Re: Как да направим добър харпун в домашни условия
Публикувано на: Съб Фев 21, 2009 1:56 pm
Това са взаимно свързани фактори в една обща система, в която ако всичко е наред, вече имаме условие за един успешен лов.
Да си продължа мисълта:
Преди всичко харпуна може да бъде разглеждан, като едно съвсем „нормално” оръжие, и в голяма степен може да се каже, че законите които важат при огнестрелните оръжия, които можем да видим всеки ден, дали по телевизията или в интернет, или дори тези които много хора в качеството си на ловци или охранители, притежават в домовете си, важат и при харпуна.
Не напразно в английския език се използуват две понятия: „speargun” (буквален превод „пушка за копия”), което се употребява за ластичните или пневматични системи харпуни, и другото понятие “harpoon” което се употребява за китобойните системи, в които за изстрелване на стрелата се използва барутен заряд.
Дистанцията до обекта на нашия лов, е един от решаващите фактори, както в лова на сушата, така и в подводния риболов. И както в „нормалния” лов, така и в подводния, за преодоляване на по-голямата дистанция, е необходим подходящ боеприпас, който да запазва за по-дълго време кинетичната си енергия.
От друга страна в нормалния сухоземен лов, когато се говори за стрелба по едри екземпляри , неизменно се използват боеприпаси с голям калибър, така при подводния риболов се говори за използване на стрели с по-голям диаметър. Стрелата с по-голям диаметър има по-голяма потенциална (а при равни други условия и кинетична енергия), и съответно има по-голям шоков ефект върху рибата при евентуално попадение.
Както куршумът изстрелян от оръжие с по-дълга цев, при равни други условия се движи с по-голяма скорост от този, изстрелян от по-късо цевно оръжие, така и стрелите изстреляни от по-дълъг харпун имат по-дълго поле да ускорят и да придобият по-голяма енергия, респективно по-дълг полет.
Както в ловът на трофеен едър дивеч, се използват тежки едрокалибрени куршуми за стрелба от далечни растояния, така и във водата за да гарантаираме далечен изстрел с голяма поразяваща мощ , трябва да използваме стрела с по-голям диаметър и по-дълго и мощно оръжие за да и предадем енергия.
За разлика от своите „сухоземни събратя” – куршумите, стрелите заради своята специфична, силно издължена форма имат един параметър, с който много от начинаещите ловци, а също и тези които „модернизират” своите харпуни не се съобразяват, след което търпят силно разочарование, за което са си виновни самите те, в голяма част от случаите. В механиката, този параметър се нарича „стройност” . Тоест, ако разглеждаме стрелата, от чисто механична гледна точка, тя си е една греда и както една греда с определена дължина и сечение може да поеме един допустим товар на изкълчване, така и една стрела с даден диаметър , когато е по-дълга от допустимото, вече не може да поеме натоварването, което и дават ластиците в момента в който натиснем спусъка. Затова именно се наблюдава при производителите на стрели, че стрелите с по-малък диаметър, се предлагат до по – малки дължини.С нарастване на диаметъра нараства и дължината на предлаганите стрели в номенклатурата.
Има разбира се и момент в който се използват стрели с голям диаметър и малка дължина и това се практикува в моменти, в които трябва да се стреля по едри екземпляри, които се нуждаят от голяма шокова енергия, за да проникне стрелата в тялото им, а същевременно видимостта е малка и трябва да се използува късо и мощно оръжие.
Споменах за „куршума” при харпуните, но всеки който се е занимавал или просто има малко общо понятие от оръжие, знае че колкото е важен куршума който ще порази жертвата, толкова е важен и „барута” който ще предаде необходимата скорост на нашия „куршум”.Ако говорим за ластичните харпуни, то нашия енергоизточник са ластиците , с които изстрелваме стрелата.
Усмивка в мен предизвиква понятието „силни” ластици. Какво означава то?
Дали са силни ластиците, които карат очите ни да „изскочат от орбитите”, докато поставим тетивата на засечката ?
