ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Модератор: nkolev66

Аватар
justinian
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 572
Регистриран на: Пон Юли 25, 2005 7:19 pm
Местоположение: In Female Dreams
Обратна връзка:

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от justinian »

Еееех, колега Манук... С думите "възрастта не е порок" ме накарахте да ровя из кашоните със "складирана" литература и да търся една забравена книга от Уилям Уилис "Възрастта не е пречка". Сигурен съм ,че сте я чел! Ако все пак не сте, горещо ви я препоръчвам! :smt023
Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.
Аватар
manuk
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 197
Регистриран на: Пон Мар 02, 2009 6:13 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от manuk »

Колега justinian,за съжаление не съм чел книгата.Благодаря за информацията,ще направя всичко въжможно да я намеря и да я прочета.Дано да я има в книжарниците,аз
обичам да си купувам книгите.Заглавието ми допада,дано и книгата да ми допадне.
Аватар
justinian
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 572
Регистриран на: Пон Юли 25, 2005 7:19 pm
Местоположение: In Female Dreams
Обратна връзка:

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от justinian »

Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.
Аватар
manuk
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 197
Регистриран на: Пон Мар 02, 2009 6:13 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от manuk »

Колега justinian благодаря много за полезната информация.При всички случаи ще си доставя тази книга.
румчо-01
новобранец
новобранец
Мнения: 55
Регистриран на: Сря Мар 24, 2010 5:41 pm

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от румчо-01 »

Ето какво казват като цяло, учените за Стволовите клетки: :idea:
Стволова клетка от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стволовите клетки са клетки, откривани в повечето, ако не във всички многоклетъчни организми.
Те се характеризират със способността да се самовъзстановяват чрез митотично клетъчно делене и да се диференцират до различни класове от специализирани клетъчни типове.
Смята се, че началато на изучаването на стволовите клетки е било през 60-те години на миналия век след изследвания на канадските учени Ърнест Маккълок и Джеймс Тил на основни недиференцирани клетки, които имат запазена способност за диференциация в други типове клетки.

Тази способност им позволява да действат като ремонтна система на тялото, снабдявайки го с други видове клетки, стига организмът да е жив.
Изследователи в областта на медицината вярват, че изследването на стволовите клетки има потенциал да промени борбата с болестите при човека, като се използва за поправка на определени тъкани или за отглеждане на органи.
Правителствени доклади посочват обаче, че „остават значителни технически препятствия, които ще бъдат преодоляни само чрез години интензивни изследвания.“
При бозайниците стволовите клетки са два основни типа: ембрионални стволови клетки, които се откриват в бластоцистите и възрастни стволови клетки, откривани в зрелите тъкани.
В развиващият се ембрион, стволовите клетки могат да се диференцират във всички от специализираните ембрионални тъкани.
При възрастните организми, стволовите клетки и клетките от първоизточника действат като система за възстановяване на тялото, заменяща специализираните клетки, но също така и поддържа нормалната реорганизация на регенерираните органи, като кръв, кожа или интестинални тъкани.

Може би тази информация ще е полезна и ще се окаже, че колегата manuk е отворил тази тема не случайно.
Ако наистина определените условия за дефицит, които той посочва се окажат решаващи за увеличеното производство на Стволови клетки, а от там и регенериране на организма ни. :D
Аватар
Pretor
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 680
Регистриран на: Вто Ное 03, 2009 12:36 pm
Местоположение: Бургас

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от Pretor »

justinian написа:Еееех, колега Манук... С думите "възрастта не е порок" ме накарахте да ровя из кашоните със "складирана" литература и да търся една забравена книга от Уилям Уилис "Възрастта не е пречка". Сигурен съм ,че сте я чел! Ако все пак не сте, горещо ви я препоръчвам! :smt023
Това е една от любимите ми книги :supz: . На времето имаше една поредица филми "неизвестните възможности на човешките воля, сила и дух" - та разказите на Уилис са едно от ярките илюстрации за тези възможности.
Изображение
garokal-74
новобранец
новобранец
Мнения: 21
Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 6:39 am

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от garokal-74 »

manuk написа: .... стволови клетки се произвеждат при: ГОЛЕМИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ, ПРАНАЯМА СЪС ЗАДЪРЖАНЕ НА ДИШАНЕТО, ГЛАДУВАНЕ И ДИЕТИ, ТРЕНИРАНЕ НА ГЛАСА, АКУМУЛИРАНЕ НА СЕКСУАЛНА ЕНЕРГИЯ, НАЧИН НА ЖИВОТ...
Като разглеждам внимателно, казаното от Manuk, прави ми впечетление, че освен физическите натоварвания, дишането, храненето(гладуване и диети) и начин на живот, се използва „трениране на гласа” и „акумулиране на сексуална енергия”.
За гласа сигурно има някакви техники, нали има толкова много певци.
Не мога да си предствавя обаче как ще стане това акумулиране на сексуална енергия. Чстно казано много не ми се вързва нещо.
Просто, как ще се ективизира ресурса, свързван с производство на стволови клетки, чрез акумулиране на сексуална енергия?
Аватар
manuk
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 197
Регистриран на: Пон Мар 02, 2009 6:13 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от manuk »

garokal-74 написа:.....Като разглеждам внимателно, казаното от Manuk, прави ми впечетление, че освен....... физическите натоварвания....., , се използва ..... и „акумулиране на сексуална енергия”.
Чстно казано много не ми се вързва нещо.
Просто, как ще се ективизира ресурса, свързван с производство на стволови клетки, чрез акумулиране на сексуална енергия?
Колега garokal-74, както сте забелязъл, в изложението на темата:
Реда на някакъв дефицит или неудобство за човека, който предизвиква форсираното свръхпроизводство на стволови клетки е:
Големи физически натоварвания, Пранаяма със задържане на дишането, гладуване и диети, трениране на гласа, акумулиране на сексуална енергия, начин на живот.
Общо 6 на брой.
Вие искате разяснения за 5- тия дефицит или неудобство, който допринася за увеличено производство на стволови клетки.
Подчертавам, че се касае за
дефицит или неудобство.
Фактически най-деликатната част от темата.
Ще се помъча да Ви обясня, колкото се може по дискретно, ако нещо не сте разбрали ще Ви отговоря на ЛС.
Много от учените твърдят , че сексът е един от най-ефективните начини за подмладяване.
Даоистите (една от разновидностите на будисткото учение), отдавна са стигнали до извода, че колкото повече оргазми изпитва човек, толкова повече сексуална енергия циркулира в тялото му.
А колкото повече е сексуалната му енергия, толкова по-дълго човек остава млад и здрав.
Всичко е свързано с ендокринната система (жлезите с вътрешна секреция).
Ето и малко повече информация:

Ендокринна система от Уикипедия, свободната енциклопедия :
.........Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на човешкия организъм.
Ендокринните жлези произвеждат химични вещества, наречени
хормони, които се отделят направо в кръвта. Чрез кръвта хормоните се разнасят до съответните органи като регулират техните функции. Жлези с вътрешна секреция са хипофизната жлеза, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, надбъбречните жлези.
Отделни участъци от задстомашната жлеза и половите жлези функционират като жлези с вътрешна секреция.
Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в човешкия организъм: обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, влияят върху човешкото поведение.
Хипофизата контролира функцията на редица жлези с вътрешна секреция, като тя е под контрола на хипоталамуса, част от междинния мозък..................
Всичко казано до тук е като обобщена информация.
Даоистите казват че по време на оргазма, ние поглъщаме енергия от космоса, и, ако успеем да я задържим, количеството сексуална енергия в организма ни нараства, задейства се цялата ендокринна система, което от своя страна увеличава продължителността на живота ни.
На практика, проблемът за загубата на енергия засяга само мъжете.
Оргазмът увеличава количеството сексуална енергия, но самото изхвърляне на семенна течност го намалява.
След полов акт мъжът обикновенно се чувства уморен и има нужда от сън- това са признаци за загуба на енергия.
Прекомерната еякулация , дори може да доведе до физическо изтощение и преждевременна смърт.
За това будистките учения са препоръчвали , мъжете да регулират честотата на еякулацията си в зависимост от възрастта, здравословното си състояние и житейските обстоятелства.
За запазване на добро здравословно състояние и постигане на дълголетие Сун Симяо- знаменитият китайски лечител, е препоръчвал мъжете да извършват полов акт с такава честота, която е в зависимост от здравословното им състояние, но да не стигат всеки път до края.
Но да се прави секс може и трябва (!) във всяка възраст, до смъртта.
Това се отнася, разбира се , не само за мъжете, а и до представителките на прекрасния и нежен пол.
И така, изводът, който се налага от само себе си, е, че ако искате да живеете дълго, трябва да се научите да контролирате изхвърлянето на семенна течност.
Механизмът е приблизително същият, както при задържане на дишането, само че е много по-мощен.
Всеки път, когато се задържа семеизхвърлянето, мъжът получава порция космическа енергия, а организма му-порция стволови клетки.
Резултатите са забележителни.
Видимият ефект от подмладяването настъпва веднага, тоест минимум след половин час контролиран полов акт.
Установено е, че при контролиран полов акт с продължителност 2 часа в избрания за това ден, подмладява за половин година с 10 години.
Това не са общи приказки.
Много от мъжете с години помпат бицепси, за да имат силно и красива тяло.
Съществува обаче още един мускул, който е не по-малко нужен от останалите. Този мускул, е разположен по продължение на перинеума, има трудно произносимо име пубококцигеален (pubococcygeus –лат.) или PS-мускул.
Той представлява група тазови мускули, свързващи лонната кост с опашната кост.
PS –мускулът определя до голяма степен сесуалните ни възможности.
Колкото по здрав и трениран е той, толкова по силна е ерекцията и сащевременно толкова по-дълбок е оргазмът и толкова по ефективно е задържането на еякулацията.
Точно върху този PS – мускул трябва да се работи със специални за целта упражнения.
Може би тук е мястото да добавя че добре би било, да намерите и прочетете една книга от НОРА ХЕЙДЪН - известна киноартистка и певица . Заглавието и е малко смущаващо и за това ще Ви го дам на Английски: Naura Hayden " HOW TO SATISFY A WOMAN EVERY TIME.......And Have Her Beg For More!" .
Тази книга я има преведена на Български , за последно е издадена от издателство "Кибеа" през 1994 година.
...........................................................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!
Аватар
johngotti
новобранец
новобранец
Мнения: 1
Регистриран на: Вто Юли 19, 2011 9:17 am
Обратна връзка:

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от johngotti »

Супер сте :) Евалата, радвам се че има хора които мислят така и силно ги подкрепям !!!
Catch & Release!
Пазете чиста природата!
Аватар
stonetales
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 609
Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от stonetales »

Бих се радвал и аз да споделя нещо по въпроса:)
Опита ми доказва, че задържането на семеизхвърлянето носи небивала сила на организма.

Много е просто. В един момент усещате, че възбудата е стигнала на ръба и ако не спрете, ще изхвърлите семето на вън. Не, че е фатално.
Но, ако спрете точно в този момент, излезете малко навън и успокоите топката(топките) в случая, след малко с ново удоволствие можете да продължите.
След няколко такива опита, възбудата се разнася по цялото тяло или поне по гърба и целия корем.
Продължите ли да спирате за момент и да успокоявате, възбудата се разнася по цялото тяло и вие ставате един голям пенис - съвсем сериозно. възбудата е плъзнала по гърба , стигнала е до главата ви и целия гръбначен стълб се е вдървил и подул от сила.
Опита ми е, че тогава вече, можете да продължите колкото си искате. Обикновено жената не може да издържи това "колкото си поискате".
Е, не става от първия опит, но какво ви пречи да поопитате?:)
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
Аватар
stonetales
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 609
Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от stonetales »

Нещата, които ще публикувам тук, са от една развивана от мен тема, която може да бъде намерена на адрес:
http://www.stonetales.eu/board/viewtopic.php?f=2&t=18

Но тук ще дам само нещата, които биха могли да ви подпомогнат в овладяването на любимия спорт, който е на път да стане и мой любим:)

А ето ви една, две леки и приятни техники или „чалъми” за приятно погалване на уморената ни от мисли и напрежения глава. Отличават се със абсолютна пригодност (в ежедневието) и непретенциозност, за сметка на мощното си въздействие.

Едната от тях можете да намерите тук:

http://bgremonti.com/forum/viewtopic.php?f=116&t=1611

Забелязвам, че бгремонти не ме обичат достатъчно, затова директно тук ще ви публикувам техниката:


Става дума за реално използваем енергиен център в човешкото тяло – енергийна сфера, топка или кълбо, намиращо се по средата между гръбначният стълб и вдлъбнатината на пъпа – вътре в тялото.


Бих си позволил да Ви дам два съвета, – естественно, ако желаете да ги приемете. Дори само това упражнение, само по себе си би могло да Ви помогне в различните сфери на живота. Всъщност, това не са съвети, а моето виждане за протичането на процеса на използване на тази сфера. Не държа на това, препоръките ми да звучат задължаващо, по – скоро свободата на тълкуване е препоръчителна. Тази свобода би Ви позволила да намерите своят специфичен, оптимален начин за осъзнаване и практикуване. Поддържайки представата или виждането или усещането на сферата, съзнанието провокира или директно отваря, открехва, отпушва и т.н. енергийните центрове на тялото, от които синхронизирано извира енергия, която променя качеството на живота Ви! Какво означава това ли – Чувствате се все по-добре. Няма значение, по каква система сте осъзнавали и нарекли Вашите центрове и дали въобще сте ги търсили и намирали някога, – физическото тяло е еднакво при всички хора – естественно със превес на физическите и енергийните особенности - в зависимост от мястото им на раждане по земното кълбо. Тялото Ви олеква буквално, плюс това, че става по - маневрено и автономно. Предполагам, че точно това искаше да скрие или пък просто не знаеше навремето Деничин, когато му зададох въпрос:
- Вярно ли е, че тялото олеква и губи от тежестта си , когато се занимаваме със Тай – Чи?
- Не знам! Моето си е на мястото! – троснато се извърна Жоро и си отиде. (Накъде ли тръгна така?)

Например, аз работя изключително физическа работа и не един път съм имал възможността, да се убедя на практика, в ползата от поддържането на определени видове концентрация. (Става дума за използването на различни – не споменавани техники). Съвсем съзнателно избягвам статична или умствена работа и смятам, че изкупвам много от грешките си с принудителното висене пред компютъра. Опитайте. Няма никакво значение, със каква дейност се занимавате!

Втората особенност на това осъзнаване, е по - скоро умственна, но води също така до подобни резултати. Без особенно напрежение или специално време, отделено за концентрации, медитации и т.н., директно в реалния живот, Вие бихте могли да променяте Вашата настройка по отношение на възприемането на каквото и да било. Например, – ако готвите или извършвате някаква дейност, съзнанието Ви приема готвенето или дейността за център. Вниманието Ви се насочва за определено време изключително към и във този център. Осъзнаването на нещата става отвън навътре. През това време Вие забравяте за себе си, за вътрешният си център, което най - малкото води до неудобна стойка, неудобен или неправилен метод на работа или ред други изяви на дисбаланс. Този дисбаланс – най общо казано - естественно води след себе си до излишно отделяне на енергия, липсата на която, би могла да се изрази във какво ли не. Например, – преумора, загубено време, влошаване на настроението, загуба на интерес и т.н.
При условие, че Вие не забравяте вътрешният си център, то осъзнаването на дейностите, които извършвате става отвътре навън – или на практика Вие вършите всичко чрез непрекъснато осъзнаваният комфорт на Вашето същество – било то физическо или психическо. Естественно, и резултатите ще носят белега на този комфорт. Осъзнаването на този вътрешен комфорт пък, е естествен резултат от осъзнаването на сияйната сфера. Успех!
За малко да пропусна! Какво имам пред вид, под комфорт. По думите на Камен Лазаров – „Leaf Group”, който се занимава със хидроизолации, съвременни бетони и ремонт на сгради, комфорт означава: сухо и топло! Той е абсолютно прав, защото домът се използва за почивка, според него и влагата и студът нямат място там. Влагата, студът и отложените по ставите и вътрешните органи напрежения нямат място в тялото ни, освен ако ние не ги поканим учтиво там. Вярно е, че животът ни е динамичен, но никой от нас не кани квартала у дома си, нали! Енергията от центровете, би могла да прогони излишното от телата ни, посредством простото тонизиращо разхлабване – (не отпускане) - на ставите и органите ни и издухване и почистване на отложените напрежения. Нямам пред вид отпускане, а разхлабване, при което Вие можете да станете като двукрила врата – Всяко странично въздействие минава, без да остави и най – малка следа у Вас.



Да за центъра зад пъпа и между гръбнака говоря:)
По средата, между вдлъбнатината на пъпа и гръбнака има сфера от енергия, която е живата връзка между човека и вселената..
Не за харата, която приоритетно е японски символ, или пък за тан-тиен.
Тя не е материално място, но съвсем материално ме разклаща понякога. Там си е сферата и дори сега като пиша клати тялото ми и иска да излезе на разходка:) Пораства толкова, колкото и позволите и ви носи като светъл балон по планетата. Мога да я въртя наляво или надясно - нагоре, надолу - както ми хрумне. Най вече я използвам за да ме носи почти без физически усилия - когато ходя или да ми помага при тежката ми работа.
Защото за фитнеса ми плащат на мен - така съм го извъртял:)

Един от интересните ефекти е, че когато се заформи някаква смотана мисъл в главата ми, веднага се усеща някакво "втвърдяване" в различни места - в зависимост от интензитета и глупостта на мисълта - в областта около пъпа. Когато се усетя, че се смотвам и замислям глупости в главата си, охлабвам мястото и надувам сферата, за да ги „издухам”навън - Глупостите си отиват една по една - като добичета на заколение:)


Но аз съм по по-меките неща. Не мога да си позволя да съм стегнат – и без това влача цял ден като роб.
Опитайте пък да дишате през тази сфера - великолепно е:)


При условие, че вселената ни е хранила 9 месеца през това място, то си е съвсем реално. Но защо да ви подвеждам, че я визулизирам или си е там - всеки от нас я усеща както иска и може.

Един ден карах колата си стотици километри. От нямане какво да правя, бях концентриран във сферата. По едно време започнах да се „разширявам” заедно с вдишването и "видях" пипала, които излизат от сферата и "правят", създават света наоколо“. Функционалността не се измени - просто видях:)

Всъщност, понеже работата ми налага да съм прагматик – както всеки един от колегите - (нещо което човек като мен смята за постижение) - реших, че вместо да се чудя всяка заран как да стана по-рано, за да играя поредица от тайнствени джижения, чийто смисъл понякога и аз не разбирам - да взема да пренеса съсредоточаването в този център из Цялото си ежедневие. Работи - и то много добре. Сега вече имам цялото време на света , за да практикувам, а за това дори и ми плащат. Разбирате ли - някой късметлия ми плаща за да практикувам:)

Наистина мисля, че това е или Източникът или един от възможните "контаци" - по Боянски казано:)
Но на кой му пука - прилагайки го в този живот, може би значението му се размива - Ами какво по-добро от това - хем го ползваш, хем не му плащаш данък:)


Дишайки и разгръщайки осъзнаването в тялото си - чрез концентрацията в центъра, постепенно започвате да осъзнавате на само него, но и цялото тяло. Усещате повърхността му, тактилно усещате въздуха, който ви гали, слънчевият пек или студа.
Разбира се, трудно е да се поддържа подобна концентрация непрекъснато. Особенно е трудно, когато сте на работа или пък неподвижен пред компютъра или някаква машина. Съзнанието бяга непрекъснато към работата и се връща назад, към центъра.
Но шило в торба не стои.
Постепенно с нарастването на практиката ви, центърът се саморазширява - освен ако вие не сте го принудили предварително, но това е за сметка на убягващата все по-често концентрация. Границите на кълбото стигат границите на физическото тяло и да речем кожата - като физическа граница - се идентифицира с кълбото. Дали е точно така няма никакво значение. Дишайте с цялото тяло или с очертанията му, чиито граници започва да приема сферата. Потъвайки все по-дълбоко в центъра, започвате да усещате и осъзнавате флуидността и течното състояние на тялото.

Като предизвикателство за себе си преди години избрах да работя работа, състояща се от десетки хиляди движения - всеки ден. Все още продължавам да се опитвам да "пълня" всяко движение със флуидността, произтичаща от центъра ми. Дадох си простата сметка, че дори да ходя всеки ден на тренировки, пак не мога да оставам часове наред във търсеното състояние. По тази причина използвам работата си като тренировка, защото по този начин ми се "налага" да остана в състояние.
Така нареченото състояние ми убягва и се появява непрекъснато.Разсейвам се, все още.
Преди години - поради небивалата скука, породена от монотонната работа - се опитах да изброя колко движения правя през работният ден, стигнах до 5-6 хиляди и то още към десет преди обяд. Спрях се навреме и си дадох сметка, че ако напълня тези движения със сила от центъра може би ще е поне по-забавно. Няколко години след това - към настоящият момент, резултата е, че работя по 8-9 часа на ден, без да спирам нито за секунда и без преумора. Днес даже за първи път се чувствах и лек, въпреки, че влачих тежести по наклон.

Какво всъщност се получава?:)
Осъзнаването на физическото тяло като течен флуид и „пълненето” му със сила от центъра.

Предполагам, че който е усетил сферата, би могъл да продължи и с това:
В удобна за вас позиция, състояние, опитайте да „изведете” налягането или силата или както вие го усещате – от сферата - към ръка, крак или или част от тялото, която си изберете. Тактилните усешания биха могли да са различни. Но определеното чувство за „пълнота” отвътре е знак, че движите енергията съзнателно. Описвайте движения с налягането и пълнете себе си с новото чувство.
Малък трик, но основен – не насилвайте движението - воденето, а му отваряйте пътя – (като прокарване на поток или канал за поливане) - чрез мисловно или мускулно охлабване, докато не ги слеете в едно. Тепърва ви предстои да „впрегнете” тази пълнота за някаква работа или удоволствие. Не би могло, не би трябвало само това да е начина за водене на енергията, но ви предлагам един изпитан такъв. Свободни сте да го правите чрез въртене, усукване или както ви дойде.

Сигурен съм, че колкото повече ви говоря, толкова повече ще ви обърквам. Затова просто ще спра




Забравих да спомена:)
Възможно е при практикуването на техниката да усетите един ефект - забавяне на времето. Е, не очаквайте хората да "замръзват" или да "забавят" движенията си около вас, а колите да се движат с "бясната" скорост от 15 км/час - много по- прагматично есе получава на практика.

Например - в едни и същи условия на бесните жеги тия дни, при съзнателно водене на енергията дни наред, вчера ми докараха материали, с които се работи горе-долу 2 пъти по бързо. При една и съща вложена енергия от моя страна получавам почти двоен резултат.

Не е задължително да почувствате ефекта Точно така - ще се уверите сами:)



Преди 5-6 дена, рано сутринта в 5.30-5.40 тръгнах на работа. Стигнах, паркирах, отворих портала и започнах работа към 6.15 пак в пълна тишина.
И така до към 8.00 - собствениците дойдоха и ме отпочнаха на блага приказка, а аз нали съм си сладкодумник - не издържах и заговорих с тях. Така около 15 мин, след това се изнесоха по работите си и останах пак в мълчанието. Тук-таме редки, плоски мислички:)

Към 9.00 слънцето взе да се обажда над планинският склон, под който работя и взе да става топличко. Потъвам си аз все повече - и в мълчание - и в центъра си, влача тежестите на разбитият си живот, и по едно време - оооООООп - "тръгна"
Охлаби се и последното "застопоряване". "Захватът" на сухожилията и мускулите около опашната кост - в основата на гръбнака - (последното "неохлабено" място в тялото ми) - се "охлаби" и тръгна така наречената "магическа вълна".
Всяко едно мое движение се превърна в малка енергийна вълна. Всяко пристъпване, всяко навеждане, всяко движение на крак или ръка, обръщане, посягане, взимане, поставяне, натискане - абсолютно всичко генерираше и същевременно беше предшествано от плавният, вълнист танц на енергията:)
Предполагам, че отстрани движенията ми са приличали на Смешкото Джеки Чан, представящ "Пияният майстор" - добре, че работя сам и никой не ме наблюдава.
Слънцето напече жестоко към 11.00.
През този ден даже не се изпотявах, не стана нужда и да се обливам с вода. Енергията ме беше обагрила в противослънчево:)
Навеждах се, взимах кофите с материал. Усещах съкращаването на мускулите, усещах кофите в ръцете си, но не усещах тежестта им. Просто се опиянявах от живият танц на Силата в тялото ми:)

За какво ще я използвам ли - само за живота, който съм си пожелал:)


Описана е доста подробно и е изпитана на практика от мен. Благодарение на нея миналото лято мъкнах колички с пясък и камъни (нагоре) по дълъг 30 градусов баир и Буквално не усещах палещата жега. Техниката е много проста, независимо от дългото описание. Няма нищо мистично в нея – само Практика, практика, практика.

Другата техника е също толкова проста, но не бих изпаднал в словоизлияния.
Приложима е за всяко време на денонощието и за всякаква позиция на тялото – без значение – в движение или в покой.
Насочвате вниманието си в областта на челото – отзад челото, вътре – и започвате да наблюдавате дишането си. Възможно е, след като насочите вниманието си, то да се задълбочи леко, но оставете го да прави каквото си иска. Не го контролирайте – просто го наблюдавайте. Може да сте със затворени очи(, о лесно е, може да сте с отворени и да се движите през това време или да си вършите някаква ординерна работа.
Да, след няколко (или след няколко десетки) секунди, ще загубите концентрация. Не насилвайте, опитайте отново и така, докато ви е приятно.
В един момент ще се хванете, че се заслушвате в тишината между мислите си. Ако не се хванете да го правите – направете го. Това е целта – вслушвайте се в тази тишина. Ако сте в някакво статично положение, след известно време ще започнете да усещате леко натежаване на тялото. Получава се от прииждането на освободената от непрекъснатите мисли и напрежения във вас енергия. Прекрасен покой – дори и за секунди. И, ако ви хареса – просто продължавайте нататък.
Излишно е да се чудите – „ама как така без мисли?” - за момента те не ви трябват. Насладете се на покоя, в който потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко. И без това, в момента, в който излезете от това състояние, мислите ще ви нападнат отново като разярени стършели. Дайте си почивка:)

Идеята на тази техника е да се научите да освобождавате сила от Излишните непрекъснати мисли. Да се научите да се „спирате” сами. Да секвате непрекъсващия поток на конвенционалните мисли, за да можете постепенно да осъзнаете Излишността на повечето от тях и съответно да използвате освободената енергия по ваш избор.
Трябва ли да чакате да се случи нещо „шокиращо”, за да изпаднете по неволя в безмисловно състояние, ( в което свободната енергия изтича и се губи) след като е толкова просто и естествено да се научите сами. И евентуално да изберете посока, в която не се случват „шокиращи” обстоятелства.
Е, ако това ви харесва. Ако не – вие имате Избора си да не се съгласите с мен:)

И още една техника – досетих се в движение за нея.
Тук вече трябва да сте отпуснат – легнал или седнал и със затворени очи.
Опитайте се да проследите механизма на първото движение, което ще ви се наложи, за да промените положението на тялото си – например за да станете. Първото - дали ще е свиване на пръстите или изместване на ръка или крак. Направете го бавно, повторете го няколко пъти отначало, докато усетите и разберете, че импулса на движението се заражда в областта зад челото. Усеща се буквално повишаване на налягането там – зад челото.
Помислете си отново за визуализацията и направете сами връзката между всички неща, които съм споделил – ето ви още една възможност да се „спрете”.
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
Аватар
stonetales
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 609
Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от stonetales »

Предлагам малка почивка от взимането на сериозно.

Нека поговорим за Дишането. Изгубената връзка със Вселената.

Твърде субективно изказване, но бих искал да ви представя своята гледна точка. Естествено, че вие сами ще решите за какво става дума.

Една от връзките със Вселената, която продължава през целия ни живот е прекъснатата при раждането пъпна връв.

Мястото, през което сме се хранили от майките си. Постепенно пъпа се свива навътре, но енергийната му функция остава. Споменал съм го специално, някъде из темата. За съжаление тази връзка дори не е позната на много хора. В повечето атрофира докрай и продължителността на човешкия живот рязко спада.

Причината или една от причините за това е, че нашият светоглед е обърнат изцяло навън. Непрекъснато имаме задачи за решаване във външния свят, а дори когато нещо се обърка в самите нас, отново разчитаме на външния свят да разреши проблема ни.
Болни сме – тичаме при доктор, гълтаме лекарства и треперим в очакване Отново нещо външно да ни помогне. Не самите ние да си помогнем. Сами сме се изтикали на заден план и акцентуваме единствено върху външни за нас неща.
Забравяме за себе си. Служим на друго, не на себе си.

Има една чудесна история, за един умиращ, който в самият край на живота си разбира, че ако първо беше променил себеси, тоест беше обърнал внимание на себе си, може би щеше да промени и нещо друго наоколо – каквато е била и юношеската му мечта. Едва в самия край на живота си.

Все пак го е разбрал – дори и твърде късно.

Е, естествено това би било наречено Егоизъм, тъй като същият този, външен за нас свят е изнамерил и постановил много етикети и рамки, за да на ни държи в някакво подобие на ред и порядък.

Но нека да се върнем на дишането.

Дишането е топлата прегръдка на Вселената. Същата тази прегръдка, която си разменят влюбените, майките и децата или пък стари приятели. Колко много сме го забравили, можете лесно да установите, ако се опитате да задържите вниманието си на него. Вниманието бяга непрекъснато по „неотложни” задачи и твърде рядко се спира там. Човек се сеща за дишането си почти толкова рядко, колкото излиза сред природата или му се налага да го използва извънредно.

В уседналият ни, съвременен живот, дишането ни постепенно атрофира до степен, която ни се струва смешна и невъзможна, но самите ние постигаме тази степен на самозабрава.
Често срещаме стари, пълни и изморени хора, които пуфтят като локомотив, всеки път когато им се наложи да станат или да направят някакво движение. Обществената нагласа ни е повлияла до такава степен, че за старите хора се търсят домове на първия етаж. Тоест, те приживе се обричат на лишаване даже и от елементарното усилие, необходимо за изкачването на няколко етажа, което естественно се последва от някакво по дълбоко раздишване.

