Панчаревска психо терапия
Публикувано на: Пет Фев 02, 2018 11:27 am
Здравейте колеги.
Нов съм във форума и за първи път споделям.
Накратко ...
Събудих се кисел на рождения си ден /делничен/ пълен с ангажименти. Пих едно кафе и се втурнах по задачки.
Към 10:30 видях, че не ми върви особенно добре. Зарязах всичко, грабнах тоягите и газ към Панчарево с мечти за приятен риболов на уклей.
Пристигнах на място /Бъбрека/ и усещането, че не ми върви малко се усили от два факта.
1-ви - Водата е много ниско.
2-ри - Паркинга пред хотела е станал частен.
Та се наложи да забия колата в една пряспа.
С нестихващ ентусязъм привичен само на един истински запален рибар отидох на "голямата вода" в дясно от моста.
На слизане ми направи впечатление, че в снега първите човешки стъпки бяха мойте /имаше кучешки но не знам дали са идвали да ловят риба/.
Нагласих се удобно.
Едната въдица с фин такъм за уклей /кука № 20 с повод 0.08, стръв пинка/. Другата за костур със стръв щипок.
След два часа зорко наблюдение останах с впечатлението, че в езерото не е останал живот. Нито кълване нито "кръгче" на повърхноста от някоя заблудена рибка.
Събрах въдиците и се запътих към "кокалянско ханче" да изям една шкембе чорба.
По път реших да видя какво става на малкия гьол /плажа/, а там лед 10см поне.
Ледобура не съм взел /ръждясва от две години/.
И за нещастие се загледах към рибарника в дясно и малцината колеги висящи там.
Отидох уж само да погледна и един от "ловящите" там хвана една пастърва /на края разбрах, че е първата за деня- към 14:30 на обяд.
Сърце рибарско се разтупа и изтласка разумната кръв от мозъка.
Бегом до колата за тоягите и айде.
Водата беше странно мътна но надеждата да потъне плувката беше голяма.
Мина се час и половина в зорко наблюдение на плувката /лових с една, че се плаща на тояга/ и започнах да блея в облаците.
Малко по късно забелязах, че въдицата подскача на стойката и успях да извадя /напълно професионално/ една дъгова пастърва около 400 гр.
Кеф голям първата риба за годината.
И вече по сериозно се заех да "ловя". Започнах да замятам максимално далеч и да придърпвам леко плувката през 10 секунди.
След едно от придърпванията видях с очите си изчезващата плувка. От там засечка, аванси, емоций и след минута две в ръцете си държах 700гр балканска пастърва.
Още по ожесточено започнах да "ловя" вече сам на гьола в полумрак и под недоволния поглед на работещите там хорица.
Стана ми неудобно и си тръгнах /след като си заплатих цената за "платената любов"/.
След този шарен ден от към емоций празника /рождения ми ден/ бе отбелязан с пържоли и вино колкото за протокола/рибата овкусена за другия ден - месарската снимка е в галерията/, а размислите кое е редно, дали е редно /платените паркинги, платените риби и въобще платената любов/ ще си останат и за напред.
Нов съм във форума и за първи път споделям.
Накратко ...
Събудих се кисел на рождения си ден /делничен/ пълен с ангажименти. Пих едно кафе и се втурнах по задачки.
Към 10:30 видях, че не ми върви особенно добре. Зарязах всичко, грабнах тоягите и газ към Панчарево с мечти за приятен риболов на уклей.
Пристигнах на място /Бъбрека/ и усещането, че не ми върви малко се усили от два факта.
1-ви - Водата е много ниско.
2-ри - Паркинга пред хотела е станал частен.
Та се наложи да забия колата в една пряспа.
С нестихващ ентусязъм привичен само на един истински запален рибар отидох на "голямата вода" в дясно от моста.
На слизане ми направи впечатление, че в снега първите човешки стъпки бяха мойте /имаше кучешки но не знам дали са идвали да ловят риба/.
Нагласих се удобно.
Едната въдица с фин такъм за уклей /кука № 20 с повод 0.08, стръв пинка/. Другата за костур със стръв щипок.
След два часа зорко наблюдение останах с впечатлението, че в езерото не е останал живот. Нито кълване нито "кръгче" на повърхноста от някоя заблудена рибка.
Събрах въдиците и се запътих към "кокалянско ханче" да изям една шкембе чорба.
По път реших да видя какво става на малкия гьол /плажа/, а там лед 10см поне.
Ледобура не съм взел /ръждясва от две години/.
И за нещастие се загледах към рибарника в дясно и малцината колеги висящи там.
Отидох уж само да погледна и един от "ловящите" там хвана една пастърва /на края разбрах, че е първата за деня- към 14:30 на обяд.
Сърце рибарско се разтупа и изтласка разумната кръв от мозъка.
Бегом до колата за тоягите и айде.
Водата беше странно мътна но надеждата да потъне плувката беше голяма.
Мина се час и половина в зорко наблюдение на плувката /лових с една, че се плаща на тояга/ и започнах да блея в облаците.
Малко по късно забелязах, че въдицата подскача на стойката и успях да извадя /напълно професионално/ една дъгова пастърва около 400 гр.
Кеф голям първата риба за годината.
И вече по сериозно се заех да "ловя". Започнах да замятам максимално далеч и да придърпвам леко плувката през 10 секунди.
След едно от придърпванията видях с очите си изчезващата плувка. От там засечка, аванси, емоций и след минута две в ръцете си държах 700гр балканска пастърва.
Още по ожесточено започнах да "ловя" вече сам на гьола в полумрак и под недоволния поглед на работещите там хорица.
Стана ми неудобно и си тръгнах /след като си заплатих цената за "платената любов"/.
След този шарен ден от към емоций празника /рождения ми ден/ бе отбелязан с пържоли и вино колкото за протокола/рибата овкусена за другия ден - месарската снимка е в галерията/, а размислите кое е редно, дали е редно /платените паркинги, платените риби и въобще платената любов/ ще си останат и за напред.
