naRiba.com

Еее Момо, страхотна история,. И на мен искам да ми се случи подобна, може и с по-малки лавраци, не съм лаком.

Бат Ванко,благодаря ти,от разказвач като тебе такива думи са като благ мехлем за мен Ми ела един път на север де,може и да ги барнем някъде.

Eдна историйка или по точно как една риба, ме накара да се почувствам, като последният глупак.
Ловувахме на юг от "Дюни". Бях легнал на плиткача в самия прибой, в очакване да се появи нещо, по което си струва да стрелям. Беше минал повече от 1 час и нищо. Писна ми да ме подхвърлят вълните насам натам и оттегчението ме обхващаше все повече, когато изведнъж в пяната се появиха силуетите на два огромни лаврака. По моя преценка, всяка една от рибите, беше не по малко от 7-8 кг. Въпреки, че доста клатеше и видимостта не беше особено добра, инстинктивно стрелях по едната риба. Не бях особено сигурен в попадението си и докато се взирах през разпенената вода, за части от секундата, харпунът ми бе изтръгнат от ръката и след миг го видях да заминава на някъде със страшна скорост. Всичко стана толкова бързо, че чак глътнах вода от изненада. Изправих се в цял ръст, във вода малко над коленете и загледах тъпо по посока на безследно изчезналият ми харпун. В по глупава и нелепа ситуация, не бях попадал. Представете си, отстрани как съм изглеждал. Един голям мъжага, харпунджия, изправен в 50 см. вода, в пълно бойно снаряжение, само дето му го няма най важното, пушкалото. А защо му го няма пушкалото, защото една риба му го беше взела и отнесла на някъде. Колкото и комично да ви се вижда, тогава се почувствах ОГРАБЕН. Един лаврак беше бръкнал в джоба ми и отнесъл 180 лева \ цената на харпуна\. Бях бесен и с право, нито риба, нито оръжие. Не ми оставаше нищо друго, освен да се впусна в търсене. Джапах близо 20 минути в плиткача и изведнъж го видях, харпуна. Приближавах бавно, много бавно и тихичко към него, ръката ми беше вече на 20 см. от дръжката и тъкмо да го сграбча и той отново отлетя на някъде. Този път толкова яко се разпсувах, че чак лапините се изчервиха. Егати конфузната ситуация. Какво щях да разправям, като изляза от морето без оръжие? Близките ми щяха да ме спукат от бъзик. В този момент, самочувствието ми на харпунджия, клонеше към нула. Наложи се да повикам групата за "бързо реагиране и издирване на харпуни", състояща се от сина ми, приятеля ми и аз - каръкат. След около 30-40 мин. интензивно търсене, най после приятелят ми забеляза харпуна, да се прелива с вълните, на около 300-400 метра от мястото на събитието. След като най- после драгоценното оръжие беше в ръцете ми, внимателно придърпах стрелата която много натежаваше и когато я повдигнах с надежда, се оказа, че на нея имаше само няколко килограма усукани водорасли, а от лаврака и помен нямаше. До известна степен бях удоволетворен, че успях да си върна харпуна, но за сметка на това ме обхващаше все по голям яд, за пропуснатата възможност да се окича с такъв невероятен трофей, какъвто щеше да бъде тази голяма риба.
И до ден днешен, когато минаваме край мястото където се разигра тази случка, близките и приятелите ми, с нескрита ирония ме приканват, да отида да си търся лаврака. Те обаче не знаят, една много истинска приказка, че щом не съм успял да взема тази риба, значи тя не е била МОЯТА РИБА!!!

хубава история и красиво расказана.все едно съм бил с теб браво.
лаврака е наистина много жилава риба,бори се до последно

Емо,аз имам друго виждане по въпроса и то е ,че лаврака има много силен старт,но и много бързо умалява.Хващал съм много лавраци и това съм констатирал,като се ободе става торпедо,но за малко.Удържиш ли първите метри после сам се предава.Изразходва си силата за броени секунди.

vasilev написа:Емо,аз имам друго виждане по въпроса и то е ,че лаврака има много силен старт,но и много бързо умалява.Хващал съм много лавраци и това съм констатирал,като се ободе става торпедо,но за малко.Удържиш ли първите метри после сам се предава.Изразходва си силата за броени секунди.

всичките риби се уморяват вие със въдиците дърпате нагоре,незнам дали силно но дърпате.При харпуна е по различно стрелата е контролираме чрез кордаата на стрелата и то как СЪС ДВА ПРЪСТА ВНИМАТЕЛНО

