продължението....
Неделя.
През нощта се изсипа лек дъжд, с впечатляващи гърмежи. На сутринта преди да погледна навън си казах е ся си мамата. За щастие се оказа че не е така. Дъжда е бил краткотраен, колкото да освежи въздуха. Баирите ни посрещнаха така:
От къде ли ще изскочи някой хобит?
Поредната ни цел:
За съжаление точно в тази си част - забранена. Ех, имам чуството че горе седят някакви тотални (тука следват много псувни) които само се чудят коя река да забранят. То че Искърите над Самоков ги забраниха че да има повече пъстърва по кръчмите в Говедарци е ясно, ама в тоя забутан район що ли?
Тука вече реката е разрешена:
уви с напредването на деня реката ставаше все по-мътна и по-бозава. В конкретният участък даже не видяхме риба. Поне беше относително чисто и подредено.
Тъй де, като има мост що да не помятаме от него?
Помятахме час и половина, не видяхме следи от риба и си казахме ай си ходим. Пътьом много се зарадвах на гледката на селцата там - едни спретнати, поддържани...
За разлика от други части на страната. В неделя на обяд народа вместо да седи по кръчмите както си му е реда, копаеше по нивите. Странни хорица...
Поразходихме се по баш забранената част на реката:
Изглежда чудесно като за детска градина. Айде бегом да се видим с жените и да продължим по маршрута. Докато чакахме жените все пак намерих входа към жилището на семейство Бегинсови, или може би техни роднини:
Забрахме жените и се юрнахме нагоре по планината, там където асфалта свършва и почват пътеките. Я да направим проверка на този изоставен рибарник:
Все някоя американка може и да са забравили? Ами... вероятността беше доста ниска, така и не видях други признаци на живот там освен поповите лъжички. Трябва да докараме няколко кофи баташки костур там, поне да има с какво да се забавляваме зимата от леда.
На слизане от планината, подминахме една Ге класа окопала се до пътя, позабавлявахме се с приятен терен и изведнъж - изненада:
Тамън да направя няколко рекламни снимки.
Subaru в естествената им среда на обитание:
Младежите, които бяха затрупали пътя набързо ни го разчистиха, а малко под тях се натъкнах на едно водопадче. Е, не може да не го снимам на една секунда експозиция

Трябва да имам и някоя супер чалгарска снимка:
Как всички дето ходят по планините имат такива снимки, а аз нямам.
Последва мощно похапване на Юговското ханче, където наблюдавах любовните игри на ете тая двойка:
- Жена ми, ще караш ли? - Ами да, няма проблеми...
Вземи тука тия бири, тия мръвки, смилянски бобове и люти чушлета.
Това беше.