ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Всичко за което не намирате подходящ форум

Модератор: dantho.mihov

Публикувай отговор
Аватар
stonetales
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 609
Регистриран на: Съб Юли 30, 2011 7:11 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от stonetales »

Река Цибрица беше луда, навремето, а като придойдеше, заливаше и наоколо. Сега е вадичка.
Нямам спомен за първия път, но си спомням, че все нямахме кукички, плувки, а за макари - не думай:)
Даже си спомням някакви опити да кривим пирончета за кукички - детска му работа:)
Имахме един комшия - Таню, заклет рибар - той знаеше някакви думи, с които говорел на змиите и аз тръпнех от желание да ми ги завещае, когато му дойде времето.
Е - така и не дойде:)
Ала "къцането" - така и не си спомням кой ме е зарибил - си остана и досега:)
Оттича се по дрехите ни
звезден блясък..........
Аватар
Д.Граховски
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2900
Регистриран на: Нед Яну 16, 2011 8:14 pm
Местоположение: Дупница/София :)

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Д.Граховски »

При мен пък хем от баща ми които обаче не е риболовец хем това че селото ни беше много близо до Струма.Та баща ми от 3 годишен ме зарибяваше ще ти купя въдица та ще ти купя и така на 6 ми купи първата въдица с макара и влакно :D 1,70 беше дълга а макаричката пластмасова :) и тръгнахме беше много голям зор докато се науча да хвърлям да връзвам да търся стръв и т.н. минаха сигурно 10тина празни излета защото баща ми хал-хабер си нямаше от риболов и се стигна до момента в които хванах първата си риба.Още си спомням как стана:
Седехме си с татко на брега на реката и ловяхме на зеленка на дъно и нещо ми мръдна върха а ми мръдна и сърчицето :) дърпам аз ама цък закачило се е омърлуших се малко ама тате взе че влезе и извади оловото с куката и ... малка към 18 см мренка на куката и тогава след виковете ми ррррррррррррррибаааааааааааааааааааа рррррррррррррррррррибаааааааааааа всички разбраха че съм хванал.После ме повериха на един дядка на които му викаха Васко рибарчето(ментор на всички деца от селото) и човека ме научи да ловя на булдо и на плувка на реката.Ставаха най-невероятните ми излети докато не почнах да ходя по щука каракуда и т.н. тогава човека ми вика миткооо магаре такова земи ела си на реката остави ги тия каракуди шарани и големи риби ела да си хванеме мренки и кленчета ама аз нееее аз сам ще се науча как да ги ловя и се научих естествено,не ме беше срам да питам колегите и тези които бяха отзивчиви ми показаха това онова за щуката и сома и лина и така аз си станах малко гьоладжия,въпреки че и реката не ми е чужда и ето вече 17 години с въдица в ръка запълвам всяка дупка в свободното ми време и харча всяка свсободна стотинка :lol: :lol: :lol: .Наслука колеги и дано и за нашите деца и внуци има достатъчно риба че и те да усетят тръпката от успешния риболов
Tell people there’s an invisible man in the sky who
created the universe, and the vast majority believe you.
Tell them the paint is wet, and they have to touch it to be sure.

Изображение

[url]http://maximo.bg/url]
Бат Стан
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 1333
Регистриран на: Нед Май 15, 2005 11:17 am

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Бат Стан »

Баща ми, лека му пръст, ме научи да ловя пападурки и царички с плувка на барата до Чомаковци. Оттам като се почна през 1974 г., та чак досега. Благодара ти, тате.
Аватар
dzeviza
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 515
Регистриран на: Пет Юли 01, 2011 2:39 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от dzeviza »

А при мен всичко започна от една въдичка,ако мога така да я нарека,по големите тук помнят как ги продаваха,готови (вързани) на една пластмасова ,малка джаджа :lol: бях втори клас ,бяхме на море и аз се затюхках на наще да ми я купят :lol: Това се случва в далечната 1979 г. ,иначе вуйчо ми беше рибар,но рядко ме е водил с него,започнах да ходя с приятели и по-големи ,та да се понауча,ма и бой съм ял,че не дават и да се шушне даже,да е тихо :lol: Та до ден днешен на сън да ме бутнеш и тръгвам за риба,банкет оставям .... :lol: :lol: :lol:
Пожелавам на всички колеги,наслука и все пълни живарници :drinkers:
Аватар
Иво Вълов
фен клуб-скобар
Мнения: 600
Регистриран на: Вто Дек 29, 2009 6:53 pm
Местоположение: Видин

