naRiba.com

Моя сонар го дава като дебела черта/размита / колко е по ясно изразен термоклина - толкова е по-ясна чертата

toshko написа:Моя показваше по-студените, долни слоеве в по-тъмен нюанс, мисля, че лъчите на сонара преминават по различен наъин през по-студената вода и така го открива. Трябва да го включа, обаче на най-чуствителен режим.

Температурата във всички случаи оказва някакво влияние на плътността на водата.

Ако става дума за температури над 4 градуса по скалата на Целзий (в тази точка водата може да съществува в 3 агрегатни състояния), то температурни разлики от 5-10 градуса ще променят плътността на водата (1 кг на куб дм) в третия или дори в четвъртия знак след десетичната запетая, т.е плътността на водата реално ще се променя с някакви части от процента.

Сонарите, коите се продават на пазара, едва ли имат такава сензитивност, за да регистрират (показват) разлики в плътността под 1%.

Освен това температурата на водата между различни водни пластове (дълбочини) няма как да се променя скокообразно, т.е. със сигурност има някакъв температурен градиент - сравнително плавен преход. Значи и плътността на водата се променя сравнително плавно.

Изглежда сонара показва друго - многобройни и сравнително малки плуващи обекти, които са разположени в определен воден пласт - с отчетливо изразени горна и долна граница.

Това би могъл да бъде планктон, който по някаква причина се концентрира в определен воден пласт, така че плътността на разтвора планктон + вода е достатъчно по-голяма от плътността на водата, така че сонара да може да визуализира тази разлика в плътностите.

Това биха могли дабъдат и достатъчно големи и гъсти пасажи малки рибки (те май се хранят с планктон) , които по някаква причина се придържат към воден пласт със сравнително ясно определени граници.

При температури под 4 градуса по скалата на Целзии във водата може да има лед, но той обикновено плува отгоре и се вижда с просто око.

Истината е че в термоклина се намира повече кислород,а сонара отчита мехура на рибата.От там отчита термоклина.Затова го дава в много леки различни тонове.С изключение когато термоклина е образуван от течения на реки или вълнение,тогава количеството кислород се увеличава и отчита по ясно.И затова и рибата обича да стои там.Само,че темата не е за тука

Според мен последното което може да отчете сонара е кислород, или мехур. Обяснявам:
Сонара отчита рибите по движението им, например клон който шава във водата, камък, или котва спускани от лодката ги показва като риба - правилсъм експерименти лично. Щом спрат да се движат спира да ги отчита като риби и ги показва като предмети. Как показва термоклина: по плътността на водата, по същия начин показва и твърдостта на дъното. Планктон, ако има ще го покаже подобно на термоклина, но пък може да се ориентираме по релефа на дъното, щото термоклина обикновено е на по-дълбоки места, или в дупки, а риби вътре никога несъм виждал. Обикновено седят на границата.
Има ли рибки, тоест движение показва ги веднага и често запълва целия екран с рибки. По някой път го рестартирам щот направо съм си мислел, че се е развалил, ама не се е. Говоря за Гармин. Други несъм имал, но предполагам, че принципа на работа е същия, като прилепите

То темата наистина не е за тук, за което се извинявам.

Поздрав!

Тошко,моляте бе батко.Аз като кажа нещо значи говоря с факти.До скоро колеги незнаеха,че като хвърлиш царевица и отчита риба,само в горните слоеве.Като изчезнат мехурите изчезва и рибата,макар,че царевицата продължава да се движи.Другото доказателство е Ивака,на Искара проверявахме с неговия сонар по повърхноста и никъде не показваше риба,само на една лента от пяна полудя от рибаито на повърхноста където са мехурите.Тези неща за които пша са пробвани много пъти и е факт.А за това което говориш ти го имат само подводниците

Нали и аз тва казвам, мехурите се движат и затова ги показва като рибки. Доколкото ми е извесно сондата действа с ултразвук, даже се чува как праща лъчите, как тва чудо да различава различни газове?

Различава движение спорд връщането на сигнала, или не и плътност на предметите от които се отразява сигнала според силата на отразения сигнал-толко си може, а ако мже да познае химичен състав ще струва ..............., ма айде бай за сега, че отивам на , можеби утре, или най добре кат са видим ще дискутираме това ценно рибарско помагало

Подводниците имат абсолютно същото като наще, разликата е, че има с един лъч моя беше с два, някои по-добри модели имат до четири, а на подводницата са около 16 000. Множко са а., но принципа на работа е един и същ.