Сещам се за първата харпунирана риба от мен. Действието се развива преди 17 години на устието на р. Ропотамо. Тогава бях с първия закупен харпун, руско изпълнение с дължина около 60 см. и стрела 8 мм - ластичен. Бях направил вече няколко опита за стрелба по лапини, кучета и попчета, за съжаление всичките завършили с трагичен резултат , а аз бях на ръба на отчаянието. Та бяхме няколко хлапаци извървели разстоянието от Аркутино до Ропотамо пеша с раниците на гръб, плавници, маски и харпуни в ръцете. По това време хора почти не се срещаха в този район, а ние се чувствахме като господари на морето . Но да не се отплесвам повече, рибата я дебнех точно където реката се вливаше в морето на дълбочина около 70-80см. Имаше разпръснати камъни и аз се държах за тях като изчаквах нещо да се появи край мен. Чакането не продължи дълго и видях огромен кефал как бавно се приближава точно срещу мен. Беше на на метър от върха на стрелата и аз се опитах да възпроизведа изстрел. Да ама харпуна нещо засече и не успях да натисна спусъка колкото и да го натискам. Въпреки движенията, които направих под водата кефала въобще не се трогна, а дори ме доближи по-близо. Аз продължавах да се боря със спусъка и в един момент стрелата излетя от харпуна и се заби в тялото на рибата. Кефала изпадна в шок за момент, а контрата на стрелата не беше излязла от противоположната страна на кефала. Не се чудих особено и веднага сграбчих стрелата с пронизания кефал и я забих в пясъка за да не се измъкне трофея. Последва луда радост от моя страна и аз побягнах към брега с плавниците на крака и здраво стискайки в ръце кефала. След този случай съм неразривно свързан с подводния риболов и продължавам да го практикувам до днес. Рибата тогава така и не я изтеглих на килограми, но със със сигурност имаше 2 кг.

Ватусе,за момент само се опитах да се поставя на твое място и усещането не беше никак приятно...кофти случка.Eдин пич на Калиакра миналото лято стреля по силует и му гонихме харпуна с лодка-изплува на около 50 метра,след което потъна и повече не го видяхме (най лошото е че не знаеше по какво е стрелял,и аз се усъмних за делфин ).

rumci,такива случки не се забравят и ни теглят все по силно към морето.

ааа , кеф голям , за има няма два дни се изписаха сума ти истории и то все интересни....и една от мен (провокиран съм от Ватуса )....действието се развива в доброто старо време , на юг от Дюни , от мен да мине - на скалите точно срещу Змийския остров - вчера дето пуснах фото - там...бяхме с моя приятел Миро Калмара , денят беше в своя край и луната бе поела по вечния си път на небето...имахме успешен ловен излет - врани , попчета , спарита , кефали и платерини доволно бяха напълнили куканите и щяхме и да продължим лова и по-тъмно ( дотолкова се бяхме увлякли ) , но на моя френд му се скъсаха ластиците ( нямаше резервни ) и когато той се беше отказал и вече излязъл на скалите , тогава пък аз се мъчих да извадя една платерина от една доста засукана дупка и в крайна сметка я извадих , но стрелата ми беше на осмица ....

....излязох и аз на брега ( между нас винаги е имало едно негласно състезание - кой ще изпердаши повече риба и всеки един от двама гледаше да излезе последен ) гледам го , че повече той няма да влиза и радостен си викам : " - Ей ся та убих с риба !" и затърсих камък с който с чукане да изправя стрелата си....да ама не - стрелата се счупи на засечката и аз загледах тъпо - досъщ , като Ватуса ....и решихме двамата авери , че такава е волята на Нептун - да не бием днес повече риба и Миро влезе за последно в морето преди да си тръгнем с един гаган - да имаме салата за ракията,... почти се беше стъмнило.... изведнъж се върна много бързо и шепнешком ми каза да си взема маската и плавниците и да го последвам ....

...дъното се състоеше от разхвърляни скали , които застрашително чернеха на блестящия отразяващ пурпурното небе пясък , приятеля ми се притаи зад една скала и ми посочи с пръст , проследих движението му и - шест или седем огромни лавраци си плуваха спокойно , кръстосвайки и преплитайки телата си в падинката под скалата , дълбочината беше 2,5 - 3 м . , рибите на големина бяха по едри от нас , после след време разбрахме че са лавраци , водата беше полутъмна и полупрозрачна - телата им хипнотично проблясваха и не знам колко дълго сме стояли да ги гледаме - добре , че нямахме годни харпуни - гледката ще я помня докато съм жив , а ако имахме - рибата щяхме да я изядем ...и толкоз

Разкошни разкази.

Булти написа:...дъното се състоеше от разхвърляни скали , които застрашително чернеха на блестящия отразяващ пурпурното небе пясък , приятеля ми се притаи зад една скала и ми посочи с пръст , проследих движението му и - шест или седем огромни лавраци си плуваха спокойно , кръстосвайки и преплитайки телата си в падинката под скалата , дълбочината беше 2,5 - 3 м . , рибите на големина бяха по едри от нас , после след време разбрахме че са лавраци , водата беше полутъмна и полупрозрачна - телата им хипнотично проблясваха и не знам колко дълго сме стояли да ги гледаме - добре , че нямахме годни харпуни - гледката ще я помня докато съм жив , а ако имахме - рибата щяхме да я изядем ...и толкоз

Булти хареса ми расказа,но искам да попитам на какво разстояние от вас плуваше рибата.

В захлас съм! Благодаря ви за споделените спомени. И аз съм губил и после намирал харпуни, но от буя. Писъл съм за тези мои нещастни случки и за щастливата им развръзка. Разбирам какво сте изживяли, като ти рибата отвлече от ръката харпуна. Идва ти да си изгризеш висулките! Аз след като прострелях първата си Рая и ми обърна контрите на стрелата си връзвах харпуна с въже за буя. Така няма опастност да загубиш рибата. Въжето дава възможност за амортисиране на ударите в първите секунди след прострелването. И да пуснеш харпуна, буя винаги ще ти покаже къде е рибата.