Незабравими емоции на Великата река Ебро.

[allfisher]

След повече от година подготовка и организация, най-после успяхме да направим дългоочаквания излет на Великата река Ебро... За мен е удоволствие да представя на вниманието ви разказа на колегата ни и мой скъп приятел Иван Цветков – Ivanltd, с когото организирахме и проведохме това изключително преживяване. Надявам се за вас това да е приятно четиво, а за някои и полезна информация, каквато ние събирахме откъде ли не.
Искам да изкажа огромни благодарности на всички, които помогнаха от сърце и най-вече на Деян Didopoli, Юлиян Jujistef и Фоти за безкористната им и сърдечна подкрепа.

И така – разказа на Ванката :

„Преди около 4-5 години, тепърва прохождащ в занаята, мой клиент ми завъртя главата с извънземни истории за счупени въдици, изкъртени стойки, преобърнати лодки..... и всичко това на едно и също място - РЕКАТА - великата Ебро!
От тогава не е минало да започна подготовка за излет без да не ме засърби да потегля към Испания. А през цялото време продължавах да събирам истории от това място - за побелели водолази, изчезнал добитък....
Форумите са пълни с подробни описания на битки с mighty Wels. А снимките.... лелеее снимките ..... Само на мен ли ми настръхват и космите на ръцете като видя снимки от там?
Групата ни премина през доста сблъсъци с различни водни обитатели в няколко страни, преди да се почувства готова за срещи от третия вид.
Най-накрая получих дългоочаквания положителен отговор от двамата най-сериозни и винаги готови за приключения приятели - Лорда на Пържолата - Миро, и българската връзка в сомските атентати - Станислав.
Това се случи преди около половин година.
Моментално след това се започна с голямото почесване - как, къде, кога, защо, какво.....
Първото най-основно нещо беше да се избрем място за лагера.
Възможните варианти са два - къмпингуване на палатка или някоя местна вила.
След проведените консултации, и в предвид количеството необходим багаж в двата случая, Станислав избра перфектното място: гр. Каспе, област Арагон и по точно Ceiton Bay: http://www.ceitonbaychalets.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Малко разяснения отностно правилата за риболов в Испания: всяка област има собствени правила, и преди да започнете да риболовстване, задължително се запознайте с тях.
Района избран от нас между Мекинензе и Каспе, се пада обл. Арагон - основното за него е, че:
- риболова е разрешен от 6 сутринта до 24 вечерта
- нощуването в палатки са забранени около реката
- разрешени са само чадъри и навеси
- забранен риболова на жива стръв
- сомът и бялата риба е забранено да се връщат обратно в реката :snooty:
- и куп още други дребни правилца - около 4 страници.
След като се отърсихме от първоначалното количество информация, малко по малко дойде ред и на тънкостите в излета - избор на макари, въдици, линии, куки, захранки, тактики и т.н. и т.н...
Идеята ни е все пак да бъдем мобилни по време на излета. Нощно време да се прибираме да спим във вилата, но във същото време не искаме да се ограничаваме с облавянето само на едно място.
Поради наличието само на обикновна гумена лодка 2.8м риболовстването ще е от брега.
Фоти специално ни препоръча халибут пелети - 24мм от магазините в Макинензе, миришищи ужасно.
Тъй като за нас това е първо посещение на реката, беше много важно как да разпознаем потенциално добрите места, както за сом така и за шаран.
По думите на всички пребивавали смесения риболов е невъзможен - завъртят ли се сомовете - всички останали обитатели се покривали.
Насоки за избор на места:
за шаран: тихи и спокойни води, задължително около потънали дървета или други естествени укрития
за сом: на ръба между бързото и бавното течение, на ръба на основното корито, около дупки в коритото на реката, на около 80% от дълбочината на реката
Насоки за стръв:
за шаран: сомски пелети, топчета със всякакъв гаден рибен аромат
за сом: сомски пелети, дроб или подобни карантии
Въоръжени с тази информация пристъпихме към следващата стъпка - избор на такъми.
Куки: е тук на острова най големите куки които се продават са 2ри номер, а и те са рядкост. Отново дойде ред на българския assassin да се намеси и нагласи едни невиждани от мен размери: 2 нули, и 4 нули, и специално изработени лично от него система от куки, представляващи 1 голяма куки, със две малки разположени на 120 градуса всяка - за нанизване и задържане на карантията и всякаква друга мърша за стръв.
Шаранските куки - постигнахме някак консенсус за 2ри номер - от арсенала на Неш, Корда и Фокс - да видим кои ще издържат най много.
Влакно: Сом - големи разногласия, много мнения, накрая приехме леко консервативно някой изказвания и се спряхме на средно положение - 100лб плетено, 0.55мм
Шаран - fox horizon pro braid 20lb 0.25mm, шок лидер - esp - 10m, 15lb до 60lb, ледкор - fox camo 45lb.
Проучване, търсене и събиране на информация:



Поръчваха се специални куки :



които после се тунинговаха :



Ляха се и олова - благодаря много на Деян /Didopoli/ за което :



И един лек завършващ щрих в подготовката ,



И вече с нетърпение очакваме последния завой към реката :



Излета, както и очаквахме дойде тягостно бавно, и приключи изключително бързо, оставяйки незабравими емоции и изживявания. Със сигурност ще разтягаме лукуми и култови фрази за него в следващите месеци, че и години.
Организационо, тази година бяхме много по добре - количеството багаж беше значително редуцирано, макар и в последствие да установихме че можеше да бъде намалено още.
Важното е да се отблеже, че успяхме да събрем багажа на трима ни в комбито без ремарке - почти без проблеми.











Макар и малко да беше се получило 'дядовата ръкавичка', местата и за тримата бяха що годе комфортни и позволяваха както да се шофира спокойно, така и да се почива добре. Дистанцията която ни очакваше е около 1500км във всяка посока, и комфорта си беше от значение.
Имайки предвид ужасния трафик който се получава около Париж, се спряхме на фери което ще ни позволи да минем покрай френската столица в раните часове.
Пътят до Дувър мина без инциденти, ако изключим изцъкления поглед на митничаря на Дувър който реши да спре за предглед точно нашата кола - много учтиво му обяснихме, че може да проверява каквото и колкото си иска, стига след това той да подреди обрано багажа. Човека набързо прегледа гумите и двигателя на колата и ни пусна по живо, по здраво.



Както винаги - Дувър беше мрачен, че и валеше. Това не ни попрече да се отдадем на лека дегустация, докато чакаме голямата лодка да ни натовари.





От своя страна тя се оказа почти напълно празна, и дори нямаше опашка в ресторанта, а места за спане колкото искаш.





Не след дълго се озовахме на френския бряг, и преходът започна. На кратко може да се опише със страхотни магистрали, спокойно пътуване и 700мили непрестанен дъжд, който докато изкачвахме Пиринеите обърна на сняг.









Съвсем леко се поозъбихме като видяхме външна температура - 2 градуса и половина....
За наш късмет, ситуацията корено се промени след преминаването от другата страна на Пиринеите, все едно попаднахме на друг континент - слънчево, сухо, температурата бързо подмина 20те градуса...











След близо 15 часово пътуване най-накрая видяхме заветната отбивка, и поехме по последните няколко стотин метра черен път.







Нуждата от огромно количество допълнителен багаж ни отказа да лагеруваме на палатки, и за този излет предпочетохме местните бунгала.
След не малко проучване и търсене, Станислав се спря на 2 вилички намиращи се на брега на 'морето на Арагон' - или с други думи казано язовира, започващ малко след град Чипрана, и стигащ до Мекинензе. Виличките се падаха на около 5км след Каспе - или меката на сомския риболов според много статии в нета.



Виличките се оказаха изключително уютни, достатъчно просторни, чисти и заредени с всичко необходимо - от посуда, до спални принадлежности.
Много бързо се почувствахме удома си. Миро който е родопско чедо до върха на ноктите си моментално се зае с камината.













В същото време обаче ни посрещна почти ураганен вятър, язовирът имаше почти еднометрови вълни, дърветата се гънеха на две, а да се стои на открито и нависоко беше почти невъзможно. Въпреки това отделихме няколко часа следобяда да разгледаме брега около виличките, и се спряхме на много закътан залив за риболова на следващият ден. След което отскочихме на разузнавателна обиколка до Каспе да открием хранителни и рибарски магазини.
Няма такова мързеливо племе като кореняка испанец - работното време: сутрин се започва ОКОЛО 9, и в 12 на обяд вече е затворено за обедна почивка. След обяд се отваря ОКОЛО 5 и се работи до около 7:30-8. После защо била икономиката им в криза, то май по скоро човек трябва да се запита как изобщо има работеща икономика... А да не почвам да разказвам колко спокойно се разнасят насам натам, и колко лошо почват да гледат като ги накараш да свършат нещо.
Каспе прилича на разходка във времето към средновековието - едни малки и тесни улици, схлупени къщи, тъмни входове навсякъде.... Как да е, ориентирахме се що годе, намерихме един хранителен магазин който беше по-зле зареден от локална бакалийка, от който напазарувахме плодове и зеленчуци и малко бира, и два рибарски магазина които съответно не работеха и се наложи да почакаме около 40мин докато се сетят да отворят.
Към 8 вече бяхме обратно във виличката, и разпалихме барбекюто с придвидливо приготвените в УК пържоли на бат Мирко и салата ала маняна.
Като цяло първия ден се описва перфектно с култова фраза от по-късните ни съседи - уникално трио казахстанци: „Первого дня не рыбачили, водку попили...“.
След дългото пътуване, сънят дойде бързо-бързо.
Следващата сутрин ни посрещна така:



Вятърът беше поне наполовина намалял, но въпреки това беше достатъчно силен. Обнадеждени, приключихме сутрешните приготовления набързо, и се отправихме към набелязаното заливче.
Моментът, чакан няколко години, беше настъпил. Време беше за риболов!

Ден 1ви – Заливът.

Въпреки, че вятърът беше значително утихнал, вълните все още достигаха 30-40см. Въпреки това, смело се отправихме към избраното място.
Заливът се намира на няколко минути с кола от вилите, и все още не организирани се засилихме с почти всичкия багаж натам.
След пристигането ни очакваше неприятната задача да свалим всичко което бяхме помъкнали по козята пътечка слизаща до водата - след 10-на курса и добре загрели, почти всичко необходимо на първо време беше пренесено.











Спряхме се на следната стратегия - две въдици на отсрещния нос, 3 навътре в залива, и последната я сложихме на носа и засилихме колкото може навътре.













Вкарването на линиите дойде чак към обяд. Заради силният вятър се отказахме от използването както на гумената лодка, така и на микроката. Затова и се наложи да поопипаме с маркери дъното пред нас.
Дълбочината варираше от 4 метра на входа на залива и постепено намаляваше. Имаше няколко големи камъка, които бяха стравнително далеч от нас. Дъното се оказа предимно каменисто с петна глина тук там.
Построяването на линиите отне не малко време, като всеки детайл беше подложен на критики.



В крайна сметка на моите 2 въдици се спрях на основно 20лб плетено, с 1м ледкор 45лб пред повода.
Станислав предпочете да сложи и конусен шок лидер 15лб - 60лб.
Миро реши да използва само предпазваща гумена тръбичка около 1м върху 25лб плетено преди повода.
И тримата се спряхме на инлайл тежести.
Въдицата на носа - основно - 100лб, повод - 75лб, тежести - 2 х 150гр грипа олова на сейфти монтаж, но въпреки това, заради вятъра и течението изпитвахме трудности да я задържим на едно място на дъното.
Захранка - като все още боси в познанството си с реката, заложихме на препочаните халибут пелети. Направихме PVA чорапчета с по 10на пелета вътре, на косъм сложихме по 1 пелет, и най накрая въдиците се оказаха във водата.
И чакането започна. Може би нетърпеливи, смянехме, вадехме и презареждахме въдиците всеки 1.5 - 2 часа. Вятърът постепено намаляваше, и с това дойдоха и първите бипвания от алармите. За съжаление до рън не се стигна. Продължихме да упорстваме, пробвайки всякакви аромати топчета, попъпи и монтажи които се сетихме - но напразно.
В тихата част на залива нямахме нито една индикация, а на входа му нещо не можахме да се излъжем с рибоците. Към края на деня сменихме пелетите в PVA чорапчетата с начупени топчета и 4мм пелети, но пак нямахме успех.
Залезът започна да обагря небето, и решихме да не рискуваме с козята пътека по тъмно, при все че имахме доста свален багаж.





Около 9 вече се бяхме прибрали в хижата и се отдадохме на размисли за неуспешния ден. Нещо ни глождеше отвътре този залив. Докато се моткахме напред назад по верандата, се появи един от обитателите на другата вила - Томас - оказа се че са тумба белгийци, на 5 или 6 посещение на Ебро. Беше крайно разочарован от протичащият риболов до момента. По негови думи, водата в реката и язовира била страшно висока, нормално по това време на годината трябвало вече да бъде с около 40-50 метра на вътре, а отгоре на всичкото все още не се била затоплила достатъчно - в момента била около 15 градуса. Миналогодишните им излети били пак по това време на година, пак на същите вили и рекордите им били 221 см сом и 24кг шаран, както и много по-малки риби.
Сомове в нашият район за времето им на престой не знаели никой да е извадел, а те имали изкаран само 1 шаран около 6кг. Били чули за извадени единични риби в района на Ескатрон.
След като ни напълни кошницата и тотално ни развали настроението, и изпи няколко бири, си вдигна чукалата. Въпреки това, надеждата умира последна - все пак имахме още 7 дни за риболов.
На връщане към вилата ни беше направило впечатление, че няколко места нагоре по реката се бяха освободили, и подхранени с информация за нормалното ниво на вода, решихме на следващия ден да си опитаме късмета на ново място.
Съставяйки някакъв план, отново се отдадохме на салата ала маняна, и други местни деликатеси.







Място 2ро – Казахстанците.

Събота сутрин ни посрещна още по-красива и спокойна. Вятърът беше спаднал и почти го нямаше, а топлото се усещаше дори толкова рано ( около 6:30 сутринта ).
За нас, обитателите на острова, температури от над 25 градуса са доста рядко явление, особено след прекараната изключително дълга последна зима, и студена и мокра пролет.







Оправихме се набързо, и поехме по посока освободените места.
Първото се оказа страхотен нос с голям залив до него - за съжеление, все още приятно джвакащ от постепенно спадащото ниво на реката.
Следваше частно място, с тумба заспали холандци, и малък нос зает от 3ма белгийци.
След което следваха 2 свободни носа, настанихме се на втория - широчината на реката при него беше с около 30м по малка срямо първият нос, и над 200м спрямо заливът от предния ден. Въпреки това до отсрещният бряг си имаше спокойно над 500м.





Вляво от нас имаше доста добре обособен лагер.



Въпреки, че този път бяхме още около 7:30 на реката, въдиците влезнаха отново късно във водата. Първите няколко часа ги прекарахме отново в разучаване на релефа пред нас.
Тъй като вълни почти нямаше надухме гумената лодка за по-лесно вкарване и захранване, а с микроката и сонара му разгледахме какво има отпред.
Оказа се че брега е полегат, и плавно увеличава дълбочината си, без забелижими прагове или дупки, и на около 80м пред нас е около 8метра. След което наклона ставаше по-сериозен, и на около 140м достигаше 17м. По навътре, започваше основното русло на реката и дълбочината достигаше 25-30м. Сонарът показа наличието на доста риби, както и на няколко доста грамадни, за съжаление на дистанции недостижими от нас от брега. Дъното отново беше каменисто, без видими закачки.
Разпъването този път ни отне значително по-малко време, стойките бяха готови от предишния ден, както и монтажите за въдиците. В началото всеки заложи на подредбата на линията от предишния ден. Отново заложихме на халибут пелетите, както за косъма, така и за захранка.







В началото всички решихме да подгоним шараните за старт, и 6те въдици бяха нанесени на 2 маркера, които бяхме пуснали малко по-рано, при огледа със сонара - единият на 8м, другия на 6м.
Подредбата от дясно на ляво беше - въдиците на Миро, на Станислав, и най в плиткото - моите.
Вкарвайки малко по малко захранка, прехвърляйки и презараждайки въдиците, нищо не се случи до обяд. Тъкмо бяхме приключили с обяда и дойде първият рън - на въдицата на Миро.
Изключително ентусиазиран, Миро се понесе с подобаваща засилка към въдицата, която беше на около 20на метра от него. За съжаление не беше взел под внимание мокрите си галоши, и разкаляната глина около пода. Резултата - успя да спре по задник на около метър след пода във водата. Докато да излезе и вдигне въдицата, рибата си беше заминала.
Добре, че не върна обяда.
Няколко часа по късно - отново рън на същата въдица. Миро предвидливо тоз път се беше настанил близо до пода си. Само дето не си знае силата. Засечка, и 25лб-вото плетено влакно направи - пляяяяс.
Тууууутттт - всички давахме заето няколко минути. Същото това плетено, миналата година беше вадило 17кг есетри без проблем във Франция. :think:
След две изпуснати риби, още повече първите и единствени рънове, ядрената бомба в Хирошима ряпа да яде. Миро се натовари на колата и отпраши към вилата да си взима шпулите с корда. При нас със Станислав - нищо, хващахме тен и се любувахме на съседите. До момента бяха изкарали вече 3 шарана. Използвах липсата на Миро и смених моите шпули с дебелия 100лб плетено и ги вкарах възможно най-навътре - около 120м, оставих да има малко влакно на шпулата в случай че нещо реши да се опъва. Сложих по 4 пелета на дълъг косъм - все пак бях дошъл сом да хващам, вече няколко години го преследвам, и все още не съм хванал първият си сом.
Миро се върна вече поуспокоен - последваха нови монтажи, поводи и т.н. След около час въдиците му бяха отново във водата.
Малко по късно съседите извадиха още един шаран, и с това приключиха емоциите за деня. Останахме на брега на реката до към 11 вечерта с надежда за някакво вечерно кълване - но без резултат - повече индикации или рънове нямахме.
Неделя сутрин - ставане трудно. Всички гледаме лошо. А сутринта - безкрайно красива.









Хапваме набързо, оптимизираме още повече багажа и поемаме само с най-необходимото.



Маркерите стоят от предишният ден, разпъваме набързо, и още към 8 въдиците вече са по местата си - 2 на десният маркер - на Миро, 3 на левият маркер, и едната моя на вътре за сом.
Започнахме да захранваме по-редовно с пелети, като при всяко захранване вкарвахме по около 2-3кг около всеки маркер. Чувалите заминаваха доста бързо, към обяд отворихме 3я чувал - всеки по 20кг. Към 11 дойде първият рън - дясната въдица на Миро. Този път всичко мина нормално, и в кепа се озова първата риба.



Не беше особено голям, но даде такава борба, и развиваше така аванса, че си помислихме че вадим някой 20кг-ов.
Каквото и да си говорим, дивите риби доставят много повече удоволствие с борбата си.
В същото време при нас със Станислав продължаваше да няма нищоооооо. Нито нови презареждания, нито повече захранка даваше някакъв ефект. Успокоително до някъде беше, че и съседите нямаха нищо до момента.
Времето минаваше, а ние все пак искахме да хванем някой рибок. След обяда решихме да експерементираме малко и променим тактиката.
Големите 20мм пелети, въпреки че бяха доста мазни и миризливи им трябваше поне 2 часа докато започнат да се разпаднат и отделят частици. Според нас, все пак е река и ни трябва нещо което много по-бързо да одели частици и аромат да започне да привлича минаващите риби.
Това го бяхме мислели за тактика още преди да тръгнем, и се бяхме заредили с повечко и разлини graundbait варианти.
Взехме една от кофите и насипахме 2 пакета по 1кг халибут на прах - все пак това е любимият аромат на всичко мърдащо в реката, 2 пакета по 1кг S-Core Mix, 1 пакет S-Core 4мм пелети, 1 пакет начупени S-Core топчета, около 250гр робин ред на прах (лично за мен, много работещ аромат на някой водоеми) и за капак около 1кг халибут пелети. Замина и едно шише S-Core серум, и достатъчно вода за да се получат стегнати топки.
Всичкото това го изсипахме около маркера на Миро - все пак там имахме някакъв резултат.
И пак чакане, чакане.... колкото и да ни се искаше, колкото и реклама да имаше за новият продукт - нищо не се случи.
Привечер - рън на въдицата на Миро. Отново страхотна борба, пищящи аванси, напрежение около него. Не след дълго и вторият рибок беше кепчосан.



Този беше малко по голям, уникално красив и борбен.
Докато траеше ваденето му, един от съседите се присламчи - при тях цял ден нямаше раздвижване. Оказа се голям сладкодумец - Андрей.
Били тумбичка 3 казахстанци, живеещи в Германия - Андрей и двама Серьожа - единият не пиещ, другият не изтрезняващ.
Той се бил запалил отдавна по реката, и това било 5то му посещение. Имали са страхотни години, и много лоши години - таз се падала от лошите. Били вече 4дни, и имали изваден 1 сом около 20кг и още 7 шарана рамките на 10-12кг.
Андрюша, голям бърборко, не можем го изгони да си тръгне докато не погледна какво има във всяка торба и кофа. Но се оказа много сърдечен и приятен човек, не пестеше съвети, насоки и препоръки. И те ловели само на пелети, за разлика от нас ползвали дълги около 50см поводи.
След като го почерпихме няколко бири, и се разбрахме да оставим голямата лодка при тях за през ноща, най-накрая си замина.
Ние, обнадеждени от рибока и насоките на Андрей, продължихме да упорстваме.
За съжаление това беше всичко за деня, нито сменената захранка, или тактики даде резултат.
Понеделник сутринта, рано рано се закарахме до мястото. Багажът вече беше достатъчно оптимизиран, и товаренето и разтоварването отнемаше не повече от 10на минути.
Нагласихме набързо стойките, и отскочихме до новите познайници, да си приберем лодката. След оплакването, че цяла нощ спали и нямали пипване, ни поканиха на сутрешна водка.
Малко ги погледахме умно, но все пак успяхме да откажем и се заехме с вкарването на нашите въдици.
Оправили панаира, оставихме Станислав, и с Миро се отправихме към Каспе да заредим хапване и пелети - 3те закупени в началото чувала бяха заминали.
Върнахме се сравнително бързо - около 10, все пак повечето магазини отварят към 9:30, и заварихме Станислав да опъва една от Мировите въдици и да гледа нещастно.
Имало страхотен рън, засякъл и повел рибата, водил я към 10на минути без успех да я докара към брега, след което се оплела във въжето на маркера.
Влезнахме на бързо с лодката, но само откачихме повода от въжето - рибата си беше заминала.
Докато я бяхме почнали, изсипахме още една кофа с топки от микса, около същият маркер, и се отдадохме на пренаправа на линиите.
Лично аз, по съвет на Андрей, реших да пробвам дълги поводи и спретнах 2 х 50см. В същото време предишните два дни, имахме доста закачания при изваждания на линиите - куките или оловата се закачаха по камъните на дъното. Затова смених инлайн оловото, със такова на сейфти монтаж, сложих и малко по-дълги ледкори. Скоро въдиците бяха отново вътре.
Докато се мотаехме напред назад, при съседите имаше мощен рън, при който в последствие рибата се закачи в прага пред тяхното място.
Ангрей влезна с тяхната лодка да извади рибата, а нашият лагер им направи сериозна асистенция.







Както казах, изключително добродушни и приятни хора, след това нямаше начин да откажем поканата им за гостуване без да ги обидим.
А гостуването те го бяха приели на сериозно. По думите им – били направили специално руски шашлици, като се извиниха, че нямали подръка всички необходими за тях материали. Но затова пък водка имаха достатъчно...





Ей в такива алуминиеви бидончета съхраняваха водката, в хладилно ремарке, да е студена...



На снимката, от ляво на дясно – Серьожа неизтрезняващия, Серьожа трезвеника и Андрей.



Хапването беше паметно, както и лакърдийте и историите вървящи с него. Учиха ни как се пие водка по руски, кога не се вдишва и как се издишва и защо душкат хляба, или каквото там намерят, при липса на хляб, може и чепика, и слушахме истории за някаква черна перла в Холандия с устни като на кон...



Ех, Матушка Русь, все было как надо...

Най-накрая стабилно похапнали, и учудващо трезви, се завърнахме в лагера си. Въдиците отново бяха във водата, и скоро след това действието започна.
Оставащият следобед и следващият ден, бяха доста напрегнати около маркера на Миро, ръновете бяха редовни и доста начесто. За съжаление само около неговият маркер.
Някъде там, успях и аз да се вредя до въдиците му докато липсваше и се включих в борбата и аз.





Рибите следваха една след друга и скоро им загубих последователността и бройката.











Андрей и той притичваше от време на време, че при тях му беше малко скучно.











Тъй като екшъна беше най-вече на Мировите въдици, в понеделник привечер реших да си пробвам късмета на спининг на отсрещния бряг - отново нищо.
След мен Миро реши да ми покаже как се правят нещата:





Само, че той не пропусна да отбележи попадение и на спининг.
Във вторник към обяд вече ни беше дошло до гуша от кадема на Миро - то не бяха шарани, раци, костури... в тоалетната да хвърлеше, сигурно и там щеше да хване рибок.
Така, че със Станислав почнахме да кроим план за промяна.



След известно мрънкане, успяхме да убедим Миро, че все пак сме дошли да ловим сом, и решихме следващият ден да си пробваме късмета на ново място - Ескатрон или Чипрана.
Вечерта не пропуснахме един тост за по голям успех на новото място (и по малко къдем за Миро).



Място 3то – Чипрана.

По живо, по здраво, сряда сутринта с малко багаж, потеглихме към новата дестинация.
Град Чипрана бе на около 10на км от Каспе, а Ескатрон на още 20км след Чипрана. Мостът пресичащ Ебро преди Чипрана, реално дава началото на язовира и разширението. Още щом се качихме на него се влюбихме в залива, и изобщо не стигнахме до Ескатрон.
Веднага след минаването на моста, вдясно има отбивка и черен път вървящ точно покрай реката. Първите няколко места бяха окупирани, спряхме се на първото свободно, падаше се точно на входа на започващият голям разлив.
От дясно на нас съседи се оказаха голяма група румънци, а от отляво - на частно място ловяха 4ма холандци (май) с водач.







Румънците:



Частното място:





Разтоварихме набързо както бяхме успяли да натоварим на първият курс, и със Станислав се отправихме на обратно за голямата лодка, и разни още дреболии.
Докато се върнем, Миро вече беше успял да си разпъне въдиците и ги хвърли. А ние още не бяхме почнали да разпъваме и той забоде първият рибок.







