Колеги, гледам ентусиазма и нетърпението, с които бързате да се бухнете в леденото море и да откриете сезона - разбираемо е, особено за живеещите на морския бряг!

Ще си позволя да ви дам няколко полезни според мен съвета, приемайки риска да досадя на тези, на които всичко това, което ще напиша им е известно или пък не споделят подобни методи. И аз както Манук си позволявам да давам съвети само на база на личен опит. Започвам с ушите, защото ми е направило впечатление, че след старта на сезона във форумите освен снимки на улова зачестяват и темите с оплаквания от болки в ушите. Ще опитам съветите ми да звучат като допълнение на всичко, което е споделил Манук:
Всички знаем, че ухото е фин и деликатен орган, за който Творецът се е погрижил да създаде ефективна защита. Заплахата за ухото в нормални условия е свързана главно с проникването на болестотворни микроорганизми във външната му част - канала от ушната мида до тъпанчето. За тази цел този канал се обмазва от защитен секрет с много силни антибактериални свойства - нещо като естествен антибиотик. Този секрет е гъст и лепкав, като постоянно се произвежда във вътрешната част на канала и покрива тъпанчето и стените на канала. Пресният секрет тръгва от вътре на вън, като избутва стария към ушната мида. Така в един момент става видим и нежелан от хигиенно-естетична гледна точка и е познат на всички като "ушна кал". До тук всичко е ясно и всеки се грижи да го почиства по някакъв начин - кой с клечки с намотан памук, кой с пръст, кой с химикалката...
Има обаче една малка подробност: по този секрет полепват всякакви боклуци, продукт на запрашената среда, в която живеем и работим и това силно нарушава течливоста му. Образува се горен слой, който се втвърдява леко и при опитите за почистване на ухото с разни предмети, част от него се натъпква обратно навътре в ушния канал и образува т.н. тапи. Те по правило се позиционират в най-вътрешната част и е трудно да бъдат достигнати и още по-трудно извадени с клечка или пръст. Когато са сухи, рядко в ежедневието дават някакви сигнали за съществуването си и не ни безпокоят. При нормално къпане под душа се намокрят и разкисват, а поредната процедура с клечката с памук отново натъпква обратно част от тях навътре. После пак изсъхват и се спичат по стените на канала. По принцип "амалгамата" на тези тапи е съставена от твърди частици прах и стар, неработещ вече секрет и е идеална среда за развитие на всякакви бактерии. След първото влизане в морето "живата" морска вода, която достига до тях, доставя необходимите микроорганизми и животворна влага и процесът на възпалението е стартиран. Тапата набъбва, затваря една камера между себе си и тъпанчето, където на тъмно, топло и влажно започва купонът на гадинките. Първите признаци са заглъхване и тежест в ухото, на другия ден и болка, после става лошо...
За да не се стига до там, препоръчвам следното:
Преди сезона посетете при възможност ушен лекар с молба да ви направи "шприц". Това е елементарна промивка с топла вода, но със специална спринцовка с голям обем и тънка, закривена дюза. Хитринката е, че комбинацията от широко бутало и малък диаметър на дюзата създава нялягане на струята, която бързо, безопасно и дори приятно изважда всичко, чието място не е в ухото. Това позволява на новият, пресен и биологично активен секрет безпрепятствено да покрие ушния канал и да върши работата си по най-добрия начин.
Другият вариант, който прилагам аз, защото никога не се сещам да отскоча до лекар преди тръгването ми към морето, е да се обзаведете с подходяща спринцовка от аптеката и да си я носите винаги в чантичката с тоалетни принадлежности. Аз имам вече 4 години една 20 кубикова еднократна спринцовка с нахлузено на дюзата меко шлаухче от система с дължина 4-5 см., с помощта на която редовно си шприцвам ушите в банята. Пълни се с топла (30-40 градуса) вода, може и леко сапунена, вкарва се шлаухчето в ухото и рязко и силно се натиска буталото до край. 2-3 процедури на ухо.
В нашето семейство съм забранил и на децата ми да се бърника с клечки в ушите, като ги "обработвам" по същия начин. Правил съм го и с деца на приятели по спешност, когато обикновено след първия ден на морето вечерта започнат оплакванията за неизлизаща от ушите вода. Понякога не е за вярване какво излиза от ухото на 7-8 годишно дете! Няма да забравя жената на мой приятел, която независимо от безупречната хигиена, която е възпитала у децата си, когато видя съдържанието на ваничката, която държеше под ушенцето на дъщеричката си, изпита силно неудобство. После цяла вечер ми обясняваше как старателно лично тя почиствала с клечка с памук ушите на щерките си след всяко къпане...

Чувството и на мен ми е познато, когато за първи път през 1982 г. УНГ лекарят в Ахтопол ми направи шприц - и аз почервенял от срам му обяснявах колко старателно си мия ушите в банята всеки ден...
Може да ви прозвучи малко неестетично, но имах близка лекарка УНГ, която отдавна замина за чужбина и от нея съм запомнил, че човек може да бърка в ухото си само с кутрето до първата му фаланга! Другото е работа на лекар!
Добре почистеното от твърди секрети ухо без проблем се пълни с вода преди гмуркането, а после водата с лекота излиза след странично навеждане и леко тръскане на главата. Предполагам, че не е необходимо да коментираме, че преди започване на гмуркането ушите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се напълнят с вода! Ако на някой не му е ясно защо - да пита. Да не стане обаче като със шнорхела... !