Стоенето пред компютрите, пред щандовете, около масите, не изисква дълбоко дишане. По тази причина постепенно забравяме изцяло за дишането, тъй като умът ни е зает с други неща. Да не говоря, че повечето от хората, освен ако не са спортисти, никога вече не дишат дълбоко. Повечето даже и не знаят какво означава дълбоко дишане.

Жените дишат с върховете на белите си дробове, с помощта на ключиците. Вечният сутиен или корсет, стегнатата модна дрешка или впит модерен панталон ограничават гръдния им кош и корема и единственият изход е „нагоре” – дишане с върховете на дробовете.

Някои от мъжете запазват дълго дълбокото си дишане. Един стандартен образ е на пълен мъж със свален под корема колан – за да може да диша удобно.

Забележете как дишат малките деца. Коремчетата им се издуват изцяло, като мехчета, когато поемат въздух. Дишането им е естествено и дълбоко, то е такова по рождение. Диафрагмата е здрава и подвижна. По рождение човек диша дълбоко и естествено, но уседналият начин на живот го води до атрофиране.

Изобщо не споменавам цигари, алкохол и храни. Тогава няма да има край.

Децата запазват дълбокото си и естествено дишане дотогава, докато носят меки и удобни дрешки. Вечните им игри ги принуждават да дишат дълбоко и всички сме изумени от бликащата от тях енергия. Резултат на непрекъснат „рефреш” на кръвта, посредством пълно, бурно и дълбоко дишане.

Започнат ли обаче официалните дрехи, колани, сутиени и униформи, естественото дишане остава на заден план.

Не, не предлагам да ходим голи. Дори самото помисляне за този вариант ми е чуждо.

Предлагам нещо съвсем друго. Поне на мен ми върши работа.

Литературата, която засяга дишането, го разделя на три степени. Долно, коремно-диафрагмено, средно –гръдно и горно-ключично. Комбинирането на трите вида вдишване се нарича и е дълбоко дишане.

Лично аз дишам коремно –резултат от многото години различни дихателни упражнения и постигната сетивност и контрол на дишането.
Но – упражнения за дишане – много. Всяка една самостоятелна школа залага на различни дихателни техники и интересуващите се са го забелязали отдавна. Дали са тези или онези упражнения или техники – всичките те са обединени от едно –осъзнаването и съзнателността на процеса. В някои китайски школи дори имат заключване в началото и края на вдишването и издишването. Трудно е.

Както винаги, ви предлагам вариант - не тотално разрешение - а някакъв практичен вариант за разрешаване на задачката. Споменал съм ви отдавна, че осъзнаването е изход от всяка една ситуация. И тук – както винаги – осъзнаването е изход от тази ситуация!

В случая осъзнаването се заключава в спомнянето на простият факт, че Дишаме.

Спомняне, защото ние винаги живеем със спомени.

Спомени, че току що сме целунали някого, спомени, че току що сме ударили или оскърбили някого. Спомени, че току що, някой ни е разказал играта. Или пък ни е провървяло изведнъж.

Спомени.

Нека си спомним, че дишаме.

От пъпа нагоре, до мечевидния израстък в основата на гръдния кош, се намира център, всмукващ енергия. Спокойно можете да го проверите и усетите, при условие, че искате да проверите кой сте и на какво сте способен.

Представете си, че искате да излезете навън и да покажете на околният свят какво представлявате. Нима ще се концентрирате в петите???

Центъра на „изказване”, на изражение, на представляване, се намира в областта между пъпа и гръдният кош. Там се усеща особено налягане, в моментите, когато ви се налага да се представите съвсем физиологично пред света.
Там се усеща и налягането, когато към вас идват идеи и реализации.
Там се усеща налягане и когато към вас идват негативни влияния. Първите тръпки и усещания за отрицателно развитие на нещата идват през този център. Усещат се като „свиване”, „стягане” и подобни . „Сви ме под лъжичката”. Не случайно някои хора "заключват" центъра в такъв момент, скръствайки ръце пред него. Всеки, който е разучавал "езика на тялото" е наясно с това.

В тази „местност” от тялото се намира връзката със Вселената. Посредством дишането.

Усетете го. Вкарайте вниманието си там - във дишането – и изследвайте.

В началото дишането ви ще се задълбочи неимоверно. Ще усетите чувство на „глад”, на „недостатъчност” на „липса”.
Нормално е. Вие сте се върнали към Вселената. Престанали сте да атрофирате.

Продължавайте.

Не е необходимо нищо повече от осъзнаване на процеса. Просто дишайте и издишвайте съзнателно. Бъдете наблюдатели на процеса. Само го наблюдавайте. Не го товарете със знания за „правилното” протичане на процеса.

Дълбините, през които ще ви поведе вашето дишане, могат да бъдат достигнати само от вас.
Не мога да знам какви са те.
Знам само, че ще бъдете впечатлени от себе си.

Вдишвайте.
Издишвайте.
Наблюдавайте.
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
Аватар
stonetales
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 609
Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от stonetales »

Гръбначният стълб е разделен на прешлени и междупрешленно разстояние.
Това разстояние е пълно със междупрешленна течност или вещество. Всъщност „течност” не е точната дума. По-скоро е нещо като желатин. Една от функциите на това вещество е „буферна” – обира напрежението, породено от натоварването на прешлените при работа.
Друга негова функция е „смазваща”-та. Осигурява свободното движение и „разтягане” на прешлените и предотвратява триенето между тях. Трайното изгубване на това вещество води до срастване на прешлените. Виждал съм снимки на сраснали прешлени на кръста на стар човек. Всичко беше едно. Нямаше междупрешленно разстояние. Това води до остаряване – (по-скоро остаряването води до това).

Всеки от нас е забелязал специфичният„скован” стоеж или движение, характерен за старите хора. „Езика” на тялото при тях говори за намалена докрай или прекъсната активност в областта на кръста. Особенно ако ги наблюдавате отстрани или в гръб.
При напрежението през деня, породено от работа, принудителен седеж, стоеж или движение, междупрешленното вещество намалява. Предполагам доказано е и от науката, че растежа на децата се дължи най-вече на нарастването и възстановяването на това вещество. То се набавя единственно по време на Съъъъън:)

Затова мама и баба карат детето да спи - за да си го набави при така бързото израстване.

