, ни е нарисувал подробна карта на пътя до язовира, да не земем да се изгубим и костурите сироти да останат.
Ма на назе карта ни не требе.
Я го знам това бе, скакауец. Юкендуеее...
Естествено не следваме картата. Има един пряк път, които ще ни спести двайсетина километра. Не че са много, ма по него рибите са на двадесет километра по-близо до примамките ни.
Отдалеч пътя изглежда изчистен и смело се хвърляме по него. Е, има коловози, но някога е минавал снегорин. Двеста метра по-надолу обаче ни очаква изненада. Снегорина се е отказал и надолу водят само два дълбоки коловоза. Спираме в дилема. Надолу, по непочистените коловози или обратно по дългия път.
Решаваме да не рискуваме и да се върнем. Да обаче колата буксува на място и няма сила , която да я накара да тръгне на задна по нанагорнището. За обръщане и дума не може да става, снега отстрани на коловозите е близо метър и при опита си да проверя дълбочината му, пропадам почти до кръста в преспите. След десетина минути опити да избутаме колата по нанагорнището се отказваме и решаваме да се хвърлим в голямото нейзвестно, а именно надолу по коловозите. Бутваме леко колата и тя, подобно на шейна за бобслей, се хързулва по коловозите надолу, към заветната цел.
И така до първия завой, където се окопава като свиня на бунище в дълбокия сняг. Следват нови мъки, но положението е зле. Две човешки сили не са в състояние да пробият дълбокия сняг пред бронята.
След половинчасови мъки виждаме, че отгоре се задават четирима колеги , нарамили ледобури. Помолваме ги за помощ и скоро колата е избутана и пак се устремява надолу. Триста метра по-нататък обаче излита от коловоза и се спира напреко на пътя. Шасито ляга на отъпкания сняг и гумите се въртят в дебелата преспа отстрани, без да могат да зацепят. Под тях има поне още 30 сантиметра сняг, до твърдата земя. Колегите отново се притичват и следват половинчасови опити да я върнем на пътя. Но ядец. Ни напред, ни назад. Колегите нарамват ледобурите и поемат надолу, а ние оставаме да ринем снега и да подлагаме клони. Колата трябва да мръдне само метър, за да влезе отново в коловозите и нататък проблеми няма да има. Звъним на Пътна помощ, но офертата им е шокираща. За да дръпнат колата един метър ни искат 60 лв.
Започват разговори с познати и скоро два джипа потеглят от София. В това време зад нас спира мощен джип и отвътре се показва един пич с въпроса, имаме ли нужда от помощ. Без да чака даже потвърждение, скача от джипа и връзва колата за лебедката на джипа. Десет секунди по-късно вече сме в коловозите. Благодарим на човека и пак се втурваме надолу. Без повече произшествия се добираме до изчистения път и скоро вече паркираме край язовира. Той обаче е някъде в далечината. Масовите превантивни изпускания тези дни не са подминали и него. Имаме поне половин километър до водата през дълбоките снежни преспи. Багажа трябва да се оптимизира. Всеки изхвърля ненужните неща и скоро сме готови. Имаме два ледобура, но впредвид пътя до водата, решаваме да вземем само единия.
Още повече че имаме уверения, че рибите са повече от водата и повече от една дупка на човек няма да ни е необходима.
Скоро вече сме на леда. Е, не ни се разминаха няколко пропадания в преспите, но и без това сме вече мокри от няколкочасовото риене около окопалата се кола. Пробиваме дупки на указаните ни от по-рано места и започваме да клатим блесните. Странно, рибите ги няма.
Пробиваме още няколко дупки , но и в тях няма нищо. Решавам да се насоча към брега и да пробвам на мормишка в плиткото.
Скоро кивока ми се сгъва и първия костур е на леда. Веднага го следва още един:
Май са тука. Да обаче повече кълванета няма. Дупката пресъхва. Явно днес ще трябва да се търси. Дупченето на нови и нови дупки най-накрая ни донася успях. Напипваме риби на около 15 метра дълбочина. Мормите веднага са изключени от играта и се заемаме с блесните.
Рибите са плахи, повечето взимания са от дъното, по време на паузата и то след няколко кълванета, които се усещат по върха на въдицата.
Все пак скоро почваме да трупаме риби:
Само че, всяка дупка дава едва по няколко риби и после пак трябва да се търсят на нова дупка.
