naRiba.com

Адаш оценявам чувството ти за хумор с акулката , можеше да я потъмниш още малко с фотошопа ....гледам харпуна ти и си мисля , че не е зле да му сложиш чупещи се желъди , че с тия дет ги имаш стават бели понякога

Няма ли да ка4ите и други снимки примерно от океански подводен риболов (ако има някой който да го е пробвал..?)

истинския харпунджия се гмурка зима и лято,всичко останало не е харпун

...

Тази снимка мисля че съм я виждал в medfish но незнаех че си ти,да де не съм сиг дали е тя,ти ще кажеш
Евала

..........

Емо, това сам ли го извади? Гигантски групер! Разкажи моля по-подробно за битката! Всички сме впечатлени. Снимката и аз съм я виждал в друга публикация, но не знаех, че героят е българин! Колко тежи меруто? Аз не съм виждал простреляни по-голями от 30гк. Но ги стреляха либийци с акваланги, харпуни с малки бутилки със сгъстен въздух и мощни фенери. Писъл съм за тях в "спомени и случки под водата". Пиши, че ни е страшно интересно!

......

Как от 45м,с какво я стреля бе човек.Можеш хубаво да разказваш,отдели малко време,и го направи.

Кирчо, аз разбирам, че Емо е бил на 45м дълбочина, а рибата на 52м, тоест я е стрелял от горе от 7м растояние. Но без акваланг и на края на апнеята си е направо фантастичен подвиг! Това е 127кг. животно, което може да те разкарва из морето сума ти време, като на водни ски, ако имаш въздух . Емо, моля те , разкажи малко повече! Какъв харпун използва? Каква стрела? Само с една стрела ли простреля рибата или имаше и други? Колегите ти не ти ли помогнаха? Като прибираше шнура, рибата как се държеше? Аз като си спомня, как един скат ми изпрошна двете контри, а после сви на кука 6мм стрела, просто изтръпвам за случката. Та това си е над границата на човешките възможности. Аз никога не съм стигал такива дълбочини и никога не съм си позволявал такъв риск. Просто аз нямам този капацитет на тялото. Един път на малка дълбочина прострелях огромен скат, но не го извадих, защото бе невъзможно! Той вакоумираше отдоло пясъка. Близо 3ч. се мъчих да го изкарам и нулев успех. Изтегля го 1м след половин час дърпане, а той се върне са миг, като ме вкарваше, като шаран-тапа, под водата. Описвал съм този си спомен и наверно го помните. Емо, гордея се , че има такива корави българи, като теб. Рибата ми се виждаше, като морски костур-групер или още меру. Тази твоята не ли подобна? Не е ли хищник? Пиши бе някой ред! Не ни измъчвай! Чете ни се!

.........

Е това е преживяване, но възможно само с верни приятели! За сам това си е равно на самоубийство или губене на инвентар!Браво Емо! С удоволствие бих прочел и за други минали или настоящи приключения! Благодаря за разказите! Така ме стяга сърцето! Така ми липсва морето, особено в това време. В Либия по това време моите жени си ходеха с едни печки керосинки из апартамента и не искаха да излязат за нищо на света на вън в дъжда и аз си разполагах с цялото си петъчно свободно време. Беше прекрасно, щастливо харпунджийско време! Беше!

колегата Диканаров правилно отбеляза НИКОГА САМ,а това за инвентара си е горчива истина още жаля по любимия ми харпун С4–АПНЕА 119
Не трябва колега диканаров да ви се схваща сърцето, имаме черноморието