Еееее, аман от неговия кадем. Зарекох се като се прибера, да ида да си отъркам въдиците в жена му.
В същото време имаше сериозно оживление на частното място, и с лека завист наблювадах как се вади порядъчен сом.
Ако трябва да съм честен, лично аз очаквах доста по ожесточена борба от страна на сома, все пак си е голям рибок, но изваждането му се състоеше физичестото му изтегляне до брега. Рънове нямаше, а напъните върху въдицата бяха по скоро от тръскането на главата му. Но все пак си беше сом, при това доста солиден.



Отново се заехме с проучване на дъното, и не след дълго маркерите бяха отново пуснати. Отново се спряхме на тактика 2 маркера за шаран на близо, 1 за сом на вътре. Ентусиазиран от вида на сома, зафучих и двете си въдици надалеч, с поредъчно количество пелети.
По близкия от маркерите захранихме направо със доза топки от микса - беше по удобен за дирекно кастване - незнам как така се падна пак въдиците на Миро да са на него. Другият маркер оставихме само на пелети - искахме да затвърдим изводите, дали сместа има нещо със успеха от предишните дни.
През деня имахме няколко индикации, но нищо повече, въпреки че рибите постояно скачаха в целият залив пред нас. Румънците и те нямаха пипване цял ден, а на частното място извадиха следобеда доста приличен шаран.
Малко преди стъмване отново вкарахме една доза топки микс - този път понеже халибутът на прах беше свършил, миксътсе състоеше само от продукти S-Core - 3 пакета микс, 2 пакета пелети, 1 начупени топчета, 1 серум, а също и около килограм халибут пелети и робин ред.
Към 12 и малко извадихме въдиците и се одадохме на неспокоен сън.
Четвъртък сутрин се изстреляхме рано-рано. Първо че бяхме прекарали ноща в колата край мястото, а и нямахме търпение да видим какво ще ни донесе този предпоследен ден.
Въдъците разпределени по старият начин - 2 за сом, 2 на единият маркер за шаран и 2 на другият, бяха във водата още преди 6. - душа не трае.
Риболовът започна почти моментално - на въдиците на Миро. Ударите следваха буквално през минути. На останалите въдици - няма пипване. Преместихме и другите две шарански въдици при Мировите, и се почна една....













По някое време се спряхме колкото да наснимаме и напускаме обрано рибоците...









Риболовът продължи интензивно през целият ден и вечер.







Към 10 някъде темпото малко намаля - ръновете бяха малко по на рядко, но рибите бяха осезаемо по големи. Явно малчуганите бяха проключили със закуската.
Използвахме затишието и захранихме с още една порция S-Core. Въпреки многото извадени риби, петното продължаваше да ги задържа, че на моменти излизаха и по две.
През това време лагерът румънци напусна без да отбележи попадение, а частното място като по часовник към 10 отново извади сом, само че този път с доста по малки размери от вчеращния.







Следобядът, освен всички емоции, ни донесе и леко разхлаждане и оросяване.
Използвахме повода, и изпратихме Миро до вилата за малко мамбо - хем и да му поизместим въдиците, че амааааннн от него.....
Докато липсваше ни се случи случка - рън, и Станислав засича и повежда рибата (за кой ли път отново на въдиците на Миро). В началото рибата дръпна доста аванс и започна да се разхожда насам натам. Там някъде другата аларма (отното Мировата) изпиука единично. Съответно решихме че рибата се е оплела, но нищо повече не последва.
Рибата продължи да се бори, и след 10на минути най накрая Станислав я докара до кепа. Колко обаче беше голямо учудването ни когато на повърхноста най-накрая се показа не една, а две риби едновремено. :eusa-think:
Докато приближавахме рибата към кепа, видяхме че има преплетена линия, и втората риба е на края на тази линия.
Кепнахме една, и тъкмо сграбчвах линията на втората когато тя се засили и скъса. След малко като извадихме пипналата въдица се оказа, че липсващата линия е от нея.









Залезът ни остави без дъх...





След като дъждът и вятърът отминаха, захранихме отново прилично, и ръновете не спираха.











Колко спахме през ноща само ние си знаем. Въпреки, че първоначално бяхме решили още вечерта да приключим и приберем окончателно към вилата, за да ни е по лесно оправянето на следващият ден, интензивният риболов ни плени и изкуши. Та най-накрая бяхме определили час на тръгване - не по късно от 9.
Риболовът започна още при изгрев слънце. С първото вкарване на линиите, удариха отново две въдици едновремено.



Вече се бях отказал от преследването на сом, и преместих и моя под близо до действието. За мое нещастие, при преместването една от въдиците ми се закачи за клон, падна и върхът замина.
Ноооо, дори с 1 въдица в екшъна е по добре от нищо :whistle:
Последният ни изгрев на Ебро, не пропусна да ни заплени.





