Рибарска лакардия

[vladdinev]

Има мигове в живота,които никога не избледняват,дори не пожълтяват като стара фотографска оръфана снимка....
Такива спомени остават като частичка от душата ти и си ги носиш цял живот,напомняйки понякога че всичко до тук е имало смисъл.....

В миналото.
Лятна бургаска нощ.Въздухът не трепва,и тежи след слънчевия ден.Изглежда морският бриз се е поуморил,и почива събирайки сили за утрешния ден.
В тишината на задните дворове се прокрадва единствено писукането на невръстните новородени гларусчета по покривите ,търсейки маи чина близост....
Бързо,бързо-къде е канапа....в тъмнината го напипвам,спуснат от горния етаж през отворения прозорец,което значи...ура...желан съм,приет съм за екипаж....на старата сеферка на стария и мургав стар бургаски рибар,бай Паскал,със стария си акордеон , и старите градски песни......
Той вече спи спокойно,и сигурно сънува подводните камъни,в призначна светлина,и риби,риби,много риби.Чувам в тишината как диша равномерно,уверено,че ще се събуди в 2.00-точно,и ще отиде за риба,което е правил хиляди пъти......но този път трява да опъне канапа завързан за крака ми,и да чуе в тъмнината нетърпеливото ми и ...бодро-идвам....
Бързо грабвам торбичката с шише вода,комат хляб и парче сушено делфиново филе,с подлудяващ аромат.
По улиците-закъснял минувач ,и котка,запътила се накъде ли...
Прецапахме с джапанките и през свежата струя на среднощната миячка,оставаща живинка след себе си.Ромския оператор ни закачи със струята усмихнат сякаш искаше да ни каже....накъде, толкова рано...
Ето го и старият мост,виждат се вече светлинките на газените лампи,мъждукащи и шетащи наляво надясно в неповторима суетня....миризмата на разложена риба и обмазано с лой дърво
става все по-осезателна,и те пренася напълно в един друг свят на границата между земята,и водата,където са те-рибарите.Потракване,подвикване....първите продавачи на живи скариди за емче,и наи-после сме до номер ....не се чете....олющено....
Бай Паскал започва свещенодействието по подготовката на лодката,а аз се въртя като спънат кон наоколо,и вместо да помагам,май беше обратното ....
Катинарчето,капака,парцалите,греблата,такъмите....всичко си имаше място по рождение...
Беше ми връчена и ръждясалата консервена кутия-да отговарям за нея,с обяснение-за какво....
по-късно...
Събраха се съседните рибари...мълчешком,без покана...неписан закон...
Опа,опа,аййй руп...и лодката в морето...тласък...и с поглед в тъмата напред...
Ейй тапата,тапата на дъното.....като факир я изнамери в тъмното...

Приятно.Лек западен бриз ни подема,и равномерните тласъци на греблата,и лекото им шлюпкане във водата допълни романтичното усещане...въздуха стана друг,не знам йодни ли пари вдишвахме,или нещо вълшебно се прокрадваше през ноздрите,и допълваше усещането на неповторимост...
Старата сеферка се плъзгаше леко по водата,и ооо чудо...под нас водата светеше като призрачен воал...планктона ни приветстваше със среднощния си карнавал....отляво светлините на Бургас започнаха да избледняват с настъпването на поредното чудо ...зараждането на още един нов ден,в който ни предстоеше да преживеем нови,и нови емоции,и да продължа да откривам света както всеки един млад човек........
Дойде момента на усещането че сме в открито море...колкото това може да се каже за средата на вътрешната част на бургаски залив,и момента за изпълнението на нелеките ми задължения на борда като юнга...първо-да хвърля камъка....но да е завързан за въжето.....И то –тук....точно тук,а защо точно тук...ето и първия GPS урок....комина на екарисажа,през онова дърво....а сега натам.....ееее оная барака ,и онова дърво....тук е камъка,тук е големият камък с многото риба.Тъй да знаеш ,и да ги запомниш......а сега греби...кво да греба бе....водата от дъното на лодката....иначе –отиваме на дъното....
Вай,вай,вайййй в захласа не съм усетил,че краката ми са във вода-гребах...и после пак гребах...
...а сега дай кутията на мен...викам му –че там повече вода ли има???
...не беее ша пикая...
...оооо и на мене ми се припика...ми сега...пиках...
Започна подготовката,изкара Паскал корките-волтите от разплетени найлонови гъбички за чинии,навити на бутилка и попарени за да се откъдрят....и за мене имаше...ма защо само една...а ти с две...ти почни да фашташ,ша ти дам и три....
Започна се едно методично леко,отмерено и достатъчно подръпване-засичане,и рибите изтрополяваха в кутията на дъното...една след друга,една след друга ...Паскал беше като мултипликатор...гледайки го любознателно,и аз започнах,умното си е схватливо...малко им раздърпвах устите при засечките,ама нека го наречем грешка на разтежа,и на третата голяма риба се развиках наоколо и на другите рибари...да ги информирам,че рибата е насам.....ми да дойдат и те да си хванат хората...
Последва силно изненадващ удар в главата с мокър парцал напоен със сантинни води,а може и нещо повече....нямал е човека друго под ръка,и обясни,че така не се правило...по- скоро обратното....разбрах,позабърсах се и продължих доволен риболова,че съм научил още нещо ново и много важно...
А рибката си струваше... не беше наплашена ни от криза,ни от правителство,и кротко,кротко почти сама се хващаше...
Понапече...
Понапече яко...
Понапече доста яко...
Ядохме,пикахме...и потеглихме следобед обратно,подпомаган от морският бриз....щото аз гребях,и с божията помощ към майката земя.
Нанизахме рибата на връзки-по бургаски-с главите надолу,и се разпериха едни хубави и привлекателни връзки-2лева-2лева-2лева..до в къщи остана една връзка,и аз горд сеприбрах,хем с пачката,хем умирисахме махалата...и нахраних семейството...

Това беше началото

И от лакомия ли ,от тръпка ли....тук ти,читателю трябва да познаеш,това се повтори три пъти.
На четвъртия ден майка ми ме прати при леля Стефка комшийката да се пострижа и тя след малко и се е обадила по телефона,че нещо ми е станало....
Столът беше удобен,машинката така приятно бръмчеше,миришеше на чисто,наоколо всичко беше бяло,стана по-бяло,и по-бяло и аз потънах в сладък сън...
Какво съм сънувал не помня.
Но има неща които не се забравят.
Амин

[КИРО]

Това много ми хареса - точно описано и добре написано.

[playback]

хубав разказ !

[gloupan]

Красиво

[piam70]

[riibok]

Браво,колега!!!