Сезон 2019

Модератор: nkolev66

Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

Дълго време наблюдавах таралежи с черупки на стриди по иглите и не можех да ги видя къде са тези миди, до дето не ми направи впечатление едни бучки, като грудки на земна ябълка в основите на водорасли покрили риф до Занзур. Това е град в Либия близо до Триполи. Вълните отмятаха водораслите, като дълги коси на жена и така за кратко се виждаха местата където бяха вкоренени. Проверих от интерес, какво е това и се оказаха стридите. Там таралежът не може да проникне заради гъстите водорасли и стридите си живееха на спокойствие. За съжаление, като ги опитах сурови не ми харесаха от многото пясък. Затова в последствие ги миех преди варене, след варене измивах ядката и я връщах в бульона за 2-3 минути да си върне ароматът и тогава вече, като нашите миди си ги приготвях! Дивите стриди от плитко скърцат и не са като тези от фермите или от дълбоко място. Аз никога не съм ползвал акваланг и така съм считал, че съм наравно с дивата водна природа. С акваланг е лесно, но не е според мен спортно, а професионално! Аз се забавлявах във водата и се сам учех до голяма степен, като си помнех лошите случки и пропуски! Ако искате ще ви кажа как се стрелят електрически скат, котка, лисица и скат Рая и как се готвят!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Разбира се че искаме. Дори за готвенето е по интересно. Току що приготвям един осмокрак по твоя рецепта.
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Разбира се че искаме. Дори за готвенето е по интересно. Току що приготвям един осмокрак по твоя рецепта. А онова кефалче от началото на разказа го прави жената
20191102_191718.jpg
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

Бояне, електрическият скат се познава по това, че прилича на тиган обърнат с дъното на горе, като има ред сини или тъмни точки на главата! На опашката няма шип, но, като го простреляш и пипнеш за да го свалиш от стрелата те удря ток! За да не ставаше това го промушвах с ножа си зад главата, така че да прекъсна връзката и с гръбнака! Тогава не те удря ток. Това си го открих сам след много мъки във водата. Като държиш стрелата не те удря ток, така че спокойно действай с ножа. Скатът е с най-финото месо и хрущялен скелет. Отначало се опитвах да го пържа и парчетата се разсипваха в тигана на купчинки месо. Едни приятели руснаци ме открехнаха на друго. Те ми дадоха рецептата за "холодец" Рибата се вари в подсолена вода , която става много плътен бульон. Вари се с нарязани морков, картоф, червена или зелена капия, черен пипер, девисил, Глава лук нарязана на едри парчета,корен от магданоз, после коренът се маха, а рибените парчета и сварените зеленчуци се нареждат на дъното на йенагласна купа, като се прибавят нарязани на кръгчета кисела краставичка! Така наредената купа се залива с бульонът и се слага изстинала в хладилник за 3-4 часа! Купата се желира и е отлично предястие! Режеш я като торта и ги вадиш парчетата с широка лопатка.
За това как да се стрелят котки и скатове с шипове ще драсна утре и други ден. Те са различни с дълга ръбеста опашка, с масивна опашка и един , рядко два шипа, с къса опашка и два шипа, като стилети, които са почти един над друг. Шиповете са с обратни зъбци, така че влизат лесно но при изваждането си правят разкъсвания. Нямат отровни жлези, но раните се инфектират от слузта и остатъците от рибешка или друга плът останали между зъбците от предишни битки на рибата. Ако раната има два отвора е по-добре, че може да се промия от морската вода, ако е чиста естествено, но удар в бедро или тяло е тежка работа и трябва болница да правят промивка в дълбочина. Представи си да се прободеш с вила, дето си я ползвал да изриваш тор! Няма отрова, тетанус, но има жестока инфекция от дълбочинното замърсяване.
Ей да не се уплашите и да не ги стреляте! Стреляйте ги! Заслужава си и за адреналина и за деликатесите!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Благодаря, за споделените истини!


Ден трети Умора

Иво пак е станал първи. Аз нещо не мога да стана чувствам се много изморен направо сърцето ми спи. Опитах да се ръзсъня, но после се предадох предадох и дружината, но те ме разбраха. Толкова дни до късно и такова гмуркане както вчера не съм правил. Тялото си иска своето просто аз не съм подготвен за този ритъм. Колкото и да исках да гмуркам рано знаех, че няма да мога да се насладя на гмуркането. Стана ми гадно, че така провалям и гмуркането на другите. Те не искаха да ходят без мен и останаха в базата. Легнах отново. Заспах с мрачни мисли но се събудих отпочинал. Дори можах и да свърша много важна работа, която отлагах от няколко дни. Иво нали не може да стои без работа си намери по колата. Оправи каквото трябваше за да ни е по-удобно при товаренето на багажа. Променихме плана за деня отидохме до Нея Парамос. Там където гмуркахме, когато бяхме на ски в Банско. По пътя пих и хапче че се бях схванал дали от зареждането на харпуна или бях настинал. Също така след всяко гмуркане правихме и профилактика на ушите. Почиствахме със спирт и слагахме капки. Профилактиката е по-добра от лечението макар, че такова също прилагахме.
Друго си е когато гмуркаш на познато място пътя ти е познат дъното и релефа също.
Правим хубави летни снимки. Също така Иво се сети да подреди част от оборудването за снимка. Малко ми напомни за казармата и пирамидата с оръжието така е ние вземаме и влизаме. Аз пак последен даже си мислих още малко да си почина но накрай се облякох. Иво ми беше оставил балсама да мога по-лесно да облека неопрена. Чудейки се къде да оставя шишето го наврях в една скала която беше поне една педя над водата и очаквах пак да го намеря там. Влизайки във водата ми направи впечатление че сега има доста по-малко таралежи. В спомените ми е че тук те са много. Явно сега ги няма така. Направо се отправям към боруна Иво и Ванката са почти там. Там нещата почти не са се променили пак под всеки камък си живият един вид рибки повечето пак са от семейктвото на спаровите. Сега виждам и платеринки по повърхността. Не се задържам дълго и се отправям към следващите боруни, които не съм посещавал. На няколко пъти срещам доста големи спарита Все се крият по цепнатините. Така виждам едно къде се скри и залягам близо. То си похапва нещо и небрежно се приближава. Стрелям, но не го уцелвам а само леко го ранявам. Изплувам и нали е и бистро го наблюдавам от горе. То се завря по едни цепнатини но все още го виждам. Заредих харпуна и пак след него. Изчаках и когато се показа стрелях. Не беше много голямо около педя. На борунчето взех едно по-добро Бях легнал не на дъното а на едни скали и се зададоха две от дясно точно да се върнат и едното дойде с нас. Ванката беше близо до мен и видях че е взел платеринка. Ето че вече задобрява и със всяка една риба увереността се подобрява. Иво си правеше апнеи в дълбокото, минаваха някакви риби но нямаше нищо общо с предния ден. Та и затова решихме да се Връщаме. Познатите цепки пак бяха пълни с познатите рибки. Гледам един камък на дъното. Една Перка и още една риба са застанали и ми приличат на кучета пред дупка на лисица. Я да погледна какво точно са надушили. Един октопод се е наврял под камъка и дразни рибите с пипалата си. Това беше подарък от морето да ни разкрие още един прозорец през който да гледаме. Излязохме. Едната тежест за крака съм я изгубил. Морето е искало да му я оставя за това което ни даде. Мина времето когато съжалявах за подарените неща и вече знам, че морето много обича тежести. Облякохме се. Почнах да търся шишето с балсама, но не го намирах. Скалите на които го оставих се бяха променили. По точно бяха една педя под вода. Имало е прилив. Не бях подготвен за това. Още едно нещо на което не съм обърнал внимание и още един подарък. Добре, че Иво има резерва. При нас няма така ясно изразен прилив и никога не му обръщам внимание.
Този ден се прибрахме по-рано и направихме още едно гмуркане близо до базата. Вече си знаем къде какво има и си познаваме мястото.
Вечерта. Пак имаше разбор и извинения че промених плана. За следващия ден решаваме да е на средния ръкав и да останем там някъде на къмпинг. Там ни хареса това, че има дълбочини много е бистро и красиво.
Иво е майстор на скарата и приготвя пържоли за из път. А ние с Ванката пием мастика…………..
71828742_2929272840433750_2157388263491371008_n (1).jpg
71828742_2929272840433750_2157388263491371008_n (1).jpg (31.63 KiB) Преглеждано 3914 пъти
72484701_2929273140433720_8035642124416319488_n.jpg
72484701_2929273140433720_8035642124416319488_n.jpg (84.85 KiB) Преглеждано 3914 пъти
71966770_2929273203767047_2856485875582238720_n (1).jpg
71966770_2929273203767047_2856485875582238720_n (1).jpg (74.93 KiB) Преглеждано 3914 пъти
IMG-0a41ddb777ca097067e001c11b8e1fc2-V.jpg
IMG-0a41ddb777ca097067e001c11b8e1fc2-V.jpg (231.73 KiB) Преглеждано 3914 пъти
IMG-7ac4e2f318e0ba619d4612a17c4cc2cc-V.jpg
IMG-7ac4e2f318e0ba619d4612a17c4cc2cc-V.jpg (221.47 KiB) Преглеждано 3914 пъти
73358317_2929275910433443_6061347015378337792_n.jpg
73358317_2929275910433443_6061347015378337792_n.jpg (44.48 KiB) Преглеждано 3914 пъти
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

20191001_220214.jpg
20191001_124103.jpg
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

Бояне, ако октоподите са сварени, кожата им се свлича от лесно-по лесно! Остава едно бяло месо само! От някои по-едри смукала може да си подбереш само ядките! От торбата също се изтръгват всички вътрешности и се вари заедно с пипалата и на нея кожата се маха! Ха да ви е сладко!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

Бях ви обещал да ви драсна няколко реда за котките, лисиците и скатовете рая. Първото отличаващо ги е това, че котките и скатовете се зариват, а лисицата не! За зариване избират пясъчно тинести дъна и такива полянки между ниски камъни и водорасли. Местото дето са се зарили се лесно намира по това, че то няма типичните за морското дъно пясъчни вълни. При зариването си рибите вибрират с плавниците си и изхвърлят така пясъка нагоре, като лягат в ямката, а пясъкът при утаяването си ги покриват. Тези места са без вълнички. Видите ли такова място, хубаво се взрете в него. Ако има риба, то не е вдлъбнато и все ще се показват някои части от тях. Я край на плавник, я изпъкналата част на коремната кухина, я опашка. Видите ли нещо от това , ще се видят и очите на рибата, а също и двете сопла на хрилете. Там пясъкът мърда, както мърда пясъкът в извор на вода. Рибата никога не зарива очите си. Като се ориентирате как е легнала рибата направете мислен кръст, като разполовите отсечката между очите! Стреляйте на два пръста зад пресечната точка на кръста в посока към опашката за котки до 10-12 кг- за по-голями или за скатове от 20 кг. нагоре стреляйте на 4 пръста! Там се съединява гръбнакът с главата. Ако изстрелът е точен стрелата ще прониже гръбначният мозък и рибата излиза като парцал! Ако сте стреляли наблизо и сте пронизали гръдната или коремната кухини, изстрелът е смъртоносен, но не мигновено! Нанесените рани и поражения са смъртоносни, но рибата може и да се бори известно време. Оставете я да се подърпа, по бори, като я от време на време дърпате със стрелата. Гледайте какво прави! Ако с опашката си продължава да удря по стрелата, значи се мъчи да нарани "врагът" си. При тези удари едрите екземпляри често се самонараняват! Шипът се плъзга по стрелата и се забива в гърбът и. Когато се успокои и отрежете опашката с шипа и окачвайте на кукана. Ако обаче сте ударили рибата в мускулните плавници без да сте наранили глава или важните и органи, положението е сериозно! Най-добре е да я оставите да легна и да я простреляте с вторият си харпун. Иначе ще се наложи да я извлечете на брегът, като теглите рибата с харпуна. Аз си връзвах харпуна с 30 метра въже за буя. въжето ми бе твърдо и така не се оплиташе. При тежка риба пусках харпуна, като оставях въжето да се изнизва през дланта ми. Така можех да контролирам рибата и да не я губя , а със стискане на въжето действах и като "аванс". Понякога особено при скатовете съм ги виждал как изскачат над водата и при падането я разпенват. Това е много опасно, ако не си отдалечен от животното. До този момент никога не ме е нападала рибата директно! Обикаляла е около мен, спускала се е стръвно да бяга, да изскача над водата но никога не ме е нападала! Като по обиколи и поплува със стрелата, обикновено рибата ляга на дъното и това е моментът на вторият изстрел! Оставях вторият харпун да се влече по дъното и това я допълнително уморяваше. когато голяма котка или скат легнеха отново, вземах вторият харпун и почвах да го извличам на брега. Така с двата харпуна го управлявах да не тръгва на ляво или дясно, Шипът , а при скатовете са два ги режех на брега. Ако стрелата или стрелите са в мускулите се постарайте да обърнете рибата по гръб на пясъка, така тя почти не ще може да удря Притиснете опашката с пръчка или с един от харпуните и я режете. Аз си бях направил нож с 35 м. острие , а дебелината бе 2 мм, което точех като бръснач! Канията си бях направил от стара тракторна гума с лепенка! В средата на лепенката си бях направил отвор в който влизаше главата на дръжката на ножа. Канията ми бе с две самозатягащи се гумени ленти през телени токи от неръждаема стомана. Така ножът ми бе под ръка постоянно, защото дръжката бе до коляното. С него съм си изкопавал стрелата от забивки в скали, като съм удрял по дръжката с камък и отчупвал парчета от скалата до дето си освободя контрите. И да ви призная след десетки скатове и стотици котки се бях главозамаял. Имах се за нещо като Дартанян и това един път ми изигра лоша шега. Бях пронизан в дясната ръка, като шипът влезе по средата на средният ми пръст и излезе между първата и втората стави на дланта- Юмрукът ми си отвори палецът показалецът и средния пръст. Ножът държах само с безименният и кутрето. Животното бе в една скална цепнатина, като стрелях под ъгал и го бях ударил в мускула. Самонадеян, че ще отсека опашката с ножа не пуснах втора стрела, не го уморих и си навлякох ядове. Добре, че не повторих опита си да сека, а го извлекох на брега и там му отсякох опашката. Беше над 12 кг. ,не го теглих, а го подарих на едни арапчета, от които вземах кокали за кучето си. Имах в галерията си снимка на една 12 кг. котка, но при смяната на сайта се загуби. Барута ми бе качил снимки от един албум, но после замина, а новият начин на изписване галерията ми се загуби. Тази, дето ме прониза бе по-голяма. ТА НЕ СЕ ГЛАВОЗАМАЙВАЙТЕ след десетина петнадесет котки или скатове! Забравих да ви напиша за лисиците! Те имат дълга четиръбеста опашка с фини зъбци с която драска неприятно и има малък шип на нея. Рибата има един много чувствителен израстък на горната челюст,, който е подвижен, като хобот и с него преслушва пясъкът. Рибата има ромбовидно тяло, като плавниците се движат нагоре и надолу но това от страни изглежда като балет, а не като плуване. Много е грациозно, и се лъжеш за скоростта и или за ускорението и от място. Невероятни са. Обикновено плува, понякога са в групи, като по-рядко ляга, но никога не се зарива. Стреля се като котките когато лежи, а в плуване както дойде, но при нараняването се изстрелва с такава скорост, че често контрите я разкъсват от тласъкът. Е умира някъде но не на куканът. В Такъв случай пускам харпуна и държа въжето като постепенно затормозявам! Ако е едра, пускам втора стрела, ако не /4-6 кг./я сечех опашката във водата и хайде на кукана.
Друг път ще ви пиша как пушех мурени или филета от скат, как панирах лисица, Как се реже месото за да не е жилаво ! Ще имате възможност да ги пробвате тези деликатеси, щом ходите редовно в Гърция и Турция!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

Братство, много ми се иска да не ме възприемате като самохвалко! Аз съм работил 9 години в Либия, а с командировки и други посещения, като учредител и председател на БЛТИсъвет към БТПП и Асоциацията на българо-арабските търговско-икономически камари , над 10 години. Почивният ни ден бе петък, а особени възможности за развлечения и почивка освен на плаж нямаше. Та наистина съм имал тази прекрасна възможност да се насладя на невероятното море на северна Африка! Бистро и с богата флора, далеч несравнима с тази на нашето море! Имам и такъв рекорд:- с няколко семейства един петък почивахме на плаж, известен, като "Кариерата та ТЕСтрой"! Това е дълаг над 2 км. прекрасен пясъчен плаж, като в единият край бяхме европейските плажуващи, а на другият край арабските. Един ден реших да проверя морето от към арабският плаж, като знаех, че срещу него е военен полигон, разположен на бряг, като Калиакра! Стръмен бряг от стотина метра, никакъв пясък, а скални грамади посрещаха вълните. Там и лодкари избягваха да минават или да пускат мрежи, заради опасността от стрелбището на платото. Та тогава се настрелях на котки! Ударих над 20 броя по 1,5-2,5 кг. Спрях да ги стрелям, чак когато приближавайки кукана с поредната котка видях да се спуска нещо като есенен лист към дъното! Взрях се и видях, че това са малки котета, които се в момента раждаха! Пропадаха към дъното с полюшвания на ляво, после на дясно и като легнеха на пясъка на дъното се като чели пробуждаха за живот! Както акушерките тупват новородените по дупето да изплачат и почнат да дишат, така и тези котета с размер на чинийка за чаша чай започваха да плуват и да се зариват! Раждаше някоя на куканът риба, но те бяха толкова много, че разбрах коя е чак като се върнах в нашият лагер! Тогава влязох в ролята на акушер и с притискане и движение на дланите от главата към опашката изродих няколко, които веднага пусках във водата и за радост на децата веднага почваха да плуват в плиткото. Рибките излизаха като палачинки свити с опашката напред! От анусът на майката се подаваше следващата опашчица и като натиснех корема и, изскачаше поредното животинче! Явно в стремежът си да продължи рода, умиращата майка бе почнала да ги ражда, а те са били годни за самостоятелен живот, защото всичките, които видях да падат към дъното и другите дето аз разродих сами започнаха да си плуват, да се зариват в пясъка и да се крият! Тогава раздадох рибите на приятелските семейства с които бяхме заедно на излет, без да си взема за мен! Отядеми се! Но това не ми попречи следващият петък пак да прострелям котка, както и да вляза отново с харпун след като ме прониза Онази ! Сложих си тънка гумена ръкавица, над превръзката и хайде отново във водата! Е в резултат на безхаберието на либийска хируржка, която ме прие по спешност останах с увредена дясна длан, средният ми пръст се измести към безименният и вече не ставам за пианист, но мога да си нарежа мезето, вдигна чашата или погаля жената! Какво му трябва на един мъж? Ми имам си го!
А сега да ви напиша за пържолките от лисица или скат! Хубавите филета са от двете страни на гръбнака, като режех плавниците във формата на тухла и я охлаждах в хладилника! На 1 см. от долната страна минават редица хрущялни ламели, които са от гръбнака до края на плавника! Много лесно може човек да среже по тях тънки пържоли, но трябва да знаете, че мускулните влакна са успоредни на ламелите и ако така транжирате рибата ще имате жилаво месо! Аз след охлаждане режех месото напреко на ламелите и така мускулните влакна ставаха къси, а ламелните парчета се стапяха при пърженето от едната и другата страна! Голямите скатове и лисици след като си отрежех най-хубавата част от филето, ги дерях след охлаждане. Става много лесно с остър нож! Нарязаните вече пържоли, можете да мариновате по вкус с различни миризлаци, но задължително с обилен ситен лук,лимон и черен пипер! Пробвайте и после споделете!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Благодаря, отново за споделените неща! Вярно тогава е било доста различно, не поведението на рибите а самото време. Скатовете тук не са много, но си заслужава да се опитат. Аз до сега съм взел два и рядко ще стрелям други. Платерините са ми по интересни и не ме разбирайте погрешно просто това нещото което съм избрал. Това не означава че не ми е интересно да чета за тях а напротив още повече се радвам на споделените неща. Така научавам нови знания.
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Пак ставаме рано но днес съм друг човек починал съм си и съм готов за приключения. Пътуваме по познати и непознати пътища. Търсим и място на което да останем за вечерта. Всички къмпинги, които посетихме вече са затворени. Само в един човекът ни предложи стая за трима за 40Е но не във къмпинга а в селото. Попитах дали може да се чуем към седем каза че няма проблем. Пак стигаме до Порто Корфу. Този път хващаме други пътеки и отиваме на друго непознато място. Пак отвесни скали се спускат до водата но вече не така рязко а малко по полегато. Отново ритуали по обличане и някъде след обяд сме във водата. Дъното е пясъчно и в далечината се вижда морска трева. Зарганките пак са тук и изглеждат едри пробвах по една но пропуснах. След малко чувам изстрел. Като стар трапер познавам харпуна на Иво ролер 75ца. Има един рязък шум. След малко се виждаме Иво е взел заргана, казвам му че и аз съм стрелял но пропуснах. Както обикновено Иво държи в дълбокото аз по средата Ванката по към брега. Стигаме до първото борунче доста интересни бели скали се спускат под ъгъл във водата. Там където достигат дъното то е покрито с морска трева. Почва де се усеща и някакво течение. Забелязвам едно голямо кръгло петно в морската трева Раздишвам и гмуркам като заставам близо до морската трева. Една риба Перка направо иска да захапе стрелата. Чак ме накара да я ударя по главата. Тя само направи кръг и пак пред стрелата вече не е любопитна направо нахална. Пак леко я чукнах с върха на стрелата. При третото идване се замислих дали да стрелям, но не го направих. Следващото гмуркане една малка червена рибка замени мястото на перката, но не беше толкова нахална. Тук нещо дребните риби май са доверчиви. Минавам още малко в дълбокото. Да проверя как са големите дали и те ще са толкова доверчиви. Раздишвам и усещам че го правя добре подготвен съм. Гмуркам и този път залягам в началото на пясъчното петно. От двете ми страни има морска трева и се надявам да съм скрит. Пред мен пространството е открито. Пак една червена рибка се появява не я отразявам. В далечината на края на пясъчното петно виждам така чаканата по-голяма риба. Леко свеждам поглед. Рибата наближава движи се така сякаш съм и привлякъл вниманието гледам почти под вежди. Вече е пред стрелата още миг и стрелях. Видях че съм уцелил и изплувах, рибата не побягна а се скри в тревата близо до мястото на което бях легнал. Взех няколко бързи глътки въздух и тръгнах надолу. Рибата още стоеше в тревата и се опитваше да се скрие. Видях, че е ударена добре, хванах стрелата и придърпах линията. Сложих я на кукана и с помощта на ножа я почистих. Рибата беше ципура. Пак не беше много голяма, но си е в норма. Иво се появи и ми направи снимка.
Продължихме с гмуркането. Решихме да продължим до следващия нос. Течението сякаш се усилваше затова минахме малко в плиткото. После пак се отправихме в дълбокото. Казах на Иво, че ще оставя буя и ще гмуркаме двамата. Чух Иво да стреля след малко видях да окачва една доста едра Перка на кукана разбрах, че го е подразнила. Сетих се че не съм му правил снимки. Даде ми камерата и се опитах да го заснема. По-различно е с фото апарат.
Тук някак все от близо го снимам и все режех част от кадъра и след няколко снимки токът на батерията свърши. Пак погмуркахме, но вече се усещах доста изморен при едно от тръгванията усетих и че не мога да изравня. Иво ме попита какво става и след като му казах излезнахме за почивка. От няколко часа бяхме във водата. Постоплихме се на брега пихме малко вода и събрахме сили
Когато пак влязохме във водата видях едно малко лавраче. Извиках Ванката да му го покажа. Плуваше близо до брега, не нервно а много бавно, сякаш ни изучаваше оставихме го замислено. На връщане започнахме да се оглеждаме и за октоподи. Сянката беше паднала над тази част от залива. Дали излизат над вечер или просто не сме гледали за тях. Сега ги виждахме. Точно преди един завой, където след това имаше една голяма скала видях платеринки, които бяха зависнали. Стоят на едно място и нито напред нито назад. Нещо ми мина през главата за това им поведение, но се помислих - да бе да и подминах без да гмурна и да огледам завойчето под вода. Както си плувах по повърхността и точно преминавам завоя един лаврак мина пред мен. Казах на момчетата, че тук има лаврак да се оглеждат. Обиколихме но не го видяхме. Момчетата не видяха лаврак а голяма мурена. Змиевидното и тяло се увиваше около скалите. Иво се заигра с нея. Мен малко ме достраша за стрелба и я подминах. Обиколих скалата. Зад скалата в плиткото до кръста се бяха събрали доста дребни атеринки. По едно време гледам и тялото на един лаврак да се изнизва покрай скалата. Близо е и нямам много място за стрелба. Почти го вземам на мушка, но вече съм се извъртил достатъчно и съм в посоката в която Иво търси мурената. Оставих лаврака да подмине но той не го направи. Мушна се в скалите. Опитах да погледна къде точно. Видях платерини, които също се бяха заврели. Мисля че веднъж даже и лаврака беше сред тях, но наличието на мурена в района ме спря да се завирам по дупките. Явно над вечер лаврачетата си излизат.
На брега имаше две момчета които хвърляха въдици за заргани. Поговорехме с тях къде може да се остане в района. Дадоха ни телефона на човека при когото те са отседнали. Ние им дадохме зарганите, които бяхме простреляли в началото. Облякохме се доста бързо имаше много комари. Точно до колата имаше стара локва. Стъмни се Звъняхме няколко пъти но никой не вдигна. Спряхме в Торони пред една таверна. Попитах сервитьора имали къде да останем трима човека за една нощувка. Той попита един човек. Аз изчаках на разстояние. След малко разбрах че ме попита за колко хора и след това каза 35Е съгласих се. Каза да караме след него. Спряхме след около 500м. Мъжът говореше с една възрастна жена. Каза ми да изчакам една минута. Нещо не се сторих много надежден на жената тя ни отказа. Тогава мъжът каза да се върнем до Лъва. Така се казва таверната от която тръгнахме. Каза да го изчакам малко. После доведе една друга възрастна жена. Аз вече бях оправил малко перчема. Жената каза 60 Е. Аз 50. Съгласиха се само да сме тръгнели до 11ч. Казах, че ще тръгнем много по-рано. Дойде един чичка обяснява нещо и от жестовете разбрах, да караме след него. Излязохме от крайбрежната алея и свихме по една малка уличка. После по един черен път направо излязахме от населеното място. Почнахме да се майтапим че ще ни заведат в козарник. Не след дълго колата пред нас спря пред един дървен портал почти като на козарник. Дървени греди с мрежа. Човека отмести портала а аз видях куче. Е тук вече щяхме да познаем само чаках да видя козите, но в далечината на светлината на фаровете се показа къщата. Викам не може да е тази много е хубава явно от тук се минава за козарника. Човека показа на Иво къде да спре. Аз въобще не се доближих до колата. Опитаха се да ни запознаят с кучето Тигрис, но аз не се здрависах. Иво и Ванката ми подадоха багажа. Човека ни въведе в къщата. Беше много повече от това което съм очаквал. На два етажа. Долният етаж кухня с дневна и баня. На горния две спални и веранда. Много чисто и ново изглеждаше. След възможността да останем на къмпинг сега ни се струваше че сме на правилното място. За вечеря се седнахме на верандата. Дойде ни на гости и също похапна Пантерас…..
71733610_2929273887100312_340313193987440640_n (1).jpg
71733610_2929273887100312_340313193987440640_n (1).jpg (57.12 KiB) Преглеждано 3698 пъти
72478889_2929273720433662_3500156604005744640_n.jpg
72478889_2929273720433662_3500156604005744640_n.jpg (22.6 KiB) Преглеждано 3698 пъти
72901439_2929273643767003_7629874393342017536_n.jpg
72901439_2929273643767003_7629874393342017536_n.jpg (72.37 KiB) Преглеждано 3698 пъти
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

Бояне, искате ли да ви напиша за моят опит с мурените? От начало ги стрелях където и да е по тялото, после в устата им в дупките и като натрупах опит, почнах да ги примамвам да се покажат и тогава ги стрелях! Много голяма вкусотия са особено пушени!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Благодаря, ще науча още нещо. Не взехме мурена и ще знаем за друг. Прочетох, че има и няколко вида мурени.
Аватар
Диканаров
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 2580
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Сезон 2019

Мнение от Диканаров »

От начало ги стрелях където можех при случай че са на открито и ги извличах на пясъка! Там ги обезглавявах, после ги стрелях в дупките, но често те се дръпват в последният момент и тогава става тегаво, защото мурената се навива на възел и няма измъкване от дупката! Тогава почваш да разкъртваш камъните около дупката за да си измъкнеш стрелата с рибата и накрая започнах да ги карам да се измъкнат от дупката си поне една педя и тогава я стрелях! Как ги примамвах? На върха на стрелата закачах добро пипало на октопод и го размахвах пред дупката с мурената! На това тя не може да устои и полека се подава, като следва върха с пипалото! Като се подадеше поне една педя си завъртах китката така че стрелата да е под ъгъл към шията на рибата. Тя в стремежът си да захапе пипалото не реагира на това движение на китката с която държите харпуна! Стреляйте в областта на соплата на хрилете! Тогава стрелата пронизва рибата в шията и тя не може да се върне в дупката/ стрелата се препречва на дупката/ и почти винаги се навързва на възел извън дупката, от който стърчи главата! Това е и най-удобната форма за обезглавяване под водата! С един-два маха на ножа я обезглавявах! Имайте предвид, че отрязаната глава продължава да хапе и отрязана! Правил съм следното:.отрязаната глава мърда с челюст, пъхам ножа си в устата и тя захапва! Стиска здраво, че след няколко тръскания я пуска! Зъбите и са като бръснач и ако захапе има опасност от възпаление от гниещата плът в устата и от изяденапреди риба! Сега идва друг важен момент! Никога не слагайте на кукан октопод и мурена един до друг, че всичко става на бербат! Така се оплитат и усукват, че понякога се и късат от кукана. Нямат никаква поносимост при допир на кожите им! В къщи най-лесно дерях мурените, като хващал с ръка в памучна ръкавица месото около шията и с електрикаджийски клещи смъквах кожата ! Понякога се свлича изцяло, но по-често се накъсва на ивици! Кожата е много атрактивна, от бежаво до чернокафяво изпъстрена с точки и съм правил какви ли не опити да запазя колоритът, но не съм успявал! Обикновено след половин час от одирането си губи кожата красотата! Исках да направя от нея атрактивни колани, като сувенири, но не сполучих! Рибата е с бяло, умерено тлъсто месо! След одиране я осолявах за половин-един час и я пушех в саморъчно приготвена пушалня от кутия за сирене, на която бях запазил едната страна на капака. На дъното сипвах костилки от бадем или талаш от широколистно дърво. Над тях на 5 см. слагах скара от тел. На скарата навивах осолената риба, а над нея окачах на куки други риби завързани за опашките. Куките закачах на телове прокарани на 1 см. под среза на капака! Така заредената кутията слагах на газовият котлон, като уплътнявах срезовете с намокрени кърпи! Пушех 20 минути обикновено и не повече от 30 минути. След което слагах рибата в найлонова торба и охлаждах в хладилника, че иначе се омирисва на пушек камерата! Невероятно нежно мезе е и много пиене попива! Пробвайте и после споделете впечатленията си!
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
boqn_belchev
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 430
Регистриран на: Сря Ное 18, 2009 4:50 pm

Re: Сезон 2019

Мнение от boqn_belchev »

Благодаря, това за мурените да не се връща в дупките го слагам в торбата.



Спахме добре. Аз по едно време се събудих с болка в ухото. Ремонтния комплект е в колата а Тигрис я пази. Сега да пропусна утрешното гмуркане или да се престраша да отворя колата. Огледах се и помислих. Взех един нов чорап от раницата сложих вътре половин солница сол и пак легнах като го сложих на ухото. Дали от солта или просто от мислите, но когото станахме ухото не ме болеше.На закуска кои с кафе кои със друго както каза Иво…………..
72215074_2929273963766971_7787449214354587648_n.jpg
72215074_2929273963766971_7787449214354587648_n.jpg (58.19 KiB) Преглеждано 3482 пъти
Още преди да се е показало слънцето Иво се облича. На мен още ми е студено. Ще ползвам топлата вода, която напълних в къщата.

