naRiba.com

супер,мечта ми е да съм водолаз,само покраи морето ли има курсове,?

Пичове следя с интерес темата и искам само да попитам какво значи АПНЕЯ . Гмуркал съм се само любителски с инструктор но няма да забравя изживяването.Това е нещо уникално.

Булти написа:...спомена за тюлените ...може да прозвучи нескромно , но подготовката там ( училището ) и в някои секретни морски поделения беше конкурентна на тази на тюлените за които всички гледаме по филмите ...когато се случи най лошото с една подводна лодка ( като казвам лодка разбирай и ядрена подводница ) и оцелелия екипаж трябва да я напусне се използват тръбите през които се изстрелват торпедата , екипажа нахлузва едни торби а именно кислородни апарати или разните му там ребритъри , отварят се капаците на тръбите и който не е предал все още богу дух се изнизва оттам и се възнася или на повърхноста или при Свети Петър директно , тъй като такова аварийно изплуване не е много здравословно ( меко казано ) . Дължината на тръбите варира от 5 до 10 метра , не си спомням вече добре . Упражнението беше да влезеш в една такава тръба , да излезеш от другия и край , който също е под вода , да се обърнеш и обратно по тръбата да се върнеш , тръбата е тясна , толкова , колкото да се промушиш , паникьосаш ли се и решиш да се връщаш обратно се заклещваш ....сигурен съм че от посещаващите тук форума има и други посетили същия полигон и бих се радвал , ако вземат отношение и те ...от многото писане днес ми пресъхна...гърлото ...затуй творческа почивка

Здравейте!
"Булти" не поставям под съмнение опита ти , приятелю! Просто ми стана интересно за излизане от "торпедния апарат" на апнея. Всички ли курсанти са с такъв опит? Това ми звучи доста сериозен тренинг. Почти да се отчаям за моят престой под водата без апарат .
Успех!

Andrey_76 написа:искам само да попитам какво значи АПНЕЯ

Тука виж.
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 0%B5%D0%B0

DMH , донякъде съм съгласен с теб ...пишете колеги , всеки споделен опит все ще остави следа в съзнанието на четящите и някой лош ден , в някой лош момент тва може да се окаже решаващо

Митак аз също завърших водолазния си курс във ВВМУ през 2006 година на дърти години. Тогава а и сега водолазните курсове ги води Здравко Бонев, а летните лагери в Атия са под вещото ръководство на твоя приятел Мето Хулигана. Но сега вече тези тръби за които говориш не се използват. Не знам защо. Искам само да ти кажа че от 14.07. съм на Атия на водолазен курс с горепосочените господа и с курсанти от ВВМУ. Ако искаш може през свободното време да направим някое гмуркане по твоите места. Обещавам че няма да ги издам.

аааа, Барета , обещал си да мъ водиш в Атия ...моите места не са тайна , за разлика от един друг сайт , дето всичко е пълна мистерия относно градинките , изключая Добс , който също си е споделял неговите места , адмирации за което ...моите места са описани и тук и в Гофишинг , който има мерак да чете

П.С. палатката ми още е на Мириус

Като наближи времето ще се чуем по телефона и все ще измислим нещо. Срам ме е да кажа , ама днес е четвъртия ден дето излизам от морето без риба. Два дена на Траката, после два дни на Ной, е голямо нямане. Вчера на Нои стрелях два пъти по пасаж от платеринки, ама няма бе, вече ще псувам. Преди два дни на Траката една илария ударих и това беше. Стрелях по нея щото вече ме доядя че няма никакво движение на риба. Днес сутринта отидох към 8 часа на Траката, никакво движение на платерина, оттам както съм с неопрена на Ной. Гледам едно момче от София гмурка и удари 3 риби. Викам си тука е, ще я спукам. Да да ама не, за 2 часа и половина никаква риба. После разбрах че колегата взел рибата около 8 и половина сутринта и после се изгубила напълно.

Миналото лято, имах път от Царево до Бургас и на връщане реших да ловя риба при нос Агалина.
Залегнал съм в засада на 5-6 метра дълбочина.
Изчаках края на апнеята, и тъй като не виждах риба, реших да изплувам и точно тогава изневиделица се появи платерина и то каква!
Стрелях прибързано, тъй като отдавна трябваше да съм изплувал, не я улучих по най-добрия начин и естествено за да не я изпусна се хвърлих и я сграбчих.
Време беше да изплувам ,при тръгването ми към повърхноста се оказа, че около лявата ми ръка се е омотало парче от въже ,което не бях забелязал до този момент ,въжето се беше циментирано към скалата от мидите и не ми позволяваше да изплувам.
При всяко дърпане нагоре то се затягаше все повече, беше се получила някаква примка.
На края на силите си прецених че трябва да тръгна надолу,при което то се разхлаби и с цената на згубена ръкавица и часовник стигнах някак си до повърхноста.
Сигурно се досещате че ножа поради небрежност от моя страна не беше на мястото си а си стоеше кротко в колата горе на брега.
Колеги и в друга тема съм описал този случай, но прецених, че след като колегата Булти е решил да колекционира всякакъв вид заклещвания, случката може да намери място тук.

----------------------------------------------------------------------------------------------------
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

Аз лично без харпун влизам в водата ама без нож никога!!!

Колеги, с риск да обидя някого, но аз бях веднъж свидетел на едно заклещване и то какво!!!
На Райския залив - Созопол. Трябва да е било някъде към септември 1999година. Тогава май беше и голямата буря, дето отнесе къмпинга на Ахелой. Нали знаете по това време се провежда в Созопол един празник... Как му викаха... ... Аполония като че ли.....
То тогава още не беше застроено по залива и наистина още беше райско кътче. Жената беше на някакви очни в Бургас, а аз спях нелегално в общежитието при нея. Студентска му работа . Всеки ден палех вярната "Лада" и ходех да ловувам мезе за компанията (37км. натам и още толкова обратно). Те студентите нали все гладни и жадни... Все пукницата не им стига.
Та събират се тогава на залива все разни интелектулалци. Певци, артисти, музиканти разни.Всичките ходят както майка ги е родила и ....купон до небето. Само дето аз съм селяндура в цялата тайфа. Но пък риба имаше доволно и предоволно и чат-пат им давах по някоя платерина или кефалче, та да си го пекнат в смокиново листо на керемидата. Така за няколко дни им станах доверен човек и си изкарвахме дните доволно весело и безгрижно.
И не помня вече точно какъв ден е било, но беше адска жега. Паркирам горе на завоя колата и слизам аз по онова разбитото стълбище дето вече май не съществува. Бях обут на караката с едни боти а гмурках с едно сърфистко шорти, което бях изслул на кръста, че ми беше много жега.
И тъкмо вече да слизам към водата и чувам някъде от храстите едни звуци, ама още като ги чуе чиляк и веднага му става ясно за какво иде реч
Викам си: " Хайде да не ги смущавам младите. Нека си се обичат по своему" ....
Тихо, тихо и хоп в морето. Гледам там две хавлийки ма какво от това.
Погмурках малко, ама от вътре ме гризе. През пет минути хвърлям по един поглед към хавлиите. Да ги видя аз тия младите кои ще да са и дали не са ония дето аз си мисля за тях - младоженците, дето вчера им дадох да си опекат от мойта рибка
И по едно време като гледам Млеееееее ... Те двама рогачи, току се изшмулиха от храстите. Единия един с брадичка, а другия с очилца... че и за ръчика се държат още
Уууууууух вашта кожа... геьове недни такива

Та така....Да им се неначудиш на младите. Ама като стана въпрос за заклещване.....

Вие взехте темата за базик !!! Уж сте ветераните тук !!!! Да ви се чуди човек , има си време !!!!!. нека и аз да кажа нещо- новобранка , но с характер- Преди може би 4-г . съм на Тюленово до Мартина имах хавайско копие . ТРепехме попчета - гонехме платерини , без успех ( хавайското копие е като калашник за попчета ) бас фащам с всеки от вас че ще закача повече с хаваеца от колкото вий с харпуна за час . И така бандата искаше миди- поогледах се на една скала И маше мн . , но големите бяха по надолу 4-5м. може би и почнахме да събираме . По едно време видях огромен рак в една дупка поех вуздух "апнеята " ми ако мога така да я нарека е около 30 -40 с. на никъде в живота хахха. Помъчих се да го изкарам но , не излизаше наложи се да го строша с хаваеца както е в дупката за да го изкарам и се забавих , трябваше да излизам и то до секунда . Но не стана така , когато съм се борил рака не съм забелязъл че скалата на която беше не е отвесна , , а полегата под остър ъгъл и понеже чаках до края сеС пуснах стремглаво нагоре ----- от удара в скалата без малко не припаднах " осъзнах го после " целия в кръв от мидите по скалата и острите камъни --- с маска свалена на врата без шнорхел , без хавайско , без миди , а беше приказка малко преди това едвам излязох - ебаси простотията . П.П. една капачка ракия отиде за раните по главата - ДРУГАТА ВЪТРЕШНО . Толкава неусетно се случи - и нелепо

Колега закон е при водолазите, при излизане винаги едната ръка горе. Не се знае какво ще те срешне на повърхността.

От 1968 година съм си направил дневник, в който по дати съм описвал горите, които съм посещавал, какви гъби съм събирал, какви валежи е имало по дати и при повторение на условията, които вече съм описал в дневника, вече зная къде да отида и какво да търся на едни и същи места.Разбира се с подробна топографска схема на местността.

В последствие всичко това започнах да правя и за гмурканията ми на различни места и попаденията, които съм имал, при различна посока на вятъра, различна големина на вълните, дали са ветрови или отразени, къде и как да се застане, дали е сутрин или след обед, пролет или есен, също придружено с подводна карта на мястото.
Смело мога да твърдя ,че всяко поглеждане в дневника и съвпадение на условията ми е носело успех.
В дневника ми разбира се има описани и различни фрапиращи случки, преживени от мен или от мои колеги и приятели.

Тези дни в това гъбарско време, погледнах в дневника за ориентация и ето на какво попаднах ( в случая аз само преразказвам това ,което съм чул и записал).
Става въпрос за известният гмуркач Тодор Чипев, той при едно свое гмуркане открива струпани под водата, турски артилерийски гюлета.
По теорията на всемирната гадост, Чипев решил да извади едно от тях.
Опитът му бил без успех, тъй като гюлето здраво било споено към дъното от дългогодишния си престой под водата.
Същевременно той установява че показалеца му, който той имал неблагоразумието да провре в дупката на гюлето, е здраво заклещен в метала.
Доста примрял, в края на апнеята си гмуркача успява да се освободи, като изгубва немалка част от кожата и месото на пръста си.
Тази случка е доста поучителна, тъй като морето предлага всякакви чудеса на един добър гмуркач.
Понякога обаче, емоционалния трепет от находката, често пъти е за сметка на всякаква предпазливост.
Винаги любопитството наделява и се игнорира съобразителността при изваждане на доказано безопасни на пръв поглед находки.
------------------------------------------------------------------------------------------
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

...интересна история приятелю Манук , Благодаря ти !...като ученици с моите приятели : Миро Калмара и Фюта ставахме в 5 сутринта , фащахме автобуса ( и тримата живеехме в Лазур ) и отивахме сутрин да тренираме гмуркане и подводно плуване в басейна в Славейков . Той бе около 6 метра дълбок в най- дълбоката си част . Дължината му беше 25 метра . Спомням си , че и тримата правехме по три дължини без плавници , под вода ...тогава ...понеже ходехме редовно и с карти , спасителите ни бяха оставили отделен коридор ....носехме си понякога и един магнитен шах и играехме под водата , щом си наход - гмуркаш се и местиш - биеше този който правеше по добра апнея и мислеше по бързо , интересно , че всеки път резултатите от " турнира " бяха различни...веднъж някой , не си спомням точно кой и дали нарочно , събори фигурите по дъното ...една от фигурките беше попаднала в една решетка на дъното .... с детската си самоувереност тогава , при едно от гмурканията почнах да ровя с пръсти да я извадя и се заклещих ...никога няма да забравя този момент , щото тва беше първата ми подобна ситуация , спомням си само как гледах безпомощно леко клатушкащата се и блестяща повърхност на басейна ...приятелите ми явно усетиха , че нещо ме задържа на дъното и се гмурнаха при мен , може и да съм им махнал , не си спомням ..разтвориха заедно решетката и аз искочих нагоре , добре че някой от тях не се заклещи ...тоя случай заздрави още повече приятелството ни