Но така е по-интересно и има тръпка. Къде му е хубавото да се настаниш на една и само да скубеш като праз лук.
Средния размер на рибките е добър като за зимен риболов и сгъването на въдиците ни носи много удоволствие и весели възклицания:
При поредното дупчене обаче ледобура нещо започва да се глези и неще да пробива. След малко попържни по адрес на здравия лед го вадя и установявам, че единия болт, държащ резеца е изпаднал и сега ножа се върти без да върши никаква работа.
А другия ледобур е далеч, чак в колата на топло. Няма ли да свърши вече този карък!!!
Не ни се ходи до колата за другия и решаваме да ползваме стари дупки, пробити от колеги предния ден. Ледът им е тънък и след малко чукане с черпаците се отварят.
Риболова продължава с пълна сила:
Прибавя се още една тръпка, търсенето на дупки в кишата върху леда
Денят бързо преваля, все пак цялата сутрин и обяда минаха в бутане и риене на сняг и слънцето започва да клони към заник. Ма е време да снимам улова си, че телефона ми не иска да снима щом слънцето се скрие.
Събирам рибите от дупките. Мале, какво съм направил бе!:
Получава се хубава купчинка:
Всеки от нас има по около 80-100 рибета. Повече от доволно за няколко часовия каръшки ден. Някой от рибките поемат към дупките, а други към тигана
Стана готин риболов, въпреки каръшките случки с колата и ледобура. Утре пак съм там,но по дългия път и с 5 броя резервни болта за ледобура, които купих преди малко.
А, и да ни пази от каръка ще си водим и екип на "Хоби" ТВ. Да го плашат с камерите
И накрая още няколко натюрморта с костури:
Тоя път бяхме избрали друга дестинация. Един язовир на север от София и на юг от Враца.
Мълвата гласеше че там костурите били много яки и стръвно налитали на железа всекакви.
Рано сутринта се изнасяме от заспалата още столица заедно с Тео - Сухия рибар и Фичо.
Настроението е приповдигнато и весело, шегите валят и в колата се заливаме от смях като на след неколко тревички .
Корифея на подледния риболов, Бат Стан, ни е нарисувал подробна карта на пътя до язовира, да не земем да се изгубим и костурите сироти да останат.
Ма на назе карта ни не требе.
Я го знам това бе, скакауец. Юкендуеее...
Естествено не следваме картата. Има един пряк път, които ще ни спести двайсетина километра. Не че са много, ма по него рибите са на двадесет километра по-близо до примамките ни.
Отдалеч пътя изглежда изчистен и смело се хвърляме по него. Е, има коловози, но някога е минавал снегорин. Двеста метра по-надолу обаче ни очаква изненада. Снегорина се е отказал и надолу водят само два дълбоки коловоза. Спираме в дилема. Надолу, по непочистените коловози или обратно по дългия път.
Решаваме да не рискуваме и да се върнем. Да обаче колата буксува на място и няма сила , която да я накара да тръгне на задна по нанагорнището. За обръщане и дума не може да става, снега отстрани на коловозите е близо метър и при опита си да проверя дълбочината му, пропадам почти до кръста в преспите. След десетина минути опити да избутаме колата по нанагорнището се отказваме и решаваме да се хвърлим в голямото нейзвестно, а именно надолу по коловозите. Бутваме леко колата и тя, подобно на шейна за бобслей, се хързулва по коловозите надолу, към заветната цел.
И така до първия завой, където се окопава като свиня на бунище в дълбокия сняг. Следват нови мъки, но положението е зле. Две човешки сили не са в състояние да пробият дълбокия сняг пред бронята.
След половинчасови мъки виждаме, че отгоре се задават четирима колеги , нарамили ледобури. Помолваме ги за помощ и скоро колата е избутана и пак се устремява надолу. Триста метра по-нататък обаче излита от коловоза и се спира напреко на пътя. Шасито ляга на отъпкания сняг и гумите се въртят в дебелата преспа отстрани, без да могат да зацепят. Под тях има поне още 30 сантиметра сняг, до твърдата земя. Колегите отново се притичват и следват половинчасови опити да я върнем на пътя. Но ядец. Ни напред, ни назад. Колегите нарамват ледобурите и поемат надолу, а ние оставаме да ринем снега и да подлагаме клони. Колата трябва да мръдне само метър, за да влезе отново в коловозите и нататък проблеми няма да има. Звъним на Пътна помощ, но офертата им е шокираща. За да дръпнат колата един метър ни искат 60 лв.
