Апнея за напреднали
Публикувано на: Пон Фев 05, 2018 9:11 am
Тренировки за Апнея за напреднали
Време е да кажем няколко думи за напредналите. Достатачно писахме за начинаещите.
Има обаче и варианта туй дет го напиша да не се хареса на повечето щото всеки си знае неговото и нали е напреднал вече...ясна ви е ситуацията.
Като цяло всеки от нас вече знае да си поема дъх и да държи до откат. Там нищо не можем да донатаботим.
Остават ни реално две неща.
Първо да снежим разхода на кислород и второ да научим тялото си да ни се доверява когато в кръвта има повече въглероден двуокис.
Почваме с втората част.
За начало трябва да си припомним или научим симтомите на хипервентилацията. Защо. Дишаме и правим гмуркания далеч извън считаното за нормално. Трябва преди потапяне да сме максимално обезопасени.
Хипервентилация. От спокойно състояние правим много дълбоки вдишвания и издишвания за минимум време. След третото рязко издишване забираме яъздух до максимум и задържаме. След десетна секунди ако сме хипервентилирали се появява черен кръг в зрението и изтръпване на крайниците. При тези симптоми не се гмуркаме. Седим си на повърхността или ако сме ги усетили по време на спускане прекратяваме спускането и се качваме горе. Реално за получаване на хипервентилация ни трябват четири или рядко пет раздишвания преди поемане на въздух. Ама почнете тренировката от три. Разбира се в къщи. След причерняването стойте спокойни. След малко всичко идва в нормите.
Така. Това го знаем вече. Ако прекалим с техниките на раздишване ще се усетим навреме.
Почваме да тренираме организма на кислороден глад. Упражненията са прости.
Както си стоите в момента преди да вдишате задържате. Почвате бавно да отброявате до двайсет и тогава вдишвате. Ако преди това дойдат пориви за вдишване взимате въздух на третия. Упражнението го пеавите без да се напряга тялото. Целта е да ви е отпуснато и спокойно въпреки намалянето на кислорода.
Второ упражнение. Както се движите и вършите някаква работа поемате веднъж дул око въздух и продължавате с дейноста. Стараете се да дър ите тялото отпуснато и без напрежение. Нормално е да подминете минутата без зор.
И едно тежко упражнение. Качване на стълби. Вземате един път въздух и оочвате да качвате стълбите. Стараете се да се движат само краката. Тялото отпуснато и изправено. На първи порив за въздух спирате. Изчаквате някоя секунда. Плавно издишвате и дълбико вдишвате. И пак тръгвате по стълбите. Така докато ги качите или се уморите или се задъхате.
И едно просто упражнение за сваляне разхода на кислород. Плавност се нарича. Опитвайте се както и да се движите да го изпълнявате плав о и безшумно. Нека се слушат ударите на сърцето и да се двицат само най неоходимите мускули. Съзнанието ни да е насочено само към моментното действие.
Ми това е.
Време е да кажем няколко думи за напредналите. Достатачно писахме за начинаещите.
Има обаче и варианта туй дет го напиша да не се хареса на повечето щото всеки си знае неговото и нали е напреднал вече...ясна ви е ситуацията.
Като цяло всеки от нас вече знае да си поема дъх и да държи до откат. Там нищо не можем да донатаботим.
Остават ни реално две неща.
Първо да снежим разхода на кислород и второ да научим тялото си да ни се доверява когато в кръвта има повече въглероден двуокис.
Почваме с втората част.
За начало трябва да си припомним или научим симтомите на хипервентилацията. Защо. Дишаме и правим гмуркания далеч извън считаното за нормално. Трябва преди потапяне да сме максимално обезопасени.
Хипервентилация. От спокойно състояние правим много дълбоки вдишвания и издишвания за минимум време. След третото рязко издишване забираме яъздух до максимум и задържаме. След десетна секунди ако сме хипервентилирали се появява черен кръг в зрението и изтръпване на крайниците. При тези симптоми не се гмуркаме. Седим си на повърхността или ако сме ги усетили по време на спускане прекратяваме спускането и се качваме горе. Реално за получаване на хипервентилация ни трябват четири или рядко пет раздишвания преди поемане на въздух. Ама почнете тренировката от три. Разбира се в къщи. След причерняването стойте спокойни. След малко всичко идва в нормите.
Така. Това го знаем вече. Ако прекалим с техниките на раздишване ще се усетим навреме.
Почваме да тренираме организма на кислороден глад. Упражненията са прости.
Както си стоите в момента преди да вдишате задържате. Почвате бавно да отброявате до двайсет и тогава вдишвате. Ако преди това дойдат пориви за вдишване взимате въздух на третия. Упражнението го пеавите без да се напряга тялото. Целта е да ви е отпуснато и спокойно въпреки намалянето на кислорода.
Второ упражнение. Както се движите и вършите някаква работа поемате веднъж дул око въздух и продължавате с дейноста. Стараете се да дър ите тялото отпуснато и без напрежение. Нормално е да подминете минутата без зор.
И едно тежко упражнение. Качване на стълби. Вземате един път въздух и оочвате да качвате стълбите. Стараете се да се движат само краката. Тялото отпуснато и изправено. На първи порив за въздух спирате. Изчаквате някоя секунда. Плавно издишвате и дълбико вдишвате. И пак тръгвате по стълбите. Така докато ги качите или се уморите или се задъхате.
И едно просто упражнение за сваляне разхода на кислород. Плавност се нарича. Опитвайте се както и да се движите да го изпълнявате плав о и безшумно. Нека се слушат ударите на сърцето и да се двицат само най неоходимите мускули. Съзнанието ни да е насочено само към моментното действие.
Ми това е.