Седя си на тезгяха понеделника и гледам ми звъни телефона.
Многа притеснена черна мрена ми вика- Боби си тръгна по обяд, утре няма да има човек от форума на баража!
Нема как, станах сутринта и тръгнах, като няма кой.
Водата беше паднала доста в сравнение с неделя. Течението беше по-слабо, а водата вреше от дребосъци.
Сутринта тръгнах с голямата кошница, за големите скобари, но на всяко изтичане се ловяха дребни кленчета, мренки, уклеи и квот се сетите дребно.
Минах на хляб и фанах 2 хубави мренки и няколко дребни скобарчета.
По едно време боднах някакво чудовище, дърпах правих и гледам една чудна мрена, а след нея се влачи цяла линия с близалка

(Боби, не се нерви, спасихме я на твоя човек близалчицата, на сигурно място е

)
Много дървено беше положението с тие маломерки, сабрахме малко боклуци, хапнахме и газ към другия бряг.
Ето го баща ми, вади вечерята от водата.

Преместихме се на отсрещния бряг и пак. Маломерки всяко изтичане, ама по едно време дойдоха и некви скобари д ами скъсат 2 пъти, а и хванах някой друг.
Бащата пак събра на сралявците боклуците и дойде да снима.
Отдели си за ядене, а аз се правя че пускам другите

Фърлих още няколко пъти и ето я тапата
