naRiba.com

Добър парче си гръмнал

Точно си мислех, че този уикенд няма да ми остане време да гмуркам и се събудих:
Бях станал рано, но не за да ходя за риба. Още по патя за село посрещнах изгрева. Замислих се колко добре би било да се гмуркам в момента , но няма как. Дори ми минаваха и идеи да взема неопрена и на връщане да се отбия през Тюленово. Приключих със задачите и към един вече бях в Каварна обядвахме и се опитахме да преспим дъщеря ни. Както обикновено заспахме и ние. Бях само задрямал и по-скоро събирах сили. Около 2 станахме измъкнахме се по терлици натоварихме багажа, кратък разбор в Каварна или на Болата. В 5 бяхме поканени на гости и въпреки краткото време избрахме Болата хем щяхме да занесем и малко миди. В два и половина пътувахме а в 3 без нещо вече паркирах на буната. Не облякох неопрена, бях решил първо да извадя миди, а и водата ми се струваше топла. Бодиборда, гагама ,живарника, харпуна и аз бяхме във водата от лявата страна на буната, а жена ми Детелина изпробваше „новият”фотоапарат от дясната страна на буната. Тази година май месец по празниците бяхме на Китен на бунгала там нищо ни се удави фотоапарата за подводни снимки и понеже още беше в гаранция и след месец опити за ремонт ни дадоха нов.
Обиколих вплиткото и около големите камъни но риба не видях. Оставих харпуна наскубах 2-3 гагама и тръгнах да излизам. Гледам на буната жена ми в жълт бански размахва оранжевите си плавници. Аха явно е видяла нещо. Заплувах бързо, но с мисълта, че ще ми трябват сили и за гмуркане. Когато излязох ми каза, че имало много риби в плиткото дори няколко големи. Гледам двама трима колеги са паркирали на буната обличат едни камуфлажи наизкарали едни дървени харпуни чак сърцето ми се сви. Изсипах мидите в кофата без да ги чистя попитахме един от колегите колко е часа – 3.30 оставаше ни около час време и побързахме да влезем във водата. Направих няколко гмуркания на лявата буна, но риба не видях и се отправих към дясната, където жена ми е видяла рибите. Много рядко гмуркам там особено когото има хора, но какво да се прави краста. Водата топла и много мътна почти не виждам върха на харпуна, но има риба. На където и да се обърна виждам риби, не големи, но ги има само, че има и хора. Някакви чужденци двама младежи и една девойка стоят на повърхността на водата и си бъбрят нещо. Дълбочината беше около 4 метра, като на метър и половина мътна и много топла а по-надолу студена и бистра. Като се гмурна и гледам хубави платеринки да плуват около краката на чужденците сякаш знаят, че са на сигурно място и няма да стрелям. Така постояхме десетина минутки и най-накрая младежта се изнесе към плажа. Оглеждам се няма хора, гмуркам се лягам в бистрото на един тетрапод след няма и 10 секунди гледам 4-5 платерини. Прицелвам се повеждам стрелям и първата риба е на въжето. Тръгвам след нея кратка борба и е хващам здраво за хрилете. Пак съм без кукан, но и без неопрен и тежести гмуркам се много по свободно и само малко ми е студено. Изваждам рибата слагам я в живарника зареждам и се гмуркам. Пак риби изчаквам за нещо по-едро, но пак са същия калибър прицелвам се изстрел и пак риба процедурата е същата. Вече си мислех, че щи ги разбия а и бях станал снайперист два изстрела и две риби зареждам гмуркам чакам и злизам обикалям тук там никъде риба. Явно съм се намесил грубо и останалите са офейкали. Обирам малко рапани гледам жена ми прави знак, че е време да излизам. В плиткото преди да изляза гледам 4 платерини едната ми изглежда добра прицелвам се и натискам спусъка натискам, натискам, натискам опитвам се да преместя предпазителя, но нищо ни става. Свалям ластика от стрелата натискам спусъка работи, зареждам рибите пак са там и пак натискам, натискам и нищо явно не е за мен тази риба излизам правим си някоя друга снимка и дим да ни няма. Прочетох за спусъка и ако продължи така ще трябва и да понауча а не само да чета. Извода от днешният ми риболов беше, че рибата се държи на границата на термоклина, както казват и едни най добрите . Дали беше от рекичката или от някакво течение незнам, но дори и като се гмурках за миди водата беше доста топла въпреки, че там е дълбочко, а в плиткото около буната беше доста по студена. Един комшия рапанджия ми каза, че слизали и на 15+ и там водата била доста топла. Поздрави на всички за успешния и екзотичен улов.

Хубаво разказано. Браво! А какво стана със спусъка, какво излезе накрая и какъв е харпуна?

Благодаря Valyo! Радвам се, че попита за спусъка. Когато разказвам за подводните си преживявания се старая точно да описвам събитията до колкото мога, с идеята да споделя впечатленията си и хората с повече опит и знания да ме поправят когато греша и както ти си забелязал когато имам проблем да ме насочат за неговото решаване. Харпуна е Пикасо 75 със затворена глава и един ластик . Купих го през 2007г. освен измиване след излет и то не всеки път друго не съм правил. Спусъка така и си остана. Предполагам с времето от корозията нещо може и да е станало. Другото което си мисля е, че маже и да е от въжето на стрелата или по-скоро и от двете. Последните няколко излета на няколко пъти ми се случваше да не мога добре да вкарам стрелата в механизма на спусъка и когато се опитам да заредя тя да излиза. Въжето е завързано и образува клуп, а възела се пада около опашката на стрелата и влиза в отвора на механизма, но така е от както го имам.

бояне
зщо не отвориш спусъка на харпун да си погледнеш пружинките в какво състояние са.

Браво за репортажите !!!

Малко ме е страх да не би, да не мога ,да го затворя после, но май ще се наложи, само малко кураж ми трябва. Днес си играх с една пружинка на фибичката на дъщеря ни, че ни беше ценна и май се получи.
а ето и снимка на скромния улов

Това е от снощи.Рибата беше навсякъде,и в дълбокото, и на плитко.

Браво на Пеньо,Боян и всички,които са били и ще бъдат в "Синьото"
Поздрави и наравни

Браво Пеньо! И тебе те хвана манията за снимане на крака .

Браво !!!

....Пеньо ми подпали чергата и в събота отидох да гмуркам . В Бургаския регион положението откъм риба е трагично . С много голям зор ей тва :



...пък жега , пък мътно ....

Аве Булти, тебе ни жега, ни мътно, ни вълни, ни ИАРА, ни ВМФ на САЩ, ни крива стрела, ни махмурлук може да те спре. Трябва да си изкараш разрешително за тотално обезрибяване на морето. Кефиш! Ей от такива подводни терминатори човек да попива опит! Нямаш спиране!

..блягодаря , блягодаря ...

Браво Булти! То кат няма ги разби, ми аз като има ме е срам да покажа а само ще разкажа!



Русе-Русалка
Колко общо има в имената.
На 13 Юни племенникът Мишо навърши 1 година. Брат ми Момчил и жена му Марияна, трите МММ, живеят в Русе и бяха решили да му направят кръщене на 14 в Бесарбовският манастир, после банкетче, а на 15 Прищъпулка. Изкарахме страхотно. Забавлявахме се, децата скачаха людяха и се смяха заредихме с оптимизъм и много приятни емоции. В неделя 14.30 се прибрахме в Каварна. Оставихме майка ми и дъщеря ни и взехме оборудването минахме през още една две спирки и се сетих, че съм забравил маската и плавниците, какво въобще бях взел, добре, че бяхме още в Каварна, върнахме се взехме ги и продължихме към село да оставим баба . Около 15.10 тръгнахме от село Ваклино.


Русалка
Пристигнахме към 15.40. Чичката на бариерата нещо се разкиска, че от днес трябва да плащаме, но аз се направих на ударен и минах преди да пусне бариерата. Паркинга беше пълен все с хубави автомобили. Може би поради това са и мераците за вземане на пари, че да отсеят раята да не им се пречка, а и паричките не са никак малко. Паркирахме малко преди бариерата за рибарското селище. Когато спряхме видях да минават няколко колеги с плавници и харпуни, попитах ги как е водата. Казаха, че била топла, но на дълбокото имало и места със студена вода, а и че ако побързаме може да видим делфините. Последното ме накара много бързо да облека неопрена и да нарамя оборудването. Детелина вече се беше облякла и направо завираше, въпреки че бяхме на сянка под дърветата. Шляпахме боси по асфалта, който буквално гореше стъпалата ни и накрая направо си отдъхнахме, когото стъпихме върху пътечката с пожълтелите треви. Стигнахме до плажът. Водата в плиткото кристална, вятърът юг-югоизток слаб и съвсем малки вълни. Народ и в плиткото и на дълбокото, но има и много места, където по рядко някои да се реши да прецапа. Правим си по една снимка слагам плавниците, пожелаваме си късмет и напред. Качвам се на боди борда и решавам да отида до голямата скала точно срещу нас. След малко се отказвам и избирам скалите в ляво от плажа. Видимостта е много добра, гледам на дъното много барбуни, явно водата е студена. После в дълбокото нещо проблясна. Заглеждам се и платерини- хубави. Откачам тежестта, развивам въжето и се гмуркам до най-близката скала. Оглеждам се рибите още са там и си пасат спокойно, придвижвам се малко напред и се подавам пред скалата. В този момент наизскачаха едни платерини, явно са били около ръба на скалата и не съм ги виждал преди това. Опитах да стрелям, но само изплаших и другите, към които бях тръгнал. Е поне имаше риба. Раздишвам и се гмуркам от другата страна на скалата лягам и пак риби, изчаквам да дойде една по-хубава, но и по-умна. Точно успях малко да я поведа и срещу мен скала не много близо, но не и много далеч. Виждах как съм я улучил стрелях и уцелих скалата, а рибите се изстреляха към плиткото. Е нищо следващия път. Малко по- наляво имаше една по-голяма скала. Легнах отгоре и започнах да се оглеждам. Виждам пак проблясва във дълбокото ама раздишвам и чакам. От лявата страна на скалата има скална тераса на около 1 метър по-ниско. Лягам първо там, като се надявам после да сляза на дълбокото и точно да тръгвам един пасаж направо налита отгоре ми пак си избирам по-едричка въртя харпуна, но и рибата ме усети и се извъртя в обратно посока. Е пак пропуснах. Опитвам се да остана спокоен. Лягам на скалата гледам пред мен плува стои въже. Какво прави това въже? Как плува като, ми то наистина змия, една такава хубава дебела опитвам се да я изгоня а тя нахалната изгони мен. Премествам се отивам към голямата скала. По пътя срещам познат шнорхел жена ми, тя ми каза, че в плиткото имало много риба, правим си снимки и продължаваме напред. Точно пред голямата скала срещам две големи платерини. Плуват под мен гмуркам се и от страх да не избягат стрелям юнашката пак право в скалата. Стрелата леко се изкриви. Ядосвам се на себе си опитвам се да я изправя и продължавам. Гмуркам се близо до скалата и лягам. Гледам на горе красота. Водата бистра, от разбиването в скалата се образуват хиляди мехурчета една река от платерини се е насочила право срещу мен. Пак се излакомявам за нещо по-голямо и пропускам доста възможности, ето го то идва една доста голяма платерина. Въздух имам чакам, чакам вземам я на мушка стрелям и ядец. Е вече се ядосвам, какво става днес толкова риби толкова възможности а никакво попадение. Раздишвам а то рибата минава гмуркам се, но не съм си починал добре и не можах да ги дочакам да се доближат и излизам. Решавам да се доближа до скалата и там да ги чакам. Лягам, чакам, раздишвам, пак чакам нищо не минава. По едно време гледам на горе и виждам една глава, една буйна коса, едни гърди, тяло покрито с някаква материя и на края на краката плавници същинска русалка и то не коя да е русалка а моята. Усмивка неколко разменени думи за много риби но не и от моите и пак продължавам. Легнах на една скала където разстоянието до дъното и до повърхността бяха долу горе еднакви и зачаках. След десетина секунди от дълбокото се показаха силуетите на 4-5 хубави риби, но бяха доста далечко. Поглеждам нагоре и там риба, но по-малки платеринки. Минават над мен и виждам белите им кореми ама малки, оставам ги да минат. Времето минава а ние бързаме да се приберем, бяхме обещали на дъщеря ни да я заведем на море. Планувахме да слезем в Каварна на плажа за един час преди да си тръгнем за Варна. Поогледах се, жена ми вече беше на плиткото, май вече е време да излизам и аз, но как да стане това като при толкова много риба не съм уцелил нито една. Така с наведена глава взех тежестта на бодиборда и потеглих към брега. Има една скала, която се подава малко над водата и се намира между брега и голямата скала. Там и водата е по плитка. Поглеждам и виждам на няколко метра от мен две хубави риби. Гмуркам се, като се предвижвам по дъното и преценявам камъка, зад който се скриха, заставам от другата страна и чакам. Едната риба се подава и направо се отърква в стрелата, опитвам се да издърпам харпуна и да стрелям каубойската, но пак пропускам, от това повече не мога да се ядосам. Вземам си въздух гмуркам се и лягам зад един камък а пред мен пясъчна градинка с един камък по средата. Идва една риба отправя се към камъка и започва да похапва нещо картинката е същата както е нарисувана в една хубава тема за гмуркането, но само с тази разлика, че аз не уцелих. После се заглеждам по един пасаж барбуни и по-точно по една доста едра като хаймана барбуна , но и нея не можах да уцеля. Излизам, вече съм близо до брега и там много риба, Гмуркам се и лягам зад един камък. Една от рибите беше толкова нахална, че ми мина не под стрелата а под харпуна изчаках я малко да се отдалечи, бях сигурен че ще пропусна стрелях и о късмет рибата е уцелена и дори не помръдва. Е поне не съм капо, набързо я слагам в живарника зареждам, оглеждам се виждам риби гмуркам се стрелям уцелвам една някъде към опашката и докато отида да я взема тя изчезва. Излизам на брега и думите ми са били „Много ме е яд ама много ма яд” аз не ги помня. Излязохме попитах един човек колко е часа а той отговори „17. 50 а не извинявай 16.50”.
Този уикенд пак не се надявах да остане време за гмуркане, а толкова много риба тази година виждах за първи път. Бях доволен, че се гмуркахме, че избрахме Русалка, че имаше много риби и красиви картини. Спусъка на харпуна беше добре нямах проблеми, но гледах възела на въжето да е от горната страна и се надявам от това да е бил проблема, въпреки това смятам да напръскам с WD-40. Предполагам и съм изкривил стрелата и част от пропуските може и да се дължат и на това, но и това, че не бях много спокоен, бързах много, бях много припрян и не бях съсредоточен . Днес жена ми имаше много успешен фото лов, беше заснела много риби и много сцени от подводния живот, било я страх когато обикаляла голямата скала а под нея дълбока и тъмна вода, но точно тогава видяла огромен пасаж от риби и забравила за страха. Снимала много барбуни, платерини, зеленушки, гюмюшки и всякакви такива живинки. В колата се усещаше въодушевлението от приятните мигове и случки. Ето и част от фото улова.