До 25-30 година, при така наложилият се стереотип на живот, не се забелязват сериозни проблеми с набавянето му. Но постоянната изправеност на гръбнака - дори и при работа с компютър - го подлага на нечовешко напрежение. Веществото започва да се "втвърдява" и да намалява количеството си с течение на годините. Затова хубавите жени спят повечко.
Какво правя аз по въпроса - просто и ефикасно?

Лягайки на леглото, "полагам" гръбнака подобно на танкова верига. Кръстната чупка лекичко се изправя, ляга - (във хоризонтално положение). Свивам последователно нагоре и навътре коленете. По този начин изпъвам хълбоците и буквално опъвам, издължавам гръбнака. Повтарям движенията и с раменете. Гръбнака поляга опънат на леглото. Възможно е замомент да ви "стегнат" леко бъбреците – в началото мускулите на гърба просто не са свикнали на опъването. Споко - след няколко минути напрежението пада и ви се приисква да повторите манипулацията. Усеща се разхлабване и разтягане на гръбнака.
Физическият ефект е, че понякога след разтягането темето на главата ви доближава или опира в таблата на леглото - вие просто леко сте се "удължили" - а чупката на кръста изцяло е увиснала.

Подобно нещо правя винаги, когато шофирам - само с раменете, естествено - (навеждам се леко напред, издавам раменете нагоре и напред, за да се изпъне гръбнака и така „разгънат” го полагам обратно на облегалката – просто освобождавам напрежението, породено от принудителната неподвижност.

Допълнителен, а може би и много важен ефект по време на сън е, че енергийните центрове или чакри – (комай идва от „чакрък”) – разположени по гръбнака на човека се отварят по-лесно и се презареждат по-дълбоко. Почиването, презареждането на тялото се подобрява или увеличава.

Не само за хората, работещи тежка физическа работа, това е от значение.
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
Аватар
stonetales
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 609
Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от stonetales »

Тази публикация на практика е края на развитата тема "На себе си ли служим?".
Алтернативата, споделена тук ще придобива все по-голямо значение, в светлината на започналите вече промени на Земята.
Нека всеки вземе за себе си каквото му е нужно:)

----------------------------------------------------

За пръв път в живота си, тази сутрин се събудих, знаейки.
Основното, дълбоко скрито притеснение беше изчезнало. Гладът.

Ако трябва да съм точен, не Гладът беше изчезнал. Беше изчезнало притеснението за удовлетворяването му. Но това е дълга история, която бих искал да ви разкажа.

Някъде назад из темата споменах за „ящното”си, (лакомо, ядящо) детство. Може би от скука, може би от лакомия, съчетана с глупост, но храната беше за мен основна тема в живота. Годините на лакомо хапване постепенно ме доведоха до размисли – действително това ли е смисълът на живота? Ставаш от сън сутрин и се започва – кафенца, чайчета, кескчета, закусчици, мекички, понички, бозички, банички и т.н. И всичко това в умалителна форма, за да се умаловажи значението на тъпченето.
Сякаш не си се навечерял до смърт, предишната вечер.
А има ли смисъл да изреждам изобилието на обедите и вечерите? Край няма да има.

Постепенно всичко това започна да ми доскучава и започнах да търся алтернатива. Нещо, с помощта на което да не изпитвам отново и отново успиващото чувство на преяждането. Бях му се наситил вече.

Много пъти ми се е случвало да попадна на стари хора, които при покана да хапват и пийват, твърдят:
- Аз мойто съм си го изял и изпил, д`ете! – И посягат от немай-къде или пък изобщо не “кусват”(опитват), каквото и да било.

Всичките тези стари или просто възрастни хора са се отличавали със затихващи функции. Телата им са попрегърбени, движенията им са забавени, мислите текат бавно, а израза на тези мисли - още по бавно. Те се бяха примирили с неизбежния си край и образно казано бяха „дали назад”.

Не за тази алтернатива искам да ви разкажа. Не за този „примиренчески” избор ми е думата.
Нито пък искам да омаловажа по какъвто и да е начин изконният гостоприемен Български обичай да се сяда на масата по всякакъв повод. Дори и сега, след като намерих своята алтернатива, вечерните трапези са източник на веселие и сладки приказки с приятели и гости в дома ми.
Искам да ви разкажа отдалеко за Алтернативата, която намерих. Възможността да съм жизнен и подвижен, без да се налага да слагам храна в устата си. Пълната противоположност на „даването назад”.

Как го правя ли? Залепвам езика си на небцето(всъщност той винаги стои там, когато не говоря), насочвам вниманието си към областта, включваща третото око, лоба и най горната чакра, (горната предна част на главата) и дишам по упоменатия някъде назад в темата начин.

За дългия откривателски и тренировъчен процес, довел ме до този резултат искам да ви разкажа. Няма да е с няколко думи, въпреки, че току що, в горните редове, ви доверих „тайната”. Който може да я разбере, нека действа. За останалите започвам отначало.
Държа да отбележа, че не е възможно начина и техниките, които споделям да са единствените. Не би трябвало да се обвързвате единствено с тях. Хубаво би било да потърсите своя оптимален вариант, естествено ако желаете. В моите търсения ползвах дори и опита на един приятел, за когото се надявам, че ще сподели и неговия уникален начин.

Някъде, в някакъв момент на жизнения си път, след като бях се позабавлявал с курсове по йога и тай-чи, попаднах на книгите на Ман Так Чиа. Тъй като се заплесвах от време на време с опитване на ци-гун и подобни техники, Ман Так ми допадна много.
Но тъй като постоянното непостоянство е най-характерната ми черта, не се задържах много и там. Просто, в момента, в който откривах , че дадена техника ми е странно „позната” отнякъде, продължавах нататък.
В един момент, след разговори с познати и приятели, открих или осъзнах, че всяка една публикувана техника е публикувана, само защото някое Човешко същество я е открило или си я е припомнило. Което автоматично означава, че всички енергийни техники са личен приоритет на Човешкия род.
И, съответно, са много добре забравени. Нищо ново под Слънцето, нали?:)

