Страница 2 от 2

Публикувано на: Пет Яну 06, 2006 10:59 am
от Stefko
Още утре ще съм там, а в понеделник ще рапортувам за резултатите 8) Очертава се доста труден риболов: водата качва бързо, местата са заляти, ще е пълно с народ, нямам живи рибки за стръв... :? :? Но няма отказване - ще се опитам да се пригодя криво-ляво и да прилъжа някоя рибка в суматохата :wink: :lol:

Публикувано на: Пет Яну 06, 2006 12:45 pm
от ribaria1
ДА ГИ РАЗБИЕШ ДАНО.... 8) 8) 8)

Публикувано на: Пон Яну 09, 2006 2:27 pm
от Stefko
ДА ГИ РАЗБИЕШ ДАНО....
Е да ама не :? Ще разкажа какви ги свърших, ама 'айде най-напред да се опитам да ви покажа със закъснение бялата рибка, за която разказвах по-нагоре в темата:
Изображение
Изображение

Я, то се получи бе :) :) Е не е кой знае какъв трофей, ама аз й се зарадвах тогава...
А сега за изминалия уикенд: Още в петък получихме достоверни информации за бързо покачващо се ниво на водата в Дунав и за слаби риболови на канала, което значително ни разколеба. Решихме, че няма смисъл да ставаме в 4.30 сутринта, само за да стигнем до местата и да разберем, че те са под вода и са недостъпни :? Преценихме, че е за предпочитане да се наспим и да направим една бърза проверка следобяд и да вземем окончателно решение за неделята. Отидохме към 14.00 ч. помъкнали единствено няколкото рибки-стръв и по 2 въдици на човек. Водата бе наистина отчайващо висока, а колегите - отчайващо малко на брой. Очевидно риболовът не вървеше... Единствено един колега до паркинга бе измъкнал хубава щука малко над 3 кг. :shock: След лутане по стръмните брегове на канала през храсталаци, шубраци, камъни и кал се установихме в края на канала, където заметнахме въдици и запушихме доволни от себе си - поне бяхме успяли да намерим места и се бяхме измъкнали от дома :) Разбира се не се надявахме на някакъв улов, но ни се щеше да видим поне 1-2 клъввания :oops: И верно имахме - даже цели 3, от които обаче нито едно не се улови. По всичко личеше че "желаещите" бяха дребни сулчици, които така и не успяха да налапат стръвта (и по-добре, че иначе налапват силно и умират при откачване). Понамръзнахме се до 17.00 ч. и се прибрахме - аз твърдо решен да се пробвам отново на следващия ден, а колегата - с нежелание да мръзне нови 6-7 часа в неделята :lol: :lol:
В неделя отидох рано сутринта и се настаних на същото място (този път го открих светкавично, въпреки тъмнината и го заех пръв :lol: ). Водата бе спаднала с 10-15 см, което бе обнадеждаващо...Нахвърлях въдиците и зачаках... Първото раздвижване бе на зазоряване: заливчето в което бях буквално закипя от риба. Навсякъде около мен се мятаха примамливи морунаши и мъздруги (по мои преценки), а аз вече съжалявах, че не помъкнах със себе си и телескопчето :( :( Но иначе гледката си заслужаваше -голяма красота :roll: Спектакъла продължи около час - час и половина, след което всичко замря... Въдиците ми все още не помръдваха, но аз не губех кураж - знаех, че ще има кълване, но се надявах да не е някой дребосък, а да е по-дъртичък Як-балък.
И клъвна разбира се - към 9.30 ч. регистрирах първото потегляне - отнесе рибката ми и ме остави единствено с една тлъста попръжня на устата :evil: Отново се успокоих с мисълта, че е дребосък... След 20-тина минути историята се повтори :x Явно пак дребосък :oops: :oops: :lol: След още 15 мин. вече нямаше прошка - първия тинейджър за деня увисна на куката :x :x :x Не успях да го спася, тъй като при откачването на куката му отиде цялата глътка :( (не знам как го правят тоя номер - или не се закачват въобще или гълтат куката чак до г*за си :?: :!: ).
В това време около мен колегите по- смело заложиха на плувкаджийство и определено не сгрешиха - задърпаха добри морунаши, разреждани от време на време от някоя дребна платичка.
Аз продължих да се взирам в моите дънарки и да чакам нови опити на белите разбойници. В 11 ч отново бях удостоен с внимание - хубав удар и силно изпъване на конеца. Изчаках малко и засякох. Усетих нещо тежко и реших: "Това е..!!" Почти веднага след това разбрах, че не мога да завъртя макарата, което означаваше само едно - закачка :x :x Ядосах се, но я оставих с надежда, че сама ще се откачи и че ще успея в последствие да си я придърпам. Откачи се, но когато продължих борбата, рабрах, че противника далеч не е с размерите, които първоначално предположих. Леко и без напъни до мен се довлече един 35 см. юноша, който по подобие на роднината си от преди час бе налапал куката неспасяемо. :?
Към 11.30 изгря слънце, вдървените ми крайници малко се поотпуснаха и някак около мен стана още по-приятно... Толкова приятно, че ми се доспа и ми се дощя да оставя рибките на спокойствие, да се прибера у дома и да си почина за идващия работен ден. Така и направих :oops: :lol: :lol: