Сезон 2022

[boqn_belchev]

Пътешествие 2022

Изминаха няколко години в които ходенето до други морета го правихме само виртуално благодарение на новите технологии. Беше есен листата по дърветата бяха започнали да се прошарват и по-голяма част от гроздето беше прибрано в очакваше да се превърне във вълшебен елексир. Иво ми сподели, че има намерение с Мария и Иван да ходят на Халкидики. Аз в началото малко се инатих, но ми трябваше само един разговор с Ванката да се навия да отида с тях. Беше сряда а имах и малко задачи да свърша. В четвъртък се прибрах до Каварна да си взема 5мм. Неопрен. Багажа го оставих за петък. Събрах по много от всичко като само плавниците бяха 1бр и една въдица. Два неопрена 7 бр. чорапи 3 бр. ръкавици. Не са четен брой, че само толкова можах да намеря до петък. Събирам и пълня в колата, като не само багажника беше пълен. Когато погледнах колко много багаж се зачудих дали Иво ще може да го събере. На сутринта част от багажа беше редуциран Иво беше взел повече от необходимите ми неща.
Събота сутринта потеглихме рано към 8.30ч. от Варна. Към 14 минахме границата на Маказа. Малко преди това се чух с близките. Ванката пътуваше от Благоевград и се разбрахме да се срещнем някъде по пътя. Около 17,00 бяхме пристигнали на уговореното място. Морето изглеждаше бурно и докато намерим подходящо място за влизане мина още малко време. Опитах се да се обадя, че сме пристигнали. Оказа се, че нямам включен роуминг. Мария се обади от нейния телефон на оператора в Бг. Попитаха ме разни неща, които дори и аз не знаех, че съм им казвал или пък съм знаел, но важното беше че си спомних. Така вече можеше да разговарям с близките и от моя телефон. През това време намерихме и сравнително добро място за влизане. С Иво пием по бира за добре дошли.
Снимка

312503721_6155698544457814_8909271379629199616_n.jpg (295.92 KiB) Преглеждано 5404 пъти

Малко след това облякохме неопрените с Иво и се отправихме към морето. Мария хвърляше въдица от брега.
Беше бурно, към носа се виждаха доста вълни. Затова влезнахме от едно заливче. Разбрахме се да плуваме срещу течението и после де се пуснем по него. Чехлите си ги оставих по-на високо, че помня как преди имаше прилив. Първото докосване до водата носи много положителни емоция. Забравяш дългият път и се отправяш на подводно пътешествие. Прозрачността на водата те омайва и те кара да се замечтаеш. Това чувство бързо е заменено от други сетива и веднага усещаш разликата във водата. Доста по солена е от колкото при нас и дори очите ти се замъгляват от сол. Това както и пазенето от таралежите са едни нещата които се различават от гмуркането в нашето море. До края на приключението почти не срещах притеснения от морските таралежи.
Слънцето вече натежаваше на хоризонта, но въпреки това лъчите му осветяваха и без това бистрата вода. Иво беше малко по на вътре а аз карах по в брега. Там пък вълните са по-големи, но се надявах да видя и интересни неща. Все още нямах добра апнея и гледах да съм прикрит колкото мога. Легнах в подножието на една скала и зачаках рибите да минат над мен. В далечината се забелязаха силуети. Почнаха да приближават бяха доста голяма група от риби, които още не можех да определя. Притихнах да видя какви са. Бавно почнаха да се изясняват силуетите. Помислих ги за ричоли, но се оказаха гопи и то доста едри. Изчаках да приближат. Точно си избрах една и от дясно идва друга риба. Баракуда още нямах отстреляна и веднага промених позицията на стрелата. Рибата беше близо, направо я виждах как я вземам. Стрелях и видях как една сребриста риба почна да се премята. Дали от вълните или от нещо друго не уцелих баракудата а една от гопите зад баракудата. Така и така трябва да се яде и я закачих на кукана. Точно бях стигнал едни скали и щях да казвам на Иво, че се връщам. Една вълна ми отвори маската от лицето и солена вода навлезе в празното пространство. Това добре, но и нещо дръпна здраво въжето на буя. Може да е било същата вълна. Котвата остана на дъното а буя го отнасяше течението. Гмурнах със сълзливи солени очи и взех котвата. Изплувах и видях, че вълните са станали още по-големи. Пръските от гребените се изсипваха като дъжд върху мен. Влезнах малко по-навътре и течението се усили. Буят продължаваше да се отдалечава. Погледнах за Иво, но той беше по на вътре. Не можах да му се обадя. Продължих към буя. Доста плуване падна. Все не го достигах напрегнах плавниците. Въздух дори, че плувах на повърхността почти нямах, вълните продължаваха да ме заливат. След няколко минути, които ми се сториха доста дълги успях да наближа буя. Достигнах до въжето което беше развито над 15м. и задърпах буя към мен. Огледах се за Иво, беше далеко и прецених, че нямам сили да му се обадя. Тръгнах към брега от където бяхме влезли. Там завързах котвата на буя и я пуснах на дъното. След известно време успях да се успокоя и да направя няколко гмуркания в плиткото. После направо излязох и се преоблякох. Иво излезе след мен и той беше взел една риба за вечеря. Ванката и той дойде. Направихме лагер и Мария ни приготви вкусна вечеря с рибите.

311818432_6155405711153764_475095554389922529_n.jpg (45.74 KiB) Преглеждано 5404 пъти

[boqn_belchev]

Ден първи


Ставаме рано закусваме и правим разбор. Морето е паднало малко. Решаваме да обиколим един нос. Правим преглед на оборудването, наместваме тежести по коланите и разпределяме бързите тежести. Предвид положението на слънцето и посоката на течението решаваме за влезем така, че през по-голямата част от гмуркането слънцето да ни е зад нас. Влизаме от пясъчен залив. След вчерашните вълни по пясъка личат само едни човешки стъпки-тези, които оставих по изгрев слънце, когато се опитвах да хвърлям въдица. Направихме план и преценихме, че ще ни трябват около три часа. Иво тръгна напред. Аз се заиграх по едни градинки с платерини и едно плитко рифче. Беше доста интересно и красиво. Платерините се движеха по повърхността на много голямо разстояние. Исках да проверя поведението им тук и една техника на скриване. Правя се че не са ми интересни и лягам в различна посока от тази в която съм ги видял да заминават. След малко се появяват точно срещу мен. Да но тук е много бистра водата нямам толкова апнея, че да проверявам цялата теория. На няколко пъти изчаквам само съгледвача, но пък в далечината виждам останалите. Явно тук са и по плашливи а и нямам много добро прикритие. Оглеждам се и за октоподи, като почти си мисля повечето за тях от колкото за риби. На границата на една пясъчна градинка имаше един по различен камък с правилна правилна форма. Не се сливаше с пейзажа и си имаше правилни квадратни дупки. Много добро укритие за осмокрак си помислих. Поглеждайки вътре в едната имаше октопод, но много дребен, още сме в началото и ще го оставя да порасне и да се срещнем друг път. Проверката се оказа правилна и запомних вече да гледам подобни неща. Гледах да се движа на границата на камъните и началото на пясъчните градини. Слънцето в началото до носа беше срещу мен. Не виждах буя нито на Иво нито на Иван. Мислех, че са пред мен. И след известно време видях един буй. Оказа се този на Иво. Ванката още не бил дошъл. Иво ми обясни каква е дълбочината и какво има. Свалих едната тежест и я закачих на буя. От повърхността видях как една риба се скри под един плосък камък. Раздишах добре и се гмурнах. Надолу надолу и после почнах да пикирам, чак да се усилвам явно е трябвало още една тежест да сваля. Погледнах през дупката и видях една риба, която ми се стори доста добра. Виждах само част от рибата главата и беше скрита. Първо малко се зачудих дали да стрелям, че нямах много добра видимост, но после нещо в мен надделя и стрелях. Никакво дърпане и движение не усетих. Направо съм уцелил камъка и стрелата се беше заклещила. Вече и нямах достатъчно въздух. Изплувах. Завързах харпуна за буя и направих още един опит. Иво и той дойде да види какво правя. Ванката има ретрактор на ножа. Огледах се дали е дошъл, но не го видях. Починах си добре и при следващото гмуркане успях леко да завъртя стрелата и тя излезе. Казах си, че повече няма да стрелям така по дупки. Заредих и продължих да се наслаждавам на бистротата на водата. Малко след това се качих като тюлен на скалите да събера малко топлина и да освободя малко течности. Гледам Иво и той на скалите. После пак във водата. Наблюденията ми бяха, че повечето хубави риби се крият под плоски камъни, които са заобиколени от двете страни от високи скали. Почнах да оглеждам за подобни и почти под всички имаше риби. При един подобен камък виждам как една глава се подава, като зад нея има просека и стрелата може да излезе от другата страна свободно. Стрелях и уцелих рибата. Стрелата премина през цепнатината и излезе от другата страна. Рибата остана на кордата и се навря в камъка. Дръпнах кордата и усетих, че рибата е още там. Следващото гмуркане пак не можах да я изкарам. Чак на третото издърпах рибата и стрелата. Рибата не беше толкова голяма колкото ми се искаше около две педи. Доста време после ми отне да освободя линията. Стрелата беше от едната страна а харпуна от другата. Първо опитах да прекарам харпуна през цепката, но после реших, че е по-добре да е стрелата. Все пак нея по-лесно можех да я заменя. Пуснах стрелата през дупката и тя се подаде от другата страна. Можеше и да развържа възела на линията, но реших, че ще се справя и без това.
Закачих рибата на буя и когато се огледах гледам пред мен буй зад мен пак буй. Явно Ванката ни е настигнал. После на брега разбрахме, че е намерил пряка пътека и е прекосил носа за да се включи отново в гмуркането. Иво беше осигурил вечеря а Ванката беше намерил голям октопод. Аз колкото и да се оглеждах не ги виждах.
Събрахме багажа и се отправихме към следващото място. Пътя не беше кратък и колкото и да ни се искаше бяхме изморени и решихме да пропуснем гмуркането да си починем и съберем сили за следващия ден.

