Миналата седмица открих риболовната година , както си трябва (технически , имах 1 морунаж от Тунджа) , на ето това място :
http://wikimapia.org/#lang=en&lat=41.05 ... 0&z=19&m=b
Интересно ми е , това място , има ли си "кодово" име ? Явно е популярно място , защото има от информационните табели за риболовните правила в Серска област .
Иначе , пристигнах към 2 следобяд , след поредното ми нежелание да остана под Благоевград и да си направя скобарския прощапулник...И се насочих отвъд Калотина, понеже съм "дървар" и имам нужда от гъсти риби , та белкем хвана 2-3
. Та на мястото от линка , се настаних до средния мост (на първокласния път) на брега от към Струма. Под моста има "ферма" за кози/овце и няма как да се застане баш под моста или между средния и магистралния мост (където има леека дълбочина , преди водата да се затъркаля по камъните към отворените шлюзове. Още със спирането на стария (в ляво) мост , видях , че водата е бистра , от което се виждаше , че дълбочината в канала е равномерна , има няма 60см.... и видях много хиляди малки рибки - уклеи , бабушки и нещо средно между бабушка и клен... всичко до 10см
. Под моста , вече застанал до водата , имах възможноста да видя по-подробно рибките - тук основно преобладаваха малки каракудки по дъното и над тях пасажи от клено-бабушки:
Понеже торния червей ми е любима стръв , пък и 2017ма хванах последните си рибки на торен , на това място (освен мъниците , имаше и едно 100грамово морунажче) , започнах да мятам на такава стръв... единствения проблем беше , че малките рибки се спускаха към бавно потъващия торен червей и не му позволяваха да стигне до каракудките (поне да отчета първи каракуди за 2018та) ... Да отбележа , че рибите , по никакъв начин се плашеха , нищо , че водата беше 40-50см и кристално бистра! Реших да вкарам малко елемент на риболовна изненада и заметнах към другия бряг , под ръба на моста , където не виждах добре рибите . И изненада имаше:
"Край - има ли един , има и други!" - си казах , но други нямаше
. Последваха дърпания от малките клено-бабушки (така и не снимах тая рибка) , започнах да замятам под моста , та чак отвъд "под моста" . Имах някаква малка бабушка и най-накрая хванах от каракудките:
Всъщност , първите бяха по-малки.. и тамън се настървих , а и някакви сенки с "голями" перки видях да излизат от сянката на моста по средата на канала ... и тамън ще замятам... и се появи Йоргос , от овчарника , който имаше вързана лодка под моста , и маляката му с маляка (така го наричаше един негов приятел, който търсеше вербален контакт с мен , но на неразбираем за мен език
) се качи в лодката и с прът се предвижи точно над рибите , които бях забелязал току-що , съответно , вече ги видях доста по-добре - каракуди с калибър 200-500грама. "Ееее , замина и риболов и всичко" - почти на глас си казах , заметнах в опит на отчаяние в пасажа, който само се помести с метър и се върна в мътилката дигната от пръта на Йоргос. Бях пуснал дълбочината малко в стил "влажка плувка" , за да може максимално бързо да ми стига червея до дъното , чакам , гледам плувката не се мести от малки рибки...мооже би се мърда лекичко , я да дръпна да видя какво става - и все едно се бях закачил за дъното , баси кефа! Първата от 8те 200+ грамови опъна влакното , даже Йоргос още беше там с лодката , на метър два примерно и се усмихна , виждайки колко съм изкефен
(не е чак пък такъв маляка) . Пак мятам и пак същото поведение на плувката , дърпам - риба! Оказа се и най-голямата 300 и малко грама, голям страх да не се откачи , внимателно до удобно място на брега... и на сухото вече се откачи
, затова и на снимката , рибата е малко мръсна :
Последваха , както казах, още каракуди , общо 8 , като тази ми направи впечатление , каква е тъмна:
И свърши торния червей , като последните 2 (примерно) , не успяха да хванат каракуда , водата се избистри , след като Йоргос се прибра с лодката и рибите станаха пасивни , явно бяха дресирани с пръчка
.... пускам на бял , оловото на дъното , червея потъва и малките рибки почват да го бутат насам натам , като прасе тиква . Някак успях да смъкна червея извън полезрението на малките рибки до дъното... настаниха се каракуди , плувката трепери , чакам секунди... дърпам и "пук" , куката не се забива . Така 2 пъти , пробвах белия навсякъде в подмостието - нищо смислено и се ориентирах към колата. Интересното беше , че Йоргос , с лодката се качи до стария мост , като гледаше по брега в трастиките "нещо" , риболовното пособие , което видях , беше "вилица" (декември с рачила от моста вадеха бабушки) , не видях да "боде" риби , но като се спря на "пристана" си , извади 2 шарана , може би подминаващи 2та килограма единия , сложи ги в клетка , да са му прясни за вечерята , най вероятно
.
И така , да обобща , какви риби видях този ден:
1. Бабушка
2. Клено-бабушка
3. Уклей (хвана се на торния)
4. Костур
5. Петалю...ааа , каракуда
6. Шараните на Йоргос
7. Черна мряна - под мен из малкото камъчета , се появи една , редом до каракудите
8. От предния път имам и морунаж...
Определено , този канал е страшен развъдник за риби , а мостовете им предоставят перфектно зимно укритие. Отвъд стария мост имаше корморан в канала. Да не говорим и колко достъпно място е - от Промахон , магистралата (там където я има) за Солун и на пътния възел за Вамвакия и Проватас се слиза на първокласния път , с посока напред към Струма.
П.П. Бонус 2 снимки на Струма , под и над стария мост: