Да, продължавам по темата. Но ме е страх че след днешния постинг така ще я претъпча че просто няма какво повече да поствам занапред.
Днес отново времето топло и слънчево и в късния следобед набухвам гащеризона с обувките в раницата и се мятам на колелото и запрашвам към един съборен бент на реката. Колелото го карам за да се движа все пак, иначе съвсем ще се скапя. Стигам бента събувам се и нагазвам бос из водата с моето прътче лимбизе от $14, с най-тежката макара която имам обаче (Daiwa Laguna 2500), защото ме мързеше да си вземам другата от колата, и с навита корда Maxima Ultragreen 0.20. Слагам едно малко силиконче тип сепия и ги подпочвам костурчетата по бързея. Но беше абсолютното гол след гол. Празно нямаше........Викам си да има някой да ме заснема....Луи-дъо-Фенес ще изглежда жалък с онзи филм. Като ми омръзна да ги тегля тези костурчета, повечето съвсем дребни, но от време на време и по педя, си продължих велосипедната разходка, като целта ми беше да обиколя един район от около 10-на километра, като мина по един пешеходен мост и изляза от другия бряг на реката откъдето пък щях да мина покрай един таен вир в който есента се поспирваха мигриращите пъстърви. След като изтеглих и един огромен костур направо от моста...Толкова огромен че не можеше да се вдигне нагоре и го изтеглих странично между едни камъни, а после слизах да го събирам и откачам и след като хванах още един бюлюк дребосък който го изтеглих и пусках от моста (висок Release) при което рибетата са се чувствали като оцелели от самолетна катастрофа, накрая се озовах в тайното свърталище на пъстървата в 5 часа вечерта в този топъл костурски ден.
Не щеш ли и едно младо семейство с дете се оказа че са се устремили към вира за малко отдих, без да подозират какво има из него. Детето естествено се залови за камъните и аз избързах с хвърлянето преди да е успяло да метне нещо из вира. Трето хвърляне и...............
Лелей.......Усетих аз удара и ток мина през мен......Първата риба за годината в река Гранд захапваше блесната. И като почна едно теглене, че едни скокове......Като се пуснеше към мен обаче определено не можех да насмогвам да обирам кордата та да я държа опъната...просто няма начин, няма такава макара която може да го постигне, но в предвид добре забитата тройка и липсата на коренища наоколо проблем няма никакъв. След доста теглене и скачане накрая я докарах в плитчините. Момчето дойде да гледа явно доста впечатлено. Направих една снимка на рибата,
момчето ми направи една с нея. Предложих му я, но той първо прие но после реши че иска да я пусне обратно. Пуснахме я и аз си сложих гащеризона и обувките и се пуснах към един бързей надолу където миналата година нещо на 2 пъти ми надъвка блесните. Но там нямах слука. Върнах се обратно във вира и хвърлих още един два пъти след което ми хрумна да пробвам дълбокия бързей над него където знаех че рибите стоят но никога не ми бяха удряли.
Отивам аз там и от долната страна много деликатно подадох блесната. На третото хвърляне успоредно на моя бряг из силния бързей, усетих едни леки почуквания по блесната почти като от дребен костур, НО ЗНАЕХ ЧЕ НЕ Е ТОВА

Скоро последва по-здрав удар, и след като рибата се оказа закачена вече ми показа кой в същност е от другата страна. Отново ужасно потегляне при което макарата ми само прави БЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ, и то в такъв един отчаян глас какъвто не съм чувал от нея. Пак почна едно здраво развиване на корда и теглене , но я смъкнах рибата във вира отдолу и пред смаяните погледи на младите рибари скоро и тази риба финишира в плитчините за една фотосесия. Този път я премерих. Тази беше 72см, определено по-голяма от първата. Момчето пак ми направи снимка която този път се оказа доста сполучлива (както констатирах у дома) Докато пусках рибата му викам "Я, ми подай апарата, да я пощракам още че кой знае кога ще хвана пак."
"Ами да, ми вика той, може да минат 30 минути докато хванеш друга!"
Те си тръгнаха, а аз останах да преслушам пак бързея....Това е обстановката на пъстървов риболов която обичам....реката и ти....И думите на момчето се оказаха доста пророчески....Минути по късно нов удар и нови невероятнии скоростни тегления и скокове.
Айде пак апарат и пак аршин (60см) и пак Рилийз
После ..........Ами нещата се повтарят за четвърти път, но тази последна риба вместо да скача теглеше по много особен начин - резки впускания и клатене на главата, което караше прътчето ми здраво да вибрира. В крайна сметка стана четвърто снимане, аршин (62см) и съответния Рилийз. Този път се сетих и пръта си да сложа към снимката.
В 7часа си скатах пръта и гащеризона и се метнах на колелото за последния етап от обиколката, който ме прекара през местния магазин за бира, за да отпразнувам това откриване на есенния сезон на Американка в река Гранд.
Вече си знам урока....Само с колелото, само с телескопичното ми прътче от 1.60м на ЗЕБКО за $14, само със зелена корда 018-0.20 и само с блесните на Караджата от Пловдив Но3.
И разбира се после само със бира HOLSTEIN с 7% алкохол (поради липса на домашното ми вино)
Но ще продължа да се боря със зверчетата докато хвана това което миналата година ми надъвка блесните. То ще е около метър дълго и сигурно от 8-12кг тежко, но ще го боря с това си прътче и кордата си 0.20, защото всичко друго е просто елементарно изтегляне на риба от водата. Мога да го оставя да скъса, но няма да се чувствам горд да го извадя на крда 0.25, когато имам стотици метри река и бързеи и тук там по някой по-голям камък и корен за късане на кордата.
Ами това е от мен по тази тема. Ако си хвана "делфина" ще го пусна тук ако ли не ще продължа да се радвам на 60-75см риби на моята малк авъдичка и на тъмната немска бира.