Поздрав!

Ще си дойдем на думата

И сонара е военна технология по първообраз, както GPS-те. На принципа на ехолокацията работи точно като при прилепите и при делфините. Технологията е "имплантирана" в подводниците, за да могат да се движат свободно из дълбините. Както и да е...

Сонар - SONAR - SOund NAvigation and Ranging. Впоследствие станало нарицателно. В суров превод Звуково Навигационна система, определяща разстоянието до отразения обект. Ако се знае отгоре отгоре принципа на работа никой няма да претендира, че сонара прихваща газове каквито и да са. Плътността на газовете може да се определя с уреди, но те не са сонари. Със сонари не съм се занимавал, но знам, че отразяват плътни обекти. Да не става дума, че сонарите, продавани свободно на обикновения потребител, каквито сме ние, не са свръх чувствителни.

А що се отнася до т.нар. термоклин, това което е написал чпс е доста просто и ясно. Дори и да е взаимствано от чужди форуми... А това как термоклина влияе на рибата е много сложно и трябва да си биолог или океанолог, за да го обясниш. Зависи от климата, сезона, периода на размножаване и куп други преки и непреки фактори. Зимно време долните слоеве на водата са по-топли, а горните по-студени. През пролетта нещата започват да се обръщат, докато се стигне лятото когато всичко е коренно различно. След това есента продължава цикъла към охлаждане. Термоклина се мени и варира. Но в крайна сметка нещата стават с плавно преминаване, защото в противен случай няма да остане риба във водоема. Та термоклина влияе различно на рибите, поради рибното разнообразие като видове и поведение. Може би по-лесно ще е термоклина да служи за отправна точка. Риби обичащи зоните с температура в, под или над него. Зони с повече кислород и т.н.

Малко допълнителна информация за явлението и рибите:
Казано на кратко, термоклинът е рязко изменение в температурата на водата. В някои случаи с увеличаване на дълбочината температурата може да се понижи с повече от 16 С само за метър . Може да се получи така, че ако човек се потопи във водата тялото му ще се чувства комфортно, а краката му ще замръзват. По принцип термоклинове възникват във водоеми със спокойна вода, като баластриери, езера, язовири и големи реки, могат да възникнат и в океана,но там под влиянието на различни течения и други фактори температурата в дълбочина пада по-постепенно, а не така рязко.
През топлото време на годината през повърхността на водата прониква увеличено количество слънчева светлина. Тя се преобразува в светлинна енергия, и горният слой на водата започва бавно да се затопля и разширява. Когато водата се разшири плътността й намалява, съответно намалява и теглото й. Слънцето не може да нагрее по-дълбоките водни слоеве до температурата, до която нагрява горните. Тази по-хладна вода, е по-плътна и следователно по-тежка от нагрятата вода в горните слоеве. Тази разлика в тежестта на водата формира термоклин. Без да се смесват, топлите водни маси се издигат отгоре над по-плътните студени слоеве, образувайки граница с рязък спад в температурата. Може да се каже, че топлата вода плува върху повърхността на студената вода като разлято олио.
Когато температурата на сладката вода падне до 4 С, плътността й е най-голяма (при по-ниски температури водата отново започва да се разширява, това е и причината ледът да плува върху повърхността на водата). В следствие на това студените и тежки маси вода се спускат по-ниско от топлите и по този начин водният стълб придобива слоеста структура. Най-отчетливо този ефект се наблюдава през лятото, когато горните слоеве във водоемите са нагряват най-силно. За да стане ясно как се формира зоната на термоклина трябва да се проследи сезонния цикъл на температурата във водоема.

Плътността на водата се мени с промяна на температурата на водата, а във водоема водата се охлажда по направление от повърхността към ниските слоеве. При температура 4С, водата е най-плътна и когато горните слоеве достигнат тази температура те слизат на дъното. След лятото повърхността на водата започва да се охлажда и температурата от 4С започва да се разпространява от дъното към повърхността, като заема все по-големи водни слоеве, тогава термоклинът изчезва. След като температурата навсякъде във водоема достигне 4 С, а въздухът продължи да охлажда водата, на повърхността се образуват по-студени слоеве с по-малка плътност. След като повърхността на водата се охлади до 0С започва да се образува слой лед. И доколкото ледът се явява лош проводник на топлина, присъствието му намалява скоростта с която се охлаждат по-долните слоеве. Поради тази причина водоемите рядко замръзват от повърхността до дъното.
За хората:
При спускане неопреновите костюми се компресират с увеличаване на дълбочината и губят изолационните си качества. За влизане във водоем който има условия за образуване на термоклин, трябва да се използва екипировка за по-студена вода.
За рибите:
Термоклинът рязко разграничава водните слоеве, и за рибите преминаването от един в друг не е лесно. Различните видове риби избират някой от водните слоеве според температурните си предпочитания. Трябва да се има предвид, че образуването на термоклин не винаги е задължително. Там където няма голяма дълбочина или където водните слоеве постоянно се размесват термоклинът отсъства и заради това той не се явява единственият фактор, който в летните жеги влияе върху поведението и активността на рибата.
Освен отчитане на границите между топла и студена вода важен показател е и съдържанието на кислород във водата. С повишаване на температурата на водата концентрацията на кислород в нея намалява. Много видове риби реагират чувствително на това и си избират местообитания в съответствие с тези изменения, спускайки се не само на по-хладно, а и в по-наситена с кислород вода. Но не винаги където водата е по-студена има повече кислород. Ако термоклинът съществува достатъчно дълго и водните слоеве почти не се смесват, то в придънния слой съдържанието на кислород ще намалява. В повърхностния слой, особено при ветровито време, разтварящият се от въздуха кислород ще увеличава количеството си във водата. Рибите реагират различно на измененията в температурата на околната среда, а още повече и към съдържанието на кислород. Едни понасят леко кислородният глад,а други бързо обръщат корема. Но и концентрацията на кислород не е последният фактор, който влияе на рибите в летните жеги. По-важното е да се знае, че съществува вертикално разделение на водните слоеве и местонахождението на рибите. Изхождайки от това можем да се ориентираме за нахождението на желания улов. Къде се намират различните мирни и хищни риби, зависи от особеностите им на хранене, температурните им предпочитания, кислородната необходимост и поведението на всеки от видовете.
Костур – издържлив и не особено претенциозен към температурата и съдържанието на кислород във водата. По-едрите и зимата и лятото предпочитат дълбокото, дънните слоеве под термоклина.

Бабушка – сутрин и вечер предпочита придънните слоеве. Когато е в средните слоеве предпочита теченията. Обича течаща и наситена на кислород вода . В повърхностния слой на водата се лови на затворени водоеми в близост до храсти, тръстики и подводна растителност. В топла вода става вяла и престава да се храни. Едрите бабушки предпочитат подмолите на стръмни брегове, в сенките на надвиснали над водата дървета където събират паднали насекоми.
Мъздруга – в горещо време и топла вода избира две местообитания. Под надвесени над водата дървета и в талвега на реките стоейки близо до дъното, където има подводни препятствия образуващи издатина около която се задържа носена от течението храна. Пресича спокойно границата на термоклина. Обича свежа, течаща, богата на кислород вода. Денем стои на по-бързо течение, където заема зона до метър над дъното. Не се бои от силната светлина и събира падналите върху водната повърхност насекоми.
Червеноперка – предпочита по-топлата вода. Стои над термоклина, но близо до него. Стои на места, където има подводни извори, обича да се забива в гъстата водна растителност. Чувствителна към кислороден глад, но по-малко от бабушката.
Морунаж – Обича места със слабо или обратно течение. Стои само на дълбоко, до дъното. В течаща вода търси ями в големите вирове. Рядко пресича термоклина. Обикновено стои непосредствено под него.
Платика – Обитател на дълбините, внимателна и нежна риба. Не обича топла вода, излиза в плитки участъци само нощем, на развиделяване се прибира в дълбокото на слабо течение. Чувствителна към недостиг на кислород. Приспособява се към по-големите водни басейни.
Каракуда (карас) – обича топла вода и дори да се грее на слънце. Сравнително спокойно понася кислородния глад. В горещите дни слиза по-дълбоко. Избягва термоклина като стои над или под него, в течение на деня постепенно се мести из водоема. Сутрин е в по-плиткото, през деня се крие в подмоли и гъсти водорасли, а вечер в средните слоеве и се издига към повърхността.
Шаран – топлолюбив, но много внимателен, така че сутринта е по-вероятно да се намира под термоклина. Има висока търпимост към кислородния глад. Не обича силно течение. През деня мигрира из водоема. Вечер излиза на песъчливи наноси и към повърхността за да се храни.
Щука – предпочита по-хладната вода и понася добре кислородния глад. В горещините стои между водната растителност и не се храни. В реки стои под термоклина и в близост до дъното намира укритие, където се храни основно с мъртви рибки. Във водоеми без термоклин щуката охотно преследва плячката си из плитчините.
Бяла риба – нощен хищник, обича топла вода, но много чувствителен към кислороден недостиг. Денем стои в дълбокото, под термоклина. Вечер за кратко излиза на лов в плитчините, където хапва сънлив дребосък. По активен е в течаща вода, върху каменисти дъна където водата е по-наситена с кислород.
Сом – обича топлата вода, храни се и в жегите. Термоклина и кислородното насищане на водата не му влияят много. Но не обича осветени места. През деня винаги стои в ямите. Ловува основно нощем или късно вечерта.