Не мисля !
Според мен, по-силният харпун, от два на пръв поглед еднакви на вид е този, който изстрелва стрелата с по-голяма скорост, защото в края на краищата, тя е нашият енергоносител.
Оставяйки настрана тялото на харпуна, съчетанието дължина и диаметър на стрелата плюс силата и скоростта на ластиците е изключително важно съотношение, което в неподходящо съотношение може да е „катастрофално” за иначе чудесно осъществен проект.Не напразно производителите на стрели, дават за своите продукти един параметър – допустимо натоварване, за съответната стрела, но тъй като то е свързано с несложни изчисления за съответните ластици, които сме решили да използваме, но обикновено никой не му обръща внимание и предпочитаме да използваме стрели, които донякъде от собствен опит, донякъде от онова, което сме чули от този или онзи по-известен с опита си „колега” прилага успешно.
Тук, аз за себе си, съм си въвел едно понятие, което е невярно и може би ще предизвика усмивки, но за случая не съм намерил по-добро.То се заключава в това, да се намери точния баланс между силата на зареждане и скоростта на изстрелване на стрелата, за да се достигне максимално близко до точката в която стрелата е максимално бърза при изстрелването си от главата на харпуна и същевременно не се деформира до такава степен, че да стане предпоставка за един неточен изстрел.
Моето мислене го възприема това, като момента, в който един флуид движейки се в тръбопровод, след надвишаване на определена скорост, неговия поток от ламинарен става турбулентен.Ламинарния поток е „предсказуем”, докато най-големия кошмар при летците в авиацията е да изпаднеш в турбулентно течение. Именно това е моя стремеж при стъкмяването на даден харпун. Да не се окаже, че ускорението, което придаваме на дадена стрела е над допустимото.
В оскъдната „литература”, която може да се намери тук и там по различните форуми, различни автори споменават за вибриране при стрелата, в момента на изстрела. Дали е така или не, не знам. Не съм имал възможността да наблюдавам стрела на харпун заснета в момента на стартиране с високоскоростна камера, но съм имал случай в който при харпун собствено производство с два ластика, стрелата пропадаше почти 10 сантиметра на около метър пред главата на харпуна. Нямаше никаква видима причина това да става и наистина това продължи до момента, в който махнах единия от ластиците и тогава всичко се оправи.
Логично е в такъв момент, човек да потърси причината в себе си. В харпуна който е изработил. Но по-късно бях свидетел на още подобни случаи в единия от които тялото на харпуна беше на един наистина добър харпун, на фирмата… (нека не споменавам), със същата стрела, съоръжен със същите по вид два броя ластици. Собственика на който беше решил да го „тунингова” по свое осмотрение .Там нямаше пропадане, но пък изстрелите бяха „хаотични”.Обяснението според мен е доста просто. При моя харпун, където стрелата е в канал, който я обхваща от три страни, единствения „път” да се изкълчи на средата на тялото на стрелата е нагоре, логично върха и пада надолу и тогава тя „забива”.Докато при харпуна заводско производство – канала не е толкова дълбок и на стрелата и се „дава” възможност за по-голяма свобода. Нека обаче това не прозвучи като антиреклама за харпуните които се продават в магазините.
И още един подобен случай имаше, с мой харпун, но там проблема се реши с поставянето на стрела с по-голям диаметър.
Ако трябва да се върна пак към същината на разсъжденията за ластиците, то аз лично ги деля на „пъргави” и „мудни”. В науката за производството на гумени изделия, има понятие, с което онагледяват времето за което едно изделие възстановява своята първоначална форма, след като му е било приложено усилие. Смятам че , в нашия случай положението е точно такова.
Според доста от съвременните производители на харпуни за спортен и любителски подводен риболов, силата с която се зарежда ластика не е толкова формиращ фактор, колкото скоростта, с която ластика се съкращава, тъй като при недостатъчна сила, съвременните решения на производителите позволяват този недостатък да се компенсира от повече на брой ластици, с което проблема се решава от самосебеси.
За продължението знаете нали ?
Да си продължа мисълта:
Преди всичко харпуна може да бъде разглеждан, като едно съвсем „нормално” оръжие, и в голяма степен може да се каже, че законите които важат при огнестрелните оръжия, които можем да видим всеки ден, дали по телевизията или в интернет, или дори тези които много хора в качеството си на ловци или охранители, притежават в домовете си, важат и при харпуна.
Не напразно в английския език се използуват две понятия: „speargun” (буквален превод „пушка за копия”), което се употребява за ластичните или пневматични системи харпуни, и другото понятие “harpoon” което се употребява за китобойните системи, в които за изстрелване на стрелата се използва барутен заряд.
Дистанцията до обекта на нашия лов, е един от решаващите фактори, както в лова на сушата, така и в подводния риболов. И както в „нормалния” лов, така и в подводния, за преодоляване на по-голямата дистанция, е необходим подходящ боеприпас, който да запазва за по-дълго време кинетичната си енергия.
От друга страна в нормалния сухоземен лов, когато се говори за стрелба по едри екземпляри , неизменно се използват боеприпаси с голям калибър, така при подводния риболов се говори за използване на стрели с по-голям диаметър. Стрелата с по-голям диаметър има по-голяма потенциална (а при равни други условия и кинетична енергия), и съответно има по-голям шоков ефект върху рибата при евентуално попадение.
Както куршумът изстрелян от оръжие с по-дълга цев, при равни други условия се движи с по-голяма скорост от този, изстрелян от по-късо цевно оръжие, така и стрелите изстреляни от по-дълъг харпун имат по-дълго поле да ускорят и да придобият по-голяма енергия, респективно по-дълг полет.
Както в ловът на трофеен едър дивеч, се използват тежки едрокалибрени куршуми за стрелба от далечни растояния, така и във водата за да гарантаираме далечен изстрел с голяма поразяваща мощ , трябва да използваме стрела с по-голям диаметър и по-дълго и мощно оръжие за да и предадем енергия.
За разлика от своите „сухоземни събратя” – куршумите, стрелите заради своята специфична, силно издължена форма имат един параметър, с който много от начинаещите ловци, а също и тези които „модернизират” своите харпуни не се съобразяват, след което търпят силно разочарование, за което са си виновни самите те, в голяма част от случаите. В механиката, този параметър се нарича „стройност” . Тоест, ако разглеждаме стрелата, от чисто механична гледна точка, тя си е една греда и както една греда с определена дължина и сечение може да поеме един допустим товар на изкълчване, така и една стрела с даден диаметър , когато е по-дълга от допустимото, вече не може да поеме натоварването, което и дават ластиците в момента в който натиснем спусъка. Затова именно се наблюдава при производителите на стрели, че стрелите с по-малък диаметър, се предлагат до по – малки дължини.С нарастване на диаметъра нараства и дължината на предлаганите стрели в номенклатурата.
Има разбира се и момент в който се използват стрели с голям диаметър и малка дължина и това се практикува в моменти, в които трябва да се стреля по едри екземпляри, които се нуждаят от голяма шокова енергия, за да проникне стрелата в тялото им, а същевременно видимостта е малка и трябва да се използува късо и мощно оръжие.
Споменах за „куршума” при харпуните, но всеки който се е занимавал или просто има малко общо понятие от оръжие, знае че колкото е важен куршума който ще порази жертвата, толкова е важен и „барута” който ще предаде необходимата скорост на нашия „куршум”.Ако говорим за ластичните харпуни, то нашия енергоизточник са ластиците , с които изстрелваме стрелата.
Усмивка в мен предизвиква понятието „силни” ластици. Какво означава то?
Дали са силни ластиците, които карат очите ни да „изскочат от орбитите”, докато поставим тетивата на засечката ?
Не мисля !
Според мен, по-силният харпун, от два на пръв поглед еднакви на вид е този, който изстрелва стрелата с по-голяма скорост, защото в края на краищата, тя е нашият енергоносител.
Оставяйки настрана тялото на харпуна, съчетанието дължина и диаметър на стрелата плюс силата и скоростта на ластиците е изключително важно съотношение, което в неподходящо съотношение може да е „катастрофално” за иначе чудесно осъществен проект.Не напразно производителите на стрели, дават за своите продукти един параметър – допустимо натоварване, за съответната стрела, но тъй като то е свързано с несложни изчисления за съответните ластици, които сме решили да използваме, но обикновено никой не му обръща внимание и предпочитаме да използваме стрели, които донякъде от собствен опит, донякъде от онова, което сме чули от този или онзи по-известен с опита си „колега” прилага успешно.
Тук, аз за себе си, съм си въвел едно понятие, което е невярно и може би ще предизвика усмивки, но за случая не съм намерил по-добро.То се заключава в това, да се намери точния баланс между силата на зареждане и скоростта на изстрелване на стрелата, за да се достигне максимално близко до точката в която стрелата е максимално бърза при изстрелването си от главата на харпуна и същевременно не се деформира до такава степен, че да стане предпоставка за един неточен изстрел.
Моето мислене го възприема това, като момента, в който един флуид движейки се в тръбопровод, след надвишаване на определена скорост, неговия поток от ламинарен става турбулентен.Ламинарния поток е „предсказуем”, докато най-големия кошмар при летците в авиацията е да изпаднеш в турбулентно течение. Именно това е моя стремеж при стъкмяването на даден харпун. Да не се окаже, че ускорението, което придаваме на дадена стрела е над допустимото.
В оскъдната „литература”, която може да се намери тук и там по различните форуми, различни автори споменават за вибриране при стрелата, в момента на изстрела. Дали е така или не, не знам. Не съм имал възможността да наблюдавам стрела на харпун заснета в момента на стартиране с високоскоростна камера, но съм имал случай в който при харпун собствено производство с два ластика, стрелата пропадаше почти 10 сантиметра на около метър пред главата на харпуна. Нямаше никаква видима причина това да става и наистина това продължи до момента, в който махнах единия от ластиците и тогава всичко се оправи.
Логично е в такъв момент, човек да потърси причината в себе си. В харпуна който е изработил. Но по-късно бях свидетел на още подобни случаи в единия от които тялото на харпуна беше на един наистина добър харпун, на фирмата… (нека не споменавам), със същата стрела, съоръжен със същите по вид два броя ластици. Собственика на който беше решил да го „тунингова” по свое осмотрение .Там нямаше пропадане, но пък изстрелите бяха „хаотични”.Обяснението според мен е доста просто. При моя харпун, където стрелата е в канал, който я обхваща от три страни, единствения „път” да се изкълчи на средата на тялото на стрелата е нагоре, логично върха и пада надолу и тогава тя „забива”.Докато при харпуна заводско производство – канала не е толкова дълбок и на стрелата и се „дава” възможност за по-голяма свобода. Нека обаче това не прозвучи като антиреклама за харпуните които се продават в магазините.
И още един подобен случай имаше, с мой харпун, но там проблема се реши с поставянето на стрела с по-голям диаметър.
Ако трябва да се върна пак към същината на разсъжденията за ластиците, то аз лично ги деля на „пъргави” и „мудни”. В науката за производството на гумени изделия, има понятие, с което онагледяват времето за което едно изделие възстановява своята първоначална форма, след като му е било приложено усилие. Смятам че , в нашия случай положението е точно такова.
Според доста от съвременните производители на харпуни за спортен и любителски подводен риболов, силата с която се зарежда ластика не е толкова формиращ фактор, колкото скоростта, с която ластика се съкращава, тъй като при недостатъчна сила, съвременните решения на производителите позволяват този недостатък да се компенсира от повече на брой ластици, с което проблема се решава от самосебеси.
За продължението знаете нали ?