Последните ни няколко часа, бяха възнаградени и с най-големите за излета извадени риби:









Екшъна не спря до последния момент, докато не извадихме въдиците от водата.



Въпреки, че най-голямата извадена риба се води на мое име, най-голямата закачена ОТНОВО беше на въдиците на Миро.
Към 8 и малко, поредният рън, но след засечката рибата изобщо не се подаде на водене, Миро се държа на въдицата известно време, преди да може да наложи каквото и да е мнение на рибата. След близо 20на минути борба, рибока най-накрая беше успешно докаран до малкото заливче в вдясно от нас, но независимо от всички опити на Миро, така и неможеше да го вдигне на повърноста. Борбата продължи още 5-6минути, и вече виждахме краят на шнура върху линията - рибока бе на не повече от метър под повърхноста, и не повече от метър от кепа. Лек напън тук, малко аванс там, ахааааа да се покаже, вече виждахме оловото малко под повърноста....
Следващото нещо което видяхме беше мощно разтърсване на глава, там където беше оловото, и мощно шляпане с опашка на около метър и 40-50 назад (но без да видим очертания във водата), и рибока си замина със повода. А повода си беше изпипан - Korda N-Trap Soft 20lb Coated Braid...
Това доведе до начало на прибирането....
Тъкмо си вдигам въдицата да я прибирам, и рън едва не ме накара да седна по задник - баси и стряскащото нещо е... Както и да е, не можах да засега и рибока избяга.
Така приключи сагата Ебро. За последните 27 часа риболов имахме 21 извадени риби, и 11 изпуснати, бяхме уморени като бездомни кучета, и само се чудехме къде да прилегнем.
Няколко последни изгледа.













Закарахме се с всичкото багаж до вилата, и голямото подреждане започна. С Миро отскочихме на бързо до Каспе, да заредим нафта (1.2евра/литър) и разни местни вкусотии - бутовете хамон бяха по 20евра за 6.5кг, резервата по 34евра пак за 6.5кг - жената се сдоби с два...
450гр луканки за по 3 евра, и други такива ми ти работи.... напълнихме набързо няколко чанти. Ако имаше повече място в колата, сигурно количествата щяха да са още по големи.
Към 2 след обед, най-накрая потеглихме. Пътят към вкъщи беше изключително труден. Станислав спа през всичките 15 часа (с изключение когато трябваше да плаща на машинките на магистралите във Франция - падаха се от неговата страна), с Миро се сменяхме на волана на всеки 1.5-2 часа, повече не можехме да изкараме - очите ни се затваряха.
Към 12 на следващата сутрин, успешно се паркирахме пред нас, одисеята бе приключила...“

[С.Върбанов]

[refab]

Брей, какво нещо - какви риболовни и други светове има!.... Поздравления за целия случай - организация, пътуване, резултата от риболова - наистина забележителен!... И хамон 6.5 кг за 20 евро ! Добре, че тази страна е далече от България и, съответно, от опасността от съсипване на реки и водоеми. То, не че не са избили помежду си - по време на гражданската война, около милион испанци, но пък сега са цивилизовани - друга планета, просто!

[vaskost]

ПОКЛОН И АДМИРАЦИЙ ОТ МЕН КОЛЕГИ ,ВСИЧКО ВИ Е НА НИВО И УСПЕХИ ЗА НАПРЕД.

[lif3house]

Екстра излет с много емоции и извадени риби:

[Красимир Атанасов]

От половин час се опитвам да напиша смислен и заслужаващ коментар но не мога затова от мен само един

[stridata]

Завиждам благородно!

[GODzillata]

Отличен репортаж!

Много ме изкефиха и особеностите на руския риболов - „Первого дня не рыбачили, водку попили...“

[StaAnt]

Уникалнооооооооооооооооооооооооооооооооооо

[gloupan]

Уникален разказ!!!
БЛАГОДАРЯ

[jivko.uzunov]

Супер репортаж!!!

[Бай Гого- Сиромаха]

Браво!

[alankooly]

Уникален разказ! Благодаря че ме направихте съпричастен с емоциите на един великолепен излет с добри приятели

[Fishh]

Колега кво съвпадение ми се случва не е истина,до преди седмица точно за това си мислех,че във форума няма една тема за тази река и като видях темата
Cупер риболов и разказ дано скоро пуснеш нова тема.

[deto_g]

У-ни-кал-но! Единственото нещо, което му липсва на този репортаж е само един трофеен сом от Ебро! Благодарим ви пичове, че ни позволихте да се докоснем до частица от вашите изживявания!