Момчета, преглътнете кой обида, кой егото си, кой мързела си и разровете в "Спиърфиш" темите за апнеа, хипервентилация, ментална подготовка и пр. Там се занимавахме доста време с тези неща и всичко е изписано. Не вярвам някой да седне сега пак отначало всичко да преписва тук, най-малкото заради това, че всички мнения, съвети и знания са колективна придобивка на цялата ни не толкова голяма общност. Булти е написал много тук, но има още много за писане. Проблемът с апнеата и подготовката на гмуркачите в някои държави е достигнал до нива на идеология, в научни изследвания се инвестират пари и на военни, и на цивилни институти. Така сериозна информация често се "изхлузва" и за обща употреба, като просто трябва език и четене в чуждоезични сайтове. Това са правили и доста момчета, които са пренесли прочетеното в темите в "Спиърфиш".
Ето един пример за нещо, което аз научих там от Петьо Златев (Sea-Wolf), Dobs Yavorsub и други. Явор е друга бира, той често пие вода от извора, лични приятели са му едни от най-големите в морето, но го мързи да пише статии. Петьо и Добри обаче преписаха сума нещо от чужди източници, което е ценна база данни.
Става дума за хипервентилацията.
ОГРОМНА ЗАБЛУДА е, че чрез хипервентилация преобогатяваш организма с кислород!!! В кръвта ти има "Х"-количество хемоглобин. Всяка молекула хемоглобин присъединява 4 молекули кислород. Толкоз!!! Да се пръснеш от раздишване, повече не можеш да поемеш! Това обаче, което аз не знаех до преди 3-4 години е черешката на тортата - мозъкът ни няма датчик за количеството кислород в кръвта!!! Отчита се количеството въглероден двуокис! Той натиска червеното копче на поривите за дишане, защото в нормални условия е в обратна пропорция на наличния кислород - просто клетките като приемат кислород, отдават СО2. Когато прераздишваш (хипервентилираш), ти намаляваш драстично СО2 в кръвта и така забавяш реакцията на сензора в мозъка, ЛЪЖЕШ ГО!!! Да, ама мозъкът работи с кислород и когато кислородът свърши, МОЗЪКЪТ ИЗКЛЮЧВА, независимо, че не усещаш непреодолим порив за дишане! Поривът за дишане е билетчето ти за живота и с него не трябва да се ебаваме!
Мнението на Grizmin също е изключително точно! Всеки организъм има първо индивидуални възможности, после идва тренинга, но всичко трябва да става бавно и с внимателно самонаблюдение, в състояние на спокойствие (Spear обича думата "релакс"

), като според мен задължително преди това трябва да имаш солидна теоретична подготовка, колкото и това да е повод някой практик да ви поднася!
Булти тук някъде спомена за Генчо Павлов. Моите първи учители по подводен риболов бяха няколко негови приятели - художници от София. Запознах се стях през лятото на 1982 г. на Варвара и те още преживяваха скорошната му смърт (есента на 1981г.) Още помня уроците как да хипервентилирам, които ми даваха. Това бяха знанията и постановките тогава. После съм го правил години наред, та до скоро. Е, Господ е бил с мен, а и аз никога не съм бил дълбочинен гмуркач. Генчо Павлов обаче се удави в Турция на състезание, като дълбочината е била между 15 и 20 м. Там вече хипервентилацията е самоубийство!
В заключение се сещам за една изповед в няколко изпуснати думи на Вальо Люцканов - републикански шампион по подводен риболов, национален състезател от клуб "Нафтекс" - Бургас. В поста си в една от темите с дискусия за раздишването призна, че и той до преди 3-4 г. е хипервентилирал според "методиката" у нас. Вече не го прави...
Мойте 2 ст. ...