[boqn_belchev]

Ден Втори-
тайният плаж.

Бяхме идвали тук и преди. Красив закътан залив между две възвишения със скали до който имаше път. В морето близо до брега имаше няколко лодки. Дълбочината не беше голяма. Предният път бяхме проверили западната част на залива. Плана сега беше източната. Мястото е красиво и спокойно почти винаги. Ванката каза, че предният път се е чудил дали пак ще дойде някой ден тук а ето ни сега готови за нови приключения. Вярно измина много време от както не бяхме идвали, но морето си беше там и ни чакаше.
При предното идване не бях добре подготвен за дълбочините и бистротата. Сега знаех какво да очаквам и знаех, че съм по подготвен за дълбочини. Това чувство на увереност за дълбочина почнах да го придобивам от първото идване. Годините които бяха минали само го затвърждаваха и подобряваха. Все по често почнах да виждам врани да се уча къде се крият и какви места обичат и как да ги изненадвам. Не ходех често по дълбоките места, но когато бях почти винаги си тренирах дълбочини. Така след няколко опита, когато се върна на плитко гмурканията ставаха по-приятни. Сега знаехме че в залива е плитко и искахме да проверим носа. За да стигнем до там ни трябваха около 40 минути вървене пеша по пътечки, газейки до кръста във вода и преминаване на стръмни участъци. Малко преди носа се откри много красива гледка. От Източната страна Високите скали се сливаха с морето пред нас се простираше самият нос който не беше висок, но доста стръмен за пресичане пеша. От Западната страна се простира Касандра. По средата имаше малък плаж. Вятъра беше източен и доста силен. Точно пред плажа имаше скали и вълните ги заливаха. Мислехме да обиколим носа, но след предишното гмуркане във вълни нещо не бях много сигурен. Реших да вляза без буя да обиколя скалите и да огледам как е после да изляза и да взема буя. Вълните не бяха толкова силни, колкото изглеждаха от брега. Дори ми си прииска да си бях взел буя и да обиколя носа. Иво беше отпред пред скалите. Видимостта е повече от добре и няма как де не го видя. Гмурка се повече от добре, име много апнея и използва възможностите за прикритие. Поглеждайки към брега видях, че има и други посетители. Казах на Иво че ще изляза и ще вляза от другата страна. Той реши да плува. Малко преди да изляза се заиграх по камъните в плиткото и дори видях едно малко лавраче, знак че може де има и големи. Точно излязох Ванката и той дойде. Прекосихме пясъчната ивица и влезнахме от другата страна на носа. Влезнахме бавно във водата. Гледам Ванката нещо се замотава, но така сякаш е стрелял по нещо пък аз още не съм си обул плавниците. Когато поглеждам Иван е герой и октопод простреля той пък аз още не мога да ги видя. Е вече като знам, че ги има ще наблегна на тях. Това камъче онази дупка все подходящи места с малки рибки и перки по камъните. Ванката ми показва и черупки от раци и казва тук ги има. Малко след това го виждам пак да се заиграва сякаш има улов. Отивам при него и виждам как разчиства един камък от таралежи. Маха и малките камъчета от дупката където е стрелата. Точно това ми помогна, когато в последния ден видях един голам осмокрак. След малко Ванката изкара един голям октопод а аз продължих все така да ги търся. Бавно малко по малко стигнахме до целта. Вече си имаше и дълбочина. Няколко гмуркания в дълбокото предвещаваха наличието на интересни риби. Имаше много сафрид и други дребни риби. Монахините също бяха много, както и наличието на много змарид. По дъното на пясъчните места си търсеха храната и много барбуни. Спарови риби също се срещаха, но по-често по каменистите места. Имаше една скала, която стърчеше като голяма купа сено и беше отдалечена от останалите групи скали. Точно около нея в повечето случаи минаваха и по-интересните риби. Пуснах се малко по течението да огледам как са нещата и там. Дъното беше на стъпала и бях легнал на края на една от терасите, които образуваше. В дясно от мен имаше една малка самотна скала. Малко пред нея се подаде и първият хубав зъбар. Тази година нямах много очаквания за риби. Предният път когато бяхме идвали през цялото време си мечтаех за зъбари сега не беше така. Просто се наслаждавах на моментите, красивите гледки и много рядко стрелях. Дали това или просто спокойствието караха рибите да усещат това и да идват толкова близо. За първи път видях няколко зъбара. Чаках да дойде и наистина голям, но явно още не съм подготвен. Водата е толкова бистра и прозрачна, че старите и опитни риби им трябва и повече време за чакане а аз още го нямам. Тръгнах да се връщам пак при копата сено, където имаше най-много движение на дребни риби. Минах в плиткото хем заради по-слабото течение а и да не плаша много останалите риби. В плитките скали имаше много папагали с много ярки цветове. Плитката вода и наличието на много светлина ги караше да се открояват на белите скали. Малко преди да стигна копата със сено закотвих буя и се подготвих да направя няколко дълбоки гмуркания. Раздишах си много бавно и плавно се спуснах в сянката на скалата. После усетих, че скоростта на пропадане е много голяма и се подпрях с ръка на скалата, като продължих бавно да се придвижвам. От дясно се появиха риби, движеха се в посоката в която бях легнал. Дали аз и ли нещо друго ги накара преди да ме подминат да сменят посоката и да завият покрай скалата. Не се движеха бързо и ги последвах. Бяха доста голям пасаж. Избрах си една и стрелях, Не бях много точен и се наложи да пусна от макарата. Тя пък нещо заяде, но въпреки това успях да закача рибата на кукана. Не бях хващал до сега ричола. Затова обърнах малко внимание как изглежда. Приличаше на голям сафрид. Страничната линия правеше една интересна чупка а опашката V образна също като на сафрида. В главата имаха разлика и формата на тялото е по сплескана. Знам, че стават много големи и трофейни. Тази не беше от тях. Следващите гмуркания пак на няколко пъти видях подобни, но не стрелях. Не са много плашливи и позволяват да се доближиш до тях ако гмуркаш правилно. Едно интересно гмуркане с тях пак при копата сено все така я наричам, но така си я оприличих че повечето риби минаваха от там. Нещо ги привличаше да си похапнат. Рибите се появиха пак от дясно Ванката точно беше раздишал и се гмурна в посока скалата. Рибите го видяха и го последваха. Бяха на няколко метра зад плавниците му. Той продължи да се движи близо до скалата а те след него. Само малко съжалих, че нямах камера да го снимам.
Малко след това видях и буя на Иво. Той беше направил обиколката и след няколкото гмуркания на купата сено коментарите му бяха, че тук е било най-рибно. Иво също видял зъбарчетата на другата точка.
Малко преди да излезем Иво уцели една мурена, която аз по невнимание пак успях да избутам от стрелата.
Аз продължих по плиткото като за накрая преплувах целият плаж и пак не видях октоподи.
Вечерта седнахме и Мария ни приготви улова, като на всички много ни хареса октопода, който Ванката беше хванал.

326338297_575091187424152_7057649679219387348_n.jpg (116.15 KiB) Преглеждано 5204 пъти

[boqn_belchev]

Ден трети- Торони

Бяхме идвали и преди пак познавахме мястото, но искахме да проверим и други места. Направихме една туристическа обиколка и открихме пътечка, която водеше до черният плаж. Плана беше да гмуркаме до там и после да се върнем пеша. Ванката остана в базата беше уморен от туризма и искаше да си почине. Плуването по познати места е интересно и приятно да видиш пак познати риби, знак че района си държи тези видове. Въпреки това не се задържахме много на едно място и бързахме към целта. Там беше и най-интересно Едно малко островче беше малко по-на вътре и вълните се разбиваха в брега му. Имаше доста силно течение и много риби. Наличието на течение, вълни, и подходящото време на деня предполага и наличието на много риби. Деня в които морето предлагаше по много от всичко. Големи групи от спарови риби плуваха в близките скали. Зад тях се виждаха и групи от малки зъбарчета, множество монахини, папагалите сякаш бяха повече и тук цветовете им бяха още по-ярки, по дупките в дълбокото се криеха и доста групери и въобще беше много обещаващо място. Не бързах да стрелям, дори и не заради голямата риба, която можеше да се появи а за да усетя духа на мястото. Морето така те поглъщаше и обгръщаше, дори шума на вълните беше изчезнал сякаш се намираш в приказка. Една вълна успя да ме изкара от това чувство и се опита да ме изхвърли на плитко. Наложи се малко да натисна плавниците и да влезна малко по на вътре. Раздишах добре и се гмурнах. Придвижих се в подножието на един скален ръкав, който ме скриваше от дясно и бях в сянката на слънцето. В края на ръкава имаше малка пещера. Погледнах вътре и една голяма глава се показа от тъмното. Беше голяма мурена. Предният ден бях взел една доста по-малка. На брега имаше трима възрастни мъже. Те влизаха с лодка и също като нас бяха дошли да се радват на морето. Единият от тях дойде, когато чистехме мурената да ни предупреди да не се занимаваме с тези риби, че са опасни. Той също бил гмуркач и като по-възрастен държеше няколко пъти да ме поучи. Взех си бележка. Както вече почти не стрелям по котки така реших да не го правя и с мурените. Нямаше много интересна стрелба и предизвикателството беше след това. Погледахме се малко с мурената и се отдалечих, като я оставих господарка на мястото което си беше избрала. Малко по на вътре имаше разпръснати огромни скални късове. Точно около тях се очакваше да има и по-интересни риби. Отново ме обзе онова познато чувство за сливане с морето. Гмурках спокойно и удоволствието от подводната хармония беше навсякъде. Иво се появи от другата страна на острова. Срещнахме се точно от пред по средата. Каза, че в сянката на острова имало много дребни рибки. Погмуркахме още малко и си тръгнахме все пак имахме доста да вървим. Мария ни чакаше на брега. Ванката намерил време и той да се натопи и да усети морето. Не му се стояло много в стаята взел си нещата и отново ни беше хванал октопод. Общо взето през цялото приключение се грижеше да не оставаме вечер без октопод, беше станал много по-голям майстор на октоподите а и не само, много често го наблюдавах тайно и вече има много добра апнея дори на няколко пъти го бърках с Иво.

312580111_6163706126990389_4214953406273420916_n.jpg (233.21 KiB) Преглеждано 5052 пъти

[boqn_belchev]

Ден четвърти островът на костенурките

Бяхме решили да проверим и нови точки. Избрахме си на картата една група от острови в южна посока. След няколко спирания за оглед си избрахме едно плажче с пристан. Точно се облякохме и ни казаха, че не можем да гмуркаме в района на 100м по назад може. Намерихме ново място за спиране. И пак се облякохме. Не беше много дълбоко а по-скоро плитко. Беше вече към 10ч. Иво беше влезнал доста на вътре и по едно време се върна било все така плитко. Самото място не ни допадна много за гмуркане иначе красотички имаше много. Островът на костенурката беше в далечината и станаха хубави снимки. Една голяма яхта за разходка дойде от посока на острова и спря на пристана. От нея на брега слязоха около 30 човека и отидоха в таверната. Явно за това са ни казали, че не можем да влизаме от там. Общо взето си направихме сутрешното гмуркане и за след обяд решихме да посетим пак познатите ни пътеки от вчера.
Този път плана беше със два прехода на отиване и връщане. Вече знаехме колко време ни трябва да го направим. Пътечката е красива и минава през ниски дървета, част от които бяха маслини и ниски храсти. Пътя е около 40 минути, но със цялото оборудване си е предизвикателство. Затова при подобни преходи гледам ръцете да са ми свободни или да нося само харпун в ръка. Не ползвам раница. На буя имам ластично въже. Прекарвам го през рамо и там слагам плавниците. Чорапите са под колана ръкавиците и те там или закачени на ножа. Маската и шнорхела или на колана или на пантофа на плавниците да я виждам. Мотовилката на буя с тежестта също я прекарвам през ластичното въже. Харпуна е в ръка и се ползва за трета опора като бастун по стръмните пътеки. Морето ни посрещна с усмивка. Слънцето вече беше изминало голяма част от пътя си към хоризонта и времето за гмуркане беше едно от най приятните. Този ден нямаше така силно течение и дори рибите не бяха на толкова големи пасажи. Проверих за мурената и нея я нямаше. Точно от пред където бяха големите скали забелязах няколко интересни риби. Плуваха няколко метра под повърхността. Не бяха много големи. Това лято за първи път в нашето море видях и дори взех една подобна. Дали това, че не си бях поставил цел за определена риба и движенията бяха спокойни и плавни гмурнах леко, като и под мен и над мен само вода без прикритие и насочих харпуна и стрелях без да се целя. За късмет рибата остана на стрелата и дори успях да я хвана. Борбата не беше толкова голяма както в Черно море въпреки че тази беше по-голяма. На излизане пак си търсех октоподи и отново не видях. Иван както обикновено пак се справи и ни налови октопод и рибки. Иво беше хванал и той няколко интересни риби. Беше много красиво и вълнуващо място, но слънцето вече се беше скрило зад хоризонта и трябваше да си тръгваме.

312472707_6155695544458114_746131424898378887_n.jpg (238.25 KiB) Преглеждано 4910 пъти

[boqn_belchev]

Ден пети Сарти


Разборът беше да проверим и как е от другата страна на ръкава. Времето по прогноза го даваха да е добро и се отправихме на мини пътешествие. Пътя ни заведа до Синият плаж. В далечината се виждаше Атон. Иван беше ходил няколко пъти и ни показваше къде се намира манастира ни а също така и ни разказа интересни истории за това свято място.
Направихме си няколко снимки и се отправихме към водата.
Морето беше равно. Водата прозрачна тук си имаше и доста пясък а до сега гмуркахме все по скалисти места. Пред нас и имаше малки островчета които ни бяха целта. Решихме да плуваме до там и да огледаме. Още с идването нещо ми подсказа, че не ми се стреля и затова взех апарата на Иво да снимам. Не съм от добрите фотографи, но се постарах да направя няколко клипа на Иво и Иван както и малко риби.
Беше пълно с монахини, които бяха на облаци около скалите. В началото снимах и един малък групер, но не можахме да станем много големи приятели. После снимах папагали, но и те не се приближиха много. Просто тежестта ми не беше достатъчно за да се задържа на място и да не мърдам. Най-близо снимах спарита. След като видях, че батерията е намаляла реших да оставя апарата на буя и да потърся риби. Голямо впечатления ми направиха кефалите, които се криеха под една скала точно по обяд се бяха наврели може би на сянка или пак се криеха от нещо. Поогледах се и не знам кое ме накара да стрелям. Вярно имаше просека, която позволяваше да стрелям и стрелата да мине от другата страна, но се оказа, че ваденето е доста трудно. Добре, че преди да тръгнем Иван наточи стрелите и оправихме макарата. Сега се разви добре, но вирбела, който свързва линията и макарата беше останал под скалата. Гмурнах се няколко пъти, но все не успявах да извадя стрелата а и не исках да дърпам много линията да не я разтегна. Накрая реших да раздишам добре и ако не мога да я извадя да срежа въжето. Успях да издъпам малко от линията и да я освободя от вирбела. Накрая пак си казах да не стрелям по дупки особенно на дълбоко.
Мястото беше много интересно. Малка част от огромните скали се показваха над водата много по-голяма час от тях бяха под водата и ми приличаха на айсберги. Имаше мнаго дребни рибки и предполагам в по подходящо време на деня ще има и интересни хищници. Обиколихме няколкото островчета и се отправихме към брега. На една голяма плоча имаше цепнатина и там видях няколко врани. Извиках момчетата, но враните се бяха наврели още по-на вътре и вече не се виждаха. Малко преди да изляза в плиткото видях и една мармури, което беше решило да участва в надпревара по бягане.
След разходката и мини приключението за завършек пак си избрахме тайният плаж.
Този път Иво ни заведе всичките до тайният плаж с колата. Вярно, че пътя не е много добър, но Иво си е много добър и в подобни приключения. Имахме на разположение най- хубавато време от деня и ще гмуркаме на най- харесаното място.
Както и очаквахме повечето риби бяха при копата със сено. Този път се виждаха и доста зъбарчета. Аз пак продължавах да си търся октоподи и пак не ги откривах. Иван беше намерил дежурният октопод. Малко преди да излезем на плиткото и в камъните докато си снимах подводните красоти най- накрая го видях. Точно гледах как две перки за застанали мирно и се оглеждат в един камък пък той бил октопод. В бързината дори не успях да го снимам а направо стрелях в октопода. Е вече бях доволен и поне го видях.
Прибрахме се в базата и направихме разбор на приключението.
Вярно, че не открихме големи и трофейни риби, но знаем че и това ще стане когато сме по-добре подготвени. Все още това море не ние толкова добре познато и няма как да ни се разкрие толкова бързо, ще имаме още много срещи, запознанства и приключения. Важното е, че всички подобрихме нивото си и се забавлявахме. Открихме още интересни места и заливчета. Хубавото е и това че сами си откриваме местата и така остава и приятното усещане за нашите места.

[boqn_belchev]

Ден преди тръгване.
Всичко хубаво си има край и знаехме, че и това ще дойде време да се прибираме. Въпреки всичко нещо си не теглеше към дома, но имахме още един ден на разположение. Събрахме багажа и потеглихме на обратно , щяхме да си изберем място по пътя. Минахме през доста китни селца гори и поля, спирахме на няколко места, където не почувствахме поканата на морето и така пътят ни отведе до Орфинският залив. Мястото го познавахме от преди. Озовахме се на една буна и направихме разузнаване. Изглеждаше обещаващо и дори видяхме един буй във водата. Продължихме по пътя и стигнахме до един паркинг. Там имаше две коли и точно едни колеги бяха излезли от водата. Поговорихме малко с тях. Казаха, че има октоподи и било мътно. Точно това ни трябваше и повече покани не чакахме. Облякохме неопрените и във водата. Още с влизането мястото ми си стори много обещаващо за осмокраки. Хем си има пясък и скали пък е и мътно. Намерих една група със скали и направих няколко засади. Бях лек и реших да сложа още една бърза тежест. Точно я слагам на колана и гледам някаква суматоха от перки под мен. Когато се загледах то било октопод и то не малък. Опитах малко да го наблюдавам как се слива с околните камъни и дори за миг да отместиш поглед и сякаш изчезва толкова добре се слива, когато нямаш и око за това. Не го чаках много и го закачих на буя. Щом още с влизането си ги намерих имаше много изгледи да има и още. С положителни мисли и настроение продължих напред и след малко пак виждам перки. Този път беше дребно октоподче и прецених, че ще го оставя да порасне. Още повече се зарадвах защото виждах два октопода за едно гмуркане. Продължих напред бавно без да бързам да оглеждам камъните. Следващият октопод го видях без да има перки наоколо беше се разпрострял над един камък. Продължих нататък. Бавното плуване и стоене на едно място ме караха да усещам водата по-студена. След като бях подминал едни скали брега се беше променил имаше една голяма тераса с доста дребен камък. Както през цялото приключение така тук по-големите и открояващи се от пейзажа камъни се проверяват. Е вече бях повече от доволен явно в последният ден както и при предното приключение желаните риби или октоподи се намират. Точно с подобни мисли подходих към камъка. Първият момент нищо не видях, но само миг след това видях едни огромни вендузи. Такива не бях срещал до сега. Нямам и още опит в хващането на октоподи и затова стрелям не се виждаше къде е главата а само предполагах в коя посока е. Определено бях улучил. Почна се едно дърпане едно теглене не се пуска. Оставих котвата на буя наблизо и закачих харпуна. Пак се опитах да го издърпам като хвана пипалата, но пак не успях. В опита си да го извадя брадата ми се беше допряла до камъка а върху него имаше таралежи. Усетих и убождане в брадичката. Поспрях за момент и помислих. Тогава си спомних как като наблюдавах Иван когато вадеше октопод той първо разчистваше около камъка. Взех другият харпун от буя и почистих таралежите. После почистих и входа като извадих няколко по-малки камъка. Пак опитах да го извадя, но октоподът не помръдваше. Иво и Ванката не се виждаха на близо. Беше ми станало и студено. Заредих само един ластик на 90 и отново стрелях. Сега октоподът си имаше две стрели и пак не помръдваше. Закачих и вторият харпун на буя и се отправих малко към брега. Хем да се огледам, да си почина малко и да се стопля. Стъпих на едни камъни и се огледах. Видях, че Иван се зададе зад едно борунче. Явно е останал зад мен. Вече двамата се опитвахме да го извадим пак теглим и дърпаме пак се не поклаща. Държи си и двете стрели и си стои в дупката. Иво и той ни видял че нещо се помотаваме и дойде да ни види какво правим. Малко преди това Ванката се опитваше да извади октопода и видях как едното пипало се подаде малко. Иво се гмурна и въобще не му даде никакъв шанс направо щеше да го извади със камъка дори. Нали е най здрав от всички и няма какво да му се опре. Та така сговорна дружина камък премества октопод изважда. Не беше октопод а направо Кракен чак толкова голям октопод виждахме за първи път. Мисля, че адреналина от изваждането ми беше дошъл в повече и след като си успокоих дишането отново усетих, че ми става студено. Отправих се бавно към мястото от което бяхме влезли. Иво и Ванката бяха с дебелите неопрени и явно не им беше станало студено. Аз съм си малко зиморничев и решех че ми е време да излизам. Момчетата и те излязоха. На брега си направихме една от любимите ми снимки от това приключение.

[Диканаров]

Благодаря Бояне! Това си е направо новела ала Хемингуей! Ако искаш мога да ти споделя моите знания и опит за улов на мурени и октоподи, а също и за тяхното приготвяне! Мисля, че преди години съм писал за това и ако не си ги чел ще ти пиша на лични или тук, стига да не отекчавам другите колега! Успех и на равни!

[boqn_belchev]

Благодаря, Помня , за мурените че ги чакаш да се покажат и ги стреляш под 90 гр. За октоподите не си спомням, но знам, че сам го записал в торбата с умунията от всички. Просто не съм я отварял скоро. Ще бъда благодарен да го споделиш отново тук. Така може е други да го видят и нама да отекчим никого.

[Диканаров]

Бояне, за втори път ти пиша, а от разни тук реклами какво става не знам но се трие написаното! Първо моля да ме извиниш, че забавих отговор, но съм в интернет, чрез клуба в селото, който ползвам когато слизам за продукти и то когато е отворен! Първо октоподите си правят жилища в дупки, кутии, гърнета и т.н, като отпред правят табан от чирепи, плочки или стъкла. Жилищата на октоподът са на 20-30 метра едно от друго. Ако видиш така подредени камъчета и раковини вгледай се има ли водорасли или боклучета от горе. Ако има то октоподът е в друга дупка наблизо! От начало ги стрелях, после ги набучвах , а накрая си направих кука от 5-6 мм. желязо с дължина около половин метър, с диаметър на куката от 5-6 см диаметър и ръкохватка, като кламер! Така ми бе лесно да я свалям и слагам на буя си до кукана. До това стигнах след като многократно си подбивах върхове или кривих стрели! Пъхах куката под октопода,завъртах на 90 градуса и теглех! Излиза лесно! Режех с два реза преди и след очите главата му, чистя тялото, като натискам на клюна и той излиза през среза, обръщам торбата, махам вътрешностите и октоподът е готов за прибиране. От начало брах зор с окачване на кукан, като там имам заклана мурена. Реагират телата им при допир и стават на стегнато кълбо от плът при което ако имаш и други риби, ще се скъсат и паднат от кукана. Затова на него окачах после само мурените, а октоподите слагах в джоб на буя, където си държар резервни върхове, клещи, пила или шише с вода. Така нямат контакт и са спокойни.
Октоподът от начало го варех по 3 часа, защото оставаше твърд, до дето не ми подсказа един италианец какво да правя. Замразяваш октоподът за един ден в камерата, така той умира и не е нужно да го тряскаш в скалите до припадък до де стане сив, белег, че е мъртав! При размразяване го вариш с една винена тапа, но само по веднъж! Тогава се вари за 20 минути. Варя го с копър и сол на вкус, след което е готов за всякакви вкусотии от салата с майонеза и лимон през панировка до всякакви яхнии, паели и т.н. Месото му става като на рак!
Мурената не може да устои на лакомство,като пипало от октопод! Като я видиш, че се подава от дупка и речеш да се спуснеш към нея, тя се връща на зад и се крие. Виждаш я в дупката, но ако и стреляш става изключително трудно да я извадиш, защото тая се връзва на възел и е с глава навън от него . При връзване вътре в дупката, отворът е по-малък от възела и става тежко да си извадиш стрелата без повреди. За това нанизвах парче от пипало и го размахвах пред дупката, тя се бавно подава, продължавах да изтеглям бавно върха до дето си подадеше врата, тогава с завъртане на дланта насочвах върха така, че да пронижа врата, но стрелата да препречи отвора на дупката. Така става лесно изваждането на рибата С ножът си им режех главите под вода, но мина година до дето набера опит и си набавя нужното оръжие! От начало излизах на скалите или брега, където ги колех, но това си е губене на време. Ножът ми бе ефтин, от домашни потреби, но със стомана от върха до края на дръжката. Дълаг 40 см! Канията си направих от стара тракторна гума с голяма кръпка, през която минаваше краят на дръжката, а прашките и токите от стара автомобилна гума и от поцинкована тел! Стана отлично оръжие с което съм заклал стотици мурени и отсекъл опашки на скатове, лисици и котки! Важното е да го промиеш със сладка вода и наточиш, за да е като бръснач! Това спасява под вода, както да си извадиш забата в скала стрела, чукайки върху дръжката с камък, като шило или длето, така и да отсечеш глава или опашка. Мурената най ми харесва, прясно осолена и опушена. От начало я дерях с клещи, а в последствие установих, че ако я държиш с памучна ръкавица не се изплъзва и тогава кожата се свлича като чорап с едно дърпане на клещите.Най важно е да не се подценява противникът или надценяват възможностите ни и опита. Самоувереността , рутината и подценяването са най-опасни за нашего брата! От собствен опит го пиша, защото след като стотици пъти съм бил победител един път подцених противника, надцених възможностите си и бях пронизан в дясната длан от една десет килограмова котка. Останах с леко осакатяване. Средният ми пръст се поизви на дясно, но това е друга история за която мога да пиша друг път! Това не ме спря да влизам във водата на следващият петък, нито пречи да си бода мезето или вдигам чашата, а и за други работи! Така, че главозамайването от постиженията ни е най-опасното за нас, особено под вода, дето сме лимитирани от страна на кислород! Не се ли подценява противникът и надценяват възможностите ни всякакви победи са възможни под вода!

[boqn_belchev]

Благодаря, Диканаров! Ще гледам този път да си го запиша. За мурените рядко се сещам и рядко ходя по другите морета за да им отделям време и явно трябва повече четене. Просто беше любопитство. По скатове също не стрелям или много рядко. Обикновенно след това приключвам риболова и не ми се занимава.

[Диканаров]

Бояне, вкусотии са! Опитай ги и ще почнеш да ги търсиш целево! Скатовете, лисиците и котките са хрущялни, като акулите и проблемът с костици отпада! Особено при рибена чорба! За рибена чорба или за желирана риба , като предястие е най-подходящ електрическият скат! Познава се по това, че е с обла глава и опашка, като на акула, но има сини петна разположени в линия на главата! Когато ти е на стрелата и я държиш не те чука ток, но ако е жив и го попнеш друска! За това като го вадех му забивах един нож зад главата, да му пресека гръбначният стълб. Така не друска! Като го вариш, стигат 10 минути и е готов за предястието! Бульонът е толкова гъст, че се желира сам в хладилник. Жената си правеше в иенагласова тавичка мозайка от рибено месо, сварени моркови, кисели краставички, листенца от магданоз или целина, почистени от костилките маслини, резенчета лимон и това го заливаше с бульона и оставяше за 2 часа в хладилник! Става и красиво и вкусно предястие! Опитай го със студено бяло вино, а може и светло розе и кажи каво ти е впечатлението!
На голямите скатове плавниците са масивни мускули, които имат мускулни влакна успоредни на хрущялните ламели-ребра! За това не режи пържолите по ребрата,което е по-лесно, а напреко с дебелина един пръст! Така няма да става жилаво месото! Пресичаш мускулните влакна и остават едни хрущялни копчета на два пръста от кожата от едната страна. Те са от ребрата. Стават, както са тези от свинските гърди! Можеш и да си ги преглътнеш или изплюеш!
Така мариновани пържолите стават на скара шеметни, а пък пушени бият всяко такова свинско мезе.
Има само едно нещо, което трябва да знаеш и това е ,че през размножителният период мъжките риби имат мирис на урина! Само тогава! Изкисвай ги и ги мариновай за да изчистиш мириса! Ако си ги добил тогава де!

[boqn_belchev]

Благодаря! Всяко знание е полезно ще се постарая да го запомня!

[G.Petkov]

Бях пропуснал разказите на Боян и Диканаров,
Но сега ти прочетох с удоволствие !

Много се зарадвах, аз също съм фен на гръцките морета,
Но не мога да ги видя в дълбокото, под повърхността.

Затова - чета !

Благодаря на авторите !