naRiba.com

Общо е 1 час, не е толкова много, но изгледай поне тези минути които съм посочил след това ще ме черпиш с узо

Аз па ги изгледах и не ми стана нищо
Много мъдър човек,просто трябва да се замислим нат думите в този монолог и да извлечем нужното ,не е задължително да ставаме от утре йога последователи но определено има какво да се научи ,всеки сам решава за себе си
Юли както винаги си на ниво, бравос

Юлиане , благодаря за клипчетата !!!

Юли добри са клипчетата, браво. Даже вече дишам като ми се припуши

ей това е целта

Grizmin, смело мога да кажа за себе си, че независимо кога за първи път съм хванал харпун, колко и как съм се гмуркал, кога, кой и какви съвети ми е давал, как и какви риби съм вадил през годините, кога, какво и къде съм чел за гмуркането, но на стари години отбелязах един момент на новото летоброене за мен в тази краста - есента на 2006 г., когато се логнах в "Спиърфиш" и започнах да чета. Тогава разбрах колко малко знам, защото никога не съм се бутал при "големите" и съм си откривал повечето неща сам или от прихванати разговори. Контактите ми с някои майстори през 80-те години ме разочароваха - вечер сме приятели, докато ми пушат от “Ротмънса”, а на сутринта все измислят нещо, за да не отидем заедно да гмуркаме и да науча я място, я някой чалъм. Става дума за мои връстници, но по онова време доста напреднали...

Преди да влeза в сайта, 12 години не бях се гмуркал по ред причини и реално започнах всичко почти от нула - от предишната ми екипировка бяха ми останали само маргинални компоненти - две прилични маски, един шнорхел, едно шорти "Камаро", десетина самоделни тежести и един къс харпун "Технисуб". Добави към това и смазващия фактор "местоживеене - София"!
Изобщо обаче не ме беше срам да питам и да се уча от пишлемета, дето бащите им хипотетично може и да са ми набори. Благодарение на купищата информация, която е събрана и продължава да се бълва там, аз се върнах в морето много бързо и по най-добрия за мен начин.

Вторият повратен момент, който се яви като следствие на горното е, когато се запознах с Явор - Yavorsub. Благодарение на това приятелство смея да твърдя, че открих истински гмуркането и подводния риболов – от всичко, касаещо екипировката, до най-важните похвати във водата. Макар и пестеливо, понякога само с насочващи намеци и подсказвания, за да те провокира сам да се замислиш, но той отвори очите на много хора, отгледали самочувствието си на “моето камъче” за истината в “Голямото синьо”. Това, което лично съм чул, прочел и научил от него смело мога да твърдя, че е 100% истина и го споделям вече с питащи тогава, когато самият той може да си позволи да не се обажда - вероятно му омръзва да се повтаря постоянно. Нещо като Учителят, който пуска светлината на знанието, а учениците му имат задачата да го разнасят.

Ето какво аз научих от Явор за раздишването и апнеата, пробвано и работещо - така, както го практикувам към днешна дата. Мисля, че ще е полезно за тези, които по една или друга причина не четат в “Спиърфиш”, за да имат информация за още една доказана техника, освен тази на Булти. Все чаках някой по-добър от мен като Юли или самият Явор да ги напишат тези неща, но и писането си е хамалогия. Разбирам, че всичко вече е написано и това, че на някой не му се рови в “Спиърфиш” си е негов проблем, но както казваш ти, @Grizmin, тази тема е важна най-вече за безопасността и живота, може би и на деца. Надявам се Явор и другите пичове да не се сърдят, че споделям знания, получени от тях.

