Страница 3 от 4

Re: сезон 2018

Публикувано на: Чет Юни 07, 2018 8:45 pm
от rikitikitavi
Изображение
Туй за компенсация

Re: сезон 2018

Публикувано на: Съб Юни 09, 2018 7:34 am
от rikitikitavi

Незнам как да го напиша. Толкова много и различна риба имаше във водата. Дъно заслано с попове. Гюмюши като сафриди. Сафриди като стена. Платерини дето на всяко гмуркане идват. Спарита. Едното голяголямото го върнах няколко пъти ама не успяхда стрелям . А кефалите.редки и големи и една свадба ми се изсипа наглавата.

Re: сезон 2018

Публикувано на: Съб Юни 09, 2018 10:56 am
от lozzy.68
Браво Ники,прекрасен лов и преживяване!!! :smt038 За което Ти благодарим! :smt023 Знам, какво ще последва с филетата, ... :wink: ,Ти ще покажеш ,както си знаеш със ... :drinkers:

Re: сезон 2018

Публикувано на: Вто Юни 12, 2018 8:26 pm
от rikitikitavi
Днес се топнах на едно място. Мътно беше. Ама.. Мидите не бягаха. Седяха си мирно и кротко и отстрелях кофичка. После малко в страни се дръпнах и на свирка два кефала си викнах. Един с мен дойде а друг се скъса лошо. За час гмуркане доволно беше.

Re: сезон 2018

Публикувано на: Чет Юни 14, 2018 7:29 pm
от rikitikitavi
Ся!
Колко е весело когато си навириш носа и Нептун ти покаже,че той е шефа.
С идеята,че морето е мътно на три пласта и средния ще е почти бистър отивам да гмуркам на дълбока буна. Там обаче се оказва,че морето е мътно на два пласта и долния е бистър,безрибен и студен. Горния е мътен до безобеазие.
Понеже искам цели риби взимам пневматика с еденичката.
Резултата е почти плачевен. От мътното към бистрото свалям всичко десет пасажа с пюатерини дребен размер и един кефал. Стрелям два пъти и взимам една платерина. В дълбокото викам сафриди и смариди и попове.
Накрая обирам най едрите и най нахални попове,че минаваха 100те грама. Двустепенния пневматик се оказа голяма раБта. Взех десет отголемите.
На самата повърхност минаваха често забързани пасажи с платерини ама си бяха за стрелба с многозъбец.
След два часа гмуркане се отказвам. Ако бях на някое плитко мътно място щеше да стане добър риболов,но при грешното място....

Re: сезон 2018

Публикувано на: Нед Юни 17, 2018 8:40 am
от rikitikitavi
Събота.
Събуждане наспан на изгрев слънце. Отиване на морето на хладина. Влизане във водата и изненада . Очаквана. На повърхноста метър и половина бистра вода. От там надолу мляко и студ. Чакам съвестно на дъното. Викам рибите и идват. Идват от горе,от топлото и то с огромно нежелание. Ясно е,че няма да стане работата. Почвам да залягам почти на шовърхноста. Прикрития няма. Върху камъните съм все пак. Викам рибите и си идват. Ама усещат всяко мърдане и бягат. Налага се да стрелям от три и четири метра от върха на стрелата. Ама съм позабравил дългата стрелба. Пропускам няколко пъти. Улучвам няколко пъти. Взимам за вкъщи шест платерини от 300до700грама и се изнасям към сутрешното кафе. А забравих. По едно време се чувствах като на състезание по подводен риболов. Бяхме се наредили четири човека през три камъка...

Re: сезон 2018

Публикувано на: Пон Юни 25, 2018 4:55 pm
от rikitikitavi
Вземете да понапишете по някой ред,че тез моите монолози почват да ми омръзват!


Аз си продължавам монолозите.

