И по-големи сме виждали и по-малки сме хващали.

[Chromeo]

Всеки път като имам малко по-свободно време влизам в nariba, с мерака да прочета за нечий излет какво/що е хванал. Обаче, нещо темите в раздела са понамалели, дали заради мързел, дали заради липса на улов, но факт: всеки за такъми пита какво да си купи, а никой не казва какво е хванал с новата придобивка. Бях тия дни на разходка до Ставри-Димитрово за ден-два, пет-шест и си казах, че като се върна, дори и нищо да не съм хванал ще драсна някой ред, за да имат и другите хора като мен нещо за четене през свободното време. Прибирам се от излета, разхвърлям 4 часа багажа по местата и то време за писане не остана. На следващия ден някаква друга работа ми се отвори, та и тогава не писах, в неделя пък реших да се разходя до реката с плувката и пак ми отиде времето за писане И така постепенно започнах да си отговарям на въпроса, защо хората нямат мерак да разкажат къде са бродили и какви са ги надробили. И така дойде понеделник, към края на работния ден, така че що да не драсна туй-онуй
"Гениалният" план беше следният: Отиваме в неделя(02.10) следобед, разпъвам пръчките после палатки и циркове и после хапваме. Натискам само на протеинови топчета, за да отсея дребните морунажи, каракуди, шаранчета, амурчета и червеноперки. И големите сметки: за 6 дни може да имам само 3 удара, ама поне ще са от хубави риби, вместо с царевица и бондужук да хващам дребосъци и да разпъвам през 2 часа на 250 метра и да се надявам на лотариен шаран или амур Ей, голям схемаджия съм, а ? И тук се сещам за приказката: "Ако искаш да разсмееш Господ , кажи му какви са ти плановете", та и при мен така де, сигурно доста се е посмял. И така:
ДЕН ПЪРВИ : Неделя(02.10) към 14:45 бях приключил с тетриса за шаранджий, всяка кофа, стойка и калъф бяха заели своите места в багажника на Зафирата, разбира се всичко подредено по Фън Шуи. Срещата с другите двама ентусиасти беше в 15:00 на ОМВ към изхода за Димитровград и от там палим. Разбира се бяхме пратили от събота разузнавачи, които да запазят място и да сложат червения килим за нашето пристигане. Към 16:00 пристигнахме и попихме прясното инфо, че рибата се храни стабилно и само едри излизали Шегувам се разбира се, все пак това сме ние. А кои сме ние ли ? Ние сме тези които отиват точно след като миналия ден е било сеч и ние сме тези, които си тръгват, точно когато започва да кълве. К'во да играя Актуалното инфо беше, че нито на Ставри, нито на Сеноклас са чували и виждали риба, даже морунажите били редки като бабини зъби. Изобщо инфото беше отчайващо(както винаги). Запретнахме ръкави и започна сглобяване на стойки, палатки, маси и други. След 2 часа всичко беше готово и вече можеше да положим морни кости на столовете, да пием по бира и да припалим барбекюто, че глад мори народа.

Бях заложил на рибни и плодови топчета. Набезите на раците бяха предвидени и затова топчетата бяха леко подрязани с добавена силиконова поп-ъп царевица, в случай че бъдат изядени да не оставам без нищо на куката. С хапване и пийване докарахме до 12 часа и стана време да поспим. Започнах да вадя въдиците и установих, че топчетата са непокътнати, т. е. не само риба, но и раци даже няма в тази част на язовира Както и да е, щях да измисля нещо на сутринта...
ДЕН ВТОРИ : От този чист въздух и сутрешен хлад едвам отлепих към 9:00 часа. Водата гледам малко е поспаднала, не че предната вечер беше много. Другите разпънали пръчките, аз още не знам къде се намира, добре че кафенце имаше направено, че като нищо щях да заспя по пътя до газовия котлон на цели 15 м. от палатката Някъде към 10 и нещо се понесох с монтажите към шамандурата. Пак заложих на същите топчета, като обилно захраних с вкиснала царевица, вкиснало жито и към 1/2 кило топчета. През деня колегата Веско изкара 3-4 морунажа, Митко и той се отчете с 1-2 от същите, а при мен пълно мълчание. Техните шамандури бяха по-близките две, а моята(розовата точка) и на Ицо по-далечните:

shema.jpg (156.73 KiB) Преглеждано 4433 пъти

Цял ден мълчание. Имаше 5-6 бива отляво на нас, питаме ги как е положението - нищо, отдясно на нас колегите - и те нищо. По едно време взех спинарката и се пуснах в ръкава да повъртя, но хищника никакъв го няма. Голямо въртене падна, направо остъргах дъното с тия туистери, ако можеше да се пресуши ръкава, щяха да се видят лехи, готови за сеене. Така си мина деня, слънцето взе да пада и решихме докато е светло да се заемем с приготвянето на масата. Точно се стъмни подобаващо и заседнахме на по ракийка и салатка. Приказки, смях, истории за едно време(преди 5г.) когато косъм с 3 сухи царевици беше фактор. Затапихме с по една бира за лека нощ и се отправих към стойката, за да извадя тия, иначе оборотни, атрактивни и провокативни мои пръчки. За втори път топчетата бяха непокътнати, нито рак, нито риба, нито нищо. Влезнах в спалния чувал, метнах си ретро юргана отгоре и изпаднах в размисли за това, как всеки път отивам за 3-4 хубави риби, а накрая всеки път се боря да спася положението поне с една. Реших да стана рано и на топло сутрешно кафе да взема решение, дали да къмпингувам останалите 4 дни или взема крайни мерки...
ДЕН ТРЕТИ : Ставане в 6:30, голям студ, голям гърч и мъгла. Облякох каквото можах и право към кафеварката, че убивам хора, ако не пия кафе в близкия половин час след ставане. С кафенце в ръка и цигара в уста, наблюдавайки водната повърхност, започнаха да ме обладават еретични мисли за пластмасови топчета и зърна царевица с "висока хранителна стойност" През това време от съседния бивак, дойде колегата от Майна Таун, за да сподели, че с лодката е ходил до приятели отсреща на Сеноклас. Интересното от там беше, че един колега хващал шарани и амури по 15-20 кг. един след друг, обаче изведнъж се събудил. С една дума и при тях риби - НЯМА(само в сънищата). Така де, гладна кокошка просо сънува Имах доброто желание и търпение да селектирам рибата с топчета, обаче нещо може да се селектира, когато го има, а в моя случай трябваше да накарам единични преминаващи риби да опитат от моята сергия, преди да продължат по пътя си за някъде. Отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки ! Свалих всички топчета и съответно монтажите с кука под олово. Тяхното място заеха 3 хеликоптера. Стръв: ЕДНО зърно вкиснала царевица, СТРАНИЧНО пробито на силиконов косъм - това беше на двата монтажа, а третия - две куки над олово с по един бонджук 12мм., жълт. Всичко това замина на шамандурата и пак стабилно хранене с топчета, жито и царевица. Другите вече станаха и започнаха разбира се да ме ебават, за бързата капитулация от топчетата Аз пък отговорих с предупреждение, че съм искал да им дам 2 дни преднина, преди да им изнеса лекция на тема "Как се вади риба, когато я няма" Времето мина в шеги и закачки, деня беше хубав, обаче нещо взе да понамирисва на дъжд. Към края на деня един морунаж извадих и същата въдица повече не я вкарах във водата, защото почна да превалява. Поприбрахме багажериите да не ги вали и се скрихме под шатрата. Дъждът се усили, обаче ние нали сме на сушинка, пък и барбекюто си цвърчи.

Температурите паднаха рязко, сложихме по още един кат дрехи, свалихме предната страница до поливна да не духа толкова и така доживяхме до 22:30. Вънка продължава да вали, беше ми студено и се отказах да вадя пръчките в тоя дъжд и директно в леглото. Пуснах станцията и заспах на секундата...
В 12:00 нещо звъни, пищи....отварям очи, не знам къде се намирам, само виждам как някаква примигваща лед светлина примигва дразнещо. След има-няма половин минута, загрявам, че това станцията. Леглото едвам ме пусна да седна, тия ботуши и те се бяха скрили някъде, а челника го напипах там някъде из хаоса в тъмнината. Студ ме тресе, температура 5-6 градуса, а аз с ботуши, по боксерки и тениска излизам на вятър и дъжд и криволича, като пиянде в посока стойката и не знам къде се намирам Стигам до стойката и гледам обтегача на средната(двата бонджука) е отпуснал до долу. Навивам малко, то пак отпуска и накрая засичам с 10 крачки назад. Като усещане нищо особено, все едно ботуш вадя. След стабилно въртене в дъжда, хеле я докарах в близкия периметър, обаче не иска да се покаже и стои плътно на дъното без да шава много. През това време идва подкрепление от Ангел ,който хваща кепа влиза пред мен. Леко се посабудих, вече и осъзнах, че съм стегнал аванса докрай, а това което не искаше да се отлепи от дъното и да се покаже май май щеше да ме сюрпризира с нещо. Две цъкания на аванса бях достатъчни за да се приведа в адекватна бойна готовност и тъкмо тогава последва мощен рън(добре, че се събудих навреме). Още малко зор даде на умалялото ми рамо и я паркирах в обсега на кепа. Както си и мислех - хубав амур, привидно ленив и разбира се готов да удари, когато най-малко очакваш. Сега целта беше бързо откачане, бързо теглене и бързо пускане обратно, че хипотермията не прощава. Кантара закова на 7 кг. Опита за снимка в тия метеорологични условия не беше от най-успешните:

14543506_1242255695824916_1228172233_n.jpg (51.82 KiB) Преглеждано 4433 пъти

. Опита за клип на релийза също не е 4k, ама каквото такова . Позабърсах се от калта и водата, сложих някоя друга дрешка и запалих една цигара за успокоение. После изключих алармата на телефона, за да си взема полагащия ми се сън, все пак първата читава риба е факт, няма за къде да се бърза утре
ДЕН ЧЕТВЪРТИ : Станах към обяд, гледам всички са навън и излизам победоносно от палатката, все едно съм герой на Хемингуей от "Старецът и морето". Снимките, клипчето и останалите 3 люспи в кепа бяха темата на сутрешното кафе. Разпънах пак въдиците в същата конфигурация и се замислих, реално какво ме радва в случая - това, че хванах хубава риба или това че никой друг не е хванал подобна. От една страна, на толкова много биваци и въдици няма пукната риба, аз напук на всичко успях да се разпиша за протокола. От друга страна, реално погледнато, имам 1 риба за 3 дни, което пък не е нищо особено. Без значение кое точно ме радва, чувствах вътрешно удовлетворение ,което беше целта на целия излет и целта на ходенето ми за риба, което е най-важното в крайна сметка. През деня кълването на морунажите се засили, даже колегата Митко изкара една хубава едра каракуда към кило, а завъртането на каракудите винаги е било предвестник на подобряване на риболова, защото след тях идват и по-йедрите. Хубаво ама каракудата остана само една, явно случайно преминаваща, както всяка друга риба в тази част на язовира, по това време. Като цяло нищо интересно през деня, с тази разлика, че днес дъжда започна по-рано, а и беше време единия от колегите да си ходи, така че останахме четирима в боя. Вечерта беше още по-студена с повече вятър и пак оставих въдиците във водата и скочих в топлите завивки. Същата нощ ми се причуваха станции и сигнализатори, та се стрясках на няколко пъти. В 3:30 много реално взе да ми се причува станция. Отварям очи и наистина, отново, по никое време нещо беше решило да яде царевица. Разбира навън пак вали, пак е студено, аз пак съм по тениска и боксерки - направо страхотно Този път по бързо и адекватно се оправих и стигнах до стойката. Гледам пак обтегача е пуснал до долу. Засечка и този път се усети нещо по-енергично от другия край на линията. Наложи се да преметна през, под и над 2-3-4 въдици, докато излезем на чисто един срещу друг. Пак разбира се, имаше асистенция от колегата Ангел /само той, и тази и предната вечер чу апела за помощ./ и не след дълго в кепа се озова шаран. Кантара показа 3 кг., дали от сънливост или мерак на мен ми изглеждаше повече, ама с кантара не може да се спори Пак цигарка и пак в леглото, без аларма за ставане разбира се.
ДЕН ПЕТИ : Станах рано без будилник и без причина. От няма и какво сам си разпънах въдиците, кафе си направих, заиграх се с фидера и накрая и другите станаха, а днес беше празник Колегата Ангел имаше рожден ден, даже когато асистира за шарана имаше рожден ден, обаче не се сетих. Днес рибата хич, я нямаше явно не искаше да ни разсейва от празничното настроение. За сметка на рибата ние кълвяхме на биричка, скаричка и следобед вече пристигна и тортата.

0-02-05-a2d94738f11f80870bf674fb08bf7d8c50915a8e2f2f7f2d14bd592dd8382744_full.jpg (227.87 KiB) Преглеждано 4433 пъти

После, дойде и един колега от другия бивак с ей този пухчо:

Азиатска овчарка 85 кг. много дружелюбна и игрива. След като изпратихме Пухчо, дойде време да изпратим и още един боец обратно в базата и останахме трима на фронта. За вечерта свалихме едната кола долу да пуснем музика, че все пак е празник и започнахме мохабета от по-рано.

14519846_10154176519663271_8481585440826666736_n.jpg (114.48 KiB) Преглеждано 4433 пъти

Хапване и пийване до късно и пак дойде време за лягане. Този път нямах извинение, нямаше дъжд, нямаше вятър, времето беше сравнително добро, но оставих въдиците във водата с надеждата да запиша още нещо протокола на извадените риби.
ДЕН ШЕСТИ : Вечерта нищо не пипна, само към 5:30 сутринта един морунаж ме събуди. Водата през всичките дни се качваше и падаше с по 5 метра хоризонтално, но днес беше пропуснал падането и се качваше постепенно. Беше петък, а плановете бяха да си тръгнем неделя на обед. Откъм риби подобрение нямаше, приятелката се прибираше предсрочно днес от София, много багаж имаше за разтоварване и оправяне, пък и в понеделник на работа... И го реших - днес ще си ходя ! Другите двама приеха идеята, все пак поседяхме хванахме туй онуй Към 15:00 всичко беше събрано и натоварено, остана само моята стойка във водата и нищо друго. Момчетата бяха по чевръсти в събирането и потеглиха преди мен, аз реших да запаля един фас и да почакам да видя дали в последните минути няма да се случи чудото.

Последния багаж, последната пръчка и последна цигара време преди да закрием сезона на Ивайловград за тази година. По ирония на съдбата точно на тази пръчка клъвна преди да загася цигарата, но явно не се закачи, а и да се беше закачило най-вероятно щеше да е морунаж. Извадих и нея и се метнах на колата. По пътя към вкъщи вече обмислях новата тактика и новата стратегия за новото завръщане на любимия Ивайловград. Поздрави

[Зл.Атанасов]

Страхотен разказ.Прочетох го няколко пъти.Евала.

[Aemilivs]

Браво Сладкодумно

[Петър Недев]

Супер. И аз го прочетох на един дъх. И на мен ми е любим язовир. На 26-ти ще ходим(живот и здраве) за 5-6 дни. Къде бяхте колега? В коя част на язовира? Това над Митничарското ли е ?

[Chromeo]

[HAZART]

Ами нашата група сме били точно до вас ,бяхме с две каравани и две лодки за тролинг (може и да сте ни псували ) ама пусто като не сме се познавали можеше и по едно да пием ,на 6 имах рожден ден. От към риба и при нас беше слабо.

[Chromeo]

С лодки нямахме никакъв проблем този път. Всичко беше на ОК, никого не сме псували освен пустата риба, която се беше скрила някъде Поздрави )

[prokop4o]

аз не мога да се похваля със същото.
ония смотан тролингист с лодка татяня ми отнесе буя за сом.
иначе пък излета си беше забавен и приятен макар и без чести риби.

[doktora27]

Тия риби нямат никаква милост към теб !
Помня една друга твоя тема ,където пак изхвърчаше навън по боксерки в дъжда ........

Отново добре разказано .
Поздравления и Благодарности за споделеното !

[Chromeo]

Тия риби нямат никаква милост към теб !
Помня една друга твоя тема ,където пак изхвърчаше навън по боксерки в дъжда ........

Последните два амура са все в дъжд и вятър Сериозно обмислям вече да спя с дрехите

[Chromeo]

аз не мога да се похваля със същото.
ония смотан тролингист с лодка татяня ми отнесе буя за сом.
иначе пък излета си беше забавен и приятен макар и без чести риби.

А, аз бях останал с впечатлението, че този с кануто го завлече

[Bob Nudd]

Поздрави за риболова!
На 15.10 заминавам за язовира за седмица, къде точно ще се разположим не е решено. Полезна информация, че раците не са били активни.

На каква дълбочина е било петното?

[pala4a82]

Браво с удоволствие изчетох целият разказ

[levski]

Колега prokop4o,аз съм "оня смотан тролингист" който не ти отмъкна буя,а го закачи с мотора (за което се извинявам),след което спрях откачих го и го пуснах във водата! Вълните бяха толкова високи че не се виждаха дори шамандурите.Друг е въпроса че в района между Сеноклас и Ставри Димитрово "колегите" шаранджии бяха оставили около 50-70 метра коридор за лодките но това е стар спор във форума и не искам да влизам в полемики -винаги най - го лемите риби са на другия бряг! Извинявам се на колегата пуснал хубавата тема,но "смятания тролингист"си хвана неговите риби! Хай сега наслука на всички !!!

[Павел Три]

Стара закачка между шаранджии и тролингисти . Дали някога ще се разреши в интерес и на двата лагера ?