ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Всичко за което не намирате подходящ форум

Модератор: dantho.mihov

Публикувай отговор
Аватар
ARIANA
новобранец
новобранец
Мнения: 2
Регистриран на: Съб Апр 19, 2008 7:26 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от ARIANA »

Аз си нямам дядо и татко риболовци - запалих се покрай един приятел . бях на цели 22 годинки. Реши той един ден да ходи за риба на Копринка и аз - :? ща неща с него. Връчи ми той една въдица :shock: закачи ми червейчето и ме остави да се оправям :? ! Първата ми рибка беше костурче - маломерно -след изваждането му естествено се убодох жестоко на куката , но това не ме лиши от ЕМОЦИЯТА от изваждането на първата ми риба! Следващите дни дори си правихме състезания кой повече ще извади за норматив - ест. всеки си имаше кофа /тогава го бих с 2 риби :D /, след което всичката риба /каракудка / отиде за бездомните кучета и котки в центъра на Казанлък...щото нямахме къде да си я сготвим :cry: Е,и от тогава /1995 г./ до сега само гледам прогнозата за времето и чакам да дойде събота и неделя за да отида НЯКЪДЕ за РИБКА -независимо дали е зиме или лете......... БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ.............. :D
grizmin
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 380
Регистриран на: Вто Фев 26, 2008 11:07 am
Местоположение: Варна

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от grizmin »

първата кука ми се заби в пръста на 4 годинки,помня го ,такъв рев няма как да не се помни.бях я намерил в боклуците
на старата ни маза.после брат ми тръгна да си прави "риболовна кутия" с две плувки и една тройна кукичка,имаше и меден
вирбел отнякъде,,с което направо ме караше да се пукна от яд.това беше преди 24 години,но когато си направих
първия харпун( на 12 години) със стрела от очукан електрод и ластик от плондер на волейболна топка,а тръбата от стар
БГ шнорхел,бях във въсторг. на рибарския плаж във Варна,първия улов беше 4 попчета и един сафрид!!!.
Влачих ги до в къщи вързани на кукан,сякаш носих риба меч.Така започна всичко.Знаех да плувам преди да мога да пиша
името си(майка ми е била три пъти републикански шампион по подводно ориентиране,два бронза от европейски първенства)-това между другото.
над водата сам съм се научил на всичко,сега уча голямата дъщеря ,която е на 6 да връзва куки,малката е на 1годинка и 5 месеца и само яде риба
засега.
Изображение
Изображение
това е прощапулника на каката,на морска гара.
Какво му трябва на човек-1000 долара на месец,коричка черен хляб за черния хайвер,
и малко дизел за яхтата. Всичко останало е компромис.
repair
новобранец
новобранец
Мнения: 49
Регистриран на: Сря Май 07, 2008 5:04 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от repair »

Аз съм се запалил от някъде година-две.Първо нищо не знаех как да връзвам или да правя и хващах само часовници.Понеже и вкъщи нямаше кой да ми покаже как да си вържа въдицата горкичката седя половин година в ъгъла.Тая година си хванах и първата рибка, която да можеше да се яде(все пак часовниците са само кожа, люспи и кости).Това беше великата таранка с тегло 50гр :lol: Така стана че и аз тръгнах по пътя на заболяването наречено РИБОЛОВ
dobrikk
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 401
Регистриран на: Чет Мар 20, 2008 11:55 am
Местоположение: Бургас

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от dobrikk »

Аз започнах на 5 години на река Луда Камчия. Братовчед ми ме водеше с него за уклеи. Беше толкова интересно, че просто не мислех за нищо друго до 15 годишна възраст. Ха ха ха. Когато той го нямаше баба ми Минка, лека и пръст, идваше с мен. Тя береше коприва или си плетеше нещо, а аз си ловях. Всеки ден. Как е издържала жената не знам, но евала. Няма такава баба. После почнах да ходя сам и прекарвах 100% от времето си през ваканциите там. Казват, че 1 час прекаран сред природата и на реката се равнявал на едно хапче с витамини и каквото се сетите полезно. Еми аз съм изпил доста такива. :wink:
В началото бях с дървена въдица и четях едно книжле издание на Ловно-рибарския съюз (дядо ми беше ловец), после делфин, джермина + чешки прът (подарък от другия ми дядо за 39 лв) и така нататък. Тва няма край и е ства все по-зле. :D
Абе на всички искам да кажа, че просто в тоя свят ако не беше риболова да разпускам, просто не ми се мисли.
Аватар
Светльо-toxin34
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 849
Регистриран на: Чет Юни 05, 2008 9:12 am
Местоположение: Светльо Радославов гр.София

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Светльо-toxin34 »

мене ме запалиха колеги на баща ми,иначе самия той не лови.можеби да съм бил 4-5 годишен,бяхме на Мичурин(Царево).направиха ми една тояга от върба(така поне си спамням)малко влакно,плувка от онези червено-белите с форма на писалка,тежест и кука.толкова нямах търпение че ме вадиха от морето,защото както отдохме на кея и се засилих да пусна въдицата и буххх.останах там на кея с майка ми другите отидиха зад фара да ловят(после разбрах че ловили с чепаре),от тогава спомени нямям много,но едно си спомням:моя сафрид беше повече от техния-но тогава риба имаше и в локвите след дъжд!!!!!сега съм на 35 години значи сещайте се за какво иде реч.разните му там Делфини и руски сопи,а да и една българска макара дето след всяко 10 замятане трябваше да и стягам всички болтове,гайки и шайби,иначе се разпадаше.после си взех един 5 метров руски лост за щанги с подобна руска пудовка за макара и айде по Панчарево,та така и до днес.
Бракониерииии,оставете рибата да се размножавааа
Аватар
Моряка
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2969
Регистриран на: Пон Сеп 24, 2007 8:06 pm
Местоположение: Иван Димитров-Варна

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Моряка »

Мен ме запали бати ми Митко бог да го прости
http://vbox7.com/play:7fb42019
Почина по време на НС тази година.Първия сладководен излет с него на рекичката преди с.Ботево с морста кука 10-ка и тапа от вино за плувка разбих таранките.Първия морски риболов за попчета на канала при Рекетата като дете,може би 77год.Оттогава с прекъсвания
си ходя,за жалост все по-рядко на сладководен риболов.
А сега де? :roll:
Аватар
майтор милана
новобранец
новобранец
Мнения: 57
Регистриран на: Съб Юли 26, 2008 10:50 pm
Местоположение: russe

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от майтор милана »

Мене ме``зарази `` вуйчо ми ,майками и баща ми не одобряват много ходене то на риба .Ако вуйчо чете това защото знам ,че е регистриран в сайта казвасе майсторчето страхил му благодаря че ми показа едно страхотно удоволствие. :)
Аватар
demise
новобранец
новобранец
Мнения: 51
Регистриран на: Съб Юни 28, 2008 8:04 pm
Местоположение: Севлиево

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от demise »

Първата си риба хванах на 4 години,баща ми ме заведе на някакъв водоем около Кюстендил..След това,в по-късен период,се налагаше да бягам от вкъщи,за да отида за риба,защото нямаше кой да се занимава да ме учи,или пък да ми купи такъми..Като поотраснах малко (5-6 клас) братовчед ми и баща ми се хванаха да ме учат на това-онова,явно забелязали,че няма лечение за тази болест :) И така до днес - наслука колеги !
Изображение
Изображение
Изображение

Member of the zapalen_92's Fan Club
Аватар
Ванкича_Бс
новобранец
новобранец
Мнения: 52
Регистриран на: Сря Юли 23, 2008 4:43 pm
Местоположение: Бургас

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Ванкича_Бс »

AL KAPONE написа::smt028 Преди доста години когато бях малък, моите родители ме оставяха всяко лято по 3-4 месеца на село на грижите на моя дядо, който отдавна не е сред живите но в моето съзнание и е оставил следа на ЕДИН ВЕЛИК Рибар и Ловец.
Първите ми ярки спомени от моя Дядка са как палеше вечер цигарка и нареждаше въдиците на една огромна дървена маса на двора. Вадеше всички въдици, корди, тежести и всевъзможни дранкулки и започваше да ги почиства с еди зелени парцалчета и да ми обяснява тайните на риболова. Не знам какво съм си мислел тогава, но си спомням и знаех - че като мине голямото почистване и подготовка на сутринта ще има риболов!
Бабичката пък, беше доста заядлива и досадна и само се караше на Дядката, че ми пълнел главата с глупости, че има работа в градината и мислим само как да правим бели........но Дядката си беше железен, само се съгласяваше с нея и пак си правеше каквото иска!
И сега за риболова........... Много рано сутрин ме събуждаше един силует в тъмното а аз виждах само светлинка от цигара и тих глас ми казваше .......Хайде тръгваме и тихо да не събудим старата квачка, че ще прецакаме риболова. Бързото и тихо измъкване ни бе станало като любимо занимание ( даже вечер си лягах с дрехите да може при сигнал да се изстрелям като стрела!)
На село нямаше лампи по улиците , аз върях залепен за Дядо в тъмното и го заливах с безброй въпроси ( как, къде, кога, защо и прочие......) но той винаги пазеше тайна къде отиваме!
За селото и водоемите наоколо ще ви рзправям в други теми........... Но за този който е запечатан в главата ми като Язовира на Завода ще разкажа сега............На излизане от Село Конуш хасковско в посока Кърджали има една рекичка и черен път по нея който води към Заводския Язовир....( така му викаха понеже беше подържан и зарибяван от някъкъв завод за да може Шефовете да ходят и разпускат в почивните дни!). Дядката познаваше пазача понеже бяха от една ловна дружинка и ме водеше там през ден да ловим риба. Това което си спомням е че язовирчето беше малко по размер в едно полегато место в плананината на 4-5 км. от селото. Имаше едно голямо бунгало, пясъчен залив със водно колело и огромна 10 метрова желязна маса за млабети......................... Там се научих как се вързва , как се мята и прочие......!
ТА ТЕМАТА КОЯТО МИ СЕ ИСКА ДА ПУСНА И МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ НЕ ПИШЕМ ДОСТАТЪЧНО Е .........
( КОЙ НИ Е НАПРАВИЛ РИБАРИ И КОЛКО НИЕ САМИТЕ СМЕ ЗАРАЗИЛИ С ТАЗИ ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ )! :smt028
И ас искам такав дядо :roll:
georgi_gopata

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от georgi_gopata »

AL KAPONE написа::smt028 Преди доста години когато бях малък, моите родители ме оставяха всяко лято по 3-4 месеца на село на грижите на моя дядо, който отдавна не е сред живите но в моето съзнание и е оставил следа на ЕДИН ВЕЛИК Рибар и Ловец.
Първите ми ярки спомени от моя Дядка са как палеше вечер цигарка и нареждаше въдиците на една огромна дървена маса на двора. Вадеше всички въдици, корди, тежести и всевъзможни дранкулки и започваше да ги почиства с еди зелени парцалчета и да ми обяснява тайните на риболова. Не знам какво съм си мислел тогава, но си спомням и знаех - че като мине голямото почистване и подготовка на сутринта ще има риболов!
Бабичката пък, беше доста заядлива и досадна и само се караше на Дядката, че ми пълнел главата с глупости, че има работа в градината и мислим само как да правим бели........но Дядката си беше железен, само се съгласяваше с нея и пак си правеше каквото иска!
И сега за риболова........... Много рано сутрин ме събуждаше един силует в тъмното а аз виждах само светлинка от цигара и тих глас ми казваше .......Хайде тръгваме и тихо да не събудим старата квачка, че ще прецакаме риболова. Бързото и тихо измъкване ни бе станало като любимо занимание ( даже вечер си лягах с дрехите да може при сигнал да се изстрелям като стрела!)
На село нямаше лампи по улиците , аз върях залепен за Дядо в тъмното и го заливах с безброй въпроси ( как, къде, кога, защо и прочие......) но той винаги пазеше тайна къде отиваме!
За селото и водоемите наоколо ще ви рзправям в други теми........... Но за този който е запечатан в главата ми като Язовира на Завода ще разкажа сега............На излизане от Село Конуш хасковско в посока Кърджали има една рекичка и черен път по нея който води към Заводския Язовир....( така му викаха понеже беше подържан и зарибяван от някъкъв завод за да може Шефовете да ходят и разпускат в почивните дни!). Дядката познаваше пазача понеже бяха от една ловна дружинка и ме водеше там през ден да ловим риба. Това което си спомням е че язовирчето беше малко по размер в едно полегато место в плананината на 4-5 км. от селото. Имаше едно голямо бунгало, пясъчен залив със водно колело и огромна 10 метрова желязна маса за млабети......................... Там се научих как се вързва , как се мята и прочие......!
ТА ТЕМАТА КОЯТО МИ СЕ ИСКА ДА ПУСНА И МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ НЕ ПИШЕМ ДОСТАТЪЧНО Е .........
( КОЙ НИ Е НАПРАВИЛ РИБАРИ И КОЛКО НИЕ САМИТЕ СМЕ ЗАРАЗИЛИ С ТАЗИ ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ )! :smt028