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Иво Вълов »

Аз се казвам Иво Вълов. Роден сън на 23.08.1985 год. Мен нямаше кой да ме запали по риболова, баща ми го интересуваше само електротехниката, а майка ми работеше в тогавашният Дом за Красота във град Видин, който и е такъв до ден днешен, само, че вече е опустял и няма никой вътре. След 94 година мама и татко се разведоха, просто не могли да живеят повече заедно, и аз останах да живея с мама. Ходих постоянно в кварталът на баща ми и там с верните ми другари един ден решихме да идем за риба. Бил съм на 11 години тогава, та речено сторено. Майка и татко тогава бяха толкова заети с собственият си живот и не ми обръщаха много внимание, нито пък са се интересували какво искам и от какво имам нужда. Та първата ми въдица беше от тръстика. Висока почти колкото мен и корда доста дебела, плувката от коркова тапа, взимахме ги от Оцедената фабрика. Точно до тази фабрика минаваше един напоителен канал пълен с таранки , около една човешка длан. Ловехме ги на дъно а за олово ползвахме гайки :D Куките си ги правех от карфици. и сега да ги почна Камасан Пасти да ядът пред моите куки. Та на първия риболов едно причтелче му се доходи до голямата нужда и имаше една тръба близо до канала , която минаваше под пътя точно. Та нашият влезе да Се Изака и.. се заклещи. Ха ха милият не можехме да го измукнем , трябваше да викнем полиция, та те викнаха пожарната, абе ужас :D
Тогава видях и Смок близо 2 метра, от тогава ме е страх от змии, дори и от водни , изпадам в панически страх и почвам да тичам на място.В по късне етап забравих риболовът, поради простата причина, че майка ми ме прати в пансион под претекст , че съм бил болен от Бронхиална Астма, та директен полет до Сандански. След това София После Испания и когато се прибрах преди 4 години Попаднах в Един квартал от където е жена ми, дето цялата улица са рибари. Запалих се доста сериозно и до ден днешен всеки път като тръгна за риба ми е като за първи път. Риболовът драги мои не е болест , това е диагноза !!!
Изображение
Аватар
pacho69
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 873
Регистриран на: Вто Апр 15, 2008 4:12 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от pacho69 »

Страхотна тема, браво колега. При мен нещата не са по-различни от останалите колеги, мен за риболова ме зариби баща ми. Да е жив и здрав още дълги години и да ходим чат пат с него за риба. Та баща ми има три хобита - футбол, лов и риболов. Футбола - ами човека активно е спортувал на младини, играл е в Академик София ехееее средата на миналия век, после дълги години раздаваше червени и жълти картони в аматьорските групи, май стигна и до Б група, като рефер. Лова го отказва по Татово време, като прадядо ми отишъл при господа и му взели чифтетата. Риболова-ах този риболов. Спомням си малък съм бил, някъде 9-10 годишен, татко ми имаше едно балканче, червено с което обикаляхме гьоловете около Стара загора - Кирилово, Ловец, надолу по Раднево. Спомням си и какъв такъм имаше - 3 пръта спинингови от фибростъкло, комплект с някви макари и отделно около 7-8 "шишета" дървени с формата на ръчна граната. Отделно от всичко, баща ми е известен в село, като най-добрия рибар на ръце. Точно през село минава рекаСъзлийка, на която съм свидетел как баща ми ловеше рибоците с ръце... Такива ми ти работи. Но времето минава, годините натежават, време за хобито не остава, та понякога когато съм по стара Загоера го взимам с мен за риба и настава голям майтап. Точно , като малко дете е, ако на мен ми върви в риболова на плувка, след около 40 минути плувката на татко е до мойта. Аз се дръпна настрани, след около 30 мин нашия е пак до мене, дърпа засича, оплита... абе отвикнал е стареца....
По-голям шаран от рибаря няма...
dididbg
новобранец
новобранец
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Окт 01, 2011 1:55 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от dididbg »

Разкошна тема, поздравления на автора. Прочетох я цялата и се върнах в детските си години и първия риболов.
Моите родители не са запалени по риболова. Главният виновник да се запаля по това хоби беше вуйчо ми, който ме заведе за риба. Както доста от колегите преди мен, всяка лятна ваканция ме пращаха на село при баба и дядо. Бях на 8 години, когато отидох за риба за първи път. Спомням си мига, като че ли е сега. Беше топъл летен ден. Вуйчо ми каза, че има малко работа на езерото и ни взе с братовчед ми, който беше на 4 годинки. Качихме се в колата и отпрашихме към мястото. Там ни чакаше една лодка. Вуйчо сложи греблата и тръгнахме. Пристигнахме на мястото, той постави маска и плавници и се спусна за раци. Трябваше да налови раци за някакъв татовец. Приключихме с раците и дойде време за почивка и риболов. Той имаше една сива чанта пълна с рибарски принадлежности и кутия с блесни. Те бяха голямата атракция за мен. Аз вече мечтаех за момента, в който ще ловя с мечтаните блесни, но... миг на разочарование, щяхме да ловим на плувка. Отряза ни по една тръстика около 2м, прилежно я почисти и подряза, разви малко месина от една ролка, малка пластмасова плувка бяло и червено по една кука и риболовът започна. За стръв използвахме обелена рача опашка, показа ми как да хвърля максимално навътре доколкото позволяваше пръчката. Заметнах и зачаках, обясни ми как и кога да засека. Не мина много време и плувката ми помръдна, след което се заби стремглаво към дълбините. Това беше моят момент - дръпнах и усетих товара върху влакното, а след миг и един костур колкото човешка длан. О, чудеса! Миг на щастие и радост! Вуйчо откачи рибата и пак заметнах. Последва ново кълване и нова рибка. Трябваше да хапваме, но кой ти яде в такъв момент - аз бях опиянен от магията на риболова. Имах и няколко пропуска, но за 15-20 мин хванах 7 добри костура.
Братовчед ми като по-малък не успяваше на време да засече и съответно не хвана нищо. Двамата с вуйчо ми направихме заговор - аз отвлякох вниманието на братовчеда, а той взе въдицата му и закачи един костур. Заметна във водата и след това му даде той да си я държи. След малко му казахме, че му кълве да дърпа и хоп - рибка и за него. Беше невероятна и незабравима емоция.
nickky kollew

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от nickky kollew »

Поздравления АЛ КАПОНЕ, усеща се скръбта за дядо ти и моите съболезнования , а сега нека и аз ви разкажа мъничко - не че е нещо атрактивно но.... :Д

Беше преди 2 години. Една сутрин , към 03:30, ми звънна телефона - непознат номер . И понеже в къщата (на село) нямаше обхват трябваше да изляза. Като вдигнах се оказа че е момче от селото което не иска да ходи само риба и ме помоли да отида с него, отговорих му че НЕ ЗНАМ КАК СТАВА, НЯМАМ ВЪДИЦА , просто едва ли не за първи път чувам понятието РИБОЛОВ. Той ми каза следното " не се притеснявай, имам достатъчно въдици и много повече опит - ще се научиш бързо ". И аз приех ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО. Та , срещнахме се 20 минути след разговора ни, като дойде с кола, в която имаше над 10 въдици - от тях той ми даде 2. Отидохме на "селското" езеро и той започна да ми обяснява как се прави захранката, кое как се нарича, как да мятам и общо взето BASICS. Та, направихме захранката и той почна да мята хем с ръка, хем малко с прашката. Даде ми въдиците и от там нататък започна екшана - кукички по ръцете , и общо взето по цялото тяло , осакатих се . Но след няколко убождания започнах да бъда нащрек за кукичките, но проблемът вече беше мятането... на 1 метър максимум... той ми показа - разбира се не се получаваше по най-добрият начин, но беше много по добре. И уж почнахме риболова.... той вадеше дънните шарани а аз на плувка няколко слънчевки (умирах от кеф). След което разбира се много се радвах и като се прибрах в нас , казах на баба ми " бабо утре съм за риба " . Та отидохме и на следващия ден... и така 4 дена подред... И така започна мойта ЗАРИБЯВКА... Започнах да работя в нашия магазин за награда от сорта на 10 лева на ден само и само за да си взема въдица и всеподобни принадлежности, понеже НИКОЙ ОТ НАШЕТО СЕМЕЙСТВО НЕ Е БИЛ РИБАР, и не искаха да ми дават пари за така наречените от тях "глупости" . Събрах парите, купих си почти всичко и отихме пак на риба - на яз.Слаковци , но стана голям фал. Този мой приятел предполагаше че е било амур над 15 кила - дръпна дънната ми въдица ( новата ми , на която още се учех) във водата , като беше на две стойки и то за части от секундата. И си казах КРАЙ на риболова за мен, няма да ходя за риба няма да си давам парите и така нататък . Но разбира се отидох още няколко пъти и научих доста работи и сега съм си запален , само чакам да изкарам книжка тази година и започнам арабията....
НАСЛУКА !
Аватар
mckiller
новобранец
новобранец
Мнения: 59
Регистриран на: Пет Юли 29, 2011 12:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от mckiller »

Здравейте колеги, 82-ри набор съм. Крастата с риболова започна от баща ми, на 6 годинки за първи път ме заведе за риба на р. Малък Искър. Като новобранец естествено ми дадоха една пръчка отрязана от едно дърво, парче корда и плувка от гъше перо. Показа ми как се закачва стръвта и газ на вира спомням си, че хванах няколко уклея и при сяко изчезване на плувката ми скачаше сърцето и ми трепереха ръцете. Същият ден имах и проблем скъсах ами сега, те ловят нагазили и не им се излиза, бащами ми каза каде е чантата и да си взема една кукичка щял да излезе да ми я върже. Аз хукнех през глава до палатката взех куката и зачаках на брега. Да ама не те си ловят, аз си мрънкам и така след известно време реших да взема нещата в свой ръце и си я вързан на най-обикновен възел :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: . И естествено след първият уклей се скъса пак. Това ми беше първият риболов. След него за Дядо Мраз беше тогава ми подариха макара Делфин и пръчка на две части с корк по дръжката и се започна екшъна. От тогава при първа възможност и свобоно време съм за риба. И сега най-интересното, намерих си жена която обожава да ходи на риба, че и хваща и винаги ми казва купи си го де щом искаш (става дума за риболовни принадлежности) никога не ми е правила проблеми. Казах си ще я взимам и тази година се ожених за нея. На 08.08.2012г. се роди първото ми детенце МОМЧЕ, надявам се и аз да мога да го запаля както баща ми запали мен по риболова за което съм му безкраино благофарен поклон :prayer: :prayer: :prayer: :prayer: Ами това е от мен.
ПС. Нека всеки един отнас запали и научи по един малчоган на това прекрасно хоби. Да не бъдем безразлични към това кото се случва а именно малки зомбита седящи пред телевизорите и компютрите и не заинтересовани от нищо. Това е.
Изображение
Идиотите са мъдро творение на природата позволяващо на глупаците да се смятат за хитри.
Аватар
azareus
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 529
Регистриран на: Пет Сеп 27, 2013 9:08 pm
Местоположение: Видин

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от azareus »

Страхотна тема! Явно заразяването е почти с идентични симптоми при всички. :) Така и при мен началото постави баща ми- лека му пръст! Той беше най-запаленият рибар, който познавах. Всяка събота и неделя бяхме на яз.Искър в годините 87-90г. Нямахме пропуск, баща ми и един негов близък приятел имаха фургон на самият бряг, където изкарваха всяка свободна минута. Там хванах и първата си по-сериозна риба, а именно шаран около кило и малко. Страхотна борба падна, а накрая баща ми я кепчоса и тогава разбрах диагнозата си - рибар. И така след 90-та година се преместихме в провинцията и започнахме доста по-рядко да ходим за риба, но задължително имаше 2 седмици през юли или август, които посвещавахме на шарковците по местните водоеми. След това дойде пубертета, нещата тръгнаха в друга посока и риболова за мен остана доста назад, а също така и за баща ми, който дълги години постоянно се оплакваше, че няма време за риболов и един ден разпродаде всички риболовни такъми ( това беше най-тъжният ден в живота му, според мен). И така дълги години след това или по-точно юни миналата година, отидох с един приятел на риболов, ей така сякаш на майтап. Тогава осъзнах, че огъня не е бил загаснал и всичко започна от начало. Доста материал съм изпуснал, но пък сега сериозно наваксвам. Успех и наслука на всички през новата година.
"Основен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво..." /Макиавели/
Аватар
ILEGAL
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 298
Регистриран на: Съб Юли 06, 2013 8:28 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от ILEGAL »

Eвала, колега, страхотна носталгична темичка си ни спретнал :P . Нека и аз да споделя моята скромна история. Мен ме запали също татко ми и като се почна една... Нали съм си дунавско чедо, цяло лято скубане на едни каракуди, едни попчета :axe: ... Ех, спомени...После с тайфата като поотраснахме почнахме скобарчета, шарани, амури... След това заради стечение на обстоятелствата позанемарих хобито :oops: ....Обаче от две години насам се почна пак и хайде едно купуване на такъми (шшшшт, тихо да не чуе жената :mrgreen: ) и яко риболов..

Абе, по мой наблюдения забие ли се люспата в мозъка на някой, за цял живот е :!: :idea: ! Може да има прекъсвания, ама където е текло, пак ще тече. Накука на всички колеги :drinkers:
Аватар
Martin Mihailov
учете се от него
учете се от него
Мнения: 5047
Регистриран на: Чет Авг 20, 2015 8:45 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Martin Mihailov »

Колеги днеска бях на панахида на човека които ме запали по риболова та рекох и аз да напиша нещо.Този човек на име Христо за мене беше наи запаления рибар.Навремето ходи на работа в ГДР и отам неговите колеги си доидоха с един куп пари а тои донесе рибарско оборудване за 3000 марки и нищо спестено.Тоя човек ми направи пьрвата вьдица.Вземе с него да пробаме една от новите вьдици а аз хлапе нищо не разбирам от риба и целден хвьрлям камьни в гьола и мусе молим дами даде вьдица.Накрая видя че от камьните няма да хване нищо и се сьгласи да ми направи вьдица.Отреза една прьчка вьрза малко влакно и накрая едно шише от дезодорант намерено по боклуците без кука без нищо.Тогава гордо каза да хвьрлям и като потьне шишето да дьрпам.Цел ден обикалях шишето не потьна нито ведньж а тои си лови каракуди и само вика преместисе там преместисе онам само и само да нему преча.Чак когато пораснах осьзнах за измамата но одавна сьм му просил защото ме запали по риболова. ВЕЧНА МУ ПАМЕТ
N.Dimitrov
фен клуб-скобар
Мнения: 728
Регистриран на: Пон Юни 23, 2014 4:32 pm
Местоположение: Плевен

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от N.Dimitrov »

Моята история тръгва от роднините ми, първо дядо ми е бил надзирател на рибарника в селото и в същото време страстен рибар, вуйчо ми също е запален рибар. Но най-вече ме запали баща ми, ходех с него от много малак даже не помня първия път когато ме бе взел за риба, помня обаче ,че по време на един риболов(тогава съм бил на 7) ми клъвна на въдицата някоя едра риба..задърпах я а тя като напъва ли напъва все едно вадя делфин :D а баща ми до мен се спукваше от смях.. и така тази случка най ме запали и досега си я спомням, рибата се откачи но спомена остана във мен. А да не говорим ,че баща ми вуйчо ми и другия ми дядо са и ловци тази година станах и аз, на лов също ходя от 4-ти клас..Aбе като цяло напълно болен мозък съм хахаха :D
Slavi_82
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 427
Регистриран на: Нед Юни 27, 2010 3:48 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Slavi_82 »

