Клен 6 кила - разказ

Всичко за което не намирате подходящ форум

Модератор: dantho.mihov

Публикувай отговор
kashalota
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 146
Регистриран на: Чет Май 19, 2005 3:23 pm

Клен 6 кила - разказ

Мнение от kashalota »

ПРОЗА

Клен 6 кила

Емил Андреев

Бочко Гургача работеше на пристанището в Лом и редовно ходеше за риба. Много рядко на Дунава - предпочиташе реката Лом и то в горното й течение. Там водата бе чиста, все още в нея се хващаше и най-важното - вировете бяха далеч от шума, мръсотията и простотията на иначе обезлюдялия и обрулен Лом. Така - зиме-лете, Бочко не пропускаше ни събота, ни неделя. Понеже не бе богат, а с бензина от ден на ден ставаше все по-трудно, винаги ходеше със своя колега-докер Киро Сегмента, за да си поделят както бензина, така и жегата, студа и кефа. Понякога взимаха трети човек, най-често краниста Боби, но това се случваше рядко, тъй като, за разлика от Бочко, кранистът Боби бе женен и редовно прескачаше я в Италия, я в Испания, да си търси временна и черна работа.
За Бочко и Киро трите най-любими места за риболов бяха: Биволарския вир над с. Роглец, отвесните скали при с. Белоптичене и Каменити вир под с. Фалковец. В тия вирове двамата приятели ловяха предимно скобар "на помпа", клен и по-рядко черна мряна.
Същността на този лов е, че скобарът се прилъгва с малка тройчица (между 10 и 14 номер, в зависимост от големината на екземплярите), над която има оловце или месингово топче с диаметър 4-5 мм. Поводът се придърпва отвесно от дъното към повърхността - бавно, равномерно и постоянно, сякаш помпаме; оттам и името. Скобарът се дразни, налита на тройката - изглежда му прилича на малка буболечка(?) - и хапе. Така се засича и лови.
В онази неделя Бочко и Киро за пореден път бяха на Биволарския вир над с. Роглец. Пристигнаха рано-рано, към 6.30. Августовските жеги се бяха прекършили, сега бе хладно и чак докъм обед можеше да се диша спокойно.
След малко се чуваше само реката и пришльопването на тройките с топчетата във водата. И Бочко, и Киро "помпаха" в съсредоточено мълчание и с тайната надежда за надмощие: кой пръв ще извади скобар, за да го размаха като оная си работа на нивото на чатала и да ядоса другия с гордия възглас: "Охайо!" Този бъзик им бе станал като закон божи и всеки се стремеше пръв да заслужи правото да го изрече.
- Охайо! - извика с наслада Бочко и продължи: - Не завиждай, Кире!
Приятелят му също се зарадва и усети, че днес ще им кълве яко. Така и стана - скобарът се разхапа като бесен и при всяко следващо отпомпване имаше удар.
Към 9 часа мъжете чуха зад себе си шум от кола и след малко видяха до шкодата на Бочко да спира тъмно-син и чисто нов джип "Тойота RAV". За двамата това бе мечтана и прескъпа играчка, която само богати момчета можеха да си позволят. От нея излезе набито тридесетгодишно момче с едро и шкембесто тяло, къси крака, плешива глава и скъпи въдици. Имаше космати ръце и тъмни очила.
Новодошлият прегази реката и се настани на отсрещния бряг на вира, точно на десетина метра срещу Бочко и Киро. Киро прошепна: "Тоя пък 'къв дедов дири тука, като е толкова богат?" На Бочко обаче не му остане време да реагира, тъй като як скобар натисна и след малко се чу заветното: "Охайо!"
Човекът отсреща не реагира, но когато след минута Бочко извади втори скобар, а миг след това Киро издърпа още един, мъжът с очилата ги свали и леко възкликна:
- Кво прайте, бе! Избихте ги!
Двамата се спогледаха и си намигнаха.
В тоя момент от джипа излезе момиче на двайсет и три-четири. Лицето й бе сънено, с подчертани устни и тежък грим. Тялото й бе толкова хубаво, че Киро едва не изтърва пръта. Когато момичето газеше реката и отиваше при онзи, Сегмента почти злобно просъска на Бочко: "Абе, Боче, па ние за кво сме живи, бе?"
Новодошлият не можеше да хване нищо; личеше, че го е яд.
Когато Бочко Гургача усети оня знаменателен удар, дръпна рязко, но тройчицата не помръдна от дъното. Потегли по-силно - нищо. Отпусна и удари отсечено дръжката на телескопа, за да откачи или скъса, и чак сега почувства силния натиск. Беше риба, голяма риба, която сякаш искаше да го дръпне със себе си във водата и никога повече да не го пусне. Бочко се разтрепера и успя да каже само: "Кепчето!".
След 3-4 минути, които се сториха цяла вечност на двамата приятели, Киро загреба внимателно рибата:
- Ега си клена! - и я занесе с кепчето горе, далеч от водата. - К'во пра'иш бе, Боче? Това не е Охайо, а направо Кур ди О'Вайс! Най-малко пет кила. Ще влезеш в "Гинес"!
И Бочко Гургача не вярваше на очите си. Такъв огромен клен той никога не бе хващал, а едва ли и най-добрите рибари в цяла Ломска околия можеха да се похвалят със същото. Гледаше огромното туловище на клена, който зеваше с уста, голяма колкото кончов на ботуш.
- Това се казва риба! - проговори мъжът с джипа.
Ошашавени, двамата приятели не бяха забелязали кога бе дошъл на отсамния бряг. Момичето стоеше до него. Тук се случи нещо, което по-късно Киро Сегмента никога нямаше да може да си обясни. Бочко клекна, вкара ръка в хрилете на клена и го вдигна във въздуха. За миг Киро си помисли, че този луд ще го хвърли обратно във вира.
- Искаш ли го? - попита Бочко. Не стана ясно дали пита мъжа или момичето.
- Колко? - светкавично отреагира шкембестият.
- Колкото дадеш. Кире, извади кантарчето от раницата!
Сегмента отиде за кантарчето, а момичето - до джипа, за портмонето, както му бе наредено. Бочко закачи куката за устата на клена и премери. Всички се взряха в скалата.
- Стига бе! Шест кила! - възкликна Киро.
- Двайсе лева добре ли е? - попита мъжа. - По три лева килограма и два отгоре.
Киро Сегмента понечи да каже, че са малко, но Бочко го прекъсна с жест и рече:
- Доволно!
Шкембестият подаде банкнотата, пое клена и го отнесе в багажника. Момичето тръгна след него. След малко той се върна сам и викна Бочко настрана.
- Ако искаш да те черпя една свирка за хубавата работа, бягай в джипа. Майсторка е, доволен ще останеш.
Бочко Гургача се почувства като ударен с парен чук, но преодоля смущението си и промълви:
- Не е за мене тая работа. Аз съм по рибата.
- Ако щеш - отвърна оня. После запали и си замина.
Излишно е да се казва, че Киро Сегмента бе бесен и псувисваше на глас най-малко половин час. Бочко нищо не му каза, а продължи да скубе скобарите, докато слънцето най-после не ги прогони от вира. Когато се прибираха с колата към Лом, той се обърна към своя приятел:
- Абе, Кире, аз казвал ли съм ти, че съм бил женен?
- Споменавал си.
- Ма не знаеш, че имам дъщеря, нали?
Киро Сегмента не отговори, а някак си извъртя глава и се загледа в бягащото поле встрани. И двамата повече не си отвориха устата.
След две седмици Бочко Гургача замина на гурбет за Испания заедно с краниста Боби. От цялата работа пострада Киро Сегмента, който нямаше вече с кого да си вика: "Охайо!"
"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."
Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт"
Изображение
Аватар
Cougar
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 468
Регистриран на: Сря Сеп 01, 2004 2:44 am
Местоположение: the tree tops