Вдъхновен от Ман Так, започнах да дишам навътре и навън от чакрите, Смених доста различни варианти, търсейки този, който ми допада най-много. По тази причина публикувам само принципа на търсене и изпробване, защото ако се „забода” в светоусещания, получени при практикуване на определена техника, ще откараме „чааааак до сутринта”.
Всъщност, дишането ми е любима техника. Обикновеното, насъщно дишане, смесено с концентрация в различни центрове, задържане и така нататък. И в крайна сметка, то беше двигателя на „последното” ми откритие – Алтернативата на удовлетворяване на Гладът.
Дишането през чакрите, една след друга, от предната и задната част на тялото, отваря и провокира така наречения голям кръг на обръщение на енергията. Има го в интернет. Да речем тръгвате от най-долната, вдигате нагоре, стигате до върха на главата и връщате назад и надолу. Разположението на чакрите може да намерите навсякъде в интернет, но най-добри са собствените ви усещания. Едно от дишанията, които използвах, беше вдишване във и издишване от определената чакра, последвано от същото в съседната чакра и така нататък, докато направите пълен кръг. Правите няколко кръга и изследвате светоусещанията си.
Естествено, че в началото, когато още не сте свикнали, по някое време, в резултат на раздишванията може да усетите лек глад. В момента обаче, е важно да завъртите и осъзнаете големия кръг, който така и така, докато спите нощем, се отваря. Доказателство за това е сутрешната ерекция при мъжете, тъй като получената по време на сън енергия се върти по кръга.
Единственият важен момент е да избягвате каквото и да било пренапрежение, защото по този начин ще запушвате, а няма да отваряте.

Идеята, която ми бе подадена в последния момент на търсенията ми, от моя приятел, е следната.
Вътрешно гледане в Слънцето. Не с физическите очи, а с менталното трето око. По този начин, вие можете да усещате и поемате енергията му, дори и когато сте на тъмно или на сянка. Лесно можете да преминете от физическите на менталните очи по следния начин.

Гледате, взирате се в слънцето колкото и когато ви е добре. В никакъв случай не е необходимо да прекалявате и да задържате докато ви потекат сълзи. Може дори леко да присвивате клепачите, за да не дразните ретината. Най-добре е ако можете да го правите на изгрев или залез, когато спокойно можете да гледате в него с широко отворени очи.
Да кажем, първия етап на вътрешното взиране в слънцето е да позволите на енергията му да потече през очите и да се стича напред и надолу или нагоре през върха на главата, назад и надолу. Тоест, да пуснете Слънцето да се върти по Големия кръг, независимо в коя посока. Аз усещам слизащата енергия като течна топлина, стичаща се отвътре по тялото.
За улеснение, можете да повторите последователното вдишване по чакрите, но този път да вдишвате самото Слънце през тях. И тук пак има два основни варианта – вдишвате директно през чакрите или на всяко вдишване, дърпате енергията на Слънцето през очите към съответната, следваща чакра.

Няма правило за време и продължителност. Само не прекалявайте. При всеки един признак за неудобство, спирайте и почивайте. Резултатите идват, само ако не ги „спирате” с излишно натягане.

След време ще получите един автоматизъм, който стига дотам, че даже в момента, докато пиша и мисля за техниките, без да практикувам, центровете в предната горна част на главата ми се активират сами и процеса започва от само себе си. Енергията навлиза сама, без да съм я търсил.

Рано или късно ще усвоите вашия оптимален начин за поемане на Слънце в себе си. И без това, докато сте на почивка на море или планина или докато сте на някаква работа на полето или на слънчево място, вие правите това – поемате Слънце с тялото си. Една от визиите, които могат да ви помогнат е да осъзнаете тялото си като една цяла, голяма чакра. Може да не ви се налага да вдишвате през чакрите, а директно, с мисълта си да водите енергията натам. Начини много. Експериментирайте и намерете вашия.

Да речем – втория етап на вътрешното гледане на Слънцето е по време на заниманията си да затворите физическите си очи и да прехвърлите изтеглянето на Слънцето към и във третото си око. Продължете с наложилата се практика, но със затворени очи.

Когато сте готови за това, просто прехвърлете и разтеглете времето на практиката си през целия ден – когато и както се досетите. Гледайте Слънцето със съзнанието си.

И тук идва действителния Преход. В един момент наистина е необходимо да Поискате да се храните с енергийна храна. Това означава да можете изоставите, вътре в себе си, познатото удовлетворение от вкусната храна. На пръв поглед е лесно и просто. Но е дълъг процес, тъй като ние сме свикнали да смесваме удоволствието от нечия компания със удоволствието от поемането на някаква вкусна храна. Сами ще осъзнаете какво означава за вас, всичко това.

Но какво значение има времето?

При мен, на практика се получи така. Един ден полудях от непрекъснатите пристъпи на глад. Тръгнах да плувам в морето и докато слизах към плажа, ПОИСКАХ, поисках да мина на енергийно хранене. Излязох от морето и докрая на деня не усетих глад, а само включване на посочените центрове.

И сега вече става така – концентрирам се или просто си спомням за горната , предна част на главата, там дето във филма „Манастира Шао-лин” горяха точките на главата на Джет Ли с мокса, при приеманието му за монах. Събирам във съзнанието си третото око, споменатите точки и най-горната чакра и оттам навлиза силата на Слънцето. Указаната област изтръпва в зависимост от интензитета на поемане.

Във всеки един момент, когато усетя глад, вдишвам леко оттам.
Не знам точно как и какво става, но гладът изчезва. И така – през целият ден.

Ако искам – ям физическа храна, ако искам – ям енергия.

Свободен съм.

Казах, каквото исках да кажа. Благодаря ви, че ме изтърпяхте докрай:)
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
Аватар
Булти
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2744
Регистриран на: Чет Апр 27, 2006 11:23 am
Обратна връзка:

Re: ЦЕЛОГОДИШНА ПОДГОТОВКА НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ

Мнение от Булти »

...дълго чаках тоя момент ...и най накрая се случи... :supz: :supz: :supz: закона на имплозията ( привличането ) действа безотказно .... и понеже форума е за гмуркане - често ми се е случвало : обличам в ранни зори неопрена , грабвам харпуна ...и се отнасям , някъде под водата ...огладнявам , но храната ми е горе в лодката а на мен не ми се излиза ...продължавам да се гмуркам и раздишвам ....огладнявам втори път , но пак оставам долу ....слънцето е вече ниско и аз се мятам в лодката - странно - не усещам глад , не усещам силна умора....
Публикувай отговор

Обратно към “Подводен риболов”