Риболов в Марсилия

[rikitikitavi]

Риболов в Марсилия.
Както повечето от вас се досещат -налага се да поработи човек малко за да има стотинки за хобитата. В моята ситуация обаче въпррки всички минуси може да се хване някоя рибка. Около нас наминават кефали до къъм килце и малко



, пасажи с гопа, еденични 300 грамови салпи и ...за моя радост един хубав пасаж от разнокалибрени спарита.



В пасажа има и няколко риби наближаващи килото. Красота е човек да ги гледа като позабистри водата. Да не забравя черешката на тортата. Има и една пораснала дорада към кило и половина размер. То риба има ама на какво да я ловя. Бистрата вода и типа рибо (много плашливи) налагат риболов с финна мисина, малка кука и лека плувка. И кеп. А стръв червейче. Па и стървене със захранка трябва. Нищо от това нямам в куфара. И до града се разходих (13 км пеш в едната посока) ама рибарсли маггазин не открих. Все пак време за риболов има и нещо трябва да измисля.
 Както винаги почнах с чипаре. За граца. И ...дойде едро. Много се замислих. Остава само хляба. Хич не обичанм на хляб да ловя ама..няколко метра флорокарбон 0.22 и една дребна кука накрая. Това ми се стори най добро като идеея. Ама трябва рибите и хляб да проядат. През два часа почнах топчета с хляб да ръся из водата. Еле  към слетобеда взеха да се карат коя да е първа. Време беше за въдицата. Първите три риби бяха бързи спарита по педа размер. Кеф на макс. После очаквано се наплашиха и изчезнаха. Почнах пак да ги стървя. Спаритата стояха в срани и се ослушваха. Дойдоха три заинтерисувани кефала. Не особено големи. Единия се изкуши от трохата. Не беше твърде тежък и лесно го вдигнах. Е поразпляскахме се да доизплашим останалите спарота и кефали. Мина се време и дойдоха гопите. Много настървени. Пък и с добри размери. Като глудни а се нахвърляха на трохата и повечето пъти печелеха. На тесетона зареждания една вадих. От време  на време и по някое спари се престрашаваше да се стрелне и да грабне трохата. Кофата взе  да се пълни.



Като се стъмни качих риботе на повърхността и ги почнах на коричка. Почнаха и някоя по -едра да идва. За край минаха два кефала над кило. Заиграха се с коричките и на трета коричка по -големия кат налапа и каза дии..туй с една тънка мисонка в ръка да се удържи таззи гооляма риба било ттрудна работа. Че и много за отпускане нямам. Близо 20миути борба долато се умори. После бавничко го дигнах и мисинката и устата на рибата издържаха. Сериозна риба. Това беше и края на риболова. А следващата вечер беше барбекюю парти. Рибата беше от мен.
 Всичко това хубаво ама не ми харесваше , че лесно ми крадяха хляба. Пък и само по движението на отпуснатата мисина да се определи момеента на засичане.брр.
Трябваше нещо да измисля. Първо пробвах с малки куки и пилешко месо. Гопите минаха за малко,  хванах пет и офейкаха. Извод :с пилешко не става. Трябваше нещо друго. Ама и взе вятър да подухва и мисинката с трохата не можеше да лацне на повърхността, а за потъване ич и  не говорихме. Мина се някой ден и измислих. Вместо тежест едра тройка с голямо топче хляб., а малкатта  кука с поводче над нея. Нещата се получиха. Започнах да стървя здраво рибите и започнаха да се хвващат. Само едно остана. Кога точно да засичам. Абе готин риболов. По едно ввреме в навалицата в краката ми се включи едно наостина голямо спари. Направо лапна цялата тройка...и веднага я изплю. Явно размисти пробва пак и сварих да я засека. И като хукна. Мисинката ми сряза пръстите. А как свиреше тя като цепеше водата. Кеф. Борба. Накрая даже успях да я вдигна и даже снимка имам



. В края на риболова се събра повече от поовин кофа риба. Основно спарита по 300 грама ама и гоппи имаше и салпи излизаха.
Страхотен риболов. На следващщия обяд имаше специално за мен рибена чорба.

Колкото до чорбата то тя бе първо варена и после запечена в тава с лук и домати. Пред тавата още има опашка от хора и.....вече са ми приготвли кофата за следващия риболов.

[ianimar]

е страшен си,под вода-над вода се ги мориш

[rikitikitavi]

Тъъъй. Всичко хубаво ама на следващия ден едрите спарита не участваха в играта. Дребните спарита и гопите не можеха да налапат огромната тройка и пак се върнахме на начална позиция. Направих нов опит. С три дребни тройки. Удачна се оказа доколкото кълвеше и се закачаше. Ама рибите постоянно се откачаха. От горе на всичко и плашеха другите. Наложи се кафе да си правя та да помисля. Накрая една пружинка от химикал оправи работата. И като тръгнаха да се хващат тия гопи и салпи. Малиии. Успях. За два часа една кофа да напълня. Покрай тях се наредиха и десетина спарита по педя и за капак един кило и половина кефал. Кефала след борбата и качването на борда беше върнат обратно да си живее. Не го харесаха предния жълтите братя и казаха да не ги събирам. Като изразходван хляб-шест филии за три часа. Като бройки хванати риби-над 100.
За обяд очаквам пържена рибка. Пък в хладилника са заредили и студена бира.....

[rikitikitavi]

[G.Petkov]

Много съм впечатлих от разказа.
Понякога и аз съм попадал в подобни ситуации - гледам едра риба, а няма с какво !

Браво на автора !

[rikitikitavi]

Поправиха ме, че рибите не са спарита а меланури. Както и да се казват се оказаха вкусни.
Днес готвача отново ни изненада. Направи гопи завити в лозови листа и задуше и на пара със зеленчуци. И някакъв сос ....странно и вкусно.
Имам и проблем. Готвачите взеха да се огъват от комичествата риба. Вече освен кефалите кефалите трябва да пускам и рибите под 17см. Абе само ми усложняват живота.

[rikitikitavi]

[rikitikitavi]

<span id="sceditor-end-marker" class="sceditor-selection sceditor-ignore" style="line-height: 0; display: none;"></span><span id="sceditor-start-marker" class="sceditor-selection sceditor-ignore" style="line-height: 0; display: none;"></span><p><br></p>

Днес късен слетобед реших на едро да я давам. Ама по -полека да не взема се сецна нещо. ПървУ мислих активно с глава под възглавницата (туй свободния ден холям кеф) . После реших да търся сепии. Що пък баш тук да няма. Една едра калмарка и ед о олово и хайде на въздух. Още с първото сурка е ме залепи. Хубава красавица. Мноофо внимателно я сложих в кофата да не капне и капка мастило а дървената палуба. Щот тогава ще ме обесят а комина със сигурност.

Ето я хубавицата. Лошото беше, че повече не са заиграаха с мен. Един час продухва е без резултат ме отказа. Сутринта мярнах два лаврака до борда и рвших да ги про вам. Тъкмо гопите се бяха разкарали и нямаше да нахалстват. Е почти полояин час без удър и се раздуха един вятър па се намръщи времето. Някак си ми ми а мерака. Засега бива. Сутрешните опити докараха порен ите няколко кила гопи и с тази сепия ...бива.

Пп ще ме изяините за многото грешки ама с дебели пръзти и с телефон...така се полупава.