Неделя.
Посрещане на изгрева на ..терасата. полека лека се примъкват багажериите до колата. От там до буната на траката. Повъртях се . Бистражвода, липса на вълни иколеги и.....се изнесох. Не ме грабна нещо. Ади на първа буна. Зарязах многозъбеца ,че щеже бистро и напред. На буната се оказах с липсваща една ръкавица.голям проблем.ама с голи ръце реших да рискувам.
Влизам и една кристална вода с видимост почти пет метра.
И минава огромен пасаж платерини.
Наместих и моята платеринка.ама таз бистра вода държи рибите далече. Камъните дето в мътното ме крият идеално се оказват недостатачни. Поради това мърдам харпуна по бавно и не сварвам да премеря рибата която искам. А пасажи минават.проблем е,че в пасаж от двеста риби има три по 700грама и останалите по 200.
Стрелба все не края на боя. А платерините нещат направо да се движат. Все чупки правят.
В началото се справям добре. Взимам две големи платерини. Успявам да извикам три пъти един кефал и го взимам. но деня е безкефален. Късам и една платерина. Ударена в корема успя да стигне до стрелата.
Вжзасадите имах и домашен любимец. Едно купе ме дъвчеше всекинпът по пръстите.абе кеф. Ама платрините разредиха минаването. На двайсет минути минава пасаж и не всеки път успявах да стрелям. Три пъти сменях позиция. Към 11рибата пак се позасили. Амалипсата на ръкавици си изигра ролята. Ръцета ми вече бяха надрани от мидите и натъртени от ластиците. Изтървах няколко поредни хубави ситъации. Не улучих .
Оосле взех още някоя риба. 11:30се прибрах. Взех шест хубави платерини и кефал . Кой като мене. Поплувах в бистра вода и се кефих на всичко.
А забравих. Рибите не се влияеха от музиката. На музиката само сафриди. Идваха. И една врана се показа отжтетраподите ама много бързо се фръцна

Re: сезон 2018

Публикувано на: Пон Юни 25, 2018 5:26 pm
от GODzillata
Ники, на колко метра се случва всичко това? :roll:

Реди си монолога, аз бих се включил, ама... :lol: ....Дунавът е още мътилка. :mrgreen:

Re: сезон 2018

Публикувано на: Пон Юни 25, 2018 7:25 pm
от rikitikitavi
GODzillata написа:Ники, на колко метра се случва всичко това? :roll:.....green:
4

Re: сезон 2018

Публикувано на: Сря Юни 27, 2018 7:48 am
от metero
Колко време мина откак не съм ходил на буните...сигурно от 93та. Преди две-три години отидох с лодка от Траката на 3та буна и останах изненадан- пясък на мястото на предишните камъни, плитко...
Ники, как слизаш с колата до буните?
Мен , вярно, отдавна беше, ме глобяваха веднъж на втора буна...и ме изгониха, въпреки че си платих глобата. "това , софиянци, навсякъде щъкате, бе! Не напразно ви морят без вода вас!". (тогава яз. Искър беше източен)
А по онова време пред втора буна имаше едни камъни като бунгала и нещо като гаражи, след 4 следобяд идваха доста платерини. По камънака имаше миди за два часа да напълниш самосвал.

Re: сезон 2018

Публикувано на: Сря Юни 27, 2018 9:45 am
от rikitikitavi
Паркинга е голям. Място за паркиране има за всеки. А после леви и десни до плажа и от там по буната....

