Братлета,днес ми се повтори тръпката
Тръгваме сутринта в 6,30ч,че докато стана от леглото голям зор бе
.Научих сe 6 месеца да се излежавам и сега зор ставането в 6,00ч. Както и да е ,беж към марината и там запъхтян ме чака Нико.Малко помрънка
,но му мина
-Ко да праим ся ,ми вика Нико,4 лодки излязоха и нищо,май са си заминали тончетата .
А бе,дай да направим последната обиколка му викам,че после пак от септември ще ги мъчем.Речено,сторено и газ. Слънцето беше започнало да се издига.
Направихме 4 мили на вътре и цамбур воблерчето в морето
Постоянна скорост от 6 мили и пълен напред.
Обикаляй,обикаляй,ха тук ще удари
,ха там ще удари
,нанайци,,,,,,,
Стигнахме 10 те мили и се отчаихме,,,,
Решихме да се връщаме и тръгнахме назад.
Нищо братлета,нищо,
така стигнахме 6 те мили и Нико започна да събира такъмите с псувни
.
Спрях аз и му викам ,,, ти хубаво ги сабираш ,но ако рибите са по към брега
-Тръгвам си аз вика,писна ми.Аз продължих да влача и бях решил да влача да кея.
Тръгва си,тръгва си,ма не си тръгна смотания ами вървеше заедно с мен,но беше събрал такъмите
Точно на 5 тата миля чувам кърррррррррррр ,опаааа
ето го бебчо и почвам да навивам, а Николаки ще се пребие да пусне и той воблера
,но те си заминаха братле
-Друг път му викам да не бързаш да събираш такъмите
Поозори ме малко и айде в лодката,,,,10 кг тон-албакор.
Ами това е за днес .Ето и една -две снимки
