Re: Моите пропадания на леда
Публикувано на: Сря Дек 29, 2010 12:04 pm
Не съм пропадал на лед, ако не се смята едно намокряне на крак при излизане на брега на Батак. Аз съм малко табиетлия, та ползвам там една ски-шейна тип " Чук и Гек" и снегоходки. На нея си товаря багажа, бидончето с рибки, дървени рейки и платнишето за заслон, примус, ледобур и т.н. Обичам да съм сам и ходя по места, които знам и търся. Те са на голямо разстояние от Орбита и е уморително да ги стигнеш ходейки със снегоходки! Но си заслужава! Не е добре да съм сам, но не обичам струпванията от рибари около "Орбита" и острова и улова на дребни костурета. Винаги имам въже, вързано за ледобура на 10-15м. за всеки случай. Така тежестта ми се разпределя на по-голяма площ при тегленето на шейната. Стоя на завет, върху шейната и си паля примуса за чай или кафе или да си сгрея пръстите. Според мен най-лошото е ако ледът е покрит със сняг и не се вижда. Най-здрав е първият, прозрачен лед, но си е трудно да си отгоре на няколко метрова тъмна дълбочина, чисто психологически! Особено опасно е ако е имало няколко топли дни при които е имало и размразяване на снега отгоре и не се познава водоема. На Батак има места с топли извори, които дълго не замръзват! Там ако замръзне водата е с тънак лед. Това място го знаят ловците на патици и гъски. То е след кошарите по посока на стената. На Батак стават и голями подледни кухини. Случвало ми се е ледът да се пропука, въздухът да излезе със свистене на ниско прелитащ самолет, на брега ледът да се надипли начупен. Много е зловещо! Но това не е страшно, ако ледът е поне 5см. дебел!