Тук ни хареса най-много като релеф и възможности имаше за всички. Вече си познаваме и мястото знаем кое какво има и къде има удобни места за залягане. Сега имаме и повече време можем и да достигнем до още дестинации. Аз се пробвам и по плитките места да видя дали ще има нещо интересно рано сутрин. Вземем една тежест от буя. Подарък са ми от Вальо. Не знам защо не я сложих на колана а само я подпъхнах и прекарах въжето което ползвам да я закачам на буя. Продължих си в плиткото после малко по на вътре и така три четири гмуркания после пак се връщам в плиткото и продължавам. Бяхме стигнали до едно борунче. Близо до мястото на което Иво взе ричолата. Правехме гмуркания с него на пързалка. По едно време Ванката ни извика. Отправихме се към него. Видял мурена. Бяхме решили да опитаме една. Предполагам не е много трудно да се отстреля мурена, а трудното идва от после. Да се умъртви и сложи на кукана. Правим план. Обикаляме скалата от която се подава Иво стреля а аз и Ванката правим добавки. Речено сторено и се подготвяме и тримата сме много концентрирани и внимателни. Раздишваме добре и се потапяме. Иво стреля аз очаквам помръдване, но такова не последва явно на Иво изстрела е приспал мурената. В следващия момент виждам как издърпва стрелата и на нея стои една морска краставица или поне мисля че е такава. Окраската и много наподобява мурена. Тримата прихнахме да се смеем, както го правиха и всички животинки около нас. На мен чак ми се наложи да изляза по спешност на брега. Въпреки облекчението, че все пак не ни се наложи да се борим не бяхме се отказали от намерението. С Иво се върнахме на позицията на която бяхме преди това. Направихме по няколко гмуркания. Беше както винаги много бистро виждаха се някакви риби но доста на далеко и не бяха любопитни. Мястото явно е посещавано и от доста рибари въпреки, че не се вижда да има пътека по която да се стига. Сигурно идват с лодки. Иво намери един Воблер, куките на които бяха направо нови. Явно е от скоро тук. Аз след облекчението при едно от раздишванията видях как тежестта, която бях подпъхнал пада от колана в един участък с морска трева. Буят е до мен и се опитах с тежестта му да маркирам мястото. Три поредни гмуркания не я намерих. Оставих я подарък. На следващото гмуркане вече с цел риба намерих един пилкер. Куките бяха доста ръждиви. Замяна ли да правим. Не само ми го показа след малко го изгубих. Е това вече е знак да се преместя не е това мястото. След борунчето има широк залив с плаж. Отиваме на там. Дъното се променя, като вече от брега до участъка където започва морската трева са кръгли камъни а не скали. Чувам Иво стреля виждам че последва и обработка на улова. Иво е взел ЛАВРАК
Честит първи ЛАВРАК ИВО!
Я да ти направя една снимка не че ги правя добре, но ще опитам.


Това е и първата желана и постигната риба. Планирането даде резултат. Иво стреля и със 75ролер.
Това е и още едно постижение. Използва го както при нас в 95% от времето така и тук. Правилното гмуркане е много по важно от харпуна. Иво вече гмурка много добре. Той е нашия отличник във водата. Има най-добрата апнея. Спортува много. Никога не се оплаква. Помага на всички, като им носи оборудването и с каквото може да се сети. Много добре е организиран и ето, че на мястото което си хареса морето го дари с една прекрасна риба.
Малко след това излизаме на плажа да си починем малко и да направим разбор. Времето е все така хубаво не се виждат облачета, морето е спокойно и равно. Водата бистра и прозрачна. Варно, че рибите които търсим явно не са много на плитко по това време, но Иво е доказателство, че с постоянство се постигат успехи.
Продължихме към следващото място края на залива. Там картината почти същата както навсякъде. Почнахме да не можем да изравняваме. Явно вече се изморявахме и времето прекарано във водата си казваше своето. Ванката пак беше прострелял платеринка и няколко спарита. Беше намерил и октоподи а и неговото гмуркане много се беше подобрило в сравнение с първите дни. На повърхността вече се придвижваше много по-тихо дори на няколко пъти го обърках с Иво. Неопрените и плавниците им са еднакви и само по харпуна го разбирам, че е той. Още съвсем малко му трябва да прави и чисти засади.
В залива преди да излезем Иво простреля така чаканата мурена или беше кафява мурена или някаква змиорка. Нямаше го този черен цвят на жълти петна а и нямах много време да я разгледам. Тя се беше увила около стрелата на Иво. Аз вместо да стрелям не го направих, че скалите бяха на около половин метър се опитах да я набуча. Дали контрата на стрелата на Иво не беше преминала цялата и аз като я бучех а избутах или мурената при въртенето си се освободи и се скри под скалите. Не можахме да я намерим и до края на приключението не срещнахме друга.
Прибрахме се в базата по пътя снимахме кошарите и кошерите. Кошарите ги има почти на всеки баир. Покриви от ламарина и дървена конструкция направени странно защо на най-високото и неудобно място. При нас изглеждат много по-добре.
71769342_2929274067100294_7128681478317146112_n.jpg
71769342_2929274067100294_7128681478317146112_n.jpg (20.51 KiB) Преглеждано 3482 пъти
72041359_2929275620433472_6822054069314519040_n.jpg
72041359_2929275620433472_6822054069314519040_n.jpg (70.11 KiB) Преглеждано 3482 пъти
Публикувай отговор

Обратно към “Подводен риболов”