:smt023
:smt023

:prayer:
Аватар
mitakahristov
новобранец
новобранец
Мнения: 91
Регистриран на: Съб Апр 05, 2008 2:07 am
Местоположение: Plovdiv/V.Tyrnovo

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от mitakahristov »

От малък и аз сим по водите.Ваканциите съм расъл по река Росица(с.Ресен).Като юнуша не пропусках ден да не ида по реката...сам с шибалка.и доста рибка хващах...е времена..Дядо,баща и чичо рибари.Най-голямата ми почивка е да ида за риба.....само дето времето ни е кът....обичам го този спорт...
Бяхме студенти и на гости в Бургаз на един приятел-Мишо...В дискотеката с една хубавелка и..... така до общежитията.Усамотихме се в една стая и....да ама ми звънна телефона.Приятеля ми казва че тръгват за риба,.......след 2 минути бях готов за подвизи,но не любовни....горкото момиче....сигурно ме е помисила за луд......е това е любов!......
angel81
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 381
Регистриран на: Съб Май 26, 2007 3:18 pm
Местоположение: Пловдив, Паничерeц

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от angel81 »

аз съм от едно село до Пясъка . . от двайсет и косур години ги морим рибите из района без прошка :twisted: иначе дядката , бащата, чичо ми от бебе са ме водили по язовирите. Сефте помня на яз. Таревско дере по една кофа чаушан и червеноперка ловяхме на бял червек, майка ми измъкна един кефал до лакътя ма чичката го изтърва че много хлъзгав :) там сефте се полакомих да ловя с две въдици, след което сефте ядох шамари, че сам ги заплел двете въдици, помня го аз тоя случай много добре :) жалко че имам малко скорошни спомени за хубав риболов ;/ първата въдица пък . . обелена черничова пръчка към 3 метра дълга се закача на някой клон да виси и отдолу се завързва една тухла да я изпъне хубаво, като престои една седмица става за чудо и приказ . .
Последно промяна от angel81 на Съб Сеп 20, 2008 6:07 pm, променено общо 2 пъти.
късмет работа . .
Аватар
Zvezdichko
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 120
Регистриран на: Нед Авг 13, 2006 8:19 pm
Местоположение: Плевен
Обратна връзка:

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Zvezdichko »

Мисля, че най-хубавите ми семейни спомени са прекарани край водоемите...

И много неща помня от това добро старо време. Първата си въдица направих на десет годинки, като на дрянова пръчка завързах влакно (без плувка и тежести, дори не мога да си спомня и куката дали не беше извита карфица :D )- с тази въдица обикалях по брега да ловя слънчаците. По-късно дядо ми и баща ми ми намериха едни тръстикови тояги и на тях бях направил нещо доста импровизирано - "водачи" от кламери, а накрая бях окачил една макара тип "барабан" - от тея, дето руснаците му викат спининг... Абе... детска му работа, сигурно ми се смеете на тези идиотщини, ама тези ми бяха най-хубавите години! Наистина, най-хубавите и най-веселите години от живота ми! Като поотраснах, започнах да ходя по-сериозно край водоемите - и пак, като го правя, изпитвам някаква носталгия...
Кефя се на всичко, дори и на звяра на аватара :)
Аватар
sapuna
Модератор
Модератор
Мнения: 11750
Регистриран на: Вто Сеп 06, 2005 1:15 am
Местоположение: Горна Оряховица
Обратна връзка:

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от sapuna »

toshko написа:...но синът ми е вече заразен. Всяка втора книга е за рибите, а ако пусна риболовно филмче забравя и за картуун и за джетикс....Дано един ден да напише нещо в тая тема.
sapuna написа:Бъди сигурен,че ще го дочакаме този момент приятелю! :wink:
Блазе ти!!!

:D :D :D
Не настана ли време?!?!? :wink: :arrow:

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
.............."Не кордата се къса, а нервите на рибаря".............
toshko
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 528
Регистриран на: Чет Юни 30, 2005 9:28 am
Местоположение: Sofia

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от toshko »

:D Още неможе да пише. Догодина щее 1ви клас.
Акъл и да нямаш, може да дадеш !!!!!!!
Публикувай отговор

Обратно към “Разни”