Момчета, и в частност grizmin, честно да си кажа, нямам достатъчно самочувствие аз да ставам "лектор" на теми за висшия пилотаж при гмуркането, защото нито съм чак такъв добър гмуркач, нито имам толкова много опит. Моята максимална работна дълбочина, на която се чувствам сигурно и комфортно е 14-16 м., а максималната, до която съм слизал е 18 м. Факт е обаче, че към морето се отнасям с огромна любов и уважение и бабаитлъка съм го набутал в най-дълбокото и тъмно кътче на душата и тялото си - близо до "задния изход"...
Знам, че някои тук се отнасят с известна доза негативизъм към "Spearfish.org", но там освен харпунджии от всякаква класа в дискусиите участват и няколко момчета, запленени от магията на чистото свободно гмуркане и тази тема е разчепквана многократно и в детайли. Там може да се чете и без логване и нищо не ви пречи да черпите с шепи информацията, която е трупана с години. Влезте във "Форум", долу има "сърч бар" - търсачка, въведете ключова дума "самба" или "SWB" и четете. Не виждам смисъл да преписвам от там неща, които не аз съм написал.
Миналата година един от пишещите в "Спиърфиш" - Живко, състезател по ПР, самбира в Турция и е разказал подробно за случката. Търсете постовете му по ник Aaron. Из темите има и много линкове към статии и клипове със симулации и реални самби. За знаещите английски ще предложа и най-добрата лекция, която аз някога съм слушал и гледал - на Ерец Беатус - един израелски инструктор по фрийдайвинг, изнесена пред австралийски гмуркачи и харпунджии:
http://vimeo.com/2060317
Булти, ни най-малко не искам да омаловажавам опита на Христо Янчев, нито пък твоя! Бай Христо е легенда, а на теб окосмяването по тялото ти сигурно вече е с цвят на водорасли. Има и доста други самобитни таланти, израснали не "край", а "във" морето, които никога не са се вълнували какво, къде и как някой прави нещо. Независимо от това обаче, теорията и практиката при гмуркането не се създават в България - нещата търпят развитие и доказателство за това са постоянно увеличаващите се рекорди в свободното гмуркане, където за съжаление за сега България няма какво да покаже. Най-добрите харпунджии около Средиземно море и из световния океан са преди всичко блестящи гмуркачи, а риболовът е на заден план. Просто в условията и на дълбочините, на които ловуват, няма как да е иначе. По-хубавото е, че за разлика от тук, тамошните шампиони и "отличници" открито споделят всичко, това се коментира по световните форуми, дават се купища убедителни примери и аргументи и аз им вярвам повече на тях, отколкото на нашите авторитети, обвити в тайнственост и избягващи контактите с простосмъртните си събратя по краста.
Тук при нас е различно, рядко има смисъл да се гмури под десетия метър и съответно тактиката на лова не налага развиването на такива умения. Познавам доста колеги, които си знаят "камъчето" и там всеки път си пълнят кукана, често дори само на шнорхел. (И аз съм го правил, но много бързо ми омръзна) После се снимат с "престилка" от платерини и кефали или някой пеленгас и самочувствието им нараства, стават харпунджии. Най-често точно от такива ще чуеш и язвителни подмятатания към другата категория четящи и дискутиращи техниките, проблемите и опасностите при свободното гмуркане. Всеки с интересите си...
Не бих се правил на писател тук, ако (пак подчертавам!) темата не беше толкова важна, а масово се пренебрегва поради обстоятелствата, които споменах по-горе. В нашето море самбите са рядкост, за "блекаут" даже не съм чувал сред колегите, но вече живеем в свят без граници и Егейско море на някои колеги им е по-близко от нашето. Там нещата рязко се променят. Свикналите на плитки засади, но имащи самочувствието на майстори, след няколкодневен улов предимно на 100 гр. спарита, лапини и бебета-октоподи решават да пробват на по-дълбоко, но през лятото там 15 м. все още е плиткач, защото наличието на риба зависи от мястото на термоклина. Така в бистрата вода и виждащите се под нас сенки на мечтаните зъбари или мерута, не усещаме как подаваме пръстче на проблемите. За такъв риболов се иска много подготовка - както теоретична, така и практика. Започва се с теорията и опита на по-напредналите, които пишат в специализираните сайтове, а после всичко се отработва в практиката.
Аз лично вече не бих делил гмуркането на "черноморско" и "егейско", защото принципите и законите са същите. Често в нашето море си намирам подходящи дълбочини и си упражнявам техниката, като даже зарязвам харпуна на буя. Изпускал съм и хубави рибоци, но това, което съм придобил, е много по-важно.
Този сайт е главно въдичарски, което до голяма степен определя и общия климат и идеология. Видно е, че много по-интересен е харпунът, в цялост такъмите и най-вече - уловът. Аз за себе си съм убеден, че подводният риболов започва с детайлно овладяване на техниката на гмуркане, съпътстващите я задължителни знания и умения, касаещи безопасността, а след това такъмите и улова. Дори по въпроса с такъмите моята класация по важност е следната: 1. Плавниците. 2. Маската. 3. Буя. 4. Ножа. 5. Шнорхела. 6. Всичко останало...
Моят опит със "самбата" е хем скромен, хем смешен. Имам две самби - една в морето, след като бях гонил на 6 м. един доста чевръст мутирал пагур и една в парка, докато правех дихателни упражнения и апнеи, та изкарах акъла на две девойчета, с които се разминавах по алеята в момента...

Начинът, по който ми се случиха и двете ме кара да мисля, че НИКОЙ не е застрахован!!! Тази в морето беше на повърхността, точно при издухване на шнорхела и беше съвсем слаба, но от тогава дори рапани и раци не събирам със шнорхел в устата. Другата самба в парка беше при рязко издишване и дълбоко вдишване след 1 мин. динамична апнеа със спокойно ходене.
Поздрави,
Г.