Еххх, колко време мина без да съм писал в темата си.
Мисля, че е време да драсна някой ред макар, че на фона на тези трофейни кефали дето се изловиха тази седмица
мойте някак си бледнеят ама има ли значение.
И за да окрася темата си малко повече ще започна разказа малко по от рано.
Та предната седмица имах малък ангажимент, който отложи дългоочаквания риболов,
обаче както се казва всяко зло за добро пък и повода си беше много на градос, някой хора го очакват с нетърпение.
С две думи поводът беше такъв :
абе страхотна работа цяла нощт варене и проби за градоса на елексира.
Този хитрец мързеливо подремваше на топлите камани и от време на време наблюдаваше как върви работния процес
а течноста течеше ли течеше, като оформяше тъй важния "синджир" който пък от своя страна подсказваше за високия градос.
Така премина съботата и неделята.
Започна новата седмица, а когато не съм ходил за риба от доста време в главата ми почват да се въртят все някакви глупости.
Поредната, която успях да скроя е идеята да си направя клатушка от лъжица
Шшшшшшшттт да не чуе жената че ша ме убие.
Приготвих инструмента
и започнах да режа
резултата бе следния
Разпробих я и наннизах кука и халка получи се страхотна мини клатушка, която чака реда си.
Така неусетно се изтърколи и поредната седмица и на прага бе Викенда, за който бях решил твърдо да се отдам на риболов.
В събота след сутришното кафе отпраших към Звъничево (за което по късно щях да съжалявам)
Започна се едно обикаляне и замяране, но рибата упорито отказваше да се храни.
Така докато започна да се мръква и макар в сумрак реших да опитам и на реката която я дели само една дига от гьола.
Беше вече почти тъмно
но имах успех, извадих една маломерна рибка,
която ме накара да съжалявам, че не бях отишъл на реката още от началото.
Неделя е, твърдо решен бях да направя целодневен риболов по реката.
Так около 12 вече бях там
поза за протокола
и без да губя време зглобих такъма и започнах да облавям
успеха ме навести почти незабавно
направих малко снимки, накефих се на рибето и го пуснах да зимува.
От отсрещната страна на реката колеги ме гледаха така сякаш бях направил голям грях, че съм пуснал рибата.
Аз от своя страна и за тяхно нещастие успях непосредствено след 2-3 замятане да хвана поредната рибка,
която ме накара да се почувствам страхото и да си създам илюзията, че ще пада разбиване този ден, но грешах.
пак няколко снимки и Фрииийй
После последваха няколко часа лутане напред-назад по течението на реката но рибата отказа да вземе примамката,
но над бента имах чувството че ще има по голям успех и бързо се преместих натам (еиий това интуицията е голяма работа)
Почнах да подавам примамката и не след дълго последва удар и на брега се оказа ето този хубавец
снимка за спомен и пак на свобода да порасне за сл. сезон
Така неусетно измина и този прекрасен, но кратък ден.
Рибите не са трофейни обаче ще имат шанса да станат и да ми донесат много положителни емоции през идните сезони и риболовни дни.
пп. Дано несъм ви отекчил с първата си част от разказа си.