Re: Клен 6 кила - разказ

Мнение от Cougar »

Я виж ти, ти тези разкази сам ли ги съчиняваш?

Не стана ясно момичето Бочковата дъщеря ли е било или просто асоциацията, липсата на пари, и.....хайде на работа да не стигне и нашата дъщеря до тук. :?

Благодаря за разказа. Интересно четиво беше.
:D
kashalota
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 146
Регистриран на: Чет Май 19, 2005 3:23 pm

Мнение от kashalota »

Разказът не е мой, в началото съм написъл автора. За дъщерята и аз точно това се чудех!
"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."
Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт"
Изображение
Христо Златев
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 197
Регистриран на: Вто Мар 01, 2005 10:33 pm
Местоположение: Ботевград

Мнение от Христо Златев »

Дано тази история да е плод само на въображението на автора, но познавайки нерадостното ежедневие на гр.Лом :( :( :( може и да е абсолютно реална :(
Иначе има конфликт в разказа,това го прави интересен.В национални всекидневници печатат в пъти по-скучни творби :shock:
Аватар
Shark Hooks
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 229
Регистриран на: Сря Мар 15, 2017 3:50 pm

Re: Клен 6 кила - разказ

Мнение от Shark Hooks »

Много хубав прочетох го за един миг .
Всъщност успял е да хване различният стандарт на живота само в един лист .
Определено автора е много добър .
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Клен 6 кила - разказ

Мнение от Диканаров »

Къде съм гледал до сега , та не съм прочел този разказ? Невероятно приятен изказ и тънко наблюдение на природа, настоящи герои и действителност! Дано авторът да продължи да публикува! Ще го чета с удоволствие! Браво!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
lozzy.68
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 1636
Регистриран на: Сря Сеп 18, 2013 6:33 pm

Re: Клен 6 кила - разказ

Мнение от lozzy.68 »

:prayer: Благодаря на г-н. Диканаров, че той ме ,,насочи,, неволно,виждайки поста му с днешна дата,да прочета разказа на който и да било !!! :D Дори писан 2005 година,все още си е АБСОЛЮТНО актуален ,жалко за което !!! :( Само тоз кефал 6 кила ,нещо .... ме мъчи и ТЕЖИ !!! :( :drinkers: ,,Кажи 5 к.г. и изгасям фенерчето !!! ,, :lol: :lol: :lol: :drinkers:
Публикувай отговор

Обратно към “Разни”