Започват разговори с познати и скоро два джипа потеглят от София. В това време зад нас спира мощен джип и отвътре се показва един пич с въпроса, имаме ли нужда от помощ. Без да чака даже потвърждение, скача от джипа и връзва колата за лебедката на джипа. Десет секунди по-късно вече сме в коловозите. Благодарим на човека и пак се втурваме надолу. Без повече произшествия се добираме до изчистения път и скоро вече паркираме край язовира. Той обаче е някъде в далечината. Масовите превантивни изпускания тези дни не са подминали и него. Имаме поне половин километър до водата през дълбоките снежни преспи. Багажа трябва да се оптимизира. Всеки изхвърля ненужните неща и скоро сме готови. Имаме два ледобура, но впредвид пътя до водата, решаваме да вземем само единия.
Още повече че имаме уверения, че рибите са повече от водата и повече от една дупка на човек няма да ни е необходима.
Скоро вече сме на леда. Е, не ни се разминаха няколко пропадания в преспите, но и без това сме вече мокри от няколкочасовото риене около окопалата се кола. Пробиваме дупки на указаните ни от по-рано места и започваме да клатим блесните. Странно, рибите ги няма.
Пробиваме още няколко дупки , но и в тях няма нищо. Решавам да се насоча към брега и да пробвам на мормишка в плиткото.
Скоро кивока ми се сгъва и първия костур е на леда. Веднага го следва още един:
Май са тука. Да обаче повече кълванета няма. Дупката пресъхва. Явно днес ще трябва да се търси. Дупченето на нови и нови дупки най-накрая ни донася успях. Напипваме риби на около 15 метра дълбочина. Мормите веднага са изключени от играта и се заемаме с блесните.
Рибите са плахи, повечето взимания са от дъното, по време на паузата и то след няколко кълванета, които се усещат по върха на въдицата.
Все пак скоро почваме да трупаме риби:
Само че, всяка дупка дава едва по няколко риби и после пак трябва да се търсят на нова дупка.
Но така е по-интересно и има тръпка. Къде му е хубавото да се настаниш на една и само да скубеш като праз лук.
Средния размер на рибките е добър като за зимен риболов и сгъването на въдиците ни носи много удоволствие и весели възклицания:
При поредното дупчене обаче ледобура нещо започва да се глези и неще да пробива. След малко попържни по адрес на здравия лед го вадя и установявам, че единия болт, държащ резеца е изпаднал и сега ножа се върти без да върши никаква работа.
А другия ледобур е далеч, чак в колата на топло. Няма ли да свърши вече този карък!!!
Не ни се ходи до колата за другия и решаваме да ползваме стари дупки, пробити от колеги предния ден. Ледът им е тънък и след малко чукане с черпаците се отварят.
Риболова продължава с пълна сила:
Прибавя се още една тръпка, търсенето на дупки в кишата върху леда
Денят бързо преваля, все пак цялата сутрин и обяда минаха в бутане и риене на сняг и слънцето започва да клони към заник. Ма е време да снимам улова си, че телефона ми не иска да снима щом слънцето се скрие.
Събирам рибите от дупките. Мале, какво съм направил бе!:
Получава се хубава купчинка:
Всеки от нас има по около 80-100 рибета. Повече от доволно за няколко часовия каръшки ден. Някой от рибките поемат към дупките, а други към тигана
Стана готин риболов, въпреки каръшките случки с колата и ледобура. Утре пак съм там,но по дългия път и с 5 броя резервни болта за ледобура, които купих преди малко.
А, и да ни пази от каръка ще си водим и екип на "Хоби" ТВ. Да го плашат с камерите
И накрая още няколко натюрморта с костури:
само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
- butnik
- рибар фанатик
- Мнения: 8262
- Регистриран на: Съб Сеп 30, 2006 7:35 pm
- Местоположение: Франкфурт на Майн
- Обратна връзка:
Re: Eдин каръшки риболов
Винаги прощавайте на враговете си-за тях няма нищо по-дразнещо от това.....
- suhia_ribar
- научил се да хвърля
- Мнения: 164
- Регистриран на: Сря Мар 19, 2008 6:31 pm
Re: Eдин каръшки риболов
Стига бре,карък,карък,колко да е карък?!?!?!?
Искам да споделя кои бяха за пореден път най-уловистите примамки,а именно блесните на Иван Иванов.Да е жив и здрав и все по-уловисти да ги прави!
Кърца,ако не друго,ще имаме какво да разправяме на децата си,ако беше просто риболов ,щеше да е един от поредните,атака....
Искам да споделя кои бяха за пореден път най-уловистите примамки,а именно блесните на Иван Иванов.Да е жив и здрав и все по-уловисти да ги прави!
Кърца,ако не друго,ще имаме какво да разправяме на децата си,ако беше просто риболов ,щеше да е един от поредните,атака....
Re: Eдин каръшки риболов
Кърца, тия са от по-йедрите, успя все пак да понапипаш малко по-добър размер
http://www.fotosviat.bgM_tech1 написа:П.П.Някой да знае къде изкупуват риба,че тези трудно ги раздадох даже?
-
- новобранец
- Мнения: 61
- Регистриран на: Съб Ное 08, 2008 5:04 pm
Re: Eдин каръшки риболов
Браво,много добри рибки
- ninastefanina
- сериозен играч
- Мнения: 2130
- Регистриран на: Нед Юни 21, 2009 11:00 am
Re: Eдин каръшки риболов
Кърцони да ти имам каращината
I Fish, Because The Voices In My Head Tell Me To...
"Колкото повече глупости правя,толкова по-популярен ставам"
"Колкото повече глупости правя,толкова по-популярен ставам"
-
- новобранец
- Мнения: 9
- Регистриран на: Пет Ное 13, 2009 2:57 pm
Re: Eдин каръшки риболов
Браво,за този месец от годината е много добре.
- indalo
- фен клуб-скобар
- Мнения: 2197
- Регистриран на: Пет Сеп 08, 2006 10:11 pm
- Местоположение: pernik
Re: Eдин каръшки риболов
Поклон.
Чудя се луд ли съм или не съм.
Не мога да спя преди риболов и това си е........
http://www.krakra-fishing.com/wp-conten ... /03/kf.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;
Не мога да спя преди риболов и това си е........
http://www.krakra-fishing.com/wp-conten ... /03/kf.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;
- slayder
- ще става разбирач
- Мнения: 542
- Регистриран на: Съб Фев 23, 2008 6:15 pm
- Местоположение: Plovdiv Zdravko Sheytanov
Re: Eдин каръшки риболов
Много добра бройка за няколко часов"каръшки" риболов.
Дава ли? И дава и взема.
-
- ще става разбирач
- Мнения: 580
- Регистриран на: Пет Сеп 22, 2006 9:41 pm
- Местоположение: Mонтана
- Обратна връзка:
Re: Eдин каръшки риболов
Браво ,ей ,железни сте!
Поздрави за упорството и хубавите риби!
Щом няма човеци във водата всичко е ок.
Поздрави за упорството и хубавите риби!
Щом няма човеци във водата всичко е ок.
Риболовът не е слука,а наука!
- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Eдин каръшки риболов
Славчо, нЪл знаеш, че моЕше и да е по-зле? Като например да се избуши леда и да ви пускат лебедка да ви вадят от водата.
Иначе - - нямате спирачки!
Иначе - - нямате спирачки!
На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...
Re: Eдин каръшки риболов
И какво правиме ако го нямаше каръка...?
- antivik
- кандидат преподавател
- Мнения: 3454
- Регистриран на: Нед Сеп 12, 2010 10:01 am
- Местоположение: Кърджали
Re: Eдин каръшки риболов
Бравос Кърца, отново ни показа, че който го иска си го и може. Отново увлекателен и поучителен репортаж, показателен за дереджето в държавата. Има над какво да се замисли човек, "...Звъним на Пътна помощ, но офертата им е шокираща. За да дръпнат колата един метър ни искат 60 лв....". Та значи какво излиза тези де работата им е да "ПОМАГАТ" направо си те изнудват, а че и не са се свършили свестните авери готови да ти помогнат на пътя. Както е тръгнало покрай самоинициативите за зарибяването, ще трябва да се организират самоинициативи "Пътна", "Здравна", "Охранителна" и т.н. помощи.
Когато рибата не ще - НЕ ЩЕ!
Re: Eдин каръшки риболов
Защо избодохте очите на рибетата бре,садисти
"Рибата не е длъжна да кълве когато имаме свободно време"