Къде се намирам:
naRiba.com
Форум
Риболов Подводен раздел Подводен риболов Подводен риболовСЕЗОН 2012
Модератор: nkolev66
-
- ще става разбирач
- Мнения: 432
- Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm
Re: СЕЗОН 2012
Задобряваш. От репортажи, мина на фото репортажи. Продължавай все така! Кефиш!
Re: СЕЗОН 2012
Браво !!!
-
- ще става разбирач
- Мнения: 432
- Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm
Re: СЕЗОН 2012
Петък вечерта на Болата мътно и бурно. На Зеленка за мътно, но тихо една рибка за половин час. Събота Калиакра бистро 4-5м и тихо, за 3ч. 3 риби. Неделя Зеленка тихо 3-4м, за 3ч. 5 риби.
[attachment=0]Re: СЕЗОН 2012
Браво !
В неделя ето туй :
...трофеен гофус изтърван ...
...репортаж ето тук :
http://bulti.forumn.org/t11p195-topic
" Докосване до дивото "
...мъртвак , мътняк ....района е около Мален нос + - 10 км
В неделя ето туй :
...трофеен гофус изтърван ...
...репортаж ето тук :
http://bulti.forumn.org/t11p195-topic
" Докосване до дивото "
...мъртвак , мътняк ....района е около Мален нос + - 10 км
-
- ще става разбирач
- Мнения: 432
- Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm
Re: СЕЗОН 2012
Браво Булти! Много ми хареса репортажът, ярък стил и прекрасни фотографии! Пожелавам ти, следващия репортож да е за двоен изстрел с гофуси.
Re: СЕЗОН 2012
Благодаря ти !!!...да ти се връща !!!
Re: СЕЗОН 2012
...тая година съм голяма излагация откъм риба ....за два дни - два изстрела , като едната риба се откъсна :
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 153
- Регистриран на: Чет Сеп 17, 2009 12:48 pm
Re: СЕЗОН 2012
Много тъмно бе, Булти. Тя рибата не оди толко на дълбоко.
Re: СЕЗОН 2012
Хубави снимки Митак, поздравления. Утре сутрин кацам в София и от понеделник-вторник ги мятам и аз. Дано има слука тази година.
Пашата обича смелите.
- rikitikitavi
- разбира нещата
- Мнения: 997
- Регистриран на: Вто Мар 06, 2007 4:29 pm
- Местоположение: Варна
Re: СЕЗОН 2012
хайде идвай-запазил съм ти един-два пасажа
Е-книгата "Черноморски риболов"
http://knigite.bg/book.php?pid=268" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;
http://knigite.bg/book.php?pid=268" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;
-
- ще става разбирач
- Мнения: 548
- Регистриран на: Пон Ное 24, 2008 1:21 pm
- Местоположение: Ахтопол София http://bungala-ahtopol.com/
- Обратна връзка:
Re: СЕЗОН 2012
Жороооооооооооо, до края на годината да влизам всеки ден в морето не моя та стигна. Браво. Вече съм в София, бягай рибата че идааааааааааааааа.
Пашата обича смелите.
