След репортажите на Павката и на Мариян почувствах остра загуба на желание за работа, липса на апетит, нежелание за сън и изобщо за каквото и да било. Иначе казано – почувствах се зле и все повече се влошавах. Електролитният баланс на организма удари пода – само отрицателни йони и никакви положителни.
И си викам – я дай, вместо да ми е зле, да взема да ида на риба. И моментално се подобрих – апетитът се върна, приспа ми се яко, а другите показатели си останаха непроменени. Само желанието за работа изчезна въобще.
В тва време чувам вътрешен глас – второто ми аз – Митьо Звяра. Така е известен сред пъстървите по реките, те си знаят защо. Иначе казано – тъмната ми страна. И ми вика – чшшш, я да ме вземеш и мен! Стига си водил тоя и оня, дето все те разбиват. Искам да дойда – да ти смачкам фасона и аз. Просто нямаше как да откажа, понеже не ми се разправяше с него.
И така – дуалистичен риболов. Светлата и тъмната ми страна наведнъж.
Изборът на река – елементарен, поради чудесните условия според прогнозите. Вместо да се чудя – оставих нещата на случайността. Бръкнах в торбата, поразбърках малко и изтеглих река. Оказа се, че излезе една - много тайна, непосещавана поне две години.
Реката ни посрещна така:
Идеална вода, много бистра, с чудесни вирове и бързеи. Остри, дълбоки завои, покрай извисяващи се скали.
Имаше доста следи от риболовци. В район, в който риболовът на стръв е популярен, а спинингът – непозната земя.
И тука възникна първата разправия – кой на какво ще лови. Понеже и двамата искахме спининг – теглихме чоп. Естествено че се падна на него.
Изненадващо в началото поведох с две бързи риби по педя на стръв. Но после се почна.
Въоръжен със Стария Боец, Митьо Звяра стана неудържим. Всяко фъргане – удар. Все мерни риби, много от тях откачени, но и доста от тях - уловени.
Ето самото оружие.
Марка Carswell /тая фирма вече не съществува/, 1,80 light spinning rod. Производство 1976 година.
Макара Zebko, абсолютно неподходяща за спининг. Навива влакното към долния край на шпулата. Два пъти се наложи кратък ремонт.
Влакно 0.20, възраст – неизвестна. Поне седем години, почти като ново. /Защо толкова мразя да сменям влакна, не знам. Все си купувам и си ги държа в кутиите – имам няколко километра в момента/. Та влакното - достатъчно здраво, но като фърлиш – лети на масури. И образува чудни кореми на шпулата. Допълнителен плюс е, че никога не заключвам обратния ход на макарата. Това много помага, особено за коремите.
Ще кажете – при тия условия, как е възможно да се лови? Просто не познавате Митьо Звяра, а Стария Боец - още по-малко. Тая пръчка сама си ги ловка. И въобще няма значение кой я държи. И се почва удар, след удар – половината уловени, половината – не.
Почти всичките мерни, три от тях над трийсетака.
Ей тука сега имаше четири риби.
Те ги – една част от тях:
Ето сега Митьо Звяра как пуска риба от кеп в плитка вода. Доста несръчно, понеже няма никакъв опит. Аз бях зает в тва време да снимам. Замалко да се плоьосна у водата, то си личи.
Вижте сега за каква скорост става въпрос при пъстървите. Като мълния:
Случи се и нещо интересно. Една риба около трийсе я скивах отдалеч. Плува до блесната. Забавям – и тя забавя. Спирам – и тя спира. Потеглям, и Тя. Няколко пъти.
На около 8 метра от мен скива червената шапка, подарък от Мариян, и си би камшика обратно.
Ето самата шапка.
Смисълът на червения цвят е, че така рибите имат поне някакъв шанс. А и някой по-нервен ловец може и да не те гръмне.
По едно време рибите изчезнаха генерално. Последва около километър без следа от живот.
Стигаме открито пространство, където риболовът на стръв е почти невъзможен. Един дълъг вир, с последващ плиткаж. Първо замятане, водене около метър и Удар. Риба малко под две педи. И почва яка борба. Старийо Боец скърца, авансо свири, душата пее. Няколко скока по около метър над водата и два метра хоризонтално. Накрая се предаде и се домъква в краката. И какво се случи. Доста трудно измъкнах кепа, който беше леко заплетен в коша и се опитах да го подпъхна за да мине над него, понеже беше много плитко. Тя, като усети кепа, събра сили и направи няколко скока в плиткажа, наляво-надясно и взе, че се откачи. Затова снимки няма.
Е тогава Митьо Звяра какво ме направи, нема ви казвам. Защо съм бил махнал контрите на блесните, къв бил тоя смотан кеп и за какво ни бил трябвал, при положение че е най-лесната работа - да я метнеш връз камъндрако, при влакно 0.20 все пак. И без това в тоя плиткаж – кой бил използвал кеп? Доста въпроси, на които се опитах плахо да отговоря.
Изтъкнах някои предимства, също и че е забранено риби да се прибират в делничен ден. Обаче това въобще не помогна. Какви закони вика, какви пет лева, кой се интересува от тия неща. А кошът седял празен в това време. „Кутиите с примамки от коша ги напъхваш в елека – да не отнемат място ... и тъпчеш”. Тоя ден сме можели да препълним коша със риби, и верно си беше така. И що съм му дал такава къса пръчка, с която контрол върху рибата няма? С дългата тояга, която беше в колата, щял бил да я извлече като тухла? Имаше още неща – някои мнения за мойта особа, но тях е по-добре да не споменавам.
Поомекна едва когато видя, че няма коприва, нито кьорав орех наоколо. А като разбра, че ша му я броя за състезанието – почти се успокои. Но голяма кавга отнесох.
Продължихме напред. Рибите вряха.
По едно време гледам – станало пет и половина. Викам дай да си ходим, а? Тъмната ми страна отказа категорично – таман сме ги набарали, вика. И без това почти никога не съм го бил взимал... Чак като го предупредих, че ме обхваща Харата, се предаде.
И така - в караници и разправии отмина един прекрасен ден. Беше си като в най-добрите времена едно време и дълго ще го помня.
Резултатът от състезанието в мерни риби – най-малко 28:2 за тъмната ми страна.
Поне ме остави да посъбера малко дарове от природата, макар и да мрънка, че всичко го боляло поради липса на тренинг, и що съм го карал да се гърби без далавера. Добре че даровете бяха относително малко:
И за да завършим репортажа с нещо по-красиво от последните дарове – ето още малко красоти:
P.S.
Извинявам се за синкавия цвят на клиповете, но фотоапаратът е на брат ми и не е нагласен като хората.
) Кефа беше от природата! И се наядохме с Лъчо с къпини. Старийо го беше шубе да се не просере.... 
Така че се надявам и догодина, ако не остане време тази година да правим нови съвместни мероприятия по откриването на петнистите красавици!
