Ще разкажа за този излет, защото понякога се случват неща, които ако не са минали през погледа ти, може и да не повярваш за достоверността на историята !
Още повече при рибаро-гъбарските лакърдии !
Та има едно езеро да София, където под сянката на една върбичка в началото на лятото хващам по някоя бяла риба.
Понякога повече, понякога по-малко, но хващам - вече години наред.
Обикновено местата са заети, но в делничен ден е малко по-лесно.
Седнах си на любимото място, даже нямаше и много хора.
А поради това, че тази година има много щуки в езерото, се бях подготвил и с такъми за тях.
Една мачова пръчка с костурски такъм и две с щукарски.
С едри рибки за стръв донякъде отсях дребния костур.
И се почна - три пъти хубави щуки взеха рибката, но само на костурския такъм. А там повода е 0.16 ФК.
Прегризва се лесно и след кратка борба.
На щукарските въдици - едно голямо нищо, въпреки ФК повода и на тях.
Стръв - същата!
Направо ми омръзна да връзвам куки и към 11.00 часа вече се бях отчаял, че ще хвана нещо добро, с изключение на десетината костура, които все пак посегнаха на рибките.
Естествено и аз съм донякъде суеверен при започване и завършване на риболова.
А именно - разпъвам кепа когато вече имам една въдица във водата и го прибирам, когато ми остава една въдица за събиране.
Като някакво предизвикателство към магията на риболова !
Та и сега така направих, всичка бях събрал, започнах да събирам влакното на последната въдица.
И ....................... стори ми се, че нещо побутна рибето при прибирането на влакното.
Спрях, отворих скобата и плувката се гмурна в дълбокото, засякох и от сгъването на пръчката се разбра, че рибата е добра !
Сега се сетих, че кепа е прибран прилежно и то на не малко разстояние от мен.
Колеги наблизо нямаше.
И ....................... реших, че ще има бавно вадене без резки движения.
Развих аванса и започна противоборството на двата края на такъма.
След известни усилия пред мен се белна хубава бяла риба, но с решително намерение да си ходи !
Подпрях пръчката на корема си и леко, леко, с много аванс рибата излезе накрая на повърхността,
Плъзнах я над водораслите и вече в плиткото я хванах с ръка, като задължително се нарязах на хрилните капаци !
Куката се беше забола в края на устата и .................... вече на брега се счупи !
Адреналина ми дойде малко в повече,
Снимах рибата,
Хубава бяла риба, 2.2 кг.
Реших, че това е края на риболова,
Но беше още рано, и потеглих към Стара планина.
А там има една хубава букова гора и гъби в нея !
Гъби имаше много, но аз харесвам манатарките и булките !
А това беше резултата от емоционалния ден посветен на рибите и гъбите !
спирам,че се размечтах 