- rikitikitavi
- разбира нещата
- Мнения: 997
- Регистриран на: Вто Мар 06, 2007 4:29 pm
- Местоположение: Варна
Re: СЕЗОН 2012
Неделя
Семейството спи, а мен ми са се ококорили очите още от 3 сабахлен. Аз що не всземе да отида за риба. Изшмулваъм се от леглото и оттивам да си сглобя първо един по-голям буй.От както ми отнесоха предния съм все нервен. Сега буя ми вече е големичък. Сдъвквам една праскова, скачам в неопрена и изсипвам цялото оборудване в джипа. От там до морето са ми няма и десет минути. Точно колкото две песни на Меноар. Морето ме посреща гладко и спокойно. Даже се виждаше и дъното. Значи е и бистро. Още е тъмно ама аз ква работа имам на брега. Цопвам се във водата. Интересно е , че се вижда. Оглеждам се внимателно ама няма никакви риби за стрелба. Тайничко се надавам на някой зъбчо ама уви. Не само зъбчо не мина ами и платерини нямаше. Залягам над всички малки и големи камъчета. Крия се под козирките и се заравям във водораслите. Еми нито една риба. А морето е гладко и може да се каже бистро. Отцепвам към дълбокото и там отново залягам де що камък видя. Отново същият резултат. Решавам отново да се завърна към брега. Не може да няма риба. Имам прясно инфо за големи пасажи. Трябва само да ги намеря. Залегнал съм до една големичка скала. Въздух колкото ми се иска. Пред мене едно спокойствие и дребни чучурини. Едната от особено дребните чучурини се засили да ми атакува върха на харпуна. Загледах я с интерес и ..я. има черна точка на дупето. Също и има и сребристо телце. Ура. Спари. Кефих се да му гледам опитите да ми захапи харпуна. Обещах му да се срещнем пак след две години и изплувах. Явно наоколо няма риби. Вероятно платерините още спят. Отивам на буната. Там е доста по- мътно. Лягам тук и там и по едно време ме наобикалят отвсякъде платерини. Тука са. Намерих ги. Опитвам се да си избера риба, но е толкова мътно, че не мога да си харесам по коя да стрелям. Най-големите са кум 300грама ама карай. От цялото ми лутане наляво – надясно накрая даже и не стрелям. Добре. Все пак риба има. Продължавам да залягам плътно до дъното и следващият пасаж направо ми каца на главата. Иларии и то стотици. Как да си харесам риба като всички ми малеят нещо. В далечината се вижда една риба поне два пъти по едра от другите. Решавам да я стрелям. Шанса да я улуча е почти нулев ама да грумна. Разбира се дистанцията е твърде голяма и стрелата не стига до целта. Гмуркам още няколко пъти и отново идва пасаж. Ама този път всичките са калибърче от 150 грама. Стрелям само с поглед и пасажа се изнизва. Рибите са доста стесирани. Минава ми още един такъв пасаж и решавам да изляза към плиткото за евентуални по-едри риби. На средата на пътя ме разминават няколко риби и това показва, че май съм постъпил правилно. Второ гмуркане и втори пасаж. Този път е рехав. Само от три риби. Едната ми хваща окото и я стрелям. Пропуск. Продължавам да търся риби и повече не намирам. Въртя се по всички възможни камъни и залягам на всички уж дашни места. Отново нито една риба. Времето напредва и се връщам на мястото където все пак съм видял риби. На буната. Този път закотвям буя и вече съм максимално безшумен. Няколко гмуркания и никакви видяни риби. Докъто раздишвам на повърхността и ..пасаж. минава пред мен и около мен. Не мърдам и не дишам. Вълна няма да ме клати и рибите постепенно се успокояват. Полека лека се доближават до мен. Взимам разбира се на мушка най-едрата и стрелям. Рибата се усеща и извърта преди да я стигне стрелата. Наближава седем и половина и времето, което съм откраднал е към края си. Реално обаче не ми пречи. Днес вероятно ще е безрибен ден. Нептун е решил да не ми дава риба. Да ама ми прати малкото спари. Решавам за последно гмуркане да мина от външната страна на буната. Вече е време да минават и от там рибите. Харесвам си два извадени по-навътре в пясъка тетрапода и се плясвам между двата. Позицията ми е малко като на щраус със скрита глава и тяло наместено най-смено на пясъка. Явно камуфлажа на неопрена е в моя полза и пред мен минават пасаж от иларии. Рибите са спокоини и мога да стелям всяка една. Ама пасувам. Чакам нещо по-едро. На следващото гмуркане ме изненадват два кефала. Водят се един след друг забързани нанякъде. По-големия е първи и по никакъв начин няма как да го поведа. Втория е без късмет и го улучвам. Истрела е точен ама не рискувам. Харпуна не ми е възан за буя и за аванс и отпускане са ми само петте дължини на кордата. Плувам след рибата и постепенно скъсявам дистанцията. Изчаквам удобния момент и пускам кефала да се отпусне малко. С две движения прекарвам кордата към гърба му и правейки примка с ръката си придърпвам кефала плътно до ръката си. Рибата е хваната здраво и е време да изплувам. Закаам я на кръста и вече съм много ама много щаслив. Отново се гмуркам до тетраподите. Платерините минават ама са далече в мътното. На третото гмуркане виждам големия кефал да се показва из зад камъка в търсене на другарчето си. Стрелям от няма и метър и за малко да пропусна тази голяма мишена. Стрелата минава в долната част на хрилете на рибата и аха аха да се скъса. Отново плувам енергично след рибата за да няма натег на месото. Рибата обаче не желае да ми помогне и примерно да легне между два камъка. Вместо това се въртим в една голяма спирала. Поне успявам някакси да насоча рибата към повърхността за да вземе глътка въздуг. За някалко секунди рибата спира. Използвам палзата да се надишам колкото мога и гоненето започва наново. Този път е кратко. Първия опит е неуспешен. Рибата ми се изплъзва, но твория път направо си я гушвам. Аха да я истърва и все пак си я моя. Закачам я на кръста до другата. Кой като мене. На този уж безрибен ден имам две големи риби. Аз съм обаче упорит има още половин час и упорито залягам на същото място. Минават иларии и то много. По-едрите обаче се държат на твърде голяма дистанция. Само малките и любопитните се доближават до мене. Все пак се пробвам отново на много длаечен изстрел. Рибата прави грешка в опита си да избяга от стрелата и е нанизана по дължина. Значи днес и илария улучих. Часа е почти девет и е време да излизам от водата. На брега има отново иларии ама са много плашливи и стоят далеч. Излизам и почвам ритуала по събличането и прибирането на такъмите. Наобикалят ме нахални и любопитни руснаци с което ми провалят една готина снимка на улова. Все пак права една в кофата колкото да има за разказа. Аз съм доволен от улова и то много. Единия кефал е 750грама, втория е 1000грама а иларията е цели 250. Имам за една прекрасна вечеря. Значи въпреки, че е добре да се влиза по-късничко за кефалови и в утринните влизания има шанс за улов.
От мен толкова за сега.
Семейството спи, а мен ми са се ококорили очите още от 3 сабахлен. Аз що не всземе да отида за риба. Изшмулваъм се от леглото и оттивам да си сглобя първо един по-голям буй.От както ми отнесоха предния съм все нервен. Сега буя ми вече е големичък. Сдъвквам една праскова, скачам в неопрена и изсипвам цялото оборудване в джипа. От там до морето са ми няма и десет минути. Точно колкото две песни на Меноар. Морето ме посреща гладко и спокойно. Даже се виждаше и дъното. Значи е и бистро. Още е тъмно ама аз ква работа имам на брега. Цопвам се във водата. Интересно е , че се вижда. Оглеждам се внимателно ама няма никакви риби за стрелба. Тайничко се надавам на някой зъбчо ама уви. Не само зъбчо не мина ами и платерини нямаше. Залягам над всички малки и големи камъчета. Крия се под козирките и се заравям във водораслите. Еми нито една риба. А морето е гладко и може да се каже бистро. Отцепвам към дълбокото и там отново залягам де що камък видя. Отново същият резултат. Решавам отново да се завърна към брега. Не може да няма риба. Имам прясно инфо за големи пасажи. Трябва само да ги намеря. Залегнал съм до една големичка скала. Въздух колкото ми се иска. Пред мене едно спокойствие и дребни чучурини. Едната от особено дребните чучурини се засили да ми атакува върха на харпуна. Загледах я с интерес и ..я. има черна точка на дупето. Също и има и сребристо телце. Ура. Спари. Кефих се да му гледам опитите да ми захапи харпуна. Обещах му да се срещнем пак след две години и изплувах. Явно наоколо няма риби. Вероятно платерините още спят. Отивам на буната. Там е доста по- мътно. Лягам тук и там и по едно време ме наобикалят отвсякъде платерини. Тука са. Намерих ги. Опитвам се да си избера риба, но е толкова мътно, че не мога да си харесам по коя да стрелям. Най-големите са кум 300грама ама карай. От цялото ми лутане наляво – надясно накрая даже и не стрелям. Добре. Все пак риба има. Продължавам да залягам плътно до дъното и следващият пасаж направо ми каца на главата. Иларии и то стотици. Как да си харесам риба като всички ми малеят нещо. В далечината се вижда една риба поне два пъти по едра от другите. Решавам да я стрелям. Шанса да я улуча е почти нулев ама да грумна. Разбира се дистанцията е твърде голяма и стрелата не стига до целта. Гмуркам още няколко пъти и отново идва пасаж. Ама този път всичките са калибърче от 150 грама. Стрелям