Ей верно големо приключение се получи!
като тръгнахме с Ивака в 5 сутринта София ни изпрати с проливен дъжд и кучешки студ.
Да обаче щом минахме през тунела "Траянови врата" и се озовахме в друг свят. Нямадъжд, няма студ. Набързо си наваксахме закъснението и в 7 без 15 влизахме с Пловдив.
Там ни посрещна лошата новина за катастрофата на Бутника. Онова идиотче верно се бе насмукало като смок. Как го изтърпя Ицо незнам. Много спокоен човек, ей. На нас ни идеше на неколко пъти да го поошамарим дорде чакахме ченгетата
Оттам набързо на реката. Останахме малко изненадани. Очаквахме голяма силна река , а се оказа че рибите са се наврели у един канал широк 10 метра. Че и порядъчно окупиран се оказа канала. Ивака реши да лови в реката под канала па каквото сабя покаже. Аз започнах да премонтирам. Монтажа ми за бели мрени (плувка 5 гр., повод 0.12 и кука десятка) беше съвиршенно безполезен в тея условия. След много ровене успях да намеря в кутията си една плувка 0.5 гр. и я монтирах. Заметнах и зачаках. Първото ми кълване бе рязко и със завидна съпротива на съперника отсреща. След кратка борба извадих използвана дамска превръзка, от големите

. Набързо я последваха и две носни кърпички

. А риба йок!
Фанах си въдицата и се преместих при Ивака. А той ме изуми с новината че вече е успял да зашие два едри кефала и един СИВЕН. Брях мааааму, ссивен у мръсния канал на Пловдив
Докато се подготвях да му досаждам изведнъж небето се продъни. Като заплющя един дъжд... риболова стана невъзможен:
Те ми и отчаяната, мокра физиономия:

Решихме да събираме и да ходим да се топлим в кафето на жената на Бутника.
Некак си успях да щракна няколко снимки на фамозната пъстърва и кленовете барабар с майстора без да удавя апарата:
Те го къф е самодоволен. Маришки пъстървоубиец!

Некак си издрапахме през калта и се отправихме към Пловдив. Още преди да стигнем там обаче дъжда спря. Това вля нови , луди идеи в главите ни. Набързо се примолихме на домакините след като се поизсушим да направим още един тур на некое маришко местенце. Не трябваше да ги убеждаваме дълго
Озовахме се на едно перспективно изглеждащо място, което обаче ни посрещна с почти ураганен вятър. Заметнахме обаче. Вятъра всячески се опитваше да изтръгне болото от ръцете ми, а и една закачка успя да скъса повода ми , а не ми се връзваше нов в студения вятър тъй че се признах за победен и се отказах. Скоро към мен се присъединиха и останалите. Единствено Ивака упорстваше. Оказа се че той си е навързал цял класьор с куки предварително та може да си къса на воля
И така издържа до 15-тата загубена кука преди да се предаде и да се присъедини към сладката раздумка:

Тъй в забавни рибарски лакърдии убихме още един час и решихме да си ходим. Преди да се сбогуваме с домакините естествено щракнахме една обща снимка за спомен:

Обратния ни път също бе изпълнен с приключения. Първо се озовахме в едно огромно задръстване на окловръстното на Пловдив. Оказа се че причината за него е няколкокилометровата колона автомобили опитващи се да влязат в магазин "Джъмбо". Сигурно без пари даваха нещо...
А после щом минахме тунела... ни посрещна това:

придружено с температура от минус 7 градуса, което на фона на +6-те от другата страна на тунела ни накара да се замислим дали не сме се телепортирали нейде...
В заключение искам да благодаря на гостоприемните домакини от Пловдив за веселото прекарване и да им кажа:
-НИЕ ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!