Моята история е доста интересна и странна.
В моето семейство само аз ходя за риба, сега в последствие и зет ми по 4-5 пъти в годината.
Аз се запалих по риболова доста късно на 13-14 г :) А и времената бяха такива че да имаш въдица си беше лукс.
Даже в спомените когато съм бил на 5-6 г вуйчо ми имаше пръчка за риба но аз съм си играл с нея и малко съм я поочукал :D
Taка и никога не разбрах после кво стана с тая пръчка, ма тогава съм бил лапе още .
За 1-ви пъх ходих бате Пепи "кумчето " му викахме защото моите родители му кумуваха на 1-вата свадба :)
Та той имаше някаква стара пръчка с една делфинка на нея :) Аз като изявих желание за риба ми намери някаква пръчка към 2 мт
но пък нямах макара, за макара ми направи една мотовилка от алуминии и я закачи на макародържача. Плувки си взех някакви пласмасови
и от най евтините тогава и носехме сума си стар хляб и ловяхме уклей на утайника на кв. Калкас гр Перник. Навремето там вреше от риба
макар да не беше от най чистите места риба не сме яли освен за мезе понякога от там но тва е друга тема.
После с други приятели ходихме и на язовор миркото но пак вече модерна техника. Пръчка мичел , макара мичел и т.н. ловяхме каракудки
рано пролетта в плитчините на хляб и червей :) От там се научих да ловя и на партизанка :D Метоd които всеки е минал през
него по времетона соца :D
Реших се и аз да си купя моя въдица но си бяха много скъпи за времето си. По 1 лв ми даваха за училище а най евтината и къса пръчка
беше 18 лв за 2.10 , моята беше 2,40 на балзер 21 лв пари изкарани от издаване на бутилки от бира, хартия, миене на прозорци на баща ми на сервиза и 2 седмици пестене от парите за училище :) Взех си и един пълен боклук макара ДАМ holiday за 8 лв но скоро разбрах че тая макара беше тотален провал и пак мизерия пак икономия докато не си купих AF 130 на ДАМ и раница от бризент от горското в града :)
Леко по леко се оборудвах, бърхаме хляб кюспе накопаем си малко торни и отивахме за каракуди из месните язовири а в река Струма ловяхме само кротушки но тогава вреше от тях. Клен имаше много също :)
Доста трудно се прохожда в риболова когато започваш от нулата и няма кой да те научи на нищо, един комшия на село чичо Пешо ме научи
как да си връзвам кукичките тогава , и те си бяха скъпи но поне бяха и качесвени.
krisch
новобранец
новобранец
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Юни 20, 2018 2:12 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от krisch »

И моята история не е по различна. Никога няма да забравя, когато отидох за първи път на риба. Бях малък, може би на 6-7 години и моят дядо ме заведе. Отидохме на река Белица, която се намира до град Дебелец. Имаше бент с няколко огромни фуги, които помагаха за бавното оттичане на реката. По този начин тя се спираше и се използваше за напояване. От едната страна на бента, където водата се събираше беше дълбоко, може би около 3 метра, а от другата може би метър. Беше красиво място. Даде ми една малка въдица с метална макаричка, руска, която нямаше аванс и с нея можеше само да се навива. Приличаше на звънец и имаше две ръкохватки. Вълнувах се много. Имаше и други хора. И вуйчо беше там, но той беше от другата страна на бента, където е дълбокото. Скачаше от моста на реката и плуваше. Беше слънчево и хубаво. Помня, че ми беше и трудно с въдицата. Но повече ме вълнуваше факта, че съм на реката. От този момент нататък всеки път, когато започваше лятната ваканция, родителите ми ме водеха до Централна гара и ме изпращаха по рейса до Дебелец, който се намира на 4 км от Велико Търново. Първото нещо, което правех е да се кача на втория етаж в къщата и да си изкарам колелото от килера. Миех го и тръгвах бързо към реката. Сядах и гледах водата. Беше ми интересно. Гребяха с шепи и хвърлях камъни. Слушах листата на дърветат и как водата пада през фугите. Качвах се да гледам и от моста. Прибирах се и на другия ден отивах за риба. Взимах макарата на дядо ми. Беше Silstar R серия с 3 лагера и зелено влакно. И въдицата беше зелена...Киснех малко хляб и тръгвах. Имаше и риба... често сещам за тези моменти и ми липсват понякога. Има нещо магическо във водата, което не мога да опиша. Чувството, когато съм до река или язовир е несравнимо и не намирам думи за него.
Публикувай отговор

Обратно към “Разни”