Re: сезон 2018

Публикувано на: Сря Юни 27, 2018 12:38 pm
от rikitikitavi

Смятам ,че ще ви е интересно

Re: сезон 2018

Публикувано на: Нед Юли 15, 2018 8:03 pm
от rikitikitavi

Re: сезон 2018

Публикувано на: Пон Юли 30, 2018 7:47 pm
от metero
Да взема и аз да драсна няколко реда...ей –тъй за участие.
Отпуска. Най-сетне. Времето е кофти, вали, хазяйката в Царево, където често отсядам, казва,че всичко е заето. Е, да- края на юли, разгара на сезона. Тръгвам към Варна да закарам жена ми при роднините и приятелките и, а аз отивам в Тюленово. Накратко, първо влизане....исках на вълнореза, но под носа ми някаква тълпа румънци с неопрени ме изпреварват, а в средата на залива са дежурните водолази. Няма как, я да видим край краварника. Кемпер до кемпер, тенти, походни масички-столчета, наоколо буйове. Ясно, неделя е, всичко заето. Продължавам посока паметника и намирам едно никаво място, където никога не съм влизал. Обаче морето-тава, минавам през някави гнили вонящи водорасли и влизам. Плитко, средна видимост, навътре към 4 метра, водата топла. Изплува ми се плуването да стигна 3-4 м дълбочина, нищо не се движи, даже попчета няма. Лягам долу, не се напъвам, 30-40 секунди и горе. Не съм първа младост, имам прекаран инфаркт, пазя се, особено първият ден. Поредното гмуркане, подпирам глава и чакам. Нещо отляво, май голямо. Котка. Около 50-60см, обикаля ме на около 2м. Повеждам я с харпуна и си мисля:“ за къв ми е тая котка, да излизам сега чак навънка да режа опашка, че и после дрането си ...мамата, я да заминава!“ А пък алчното копеле отвътре мрънка:“ бе това ти е сефтето бе, ако не го вземеш, няма да ти върви цял ден, стреляй!“ Вече завъртян на 90 градуса пускам един безнадежден изстрел, и , естествено, не улучвам. Ух, и слава Богу.
Продължавам с гмуркането още около 40 минути и решавам да излизам, ако имаше нещо, все щеше да се види.
На другия ден влизам на чикека (дето са лодките). Вдясно е скалата, където загина Кирчо, сина на моите приятели Нина и Недо.Тръгвам , готов да мина няколко стотин метра. Още на метър вода около плуващите курортисти виждам три-четири почти валидни платеринки. Малко по-навътре около скалата в средата ме обикаля ято иларии, към 30тина. Продължавам, нищо. Още продължавам стигам до края на шкарпа. Раздишвам и слизам долу. Чакам и броя.... 25.30. 35. 40 и вече мисля да излизам, като виждам няколко платерини , които без да бързат, нехайно се проближават към мен. Дум. Пропуск. Излизам с последния въздух от маската. Добре де, поне видях риба. Раздишвам няколко минути, отказвам се от поредното гмуркане и тръгвам към по-плитко място, нямам даян. Долу се вуждат едни заоблени камъни колкото маса или бюро, покрити с малки мидички. Харесвам си място между тях, слизам, чакам. Идват няколко прилични платерини, едната застава на върха на стрелата, дум. Набучена, отпускам макарата и се качвам да дишам. Прибирам я, търкам в брадата за късмет. Дишам и обикалям камъните. Ща не ща пак отидох до края, падам между два камъка, пред мен на 3 м е пясъка. Чакам. Нищо. Излизам, обръщам обратно към брега, после паралелно на него. Слизам, чакам, идват. Дум. Лошо, в корема. Пускам харпуна и отивам към горния свят да дишам. Слизам да си прибера стоката, а тя така се е омотала, че си е завързала опашката с десет пласта въже. Не мога да я размотая чак, набучих я на кукана и я скъсах. Грозно, но все пак бройка. Стигам до някаква скала на 20 см под водата, лек прибой прави бяла пяна. Обикалят ме ято чернокопчета, след тях река от иларии, едри, направо да ги помисли за платерини човек. Слизам долу, към 5 метра е, пясък с камъни, пълно с попчета. Полежах и излязох. Намерих някакво място с едни големи стъмни скали наоколо, да те е страх да слезеш. В този момент пред мен нещо едро бързо тръгна надолу, чак ме стресна...корморан, неговата мамка. Нищо де, и аз с него долу между два камъка, тъмно и зловещо. Тъкмо се появи дежурната мисъл „кво ли правя аз тука“ идват седем-осем едри платерини, към 800г. Прибирам едната класически. Аха , това е мястото. Успявам да застрелям още една дребна. Поизплашиха се, почнаха да стоят далеч, но пак идват на гмуркане. Местя се и още слизайки виждам зад един камък тройка да пасе. Бавно без движения на пръсти се подавам над камъка, стрелям. Не улучвам. Подигравайки ми се, ято от около 5-6 обикаля наоколо и ми се смее. Ще видят те. Връщам се обратно при многото едри. Те вече са ме позабравили, слизам, чакам, броя до 45, още малко и идват. Изчаквам някоя да дойде пред стрелата, че и голяма дойде, дум. Пускам харпуна и търча да дишам. Слизам да си я взема, оказа се ударена добре. Става ми судено, почвам да препиквам през 10 минути. Време да излизам. Тръгвам към залива, гмуркам около скалата в средата, идват три почти валидни платерини, прибрах една. Стига толкова, уморено ми е. Спи ми се. Лежи ми се. Нищо не ми се прави. Едвам излизам на брега, додрапвам до колата да оставя багажа и в квартирата. Харпунджийската умора ми затваря очите и нито ми се яде, нито ми се пие. . Половин час реанимация . Домати, водка, пържоли, легло. Айде чао и лека. Заспивам на 20 см от възглавницата.

Re: сезон 2018

Публикувано на: Пон Авг 06, 2018 11:16 am
от metero
Доколкото не бях свалил снимки от телефона ( то само една, де), ето тука от последния ден.
plater-tulen.jpg