G.Petkov написа:
Колега Петков, не се познаваме и затова да подчертая – не храня лоши чувства към теб, даже си позволявам да съм на „ти”. Само още две изречения за пустата сулка и приключвам с тоя размерен спор.
Първо, на всички твои снимки рибите са с побелели очи, а за да се стигне дотам трябва да стояли умрели във водата. Колкото и да им е вкусно месото, след такъв престой се губи смисъла изобщо да се прибират за храна. По – добре ги изчисти незабавно барабар с хрилете и ги дръж в раницата на сянка.
Пак за снимката – на нея има достатъчно ориентири за размер : палец, длан, китка, ако щеш и почти цял лакът.
Да споделя сега накратко за моето риболовно запознанство с язовира, изпълнено с много риба, смях и хумор. Моят гид и племенник държеше да ме води именно на Римския мост, където уж много му вървяло и винаги имал успехи. Направихме две посещения през седмицата, но и двата пъти желаното от него място беше заето. В началото на семицата се изтърсихме в 4.00ч. сутринта, обаче десния сектор беше зает – имаше наредени 5 - 6 въдици, на носа светеше някакъв газеник, до него колега спеше на пясъка, а в дерето гореше огън и някой пееше руски революционни песни
. Заобиколихме през гората и се настанихме в пясъчно заливче на около 100 – 150 м в посока Самоков. До 6.00 пренесохме багажа, подготвихме захранката и въдиците, а племенника проклинаше защо не сме отишли предната вечер.
Оттам до 2ч. следобяд с два 8 – метрови директни и 3 фидера успяхме да извадим около 12 кг платики, каракуди и червеноперки / слузести почти колкото платиките/. За пръв път ловя платика и никога не съм предполагал, че тая риба може да приижда мощно на вълни и да взима така отчаяно, след като й се предложат подходяща захранка и апетитна стръв, в нашия случай бял и торен. На моменти директен и 2 фидера ми идваха в повече, така че една или две от въдиците почиваха периодично. Едва сега си обяснявам множеството снимки по форума на пълни с платики живарници ...
Племенника държеше да премерим рибите накрая и ги събираше в живарника. За съжаление, не всички издържаха откачането на куките, други – престоя в живарника, така че накрая имаше риба и за тигана. На тръгване оставихме багажа в колата и минахме отново през моста да видя мястото на дневна светлина и да направим сравнение как се справят колегите. Самото място вдясно от носа ми се видя доста каменисто и неравно, открито за тежък следобеден пек, но поне вълните от лодките идваха странично и не каляха брега. Колегите се оказаха трима – един се справяше нелошо с платиките, другия с червеноперките / май на варено жито/, а третия, вероятно среднощния певец, спеше увит в дерето.
След няколко дни отиваме отново двамата, този път в 4.15ч. и отново греда ... Дерето тъмно, но вдясно стоят наредени въдици и двама колеги спят директно на баластрата, завити през глава. Евала за любовта им към риболова
Този път мръднахме в обратна посока – към София, подобен пясъчен залив, същите захранка и стръв, малко по – слаби резултати. В живарника събирахме само трудно откачените платики и за късмет повечето от тях се върнаха обратно. Бях взел за проба и една дънна, която метнах навътре с набоден уклей. От 7 до 9 часа на нея имах две повеждания при свалена скоба, но докато оставя директния и се приближа, рибата се отказваше. Най – изненадващото и приятно за мен беше, че преди да хвана уклей с цапалото за 5-6 хвърляния в него успяха да се набутат не само няколко слънчевки, десетина костурчета, но и две 10 – сантиметрови бели рибки. Не знам дали бялата риба може да хвърля хайвер в този язовир, но поздравления за зарибилите ги. И още една изненада за мен – на фидера на торен извадих и три 25 – сантиметрови сомчета.
В заключение – язовир „Искър” ми се видя чудесен и приятен водоем. Независимо от боклуците в този му участък, оставени по бреговете или хвърлени във водата, или с които палаткаджиите са осрали гората. То всъщност в нашата мила родина навсякъде е така. Не очаквах да държи чак толкова много риба, а платиката, шапка й свалям, може да превърне един риболовен излет в чудно преживяване. Надявам се популацията й поне да се запази на това ниво, а моят съвет към колегите е да не я тъпчат по живарниците, ако е само за да видят какъв е улова накрая. А аз лично рано или късно отново ще се върна и този път ще пообиколя и други места.
, но в началото му се ловеше уклей на щипоченския .