Източник - mirpodvoha.ru

Уникална статия нямаше как да не напиша нещо.

Допусната е грешка в последните два реда!
Всички видове риба и особено сома се влияят силно от термоклина.
Рибите се хранят или над или под и никога в термоклина!
За колегата Shag уточнявам,че сонара показва абсолютно всяко движение, било то и издигащи се мехури(газ).

Да споделя малко опит свързан с поведението на бялата риба. Наблюдението е правено във времената, в които сонарите бяха нещо с което плакнехме очите в някои сайтове.
Та във водоем без изразено течение и високи атмосферни температури съм забелязал че при тролинг на дълги разстояния (примамката е установена на определена дълбочина) резултатът беше отчайващ и естествено се започват безкрайни спирания за смяна на воблери. Дледва разпъване .... затваряне на бигела и ... удар. Естествено воблера се набелязва като работещ и пак влачене до припадък без резултат. Нова смяна на воблер ... разпъване ... затваряне на бигела и удар.
Единствения извод който може да се направи е че рибата се придържа в много тесен диапазон дълбочини, ленива е и атакува само на кратки разстояния. Относно въпросния тесен диапазон, това се обяснява с термо клина, бялата стои в по-хладната и богата на кислород вода в близост до термоклина.
Естествено понятието сонар придоби по-различен смисъл, и бленуваните модели станаха тези , които могат са отчетат термоклиновете (може да са повече от 1).
Относно работата на сонара:
Всички знаете що е то мираж, и сигурно всички сте наблюдавали как в жегата шосето изглежда като водна повърхност. Това е свойство на вълните да се отразяват от границата на различни плътности. Свелинните и звуковите вълни имат сходни характеристики и именно това се използва от сонарите.
Отчитането на дълбочина става с измерване на времето за което сонара "чува" собствения си отразен от дъното сигнал (отчита се плътността на водата, тъй като скоростта на разпространение на звука зависи от плътността на средата). Но ... сонарите отчитат и тип на дъното, както и различни обекти в него. Това става като се отчете свойството на веществата да поглъщат звуковия сигнал. Сонара отчита заглъхването и визуализира предполагаемия обект. Например, рибите и въздушните мехурчера имат много близки степени на поглъщаемост и за това повечето сонари ги инициализират като еднотипни обекти.

Сонара колега не отчита заглъхването на звуковата вълна, тъй като 'търсения' не се намира между излъчвателя и приемника на устройството. Сонара наистина 'чува' собствения си сигнал отразен от дъното или различни обекти във водата. 'Чува' означава че изпраща звукови вълно с определена амплитуда и честота.. телата отразяват частично тези вълни, като честотата не се промена, но интензитета (силата на звуковата вълна) намалява в зависимост от плътността на обектите. В зависимост от силата на отразения сигнал сонара отчита и прави разлика между обекти с различна плътност, като обикновено разликата в плътността се изразява на екрана на сонара с различен цвят или различен нюанс на сивото. Разстоянието до засечените обекти се пресмята, като се измерва времето за което излъчения сигнал се връща до приемника.
Доста от сонарите са доста чувствителни и могат да отчетат макар и слаби звукови вълно отразени от воден слой с различна плътност, какъвто е термоклина... така именно сонара го засича и показва най-често като смущение или линия на екрана.

И баш по темата за термоклинът. При повишаване или понижаване на водата в езера или язовири съм забелязал, че рибата е почти неактивна. Това се изразява в промяна на дълбочина и съответно пластовете топла и студена вода се променят и термоклинът се изменя. Прав ли съм?