само с поглед и пасажа се изнизва. Рибите са доста стесирани. Минава ми още един такъв пасаж и решавам да изляза към плиткото за евентуални по-едри риби. На средата на пътя ме разминават няколко риби и това показва, че май съм постъпил правилно. Второ гмуркане и втори пасаж. Този път е рехав. Само от три риби. Едната ми хваща окото и я стрелям. Пропуск. Продължавам да търся риби и повече не намирам. Въртя се по всички възможни камъни и залягам на всички уж дашни места. Отново нито една риба. Времето напредва и се връщам на мястото където все пак съм видял риби. На буната. Този път закотвям буя и вече съм максимално безшумен. Няколко гмуркания и никакви видяни риби. Докъто раздишвам на повърхността и ..пасаж. минава пред мен и около мен. Не мърдам и не дишам. Вълна няма да ме клати и рибите постепенно се успокояват. Полека лека се доближават до мен. Взимам разбира се на мушка най-едрата и стрелям. Рибата се усеща и извърта преди да я стигне стрелата. Наближава седем и половина и времето, което съм откраднал е към края си. Реално обаче не ми пречи. Днес вероятно ще е безрибен ден. Нептун е решил да не ми дава риба. Да ама ми прати малкото спари. Решавам за последно гмуркане да мина от външната страна на буната. Вече е време да минават и от там рибите. Харесвам си два извадени по-навътре в пясъка тетрапода и се плясвам между двата. Позицията ми е малко като на щраус със скрита глава и тяло наместено най-смено на пясъка. Явно камуфлажа на неопрена е в моя полза и пред мен минават пасаж от иларии. Рибите са спокоини и мога да стелям всяка една. Ама пасувам. Чакам нещо по-едро. На следващото гмуркане ме изненадват два кефала. Водят се един след друг забързани нанякъде. По-големия е първи и по никакъв начин няма как да го поведа. Втория е без късмет и го улучвам. Истрела е точен ама не рискувам. Харпуна не ми е възан за буя и за аванс и отпускане са ми само петте дължини на кордата. Плувам след рибата и постепенно скъсявам дистанцията. Изчаквам удобния момент и пускам кефала да се отпусне малко. С две движения прекарвам кордата към гърба му и правейки примка с ръката си придърпвам кефала плътно до ръката си. Рибата е хваната здраво и е време да изплувам. Закаам я на кръста и вече съм много ама много щаслив. Отново се гмуркам до тетраподите. Платерините минават ама са далече в мътното. На третото гмуркане виждам големия кефал да се показва из зад камъка в търсене на другарчето си. Стрелям от няма и метър и за малко да пропусна тази голяма мишена. Стрелата минава в долната част на хрилете на рибата и аха аха да се скъса. Отново плувам енергично след рибата за да няма натег на месото. Рибата обаче не желае да ми помогне и примерно да легне между два камъка. Вместо това се въртим в една голяма спирала. Поне успявам някакси да насоча рибата към повърхността за да вземе глътка въздуг. За някалко секунди рибата спира. Използвам палзата да се надишам колкото мога и гоненето започва наново. Този път е кратко. Първия опит е неуспешен. Рибата ми се изплъзва, но твория път направо си я гушвам. Аха да я истърва и все пак си я моя. Закачам я на кръста до другата. Кой като мене. На този уж безрибен ден имам две големи риби. Аз съм обаче упорит има още половин час и упорито залягам на същото място. Минават иларии и то много. По-едрите обаче се държат на твърде голяма дистанция. Само малките и любопитните се доближават до мене. Все пак се пробвам отново на много длаечен изстрел. Рибата прави грешка в опита си да избяга от стрелата и е нанизана по дължина. Значи днес и илария улучих. Часа е почти девет и е време да излизам от водата. На брега има отново иларии ама са много плашливи и стоят далеч. Излизам и почвам ритуала по събличането и прибирането на такъмите. Наобикалят ме нахални и любопитни руснаци с което ми провалят една готина снимка на улова. Все пак права една в кофата колкото да има за разказа. Аз съм доволен от улова и то много. Единия кефал е 750грама, втория е 1000грама а иларията е цели 250. Имам за една прекрасна вечеря. Значи въпреки, че е добре да се влиза по-късничко за кефалови и в утринните влизания има шанс за улов.
От мен толкова за сега.
Е-книгата "Черноморски риболов"
http://knigite.bg/book.php?pid=268" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;
http://knigite.bg/book.php?pid=268" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;
-
- ще става разбирач
- Мнения: 432
- Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm
Re: СЕЗОН 2012
Поздравления за приятните емоции и още веднъж благодаря!