1. Най-важното нещо за предстоящото гмуркане е честотата на пулса. След изплуване и след първоначалните няколко дълбоки вдишвания, с които възстановяваш нормалното количество кислород, започваш да дишаш бавно и спокойно, както на сън, за да успокоиш сърцето. През това време релаксираш, като отпускаш тялото и се опитваш да не мислиш за нищо. Лежиш на повърхността, дишаш плитко, бавно и спокойно, бавно и спокойно и както казва Явор - проверяваш си частите на тялото. В неговия стил на изразяване това би трябвало да значи нещо като медитация... Това последното не го разбирах отначало и го пропусках, но наскоро схванах идеята, когато открих в Йога Нидра точно такива техники.
2. Когато сърдечната дейност се успокои и влезе в нормалния ритъм на лежащ в покой човек, започваш полека да удължаваш вдишванията и издишванията, като внимаваш да не ускоряваш пулса! Съзнанието следи и наблюдава процеса на дишане – не концентрирано, а наблюдаващо! Концентрацията е обратна на релаксацията!
3. Последното вдишване е също много бавно, но продължително, като пълниш първо корема чрез плавно изтласкване напред на диафрагмата. Аз лично продължавам да пълня и нагоре към гърдите, както ми е казал Явор. Някои авторитети от света на чистия фрийдайвинг твърдят, че не е необходимо, даже вредно за недостатъчно напреднали да се напряга гръдния кош към раменете – не знам. Всъщност не, че в корема влиза въздух - това е нарицателен израз за пълнене на долните дялове на дроба. Там е най-големият обем от неговата вместимост и за нормално гмуркане (1.30-2 мин.) е достатъчно. Аз все още съм на принципа "колкото повече, толкова повече!".
4. Когато си вдишал напълно, "мазно" поемаш надолу, като маховете на краката трябва да са плавни и равномерни. От този момент нататък всичко е подчинено на пестенето на кислород. Плавни движения и изпразнено от мисъл съзнание. Мисленето е вредно точно колкото и напрягането на краката - мускулите на краката и мозъкът са най-алчните консуматори на кислород. Гледането на дълбокомера или времето на апнеата на часовника при мен рязко намалява резултатите и от последния сезон го избягвам. Апнеата не ме интересува като време, а дълбочините си ги гледам по-късно на брега. Опитвам се тези фактори да ги “чувствам” подсъзнателно.
5. Аз лично изплувам веднага след първия порив за вдишване (контракция). В зависимост от моментната ми форма времето до него силно варира. Забелязал съм, че при мен той е преодолим без усилие и после имам още 20-30 секунди до следващия. Ако съм на плитко (5-8 м.), понякога използвам и това време, защото след втората контракция имам още 10-15 сек., достатъчни за изплуване от такава дълбочина, но по принцип избягвам. Спазвам правилото, че до 40-50 сек. засада риба не мине ли, няма и да мине. Ако пък мине, не е била за мен... Ако не си на състезание по апнеа или не си фен да си чешеш егото, винаги е за предпочитане да си оставиш по-голям резерв от въздух за излизането – за всеки случай. Всичко се случва – заплитане в нещо, схващане на крак, не дай си боже – чупене на плавник и пр. изненади.
6. При изплуване много внимавам да прилагам същите махове със същото темпо, както при слизането. Не е добър сигнал за мозъка да променяш темпото! Когато изплувам от дълбоко (за мен 14-16 м.), никога не гледам към повърхността. Просто плавно плувам нагоре с глава леко наведена надолу и обикновено “наблюдавам” (представям си ) двете ми дъщерички как играят, берат жълти и червени цветя и се смеят – пак съвет от Явор. Така понякога се сепвам, когато се покажа над водата. Не е добре при изплуване главата да се вдига нагоре и по друга много важна причина: променя се нормалното положение на артерията, която храни мозъка с кръв (пак чуто от Явор).

Това е техниката, пак ще повторя - която научих от Явор Иванов - Yavorsub и я прилагам от 2 години. На 51 г. съм, гмуркам 30-35 дни в годината, пуша, пия умерено, а понякога успявам и рибки да уцеля с харпуна, които никога не снимам. Продължавам да се уча с пълна сила предимно от “лапетата” – те споделят по-безкористно...

Извинявам се на всички, които се чувстват по-добри гмуркачи от мен, че точно аз си позволих да споделя горното. Не искам постът ми да се разбира като методика или наставления – не давам акъл, а споделих как го правя и от къде съм го научил. Може би сред четящите да има по-добри и от Явор, но те все още нищо не са разказали тук за техниката си на гмуркане... Може пък и Явор да не е казал все още всичко и да ме поправи и допълни...

Благодаря за вниманието!
Г.

По-добре и разбираемо едва ли някой щеше да го напише. Нямам нищо какво да добавя след написаното от Гришата и смятам че ако се спазват тези препоръки дори дълбочини от 30м(че и повече) не са проблем.

Бат Зоро , голяяямо благодаря !!! Задочно благодарности и към Явор . Тези точно неща ги споделям напълно , но човек не може всичко да каже наведнъж , винаги нещо пропуска а и всеки отделен индивид ( като Момо , а не личност като мен ) открива по нещо ново ...още веднъж благодаря на теб (вас) и на набора ...казваш , че концентрацията е срещуположна на релаксацията , тук обаче си в грешка ...релаксацията или медитацията е вид концентрация , но концентрация в нищото , концентрация да не мислиш за нещо странично , мозъкът ти изобщо не може да спре да работи , въпроса е налучкаш ниските обороти , за което пак се изисква концентрация ...когато аз се концентрирам в дишането или пулса си , аз съм именно там в нищото ...начи концентрирам се в нещо което е постоянно с мен - именно сърцето ми или белият дроб, много по лесно е да се концентрираш върху свещ или икона например ....затова дихателните упражнения на сушата , свързани с концентрация или релаксация на йогите ( моя теория ) са сякаш създадени за да се отпуснеш по лесно при гмуркане а и не само те ...всъщност това не съм го открил аз а Жак Майол ...когато за пръв път книга за йога попадна в мои ръце , когато вече се занимавах самостоятелно , достатъчно
ми бе да видя неговото име там и да се заема съвсем сериозно , докато връстниците ми , ги вълнуваха други неща ...и си много прав , че има и много адски добри гмуркачи дето нищо не пишат за съжаление ...забелязал съм също , че при изплуване ако си движа краката в стил делфин , все едно съм с моноплавник - ми е в пъти по лесно , що ли - не знам

И да ми се иска -не бих могъл по-добре да обясня и напиша всичко това дето Гришата е написал по-горе .Радвам се че поне на един човек съм успял да помогна с правилната техника на гмуркане.
Единствената "корекция"-всичко което съм казал и писал относно техниката на гмуркане е фактология.
Голяма част синтезирах лично , но след 10-15 години практика изкарах курсове по гмуркане и там на практика , потвърдих теорията , както и научих как стават нещата а и доста нови неща.

Булти написа:..начи концентрирам се в нещо което е постоянно с мен - именно сърцето ми или белият дроб, много по лесно е да се концентрираш върху свещ или икона например ....

Булти, Гришата предполагам е имал предвид липсата на усилие за постигане на концентрация, което е и основно правило в йога - каквото и да правиш да е без усилие. Както ти си го написал е възможна появата на усилие, заставяш се да се концентрираш върху нещо - дишане, сърце и т.н..., но главата ти е пълна с паразитни мисли, ти ги отблъскваш за да се вслушаш в пулса си - това е усилие.
Затова че по правилната теорема е "Усилието да постигнеш концентрация е срещуположно на релаксацията".
Според йога трябва да оставим паразитните мисли да идват и да си отиват, да не им се съпротивляваш и неусетно влизаш във фазата на изпразване на съзнанието и тогава вече си 100% в желания релакс. Всеки напън да не мислиш за нещо си е Усилие. Всеки напън да мислиш върху нещо е Усилие.

Руснаците са го обяснили много добре с ей тази анимацийка, не може да бъде обяснено по-добре:

http://www.youtube.com/watch?v=y_mn4tlkEZU

*dump msg*

Булти, аз не мога да споря, защото нищо не разбирам от Йога. Юли ми припали фитилите и ровя тук-там, но на този етап само се ограмотявам, защото се оказа, че само аз не се занимавам с това, а единственият шанс да му грабна ричолата под носа този сезон е да го настигна в Йога-та... . Не отричам обаче, че менталните занимания са ми слабост и бързо се ориентирам в подобна материя. В момента съм се привързал към един гуру и чета книгите му. Познат е като Ошо и е създал една от новите доктрини в медитацията. Ето какво пише той:

"Чакането е медитация - очакване с пълно съзнание. И тогава тя идва, спуска се върху теб, обгръща те, играе около теб, танцува около теб, измива те, пречиства те, трансформира те.
Забелязвал ли си? - понякога се случва да забравиш името на някого. Но ти знаеш, че го знаеш, и си казваш: „На върха на езика ми е”. И въпреки това не можеш да си спомниш. Опитай се още по-упорито. Колкото повече се опитваш, толкова повече се обезсърчаваш. Колкото по-упорито се опитваш, в толкова по-странна ситуация се оказваш. Ти го знаеш - то е точно на върха на езика ти -но въпреки това не идва. Човек се чувства объркан; не може да разбере какво става.
И тогава пак се опитваш, и пак, и пак, а то не идва. Цялото усилие ти омръзва. Излизаш навън, започваш да чоплиш нещо в градината и ето го - появява се внезапно. То избликва на повърхността.
Какво се е случило? Опитай се да разбереш механизма. То е било там, но самото усилие те е направило напрегнат. А напрегнатият ум е стеснен ум, колкото по-напрегнат, толкова по-стеснен. Умът става толкова стеснен и толкова напрегнат, толкова концентриран в една точка, че името не може да мине през него. Умът ти става като иглено ухо, а през него не може да мине камила. Ти знаеш, че то е там, но самото усилие те стеснява, защото усилието означава концентрация. Помни: аз не те уча на концентрация; аз те уча на медитация. А разликата е тази: концентрацията е стесняване на ума. И аз ти казвам, че дори и камила може да мине през иглено ухо, но човек, който се концентрира, не може да мине през Божиите врата - защото умът става все по-тесен и по-тесен. Това е цялото значение на концентрацията. Медитацията не е концентрация. Медитацията е просто осъзнаване - разширяване на ума, разширяване на съзнанието - разширяване, а не стесняване.
Медитацията е всеобхватна. Ти ме слушаш... ако ме чуваш и ако в същото време граченето на гаргите не достига до съзнанието ти, това е концентрация. Тогава ти можеш да си спомниш какво съм казал, но няма никога да разбереш, защото стесненият ум не може да разбере много. Но докато аз говоря и в същия момент гаргите грачат, и птиците пеят - и ти не си стеснен, а течеш във всички посоки, осъзнаваш всичко; в този момент съзнанието ти е отворено за всяка възможност, която се случва. Тогава аз говоря, а гаргата грачи и няма никакъв конфликт, защото конфликтът възниква само когато се концентрираш.
Няма конфликт. В един и същи момент едновременно се случва всичко. Всеки момент е многоизмерен. Ако просто осъзнаваш, ти ме слушаш, но слушаш също и гаргите. И това не те разсейва. Само хората, които се концентрират, се разсейват и се отвличат. Този, който медитира, никога не се разсейва, защото нищо не може да го разсее. Той не стеснява ума си, не изключва нищо -той е всеобемащ. Той е просто тук и сега. И каквото и да се случи - ако на Бог му се е приискало да грачи чрез гаргата - чудесно. И ако Той смята да изпее една песен чрез птицата - идеално. Тогава всичко приемаш; тогава допускаш в себе си цялото."
И още:
"Медитацията е осъзнаване без усилие, концентрацията е стесняване на ума с цената на голямо усилие. Аз уча на медитация; аз уча на разширяване на съзнанието, на една способност да течеш във всички посоки едновременно. Отвори всички врати на твоето същество. Защо да се стесняваш? Нека небето влезе от всички врати; нека светлината влезе от всички прозорци; нека ветрецът полъхне от всички посоки. Защо да се стесняваш? Приеми -напълно, медитативно. И тогава един ден внезапно ще се изненадаш: себеотдаването се е случило. Ти не си се опитвал да го направиш, а то се е случило. Винаги така е ставало. Ти не можеш да се отдадеш. Един ден, когато си в релаксирано настроение...
Помни, че когато си в състояние на отпуснатост, теб те няма. Ти си само тогава, когато си в напрегнато състояние. Когато си отпуснат, ти си част от цялото; теб те няма. Тогава границите се размиват; тогава цялото и частта вече не са отделни. Те се срещат, сливат се... себеотдаването се случва."

Колкото до плуването като с моноплавник, обяснението е просто: ако плуваш с махове, движиш активно бедрата, които освен, че са най-мощните и разточителни на кислород мускули, но и създаваш повече съпротивление, като нарушаваш хидродинамиката на тялото размахвайки крака. "Делфинската" е типичен стил на плуване при фрийдайвърите именно заради неговата по-добра хидродинамика и икономичност, но при нас не е толкова разпространен заради по-малката маневреност и по-голяма инертност и е възможно да се ползва предимни при изплуване - и аз понякога се пробвам и ме кефи.

Супер !! Тоя Ошо все по-често го нацелвам в последно време и все по-често започвам да му чета мислите и все повече започва да ми допада . Както го е написал така е правилния начин за мене, след 1 година опити в йогата
А в тази фраза "Когато си отпуснат, ти си част от цялото" за мен е ключът към една дълга апнея на каквато и да е дълбочина, но при условие че запазиш това състояние и когато минеш 20-те метра и налягането те сграбчи за гушата...

Ошо хубаво го е казал , но на практика трудно се получава ...аз не съм гуру и не това е била целта ми ...стремил съм се винаги по най-бързия начин да се откъсна от злободневните проблеми , най-лесно става с усилие на волята , не казвам , че е най-правилния начин от гледна точка на йога философията , но с течение на времето това става с все по малко усилие , докосна ли водата става автоматично почти - без да мисля за това ...не живеем в Тибет , живеем в агресивен силно динамичен свят с постоянни дразнители , времети винаги е малко и ние го гоним , стремял съм се да подчиня йогата на гмуркането , живеем в свят на насилие и аз също прилагам насилие над съзнанието си , използвайки самовнушението дори , така разсъждавам , може би е грешно , но в повечето случай без насилие е трудно оцеляването , такъв е бил живота ми и така ме е научил ...има една йогиистка мисъл : когато умът ти се разсее - върни го вежливо към това за което се стремиш ...аве за всеки истината е с различни лица ...аз разсъждавам от гледната точка на модерен човек опитващ се да пречупи древната мъдрост в съвременните условия ...не си спомням дали писах за коцентрацията върху свещ , с усилие на волята я гледаш с напълно отворени очи , докато всичко наоколо побелее и после сред време като затвориш очи и я виждаш в негатив , почваш да усещаш бодежи в областа между очите , по този начин стимулираш третото си око , жлезата която отговаря за телепатията или ясновидството , които почти хора притежават , но в закърнял вид и често го наричат Де жа ву ...без усилие на волята - забрави ...не предендирам ,че съм напълно прав - просто разсъждавам на глас ...бат Зоро добре си се насочил , пожелавам ти да стигнеш по напред от мен ...дано провокирам и други да тръгнат по същия път ...

..."Когато си отпуснат, ти си част от цялото" ...-Юли -това важи не само за йогата а и навсякъде.Даже и в ежедневието ни.
А колкото до това да си отпуснат под 20тия метър -за това си трябват тренировки.Вече е писано и сме го разисквали много пъти -на организма му е нужнен един период в който междупрешлените мускили а също и самия бял дроб да свикне с понасянето на налягането.Даже и натренирам гмуркач, след голяма пауза (зимия сезон например) , му е нужна известна практика за да сикне тялото когато започне дълбоките гмуркания.Според теорията по гмуркане -всички гмуркания под 20-25 метра се считат дълбоки.