Shore jigging Markos Vidalis

[dbc]

Здравейте, направих си кратки записки на интервю с Маркос Видалис относно джигинга от брега. Определено не е всичко, което казва, но е синтез на най-важното. Дано да са полезни и на други почитатели на тази техника.

Джига е хубаво да има големи очи и асист куките трябва да са на къси поводи, като трябва да са близо до очите на джига, защото в 90% от случаите рибите атакуват жертвите си откъм главата или странично. Хубаво е да се използват куки за slow jiging (така са известни в търговската мрежа), те са много леки.
Задноотежнените джигове имат най-лоша игра, но летят най-добре и потъват бързо. Средноутежнените летят най-зле, но имат най-добрата игра. Предноутежнените са по средата, имат сравнително добра игра и сравнително далече летят. Средноутежнените тънки и дълги джигове са добри за туни и амберджак, защото поради обтекаемата си форма позволяват по-бързо водене с по-малко усилие. По-късите и дебели изискват по-голяма техника и по-бавно водене и са по-подходящи за дънни риби като синегриди и групери.
Най-добрите цветове са сардина и зелено-сребърно, които работят почти винаги. Жълт или розов гръб със сребърни страни е също добър цвят. Груперите и синегридите предпочитат златисто-зелени или златисто-червени цветове, като за синегрида зелен гръб златисти страни е най-добър. За златистото казва че има предвид наситено, оранжево-златисто. За паламуди и туни рано сутрин и късно вечер, когато слънцето е ниско може да се използват розово-сребристи цветове, но когато слънцето е високо се преминава на цвят сардина.
Условна зависимост за дълбочина на ловене/тегло джиг
10 м / 30-40 гр
15-35 м / 40-60 гр
над 35 м / над 80 гр
За джигинг е по-добре морето да е бурно и да е ветровито.
Най-добрите месеци за риболов са април, май, октомври, ноември, декември. Най-лоши са февруари и март, но през февруари е хващал най-големите си риби. През лятото (юни, юли, август) до 10.00 сутринта може да се извади амберджак или синегрида.
Прътовете трябва да са от 2.9 м до 3.1 м. дълги. За по-дълбоки места трябват по-къси и твърди пръти, а за по-плитки по-дълги и меки прътове. С по-дълга пръчка хвърляме по-далече, но при джигване се уморяваме по-лесно. С къса пръчка примамката може да се води много по-технично.
При воденето трябва да се има предвид, че амберджака трябва да се ядоса. Ако видя, че ми гони,но не атакува, при следващата проводка трябва да водя много по-бързо и с агресивен туич и е почти сигурно, че ще последва удар. За синегрида и групер при падане на джига на дъното се прави първо голямо обиране (върха на въдицата от долу се вдига до над главата). Следва връткане с туич, половин секунда почивка, две врътки всяка от които с туич, пак врътка с туич и две врътки всяка с туич и се оставя да потъне джига. После пак отначало. Има видео тук https://www.youtube.com/watch?v=sGCnjDt ... tu.be&t=1s в 49 минута и 30 секунди е показано как точно да се води. За тези риби примамката не бива да се издига на повече от 8 метра от дъното. За съжаление по този начин се жертват туните и паламудите, които обикновено седят доста по-нагоре. При джигинг трябва да се избере за каква риба ще се ходи, защото например, ако хвърляме за туна в по-горните слоеве и на всеки две хвърляния правим едно в долните за синегрида, може в моментите, когато хвърляме за туна, точно тогава да премине синегрида под нас и да я изпуснем. Хубаво е да се знае, че обикновено ако има групери на дадено място, те удрят още с първото хвърляне. На ново място е най-добре първите хвърляния да се направят със силикон, защото е два пъти по-атрактивен за груперите и синегридите от джига.

[sa_sko]

Много благодаря