Шипоченския залив - очаквания / реалност
Публикувано на: Нед Юни 23, 2013 8:31 pm
Ей дойде ми ред и на мене да се разпиша на тоз Шипочански залив. Една година се каня, зимата ходих един път (тогава само бронхит хванах), та ей ме на изтупах се и лятото да ловя големите платики.
Петък свърших работа в 16:30 газ към къщи; Товари! Събирай! За капак и баща ми беше на гости и искаше да дойде и той...таман си дойде моята любима, и айдееее, УРААА...отиваме на Искър! Пристигнахме по светло и вече местата бяха кът, ама кът...едно единствено място видях и веднага отбивай, спирай...разтоварвай. Съседите не ни посрещнаха особено дружелюбно, бяха окупирали брега с военен лагер за продължителен десант и даже се опитаха да ми се накарат едно хубаво, че те чакали хора и как така без да сме питали се настаняваме до тях - Е ОБЯСНИХ ИМ НАБЪРЗО! Разпънахме палатка - туй ти ми, онуй ти ми и паркирах платформата да се знае че там ще си ловя аз. Водата до самия път - плиткаж на около 30-35 м навътре измерих 1,40...викам си - голям КЕФ...фидерОФФ влиза в играта да търся руслото на реката. До към 20:30 приключихме с палатките и настаняването и забърках манджата - кастери, шоколадова бисквита, платишка захранка, галета...хранилка с бял червей и хранилка метод. Е какво да ви кажа...Огъна се върха, викам "Айде, почна се!" При първото прибиране останах и без 2-те хранилки, треволяк обаче си извадих- ОБИЛНО! Викам си "Майната му" имам други...давай пак, в същата комбинация...този път си извадих метода...ама хранилката с червеите пак остана под водата и осъзнах, че всъщност големи буфи трева ми кълват на поразия. Така ли?! Дай тука въдиците дънарки, старите бойци, дай тука тия пружини, и хранилки от типа 1,50 лв. Няма да фалирам я! Земи тия 100 м навътре...хайде сега викам OLD SCHOOL -утрепай ги! Цяла нощ братя ни едно пипване, колегите отляво към 2 и половина през нощта, зверски пияни извадиха една каракуда по същия метод. От дясно.../чакащите гости/ нищо. Жената и бащата не можаха да мигнат, камионите не спряха да фучат цяла нощ...ама все едно карат Мазерати, а не Актрос...панаира пълен. Към 5 часа сутринта залязоха всички, а аз излязох да видя ще ги спуквам ли, няма ли? Беше останал един самотен изтрезняващ да пази въдиците на колегата до мен...и по едно време му клъвна на въдиците и измъкна една мерна платика...та ме обнадежди. Ама на мен не щеше и да ми пипне...2 шаранджийки и един мач на около 30 м с петно от стабилна захранка. Забелязах че на петното ми обаче се завъртя уклей и костура почна да го гони. "Дай викам си да се позабавлявам на мача и да чакам да удари нещо по-така на дъното." Преправих такъма, и без това на дъното на мача, хващах само треволяк и дай на пропадане... гол след гол! Уклеи и костури изобилно. 3 хващам, едно прибирам, 3 хващам едно прибирам - викам си "да си направя едно мезе за бирата довечера!", че май с това ще си остана. Не сгреших, колегите до мен само ме гледаха, никой - нищо! Пийенье, яденье това им беше! И така - определено бях сложил по-високо летвата за това място, ама селянията и панаира е голям. Не е баш моята представа за излет...Към 13:00 часа ми писна от тоя уклей, теглих си половин кило риба с кантара и останалата у гьола и айдеее, да си пия бирата на хладно в София. Ей на малко снимки за цвят:
Петък свърших работа в 16:30 газ към къщи; Товари! Събирай! За капак и баща ми беше на гости и искаше да дойде и той...таман си дойде моята любима, и айдееее, УРААА...отиваме на Искър! Пристигнахме по светло и вече местата бяха кът, ама кът...едно единствено място видях и веднага отбивай, спирай...разтоварвай. Съседите не ни посрещнаха особено дружелюбно, бяха окупирали брега с военен лагер за продължителен десант и даже се опитаха да ми се накарат едно хубаво, че те чакали хора и как така без да сме питали се настаняваме до тях - Е ОБЯСНИХ ИМ НАБЪРЗО! Разпънахме палатка - туй ти ми, онуй ти ми и паркирах платформата да се знае че там ще си ловя аз. Водата до самия път - плиткаж на около 30-35 м навътре измерих 1,40...викам си - голям КЕФ...фидерОФФ влиза в играта да търся руслото на реката. До към 20:30 приключихме с палатките и настаняването и забърках манджата - кастери, шоколадова бисквита, платишка захранка, галета...хранилка с бял червей и хранилка метод. Е какво да ви кажа...Огъна се върха, викам "Айде, почна се!" При първото прибиране останах и без 2-те хранилки, треволяк обаче си извадих- ОБИЛНО! Викам си "Майната му" имам други...давай пак, в същата комбинация...този път си извадих метода...ама хранилката с червеите пак остана под водата и осъзнах, че всъщност големи буфи трева ми кълват на поразия. Така ли?! Дай тука въдиците дънарки, старите бойци, дай тука тия пружини, и хранилки от типа 1,50 лв. Няма да фалирам я! Земи тия 100 м навътре...хайде сега викам OLD SCHOOL -утрепай ги! Цяла нощ братя ни едно пипване, колегите отляво към 2 и половина през нощта, зверски пияни извадиха една каракуда по същия метод. От дясно.../чакащите гости/ нищо. Жената и бащата не можаха да мигнат, камионите не спряха да фучат цяла нощ...ама все едно карат Мазерати, а не Актрос...панаира пълен. Към 5 часа сутринта залязоха всички, а аз излязох да видя ще ги спуквам ли, няма ли? Беше останал един самотен изтрезняващ да пази въдиците на колегата до мен...и по едно време му клъвна на въдиците и измъкна една мерна платика...та ме обнадежди. Ама на мен не щеше и да ми пипне...2 шаранджийки и един мач на около 30 м с петно от стабилна захранка. Забелязах че на петното ми обаче се завъртя уклей и костура почна да го гони. "Дай викам си да се позабавлявам на мача и да чакам да удари нещо по-така на дъното." Преправих такъма, и без това на дъното на мача, хващах само треволяк и дай на пропадане... гол след гол! Уклеи и костури изобилно. 3 хващам, едно прибирам, 3 хващам едно прибирам - викам си "да си направя едно мезе за бирата довечера!", че май с това ще си остана. Не сгреших, колегите до мен само ме гледаха, никой - нищо! Пийенье, яденье това им беше! И така - определено бях сложил по-високо летвата за това място, ама селянията и панаира е голям. Не е баш моята представа за излет...Към 13:00 часа ми писна от тоя уклей, теглих си половин кило риба с кантара и останалата у гьола и айдеее, да си пия бирата на хладно в София. Ей на малко снимки за цвят: